Джоана Линдзи
Отровни думи (18)

Осемнадесета глава

Готвачката пристигна същата сутрин. Дерек тъкмо бе излязъл. Само половин час й бе достатъчен, за да разбере, че двете ще се разбират чудесно. Алиша Уипъл не си придаваше важност и след като Келси смутено й обясни, че очаква гост за вечеря, жената й заяви, че това не е нейна работа, и пресече по-нататъшните й обяснения.

Ала вероятно нямаше да е толкова лесно с останалите слуги. Не се съмняваше, че има хора, които ще откажат да работят за такива като нея, смятайки, че нейният срам ще падне и върху тях.

За някои слуги прислужването на един лорд бе въпрос на чест, но това не се отнасяше и до любовницата му. Ала имаше и такива, които не се притесняваха за кого работят, само и само да им плащат добре.

Към обяд пристигна карета с кочияш, който не беше кочияшът на Дерек. Мъжът й каза, че ще работи за нея, и й обясни къде ще бъдат държани конете и каретата, тъй като градската къща не разполагаше с конюшня.

Същия следобед Келси за пръв път използва каретата. Преди да излезе, двете с Алиша обсъдиха менюто за вечеря. Девойката бе решила да придаде поне малко романтика на вечерта и да не мисли за това, което ще последва. Заедно с готвачката подбраха изискани ястия и вино.

За щастие, преди да излезе, Дерек й остави достатъчно пари. Подаде й сто лири и небрежно добави:

— Предполагам, че това ще ти стигне за начало.

Алиша отиде да купи продуктите, а Келси се отправи към магазините за дрехи. Тъй като не познаваше Лондон, отне й доста време, докато открие това, което търсеше. Най-сетне каретата спря пред магазин за фино дамско бельо. Никога досега не бе носила подобни неща. Нощниците й бяха топли и удобни, но продавачката, която й продаде копринената нощница, украсена с дантели, атлазената роба и изящните пантофки, я увери, че напоследък всички младоженки предпочитали копринени неглижета за първата си брачна нощ.

Девойката не знаеше дали това бе истина, или просто продавачката бе доловила нерешителността й и се стараеше да звучи по-убедително. В крайна сметка нямаше никакво значение. Неглижето бе именно това, което търсеше и тя бе доволна от покупката си. Това, разбира се, не означаваше, че ще има смелост да го облече, когато му дойде времето…

Дерек не й бе казал по кое време на вечерта ще дойде. Сигурно трябваше да го попита, но не се сети. Обаче Алиша я увери, че няма нищо страшно, тъй като благородниците вечеряли в необичайни часове и тя била свикнала да държи храната топла до късно вечерта.

Той пристигна рано, слънцето току-що бе залязло. Младото момиче не подозираше, но едва се бе удържал да чака толкова дълго. Изгаряше от нетърпение най-сетне да сложи истинското начало на връзката им, ала не каза нищо, тъй като забеляза, че тя и без това бе твърде нервна. Представяше си, че веднага ще я заведе в леглото и тази мисъл я плашеше.

Дерек с нищо не издаде сексуалното си нетърпение. Пристигна с букет красиви цветя и Келси се трогна от любезния жест. Докато подреждаше цветята във вазата, успя да превъзмогне неловкостта на първите минути.

Той беше облечен в официално вечерно облекло и тя предположи, че вероятно камериерът му никога не би му позволил да излезе облечен другояче. Вратовръзката му бе вързана безупречно, от краищата на маншетите се подаваше снежнобяла дантела, а широките му рамене изпълваха елегантното тъмнокафяво сако. Изглеждаше толкова изискан, че нейните дрехи й се сториха твърде старомодни и обикновени.

Бе си направила по-раздвижена прическа, ала освен костюма за път, в куфара си носеше само една вечерна рокля, с която в момента бе облечена. Роклята не бе лоша за вечеря в провинцията, но бе доста семпла.

Беше от гладка розова тафта, с леко бухнали ръкави, в стил ампир, но за разлика от последните модни тенденции бе доста затворена. В дрехата нямаше нищо предизвикателно, нито дантелена украса, която да й придаде по-елегантен вид, ала Дерек не можеше да откъсне очи от домакинята си.

Изпиха аперитивите си в салона. Келси не се бе сетила да поръча никакъв алкохол, освен бутилка вино, но Алиша се бе погрижила за всичко.

