Джоана Линдзи
Отровни думи (19)

Деветнадесета глава

С треперещи пръсти облече фината нощница. Знаеше, че няма да се чувства удобно в нея, но упорито отказа да я съблече.

Нощницата не бе прозрачна, но отстрани имаше две дълбоки цепки, които разкриваха по-голямата част от бедрата й. Беше изработена от мека бледосиня коприна, без ръкави, с дълбоко деколте и тънки презрамки.

Ако не беше горната роба от същата мека коприна, не би посмяла да я облече. Ала робата покриваше разголените й бедра и рамене, въпреки че деколтето щедро разкриваше заоблените й гърди. Келси реши, че при създадените обстоятелства трябва да се примири с последното.

Седеше край камината и разресваше косата си, когато на вратата се почука. Гърлото й бе свито от напрежение и от него не излезе нито звук. Явно Дерек бе решил, че не се нуждае от покана, защото вратата се отвори и той застана на прага. Не откъсваше поглед от нея, а очите му бяха станали тъмнозелени.

— Наистина трябва да се погрижим за тези твои изчервявания, Келси — развеселено рече.

Младото момиче сведе клепачи, усещайки, че страните му отново пламтят.

— Знам.

— Изглеждаш… много красива.

Каза го малко неуверено, сякаш не това беше точната дума. Приближи до нея, взе гребена от ръцете й, остави го настрани и повдигна един дълъг лъскав кичур.

— Невероятно красива — повтори младият мъж.

Келси вдигна поглед и срещна неговия. Възхищението, което прочете в зелените му очи, накара сърцето й да тупти по-силно. Той беше толкова близо до нея, че топлината на тялото му сякаш я опари, по тялото й пробягнаха сладки тръпки, а гърдите й се напрегнаха. Дори мирисът, който излъчваше, възбуждаше сетивата й. Усети, че се е втренчила в устните му, закопняла от желание да ги усети върху своите, припомняйки си сладостта на предишните му целувки.

Коланът на робата й се смъкна. Меката коприна се свлече в краката й. Тя чу как от устните му се отрони тежка въздишка, докато погледът му бавно обхождаше всяка извивка на тялото й.

Когато заговори, гласът му бе дрезгав от едва сдържана страст.

— Ще трябва да ти купим още от тези — посочи нощницата й.

— Трябва ли? — Смяташе, че е изрекла въпроса си, но думите заседнаха на гърлото й. Чувстваше се толкова напрегната и… очакваща.

Сетне ръцете му нежно се плъзнаха по страните й.

— Имаш ли представа колко съм копнял за този миг? — меко попита младият лорд.

Нямаше какво да му отговори, а и нямаше време за това, защото той вече я целуваше, езикът му разтвори устните й, с наслада вкусвайки нейните. След миг се стрелна навътре в кадифената мекота на устата й, ръцете му я притеглиха по-близо и гърдите му се притиснаха до нейните. Почувства се толкова слаба, че безсилно се отпусна в ръцете му.

От устните му се изтръгна сподавен стон. Дерек я вдигна на ръце и я понесе към леглото. Положи я нежно и се надвеси над нея, докато разкопчаваше сакото и разхлабваше вратовръзката си. Очите й срещнаха неговите и треперещите й устни се разтвориха, ала девойката нямаше сили да извърне глава, толкова хипнотизиращ и омайващ бе погледът на зелените му очи.

Бе забравила да загаси лампите в стаята и сега се проклинаше заради тази небрежност. Искаше й се да се покрие, но си припомни какво й бе казала Мей — мъжете обичат да гледат голото женско тяло, а тя се чувстваше гола, тъй като меката коприна плътно прилепваше по тялото й и очертаваше всяка извивка. Чувстваше се толкова неловко, очаквайки го излегната на леглото.

