Джоана Линдзи
Отровни думи (34)

Тридесет и четвърта глава

На следващата сутрин посети чичо си Джеймс. Не се отби вкъщи дори да се преоблече. Срещата с чичо му го успокои. Келси не се намираше в непосредствена опасност, тъй като Джеймс бе изпратил двамата си икономи да следят Ашфорд. Арти и Анри не бяха типични икономи, затова младият мъж си отдъхна. Навремето и двамата бяха от пиратския екипаж на чичо му и му бяха служили почти десет години. След като Джеймс продаде „Мейдън Ан“, задържа двамата си верни другари като икономи в лондонската си резиденция, работа, която искрено ги забавляваше.

Бившите пирати не си поплюваха и не блестяха с изискани обноски, но това не притесняваше Джеймс, а съпругата му Джорджина отдавна се бе отказала от опитите си да ги цивилизова. Неосведомените посетители, които не бяха роднини, можеха да бъдат стреснати от недружелюбното излайване: „Не са вкъщи!“ и вратата се хлопваше пред смаяните им лица. Или пък ако имаха късмет, можеха да бъдат посрещнати: „Какво, по дяволите искате?“. Разбира се, тези „любезности“ не се отнасяха до дамите. Те се допускаха в къщата и вратата се хлопваше зад гърбовете им без никакви обяснения.

Двамата бивши пирати бяха изключително подходящи за работата, която Джеймс им бе възложил. Те бяха проследили Ашфорд до двете му резиденции — едната в Лондон, а другата в покрайнините, която изглеждала като изоставена. Там Ашфорд прекарвал по няколко часа, но никога не оставал за през нощта.

След това Арти и Анри го проследили до някаква кръчма в най-бедните квартали на града. При тези думи Дерек се вцепени, но чичо Джеймс му обясни, че Арти се престорил на пиян и вдигнал такава врява, че дошла нощната стража и Ашфорд побързал да изчезне.

Дерек изпрати бележка на Келси да не се безпокои за лорд Ашфорд, тъй като той се е погрижил за него. След това се запъти към градската къща, за да се срещне с баща си. Джейсън не изглеждаше особено щастлив да го види и младият мъж предположи, че Франсиз му е казала за вчерашното им стълкновение. Обаче причината бе съвсем друга.

— Нима наистина си си купил любовница в някакъв публичен дом, и то в присъствието на твои познати?

Едва не се свлече като покосен със секира на стола, на който се канеше да седне. Баща му го гледаше с убийствен поглед и вената на слепоочието му пулсираше.

— Откъде си разбрал?

— Нима си смятал, че няма да разбера, след като там е имало толкова много хора?

Дерек мислено прокле хорското клюкарство.

— Надявах се, че джентълмените обикновено не си признават, че посещават подобни места.

Баща му презрително изсумтя.

— Миналата вечер наминах в клуба. Срещнах един приятел, който е решил, че трябва да бъда уведомен за постъпката ти. Приятел на негов приятел е бил там същата вечер. Новината вече е обиколила и останалите клубове, а мъжете сигурно са я споделили със съпругите си.

Лицето на Дерек пламтеше от срам, но той се опита да се защити:

— Знаеш, че подобни неща не се коментират със съпругите.

— Много успокоително — застрашително процеди Джейсън. Какво, за бога, те накара да участваш в подобен търг?

— Смятах, че спасявам едно невинно момиче от…

— Невинно? — прекъсна го маркизът на Хавърстън. — Между другото, коя е тя?

— Казва се Келси Лангтън. Не означава нищо особено за мен, така че няма защо да се безпокоиш — побърза да добави. — Но както вече ти казах, аз се включих в наддаването, за да я спася от незавидна участ.

— Не те разбирам.

Младият мъж въздъхна.

— Нямах намерение да се намесвам, татко. Отидохме там да поиграем на карти, докато Джереми се види с една от дамите, която работи там.

— Ти водиш Джереми по такива места? Та той е само на осемнадесет години!

— Джереми е посещавал подобни места доста преди аз да започна или си забравил, че е израснал в кръчма, преди чичо Джеймс да го открие? — Джейсън му хвърли кръвнишки поглед, но синът му продължи: — Както вече споменах, нямах намерение да се намесвам, но тогава видях кой наддаваше за момичето.

— Кой?

— Един мъж, с когото се бях срещал и преди, благородник, и аз бях свидетел какво бе сторил този човек на една бедна проститутка. Той я бе обезобразил и пребил до смърт. Говори се, че само кръвта и жестокостта го възбуждали и удовлетворявали сексуалните му потребности.

— Отвратително!

— Съгласен съм с теб. Всъщност чичо Джеймс обеща да измисли начин как да спре този мъж.

— Джеймс? И как възнамерява да го направи?

— Аз… ами не го попитах.

Джейсън се изкашля.

