Сюзън Джонсън
Табу (25)

Епилог

Дъщеря им се роди през пролетта в Ница под грижите на новия фамилен лекар Антон Минген. Одил Аврора прекара първите шест месеца от живота си, плавайки из Средиземно море със семейството си. Но Франция се нуждаеше от Дюра и той трябваше отново да се сражава срещу съюзниците. През следващото десетилетие на няколко пъти се посвещава на отечеството си, но с оформянето на империята, все повече се разочароваше. Всички републикански принципи, за които бе рискувал живота си, бяха унищожени от диктатурата на Наполеон.

Тогава се оттегли при семейството си: петте му деца бяха радостта на живота му. Сезоните диктуваха избора им на дом: лятото прекарваха в дачата на Тео, зимата — във вилата на Дюра в Ница, пролетта — в Париж, а есента — в провинциалната къща на брега на Сена. Понякога се качваха на яхтата и плаваха месеци наред.

Не обръщаха внимание, доколкото бе възможно, на политическите боричкания, заговорите и конспирациите.

Любовта им ставаше все по-дълбока; радостта от общия им живот беше всекидневен подарък от съдбата. Често си припомняха случайните обстоятелства около запознаването си и се считаха за най-големите късметлии на този свят, задето се бяха открили един друг.

Ала един ден непредвиден инцидент помрачи радостта им. Най-голямата им дъщеря, Одил, се запозна в един парижки литературен салон с мъж със съмнителна репутация и обяви на родителите си, че възнамерява да се омъжи за него.

— Прекалено млада и уязвима е, а той е на четиридесет и осем — разтревожи се Тео, след като получи пламенната бележка от дъщеря си в извънградската къща.

Дюра се отдръпна от прозореца, откъдето наблюдаваше Сена. Изражението му бе мрачно.

— И още по-лошо — лъже на карти!

— Ланжелие има и любовница — обади се непринудено Паша и като вдигна дългите си крака от дръжката на дивана, се намести по-удобно. Започваше да усеща умората от предишната безсънна нощ. — Одил не бива да се заблуждава от привидния му чар и от способността му да цитира Гьоте.

— Знаеш колко е важна поезията за нея — напомни Тео, разтревожена за бъдещето на дъщеря си. — Този мъж съвсем е завъртял главата й.

— Да се надяваме, че това е всичко, което негодникът е направил — изръмжа Дюра. Високият му силует се открояваше на фона на сивото небе. — Май е време да го посетя.

— Ще дойда с теб — предложи Паша. Прокара ръка през черните си къдрици, протегна се мързеливо и добави със зловещи пламъчета в очите: — Чух, че го бива с рапирата. Защо не ти бъда секундант, татко? Или ти на мен? Така ще сложим край на това увлечение на Одил.

— За бога — възкликна Тео. — Без толкова драстични мерки! Вие двамата просто бихте могли да поговорите с него. Сигурна съм, че Одил е поредният му флирт.

Паша знаеше, че не е съвсем така. Познаваше Филип Ланжелие. Играеха хазарт в едни и същи клубове и се засичаха от време на време в заведения за развлечения със съмнителна репутация, както бе станало и снощи.

— Сигурен съм, че един разговор ще бъде достатъчен — заяви той, защото не искаше да тревожи майка си. — Струва ми се, знам къде можем да го открием сега, татко.

— Не стой будна да ни чакаш — настоя Дюра и целуна Тео за довиждане.

— Добре — отвърна тя и се надигна от стола. — Но ми се ще да спя в Париж…

Дюра знаеше, че не бива да спори с нея, когато говори с този тон. Но сега не отстъпи:

— Няма да присъстваш на срещата ни с Ланжелие и няма да говориш с него.

— Явно не искате да ме допуснете в тази мъжка работа?

Дюра погледна сина си, който се усмихна.

— Каним се да го изплашим до смърт, мамо. Гледката няма да бъде красива.

— Стига да не прибягвате до насилие. — По лицето й се появи бегла усмивка. — Едно сплашване ще свърши работа, предполагам.

Нещата се развиха по съвършено различен начин.

Бащата и синът влязоха през отворената врата на апартамента на Ланжелие и откриха, че някой по-ядосан от тях вече го е убил. Красивата му любовница стоеше гола на леглото, а все още топлото му тяло лежеше в локва кръв.

— Един мъж с брадва стори това… Преди пет минути — обясни жената спокойно и отметна кичур медна коса от челото си. — А аз не мога да помръдна заради всичката тази кръв. — Очевидно бе по-смутена от това да не си изцапа краката, отколкото от голотата си или от кончината на любовника си. — Ще ми помогнете ли?

Паша незабавно я вдигна на ръце — беше прелестна.

— Благодаря — промълви тя и похотливите й виолетови очи останаха впити в неговите, докато той я пренасяше в съседната стая, където я остави на пода. — Представа нямам какво ще правя.

И без да се колебае, Паша любезно предложи:

— Ако разрешите, ще ви помогна…