Не знаеше каква съблазнителна гледка представлява с черните си коси, разпилени по възглавницата, с леко повдигнатите колене, разкривайки дългите й стройни крака. Полуразтворените й сочни устни сякаш молеха за целувки. А тези огромни сиви очи, изпълнени със страх… а може би с нещо друго… Те караха Дерек да се чувства като спартански воин, готвещ се да изнасили някоя селска девица. Ала това странно чувство не намаляваше изгарящото го желание.

От мига, в който бе прекрачил прага на стаята и я бе видял в тази оскъдна дреха, членът му болезнено се втвърди. Опита се да мисли за други неща, но нищо не помогна. Желаеше я толкова силно, че се уплаши.

Бе притежавал и други красиви жени. Ала в Келси имаше нещо различно, може би престорената невинност, глупавият и смешен начин, по който се изчервяваше, който също може би бе обиграна преструвка, или фактът, че я бе купил… Не знаеше, но искаше да се нахвърли отгоре й и да се слее докрай с нея.

Излегна се и леко я докосна. Кожата й бе гладка и мека като кадифе. Той едва не свърши, когато дръпна тънките презрамки и пред погледа му се разкриха великолепните й снежнобели гърди. Отново го прониза необузданото желание да проникне дълбоко в нея и никога да не излезе.

Всичко това бе абсурдно. Навярно бе попрекалил с виното на вечеря. Тя също бе пила, може би, за да й е по-лесно да понесе физическата му близост. Дали щеше да има нещо против, ако незабавно я обладае? Не, той не беше някакъв неопитен младеж, беше мъж с опит.

Обсипа лицето й с целувки, а ръцете му обхванаха пълните й, твърди гърди. Сетне устните му се плъзнаха надолу и леко захапаха набъбналото розово зърно. От устните й се изтръгна приглушен стон, който бе най-сладката музика за ушите му.

Докосваше я навсякъде. Келси непрекъснато си повтаряше, че той има право на това. Устните му и нещата, което правеше с нея, я караха да трепери и тя си помисли, че треската й отново се е върнала.

Ръката му се плъзна надолу и се опита да разтвори бедрата й. Тя здраво ги стисна. Дерек тихичко се засмя и отново започна да я целува толкова страстно, че тя забрави за всичко и пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Тялото й рязко се изви нагоре. Никога не си бе представяла, че бе възможно нещо толкова шокиращо… толкова невероятно възбуждащо, като това, което той правеше с пръстите си.

Всичките мисли излетяха от главата й и отстъпиха място на толкова прекрасни и непознати усещания. Струваше й се, че всеки миг ще експлодира. От гърлото й се изтръгна дрезгав стон, тя се изви към него, молейки за още и още. Не разбираше какво става с тялото й.

Дерек не можеше да се сдържа повече. Намести се между краката й и ги разтвори. В следващия миг вече бе дълбоко в нея, проникването му бе толкова бързо, че почти не забеляза моминската преграда, която набъбналият му член разкъса. Потъна в тясната мека кадифена топлина, толкова сладка, толкова прекрасна, че едва не свърши с първия тласък. Тласна още веднъж, потръпна и семето му се изля в нея.

След като първоначалната му страст се уталожи, Дерек се отпусна върху нея и въздъхна. Смяташе, че има достатъчно опит с жените, за да се владее добре и да достави удоволствие не само на себе си, но и на партньорката си. Няма що, тази вечер демонстрира завиден контрол!

Дори не знаеше дали това изключително момиче изпита наслада, но бе твърде тактичен, за да попита. Разбира се, че не е, бе сигурен в това. Само тази мисъл бе достатъчна, за да почувства, че отново е възбуден. Удивително! Ала вътре тя бе невероятно топла и сладка!

— Можеш ли да се отместиш настрани… моля те…

Вероятно й тежеше. Лежеше върху нея и се наслаждаваше на преживяното удоволствие, а бедното момиче сигурно се чувстваше смазано под тежестта му. Той се надигна и се надвеси над нея, за да се извини, и замръзна, като видя сълзите в очите й и тъжното изражение на лицето й. В този миг си спомни за бариерата, когато проникваше в нея. Беше за секунда, но все пак съществуваше.

