Джоана Линдзи
Отровни думи (50)

Петдесета глава

Дерек беше побеснял от гняв. Майка му беше жива и не само това, ами през всичките тези години живееше в Хавърстън. А те дори не са сметнали за необходимо да му кажат. Оставиха го да мисли, че тя е само една слугиня. Оставиха го да мисли, че майка му е мъртва.

Това не можеше да бъде простено. Джейсън можеше да му каже, че майка му е избягала, че се е срамувала от себе си, че не е искала да има нищо общо със сина, който е родила. Всичко друго би било по-поносимо от факта, че през цялото време майка му е живяла в една къща с него.

Искаше да намери баща си. Може би трябваше да изчака и да се поуспокои. Келси предложи тази нощ да не се връща в Хавърстън, ала бе твърде ядосан, за да се вслуша в съвета й. И колкото повече мислеше, толкова повече се усилваше гневът му. Нямаше да намери покой, докато не получи отговор на някои въпроси.

Баща му не беше в стаята си. Не го откри нито в салона, трапезарията или кабинета. Или не беше в къщата, или беше с Моли. Младият мъж предположи, че последното е по-вярно, и отиде в крилото на прислугата. Знаеше отлично коя е стаята на Моли. Когато бе малък много често бе идвал тук, за да се оплаче на икономката и да потърси утешение и съвет. Сега си припомни колко лесно винаги бе споделял детските си тревоги с нея.

Не грешеше. Чу гласовете им, още преди да почука. Последвалата тишина бе твърде подозрителна, сетне Моли отвори вратата. Изненадата й бе доказателство за подозренията му.

— Дерек! Сигурно Келси ти е казала, че съм идвала да говоря с теб.

Той влезе в стаята. Нямаше никаква следа от Джейсън, а и нямаше къде да скрие толкова едър мъж. И все пак съвсем ясно бе чул гласа на баща си. Не си въобразяваше.

Погледна към Моли.

— Не трябваше ли да ми каже?

— Ами… не. — Жената забеляза напрегнатото изражение на лицето му и разбра, че нещо не е наред. Предпазливо добави: — Тогава защо си дошъл тук толкова късно, Дерек?

Младият мъж не й отговори, вместо това високо извика:

— Можеш да излезеш, татко. Знам, че си тук.

Моли ахна. Изминаха няколко безкрайни минути. Най-после една секция в стената се отмести, напомняйки му тайната врата в къщата на ужасите на Ашфорд.

— Колко удобно — подигравателно рече Дерек. — Предполагам, че оттам се отива направо в твоята стая? — попита той и баща му рязко кимна. — Значи така сте успели да запазите тайната си толкова дълго?

— Сигурно си ядосан, загдето отидох да поговоря с момичето? — попита Джейсън.

— Не. Бих предпочел да не я безпокоиш, но не съм изненадан от посещението ти.

— Значи тогава си ядосан, защото аз отидох да те търся при нея? — обади се Моли.

— Не.

— Дерек, и за двама ни е ясно, че си дяволски вбесен — изтъкна баща му.

— О, да, така е — студено отвърна младият мъж. — Всъщност не си спомням някога да съм бил толкова вбесен. Но човек не всеки ден разбира, че майката, която е смятал за мъртва, е жива.

Джейсън въздъхна, а Моли пребледня.

— Как разбра? — прошепна тя.

— Келси е забелязала приликата, докато тази вечер сте разговаряли. Тя не знаеше, че майка ми е мъртва. Предполагам, че за един страничен човек е по-лесно да я забележи. — Хвърли убийствен поглед към баща си. — Защо никога не си ми казал?

— Не е толкова просто, Дерек. Баща ти искаше да ти каже истината, но аз не му позволих. Дори и когато Франсиз го заплаши, че ще ти разкрие нашата тайна, той предпочиташе да го стори, отколкото да й даде развод.

— Франсиз е знаела?

— Очевидно, но само един бог знае как е разбрала. Но аз го убедих, че вече е твърде късно, за да се променя каквото и да било.

— Значи затова си се съгласил на развод? — обърна се Дерек към баща си. — Защото Франсиз те е изнудвала? А пък аз си мислех, че проявяваш благородство, като й връщаш свободата.

Джейсън потръпна от сарказма в тона му, ала Моли избухна:

— Как смееш да говориш по този начин на баща си? Нямаш никаква представа през какъв ад премина той, за да запази тайната ни от теб. Нямаш представа какво съм преживяла заради теб, защото… това бе най-доброто, което можех да сторя.

— Най-доброто? — смаяно я погледна Дерек. — Ти си ме лишила от майка. Как, по дяволите, това може да е най-доброто за мен?

— Наистина ли смяташ, че съм искала да се откажа да ти бъда майка? Ти беше всичко за мен. Обичах те още от мига, в който те заченах.

— Тогава защо?

— Дерек, това беше преди двадесет и пет години. Тогава бях млада и необразована. Говорех на ужасен диалект. Бях толкова невежа и не мислех, че мога да се образовам. Когато баща ти реши да те обяви за свой законен наследник, аз бях ужасена, че следващият маркиз на Хавърстън ще се срамува, ако всички узнаят, че майка му е била обикновена прислужница, която дори не може да чете и да пише. Моят син щеше да бъде благородник, член на висшето общество. Не исках той да се срамува от мен, което сигурно щеше да се случи.

— Значи си го направила, за да не нараниш чувствата ми? — С недоверие поклати глава и сетне хвърли обвиняващ поглед към баща си. — И ти си й позволил да те убеди?

Моли заговори, преди Джейсън да отвори уста.

— Аз мога да бъда много убедителна и непреклонна, както и сам знаеш. Но баща ти ме послуша, защото ме обича. Освен това, Дерек, ти трябваше да преживееш факта, че си незаконороден. Знаех, че това няма да е лесно и наистина не беше. Но поне всички предполагаха, че във вените ти тече благородническа кръв и по майчина и по бащина линия. Щеше да бъде много по-тежко за теб, ако се знаеше коя е майка ти.

— Но вие можехте да ми кажете. Можехте да го запазите в тайна от всички, но трябваше да кажете на мен. Освен това, Моли, не се срамувам, че си моя майка. Сбъркала си с предположенията си. Това, което ме вбесява, е, че си живяла в една и съща къща с мен, знаела си, че съм ти син, но си го крила от мен. Остави ме да си мисля, че си само една от слугите, че си никоя за мен. Остави ме да вярвам, че майка ми е мъртва!

Не можеше да продължи. Чувствата го задушаваха. Видя сълзите в очите на Моли и избяга от стаята, преди сам да се е разплакал.

Джейсън я прегърна и я притисна до гърдите си.

— О, господи, какво направих? — изхлипа тя и даде воля на сълзите си.

Той си задаваше същия въпрос. Целуна я по косата и тихо рече:

— Всички правим грешки, когато сме млади, Моли. Дай му време да свикне с истината. Когато размисли добре, ще разбере, че ти винаги си била майка за него, че винаги си била тук, за да споделиш болките и мъките му, че ми помогна да го отгледаме и възпитаме и да се превърне в прекрасния мъж, който е сега.