Стивън Кинг
Сърца в Атлантида (48)

37.

За пръв път от седмици насам читалнята на третия етаж опустя за известно време, докато картоиграчите се изсушат и преоблекат. Мнозина от тях се заеха да се погрижат за някои неща, както предложи Скип Кърк в чакалнята пред лекарския кабинет. Но когато с Нейт и Скип се върнахме от вечеря, в читалнята отново се бе възцарила обичайната суетня — играеше се на три маси.

— Здрасти, Райли — провикна се Рони. — Туилър вика, че имал среща да учи. Ако искаш, седни вместо него, да те науча как да я играеш тая игра.

— Днес не мога. И аз имам да уча.

— Да, бе — вметна Ранди Екълс, — ще усвояваш изкуството на самозадоволяването.

— Именно, сладурче, а като се поупражнявам още малко, ще стана добър като тебе и ще мога да си сменям ръцете, без въобще да спирам.

Тръгнах си, но Рони ме спря с думите:

— Миналата игра те бих, Райли.

Обърнах се. Той се беше излегнал на стола и ме гледаше с противната си усмивка. Навън под дъжда за кратък миг бях зърнал един друг Рони, но той отново се беше скрил.

— Не, не си. Всички ръце бяха мои.

— Абе не може да стреляш луната, като не се разменя — отсече Рони и се свлече още по-надолу. Почеса се по бузата и разчопли върховете на няколко пъпки. От тях рукнаха жълто-бели струйки. — Не и на мойта маса. Щях да ти взема ръка на спатии.

— Ти нямаше спатии, освен ако не си изментил на първата ръка. Лени почна с Душа, а ти игра асо пика. Освен това всичките цветни купи бяха у мен.

Рони махна към пода — разпилените карти вече бяха събрани (но не и фасовете от преобърнатите пепелници — повечето от нас бяха от семейства, където майките чистеха такива кочини).

— Всичките силни купи, а? Колко жалко, че не можем да проверим.

— Н-да. Твърде жалко. — И пак си тръгнах.

— Ще изостанеш с мач-точките! — викна той след мен.

— Нали знаеш?

— Пиши си и моите точки, Рони. Вече не ми трябват.

От този миг до края на следването си нито веднъж не седнах да играя хартс. След много години научих децата й те страшно се запалиха. Всяка година на вилата провеждаме турнир. Не играем с мач-точки, но имаме истински спортни трофеи — цяла купа. Една година я спечелих и си я държа на бюрото, за да си я гледам. Два пъти в целия шампионат съм стрелял луната, но никога на четвърто раздаване без размяна. Както каза моят състудент Рони Маленфант, не може да стреляш луната, като не се разменя. Все едно Атлантида да изплува от океана, разлюляла палми.