Джоана Линдзи
Отровни думи (44)

Четиридесет и четвърта глава

Дерек не се появи три дни. Отсъствието му даде възможност на Келси да се успокои. Реши, че предложението му за брак навярно е следствие от инцидента с Ашфорд. Любовникът й бе толкова разтревожен за нея, че в миг на умопомрачение й бе предложил да му стане жена. Сега, след като бе имал достатъчно време, за да размисли, е разбрал колко глупаво е постъпил.

Когато три дни по-късно дойде да я види, младият мъж не спомена за предложението си. Тя също се престори, че нищо не се е случило. В крайна сметка предложението му означаваше, че държи на нея, а тази мисъл й бе безкрайно приятна.

Тази нощ любовта им бе по-страстна от всякога.

Келси се събуди първа, облече се набързо и слезе в кухнята, за да донесе закуската на любимия си.

В къщата нямаше иконом, тъй като тя бе решила, че за толкова малко домакинство това не е необходимо. Обикновено лакеят отваряше вратата, но тази сутрин го нямаше и когато се почука, сама отиде да отвори. Когато видя посетителя, замръзна от изненада.

— От мен ще излезе отличен детектив, нали? — сияйно й се усмихна Реджина Идън.

Келси бе толкова смаяна, че остана безмълвна. Никога не бе мислила, че ще изпадне в подобна ситуация. Дерек й бе обещал, че никога повече няма да се среща с член от семейството му. Реджи влезе безцеремонно, убедена, че домакинята се радва да я види, не по-малко от самата нея. Младата дама бе сигурна, че Келси е нейна приятелка, нищо, че се познаваха отскоро.

Най-сетне Келси успя да се съвземе.

— Как ме откри?

— Ами, разбира се, първо отидох в къщата на Пърси. Това беше още миналата седмица.

— Защо?

— За да разбера дали си още в града. Никълъс има някаква работа и трябваше да останем за по-дълго, така че реших да се видим. Пърси не бе вкъщи, но икономът му ми каза, че никаква братовчедка на господаря му не е отсядала в къщата. Оставих бележка на Пърси да ми се обади, но той не го стори. Аз не съм от търпеливите и реших сама да те открия. Проверих хотелите наоколо и в един от тях открих, че има регистрирана дама на име Лангтън. Зарадвах се, но се оказа, че не си ти. Беше някаква госпожа с племенницата си. Оказа се, че тя имала още една племенница на име Келси.

— Невероятно — смути се младата жена.

— И аз така си помислих. Както и да е. Те не бяха чували за Пърси, така че явно се отнасяше за друга Келси. След като не те открих в нито един хотел, ми хрумна да проверя в агенциите за даване на къщи под наем. Казах си, че навярно Дерек е помогнал на Пърси да ти намери подходяща квартира, докато си в Лондон, и наистина се оказах права. Така че, ето ме тук.

Да, тя беше тук и Келси нямаше представа какво да прави. Не можеше да покани Реджи на чаша чай, тъй като Дерек всеки момент можеше да слезе долу. Беше го оставила да спи, ала той усещаше, когато не е до него, и се будеше.

Сякаш в отговор на мислите й вратата на горния етаж се отвори и се разнесе нетърпеливият глас на Дерек:

— Къде си, любима? Можеше поне да ме събудиш. Келси?

Вероятно реши, че е някъде в задната част на къщата и затова не го чува, тъй като вратата отново се затвори. Тя едва не потъна в земята от срам.

Реджи веднага разпозна гласа на братовчед си.

— Какво прави той тук? И то на горния етаж?

Лицето на младата жена пламтеше от смущение и Реджи веднага разбра.

— О? — бе всичко, което можа да каже и също се изчерви. След миг обаче се окопити и гневно заговори: — Що за развратник! Как смее да се възползва от теб?

Келси въздъхна.

— Не е това, което си мислиш… искам да кажа, че е точно така, но обстоятелствата не са толкова… Моля те, Реджи, върви си, преди да е слязъл долу. Ще ти обясня по-късно.

— Кога по-късно? Това не е нещо, което мога да пренебрегна, нали разбираш?

Тя не разбираше, но знаеше, че няма да избегне обясненията.

— Днес следобед ще дойда у вас.

— Обещаваш ли?

— Да.

— Много добре — кимна жената, въпреки че още кипеше от негодувание. — Наистина се надявам, че обяснението ще е задоволително, защото в противен случай съм длъжна да информирам чичо Джейсън за случилото се. Дерек би трябвало да знае по-добре от мен, че не може да си позволява да съблазнява невинни момичета от добро потекло. Дори и нашите чичовци, известни с развратните си похождения, никога не са си го позволявали.