— Добре. В каквото и да е замесен моят брат, предпочитам да не го знам. Но, Дерек…

— Татко, наистина не можех да позволя това да се случи — прекъсна го младият мъж. — Не можах да измисля друг начин да предпазя момичето, освен самия аз да я купя. Тя наистина се оказа девствена и аз съм дяволски доволен, че я измъкнах от гнусните лапи на Ашфорд.

— Дейвид Ашфорд? Мили боже, бях чул, че някаква жена го е кастрирала още преди години.

— Чувал ли си за него?

— До ушите ми са достигали слухове, че още преди да стане пълнолетен, е изтезавал слугините. Нищо обаче не е било доказано. След това се заговори, че са завели дело срещу него, но не се стигна до съд, тъй като жената, която трябвало да даде показания, отказала да се яви в съда. Разправят, че това струвало огромна сума на семейството му. Спомням си, че една вечер го обсъждахме в клуба — всички смятаха, че парите са изкупили поне малка част от вината му. Ако, разбира се, всички тези слухове са истина.

— Убеден съм, че са истина — кимна Дерек. — Той е станал още по-жесток и изобретателен в мъченията си.

— Да, а съдът не може да предприеме нищо, след като нито една от жертвите не желае да го обвини — въздъхна Джейсън.

— О, той много добре прикрива гнусните си занимания. Аз открих една от жертвите му, тази, която бе пребил до смърт. Надявах се, че ще ми помогне да възбудим дело срещу него. Но той не само й бе заплатил огромна сума пари, но и здравата я бе заплашил. Освен това тя ми каза, че предварително й бил казал какво я очаква и тя се е съгласила, макар да не е смятала, че жестокостта му ще е толкова голяма.

— Много умно и предвидливо от негова страна. Но не желая да се намесваш в тази работа. Остави всичко на Джеймс. Сигурен съм, че той ще намери начин да спре този извратен мъж.

— Аз също се надявам, още повече, че за съжаление вчера се сблъсках с този мерзавец и той ми заяви, че съм му откраднал Келси и че един ден тя ще бъде негова.

Баща му повдигна вежди.

— Значи ли това, че момичето е още при теб?

— Ами тя ми бе продадена за любовница, а аз платих огромна сума за нея.

— Каква сума?

— Предпочитам да не ти каз…

— Колко?

— Двадесет и пет — измърмори.

— Двадесет и пет какво?

— Двадесет и пет хиляди лири.

Джейсън се задави, отвори уста да каже нещо, но сетне отново я затвори и се стовари на креслото зад бюрото. Прокара ръце през косите си и дълбоко въздъхна.

— Сигурно не съм те чул добре. Нали не искаш да кажеш, че си платил двадесет и пет хиляди лири за една любовница? Не… — Вдигна ръка, когато синът му понечи да отговори. — Не искам да знам. Забрави, че съм те питал.

— Татко, нямаше друг начин да предпазя момичето от Ашфорд.

— Мога да ти посоча много по-лесен начин: просто е трябвало да я изведеш от онзи дом. Търгът е бил незаконен и никой нямаше да те спре.

Дерек се усмихна. Това бе толкова типично за баща му.

— Собственикът Лони едва ли щеше да се остави да измъкнат такава тлъста печалба от ръцете му.

— Лони? — Маркизът се намръщи, сетне отвори лондонския „Таймс“ на втората страница и посочи: — За този Лони ли става дума?

Младият мъж се наведе, за да хвърли поглед на статията, но в следващия миг се зачете с нарастващ ужас. Съобщаваше се, че Лони Килпатрик, съдържател на публичен дом, който бил негова собственост от една година, е бил намерен убит. По-нататък се даваха адресът му и подробности около смъртта му. Бил е промушен няколко пъти в гърдите и е плувал в огромна локва кръв. Нямало никакви следи от убиеца.

— Господи! — промълви Дерек и се отпусна на стола.

— Предполагам, че преди малко говореше за същия Лони, нали?

— Да.

— Интересно, макар да се съмнявам, че има някаква връзка между убийството и търга. Цялата тази кръв, в която е било намерено тялото, ми напомни за това, което ми каза за страстта на Ашфорд към кръвта.

— Той е един презрян страхливец — презрително махна с ръка Дерек. — Той няма да има смелостта да убие човек.

Баща му сви рамене.

— От това, което ми каза, и от слуховете, които се носят за него, останах с впечатлението, че този мъж не е наред с главата. Никой не знае обаче на какво са способни подобни хора. Но съм склонен да се съглася с теб. Щом изпитва удоволствие да изтезава жени, значи наистина е страхливец. А и защо ще убива този сводник, когато очевидно само мъченията на жените му доставят удоволствие? Навярно е обикновено съвпадение.

На Дерек му се искаше да се съгласи с баща си, но в душата му остана съмнение и той отново се разтревожи за Келси. Затова след като се сбогува с Джейсън, отново се върна в къщата на чичо си Джеймс, за да му съобщи новината за Лони.

Съвсем забрави да попита баща си за любовницата, с която бе живял през всичките тези години. А когато се върна у дома, завари бележка от Джейсън, с която го информираше, че се връща за Коледа в Хавърстън.