— Мили боже, ти си била девствена! — изрече смаяно.

Страните й мигновено пламнаха.

— Това бе споменато по време на търга.

Той се втренчи в нея.

— Скъпо мое момиче, никой не вярва на подобни приказки. Доставчиците на млада плът са известни с лъжите си, а освен това ти бе продадена в публичен дом. Какво, по дяволите, ще търси една девственица в публичен дом?

— Очевидно, за да бъде продадена, както бе уговорено — хладно отвърна Келси. — Съжалявам, че не позволих на Лони да ме отърве от девствеността ми преди продажбата. Не подозирах, че това е някаква пречка.

— Не ставай глупава — рязко изрече той. — Това просто е… изненадващо… трябва ми време да свикна…

Да свикне? Значи всички онези изчервявания са били истински, както и невинният й вид.

Девственица, първата му, ако не се брои прислужницата в Хавърстън, която след това даряваше с прелестите си всички мъже в имението. Нищо чудно, че Ашфорд я искаше толкова много и бе толкова бесен, когато я отмъкна под носа му… кръвта щеше да усили перверзното му удоволствие.

Девственица! Внезапно сърцето му се изпълни с непозната нежност и странно чувство за притежание, нещо, което никога досега не бе изпитвал. Той бе първият й любовник, никой мъж не я бе докосвал преди него и не само това, той напълно я притежаваше. Тя изцяло му принадлежеше.

Погледна я и ослепително се усмихна.

— Ето, виждаш ли? Вече свикнах. — Слабините го боляха от желание, но Дерек внимателно се отдръпна от нея. — Май не се представих особено добре. Държах се като неопитен младок, но те желаех толкова много, че не можах да се овладея. Обаче ти обещавам, че когато се възстановиш от преживяното, ще ти дам същото удоволствие, с което и ти ме дари. Но сега най-добре да се погрижа за раните ти.

И преди Келси да протестира, той я взе на ръце и я понесе към банята. Нежно я сложи да седне и внимателно избърса кръвта с влажна кърпа, подаде й една пухкава хавлия и се зае да пълни ваната с топла вода, към която добави ароматни соли и благоуханен сапун. Младото момиче не смееше да го гледа, защото той не си направи труда да се облече.

Дерек й протегна ръка, но тя не помръдна.

— Мога и сама… — смутено промълви.

— Глупости — прекъсна я, свали хавлията, вдигна я и внимателно я постави в топлата вода. — Вече свикнах да те къпя и трябва да ти кажа, че ми е много приятно.

Коленичи отстрани и започна да я мие. Кожата й порозовя, но не само от топлата вода. След като старателно я изкъпа, младият мъж я повдигна отново на ръце, избърса с хавлията и я отнесе в леглото. Този път я зави грижливо, настани се до нея и я взе в прегръдките си.

Келси се отпусна в ръцете му, разбрала, че тази нощ няма да има повече болка… или удоволствие. Голотата им вече не я притесняваше и затоплена от банята, тя притвори очи.

— Благодаря ти, Келси Лангтън, че ме дари с невинността си — внезапно рече той.

Нямаше какво да отговори, защото просто не бе имала друг избор. Не беше толкова по-лошо, отколкото може би щеше да бъде с който и да било друг. А и в началото бе изпитала невероятна наслада. Келси се прозя и небрежно отвърна:

— Винаги си добре дошъл, Дерек Малъри.

Не видя усмивката му, тъй като той я притегли по-плътно към себе си. Ръката й спокойно се отпусна върху мускулестите му гърди. Вече имаше право да го докосва където си пожелае. След тази нощ тя имаше толкова право, колкото той. И колкото и да бе странно, това й харесваше.