Джоана Линдзи
Отровни думи (48)

Четиридесет и осма глава

Джейсън се отправи към кабинета си. Дерек го последва и внимателно затвори вратата. Не искаше останалите да слушат разправията им. А всичко предвещаваше, че разговорът няма да е лек. Баща му се бе смръщил като буреносен облак. Беше успял да сдържи гнева си на масата, но сега нямаше намерение да го прави.

— Нищо, което ще кажеш, няма да промени решението ми — побърза да заяви Дерек, за да изпревари изобличителната реч на баща си. — Ако Келси се съгласи, аз ще се оженя за нея.

Лицето на Джейсън леко се разведри.

— Ако? — обнадеждено попита той.

Дерек се намръщи.

— Тя ми отказа — призна той.

— Е, да благодарим на бога, че поне един от вас притежава здрав разум.

— Казваш, че не притежавам здрав разум, защото я обичам, така ли?

Баща му поклати глава.

— Няма нищо лошо в това да обичаш любовницата си. Господ ми е свидетел, че и аз обичам моята. Няма нищо лошо в това и да споделиш живота си с нея, ако го правиш благоразумно и дискретно…

— Както теб?

— Да — кимна Джейсън и гневно продължи: — Но ти не можеш да се ожениш за нея, защото си длъжен да си избереш съпруга от твоята среда. Ти имаш отговорности, Дерек. Един ден ще бъдеш маркиз на Хавърстън.

— Много добре знам отговорностите си. Освен това знам, че пътя, който съм си избрал, няма да е лесен. Но един скандал не е краят на света, татко. Аз самият съм скандал от деня, в който съм се родил. Преживях го и оцелях. И сега ще оцелея.

— Защо не ми каза за глупостта, която си намислил, последния път, когато разговаряхме? — въздъхна баща му.

— Защото знаех как ще реагираш. Но независимо от всичко, аз ще последвам сърцето си. Обичам я прекалено много, за да се откажа. Ще я моля отново и отново, докато тя най-сетне се съгласи да се омъжи за мен.

Джейсън поклати глава.

— Не разсъждаваш разумно, Дерек, за разлика от нея. Надявам се да не промени решението си…

— Джейсън! — Моли се втурна в кабинета. — Току-що чух, че Дерек иска да се ожени за… неговата… — Тя млъкна и лицето й пламна, когато видя, че младият мъж е в стаята. — О, извини ме, мислех, че си сам.

— Мили боже, значи тя е твоята любовница? — смаяно възкликна синът.

— Не! — извикаха и двамата в един глас, което потвърди предположението му.

Той се засмя.

— По дяволите, никога нямаше да се сетя, че си ти, Моли. — Погледна към баща си. — Трябвало е да се ожениш за нея. Нямаше да имам нищо против да й казвам „мамо“, наистина. Всъщност тя е била много повече майка за мен, отколкото Франсиз.

При последните думи Моли избухна в сълзи и избяга от стаята, а Дерек удивено примигна.

— По дяволите, не исках да я разплаквам — промърмори и погледна към баща си.

— Тя… ъъъ… става прекалено чувствителна по празниците. Всяка година се случва.

— Много лошо. Можеш да я увериш, че аз не съм шокиран… искам да кажа… изненадан съм, разбира се, но аз наистина много харесвам Моли. Просто ми трябва малко време, за да свикна.

— Не е нужно да свикваш. Можеш да се постараеш да забравиш за Моли — с надежда добави Джейсън.

Синът му се ухили и поклати глава.

— Няма начин. Връзката ти с нея те поставя наравно с останалите мъже от семейството, които не са могли да устоят на женските прелести, а това дяволски много ми харесва.

— По дяволите!

В трапезарията спорът продължи и след излизането на Дерек и Джейсън. Дори се разгорещи, след като Джереми се изтърва, че Дерек е купил Келси на търг и то в един публичен дом.

Реджи едва се сдържа да не се издаде, че знае за това, но бе дала обещание и го спази. Това обаче не й попречи да се превърне в яростна поддръжничка на Дерек. Чичо й Едуард беше възмутен, но това не я изненада, тъй като знаеше колко е консервативен.

Най-много я вбесяваше поведението на двамата й по-млади чичовци, които също бяха против намерението на братовчед й! Реджи много добре знаеше, че ако бяха на негово място, и те щяха да постъпят по същия начин и да пратят по дяволите общественото мнение.

— Тя може да е най-сладкото и прекрасно създание, но нищо няма да излезе от цялата тази работа — изтъкна Едуард. — Щеше да бъде по-различно, ако никой, освен нас не знае за нея, ала за съжаление не е така.

— Тя е била девствена, преди Дерек да я направи своя любовница — най-безцеремонно заяви Реджи. — Предполагам, че и това няма значение за вас?

Чичо й се изчерви, Джеймс се засмя, а Джереми примигна:

— По дяволите, братовчедке, има и възрастни сред нас.

Тя също се бе изчервила от дръзките си думи, но Антъни я потупа по ръката.

— Ти си прекалено романтична, момичето ми. Знаеш много добре, че Еди е прав. Цялата стая е била пълна с благородници, които са наблюдавали как Дерек е наддавал за нея и я е спечелил. Никой от тях няма да се интересува дали тя е била девствена или не. Обаче съм сигурен, че не са я забравили и ако Дерек се ожени за нея, не мислиш ли, че всички в нашите среди ще научат как са се запознали?

— Напълно си прав, старче — подкрепи го Джеймс. — Никога няма да я приемат в обществото.

Реджи презрително изсумтя.

— Това семейство е издържало доста скандали, причинени от двама от присъстващите тук. — Тя многозначително погледна към Антъни и Джеймс и добави: — Не мисля, че още един ще ни навреди кой знае колко.

— Няма да ни навреди кой знае колко, Рийгън — съгласи се Джеймс и за пръв път брат му не подскочи възмутено, като чу галеното име, с което той наричаше племенницата им. — Обаче ще засегне Келси и Дерек. Обществото ще ги отхвърли и никой няма да ги приеме. В случая с Тони и мен бе много по-различно, тъй като и двамата не давахме пукната пара за мнението на обществото. Ала при Дерек нещата не стоят така. Той е светски мъж и винаги е бил. И ако Келси наистина е загрижена за момчето, никога не би му причинила подобно нещо.

— Напълно си прав, старче — закиска се Антъни, на което той само сви рамене.

Реджи въздъхна. Дерек не бе казал на семейството си, че Келси му бе отказала, така че не можеше да го спомене. Целият този спор беше излишен, ако Келси не се омъжеше за Дерек.

— Убедена съм, че той иска да се ожени за Келси, но не знам дали тя ще се съгласи — рече.

— Да откаже такава изгодна партия като Дерек? — презрително изпухтя Едуард. — Не ми се вярва, никак не ми се вярва.

— Напълно е възможно, чичо Едуард — настоя Реджи. — Ти не я познаваш, но тя ми се стори много чувствително момиче. Обзалагам се, че по-скоро ще напусне Дерек, отколкото да му причини някакво зло. А за нея отхвърлянето от обществото е най-голямото зло.