По време на вечерята той поддържаше лек светски разговор. Спомена, че приятелят му Пърси си купил нов състезателен кон и очаквал солидна печалба от надбягванията. След това й разказа за годините, прекарани в колежа, за най-добрия си приятел Никълъс и как са се срещнали за пръв път. Спомена й за някои членове на семейството си, особено братовчедка си Реджина, която била омъжена за Никълъс, за чичо си Тони, който тази вечер щял да срази някакъв свой съперник в Нейтънсхол.

За щастие разговорът се въртеше около него и неговото семейство, тъй като Келси не би могла да му каже нищо за себе си, освен лъжи и измислици.

След поднасянето на десерта най-после й разказа какво се бе случило в Бриджуотър:

— Момичето, на което наредих да се погрижи за теб, е уволнено.

— Защото не е доставило необходимите неща?

— Не, икономката я уволнила, преди да й дам нарежданията си, затова тя не си е дала труда да ги изпълни или пък да ги предаде на някой друг. Трябвало е да ми каже, но не го е направила. Била сърдита след спречкването си с икономката, събрала си нещата и си тръгнала.

— Тогава ти дължа извинение.

— Не, нищо не ми дължиш — увери я.

Келси поклати глава.

— Да, дължа ти, защото реших, че си безчувствен и безотговорен и защото… хвърлих бележката ти в огъня, като изгарях от желание ти да беше на нейно място.

Той се вгледа смаяно в нея и след миг избухна в смях. Тя се изчерви. Сама не можеше да си обясни защо му бе признала за чувствата си. Не разбираше и какво толкова забавно бе казала.

— Ти имаш страхотен характер, Келси — обясни й. — Никога не бих го отгатнал по външния ти вид и като те слушам да говориш.

— Може би защото досега не съм имала случай да бъда предизвикана — призна си. — Вероятно съм наследила буйния темперамент от майка си.

Последното отговаряше на истината, тъй като майка й бе убила съпруга си по време на поредния ужасен скандал.

Стрелна го с поглед и примигна с гъстите си мигли.

— Имаш ли нещо против?

— Едва ли. Буйният темперамент е нещо съвсем обичайно и в моето семейство и аз съм привикнал с това. — Усмихна се и добави: — Надявам се, че няма да те предизвиквам често.

Младото момиче отвърна на усмивката му. Какъв заобиколен начин да й каже, че няма да й даде повод за оплаквания. Чувстваше се доволна, че се бе погрижила вечерта да бъде нещо по-специално. И сега като седеше срещу него на масата, се питаше как е могла да си помисли, че нещо свързано с него ще бъде мръсно и отблъскващо.

Наистина греховността на бъдещата им връзка я ужасяваше, но тя бе сключила сделка. И бе успяла да помогне на семейството си. Всъщност трябваше да бъде благодарна на Дерек Малъри, че я бе купил.

Предположи, че много жени щяха да я сметнат за късметлийка. Може би след тази нощ тя също няма да се съмнява в щастието си. Ала вечерта още не бе свършила. Време бе да стават от масата. Вечерята бе чудесна и Келси дори бе изпила чаша вино. Искаше й се да изпие още една, но това едва ли щеше да й помогне. Може би щеше да стане още по-нервна.

Девойката се изчерви и тихо каза:

— Ако не възразяваш, ще се оттегля да се преоблека в нещо по-подходящо за… сън.

— За бога, разбира се, че не! — възкликна младият мъж.

Келси примигна. До този момент не бе разбрала с какво нетърпение чакаше той този миг. При тази мисъл по тялото й се разля приятна топлина и тя се изчерви още повече. Стана.

— Тогава ще те чакам… в спалнята.

Дерек взе ръката й и я поднесе към устните си.

— Виждам, че се притесняваш, скъпа моя. Не се тревожи. Двамата с теб чудесно ще се забавляваме. Обещавам ти.

Да се забавляват? Нима за него правенето на любов бе забавление? Невероятно! Но не каза нищо и само кимна. Думите бяха заседнали на гърлото й. При мисълта за това, което й предстоеше да загуби, в очите й запариха сълзи. Внезапно й се прииска всичко да свърши по-скоро. Искаше й се да застреля чичо си Елиът, заради когото се намираше в тази къща, очаквайки първата си брачна нощ, само че без свещените клетви преди това. Ала най-много й се искаше отново да вкуси целувките на Дерек Малъри. Мили боже, вече наистина не знаеше какво иска!