Джоана Линдзи
Отровни думи (28)

Двадесет и осма глава

Жените се качиха на горния етаж, за да прекарат малко повече време с децата си. Малката Джудит спеше безметежно в люлката си в ъгъла, но Джаклин се бе вкопчила в майка си, а Томас щапукаше из стаята и гордо показваше на дамите любимите си играчки.

Келси се чувстваше много уютно сред жените от семейство Малъри. За известно време забрави в какво се бе превърнала и искрено се наслаждаваше на компанията им. Младата жена обожаваше децата, които й отвръщаха със същото. Винаги бе мечтала за деня, в който ще има свои, макар че това вече едва ли щеше да стане, което бе много тъжно. Обаче сама се бе отказала от щастието си. Разговорът се въртеше около децата и съпрузите.

— Чух, че чичо Тони е уредил браковете на Джудит и Джаки още преди те да са били родени — шеговито рече Реджина.

— Е, аз нямам дъщеря, след като Рослин роди последната си, и то само за да му направи напук, уверявам ви — отвърна Джорджи и добави със заговорническа усмивка: — Макар че това е доста интересна идея. Следващия път ще опитам, а освен това съм сигурна, че Джеймс ще бъде във възторг.

— Да направя напук на моя Тони? — удиви се Рослин. — Не се и съмнявам, че Джеймс Малъри ще подскочи от радост, ако разбере.

— Но те не са ли братя? — смутено попита Келси.

— О, да, скъпа моя. И четиримата братя просто обичат да си чешат езиците и да се заяждат един с друг, особено Тони и Джеймс — обясни Рослин. — По-големите много обичат да спорят помежду си, но и двамата по-млади не им отстъпват — вечно се дразнят взаимно и това им доставя огромно удоволствие. О, ако ги слушаш, ще си помислиш, че са врагове, но в действителност са много близки и привързани един към друг.

— И винаги са заедно, когато решат да се нахвърлят срещу някой друг, особено срещу моя Никълъс — добави Реджи с въздишка. — Надявам се, че няма да е трудно да почистим кръвта в трапезарията, след като толкова дълго ги оставихме сами.

Келси примигна, а другите две гостенки избухнаха в смях.

— Не бих се тревожила за това, Реджи, не и след като Дерек е там — успокои я Рослин. — Той въздейства умиротворяващо на Тони и Джеймс.

— И аз съм го забелязала — обади се Джорджина. — Навярно защото виждат Джейсън в него, а те винаги се държат прилично, когато най-големият им брат е наблизо, освен ако не се карат със самия него.

— Останах с впечатлението, че те се разбират помежду си — смутено се обади Келси. — Наистина ли не харесват съпруга ти, Реджи?

Тя се засмя.

— Ами, разбираш ли, чичо Джеймс и Никълъс навремето са били врагове, но след като срещнах Никълъс и се омъжих за него, на личната им вражда бе сложен край. Все пак чичо Джеймс не би могъл да преследва съпруга на племенницата си. Що се отнася до чичо Тони, е, и той бе разстроен от факта, че Никълъс ме е компрометирал, и би предпочел по-скоро да го застреля, отколкото да ме омъжи за него. Не смяташе, че е подходящ за мен, особено със славата му на развратник и гуляйджия.

— Като че ли Антъни не е бил същият — засмя се Рослин.

— И Джеймс не им отстъпва — добави Джорджина. — Но това е типично за мъжете. Това, което е добро за тях, не е достатъчно добро за любимата им племенница.

— Така че сега това е как да го нарека… приятелска вражда, ако въобще може така да се определи — завърши Реджи. — Само дето чичовците ми винаги излизат победители в словесните си двубои с моя беден Никълъс.

— Хайде, не унивай, Реджи — обади се Рослин. — Забравяш, че сега Уорън ще поеме част от огъня.

— Кой е Уорън? — попита Келси.

— Моят брат — отвърна Джорджина. — Миналата седмица се ожени за една от семейство Малъри. Обаче преди време се опита да качи Джеймс на бесилото, а той едва не го уби с голи ръце. Но това е друга история. Достатъчно е да знаеш, че двамата също бяха смъртни врагове. Фактът, че Уорън бе негов зет, не намали желанието на Джеймс да го удуши, но след като вече е женен за една от любимите му племенници, има временно прекратяване на бойните действия, както те се изразяват.

— Уорън изцяло се промени, откакто срещна Ейми — намеси се Реджи. — Той беше изключително избухлив, а сега изглежда толкова щастлив, че изобщо не му е до бойни действия. Не сте ли забелязали, че когато те започнат да се заяждат с него, той само се усмихва, вдига рамене и изобщо не им обръща внимание?

Джорджина се засмя.

— Аз забелязах. Това още повече вбесява Джеймс. Не бих се учудила, ако Уорън го прави нарочно.

— Ама, разбира се — засмя се Джорджина.

Келси също го бе усетила. В началото на вечерта бе попитала защо Джеймс нарича дъщеря си Джак. Единодушният отговор бе, защото бил сигурен, че това дразни зет му, което достатъчно ясно охарактеризираше Джеймс Малъри.

— Това ми напомня, че ако още не си хвърлила око на Дерек — каза Реджи и се извърна към Келси, — един от братята на Джорджи може да се окаже отлична партия за теб. Тя има пет, а останалите четирима не са женени.

— Внимавай, Келси — намигна й Рослин. — Нашата Реджи е чудесна сватовница.

— Значи ти се интересуваш от нашия Дерек? — обърна се Джорджина към гостенката. — И аз така си помислих, след като ви видях как се гледате тази вечер.

Лицето на младото момиче пламна. Знаеше, че не бива да идва в тази къща, макар Дерек да й обясни, че не могат да отклонят поканата на братовчедка му Реджи. Всички тези жени бяха много мили и любезни с нея, но сигурно щяха да се отдръпнат ужасени, ако разберат, че тя е любовница на Дерек. Как да се справи с това неловко положение?

Те сигурно смятат, че тя си търси съпруг, а и защо да не го мислят? Тя беше на възраст за женене, макар че с постъпката си бе изгорила всички мостове зад себе си и завинаги се бе простила с надеждата някой ден да се омъжи. Обаче това не се отнасяше до братовчедката на Пърси.

Братовчедката на Пърси бе едно чисто, сладко и девствено момиче, или поне те така си мислеха.

— Дерек е много мил — започна тя, без да знае как да се измъкне от тази каша. — Но…

— И много привлекателен мъж — прекъсна я Рослин.

— Освен това притежава и титла, ако това има значение — добави Джорджина.

Рослин се засмя:

— Ще трябва да извиниш моята американска снаха, Келси. Не цени титлите и бе ужасена, като разбра, че и тя ще има, след като се омъжи за Джеймс.

— Титлите са чудесно нещо, ако ги харесваш — уточни Джорджина.

— Дерек е чудесна партия — продължи Реджи, — но не мисля, че още е готов за брак. А и Келси още не се е запознала с братята ти, лельо Джорджи. Дрю е изключително чаровен, а…

— А какво те кара да мислиш, че братята ми са готови за брак? — усмихна се Джорджина.

— Всъщност според мен никой мъж не е готов за женитба, ако не го побутнеш малко — засмя се Реджи. — Например Никълъс се запъти към олтара под заплахата да бъде скопен от чичо Тони, ако не се ожени за мен.

— Това бе в реда на очакванията, след като той те компрометира, скъпа моя — изтъкна леля й Рослин.

— Да, но той не го е сторил — усмихна се тя. — Само дето всички си мислеха, че е.

— Понякога истината няма значение. Жалко, но хората виждат само това, което е на повърхността.

— Е, аз със сигурност не се оплаквам — каза Реджи. — Все пак това бе единственият начин да го накарам да се ожени за мене. Той също не се оплаква, поне не толкова често като чичо Джеймс.

— О, Джеймс няма да е Джеймс, ако не се оплаква за каквото и да е — засмя се съпругата му.

— Но аз не си търся съпруг — каза Келси, надявайки се, че това ще сложи край на този разговор. — Дойдох в Лондон, за да попълня гардероба си, както и Пърси ви каза, а не да се омъжвам — добави. Мразеше да лъже и не искаше да продължава, но нямаше друг избор. — След няколко дни се връщам у дома.

— Което е много жалко — заяви Реджи. — Ще поговоря с Пърси да поостанеш малко. Та ти още не си била на нито един бал. Аз ще удължа престоя си, за да те придружа на някой прием в близките дни. Ще се забавляваме чудесно, Келси, помисли си за това.

Да си помисли? Единственото, за което си мислеше сега, бе защо лъжата не е истина? Реджи каза, че баловете били много забавни. Тя никога не бе присъствала на истински бал и се надяваше, че някой ден… Но сега, сега трябваше да си припомни какъв път си бе избрала и че някои неща бяха невъзможни за нея.