Сюзън Джонсън
Табу (10)

8.

Цяла нощ остана будна да бди над съня му. Оправяше възглавницата му, подпъхваше одеялата, за да го предпази от течението и всички злини на света. Понякога лягаше до него и го наблюдаваше как диша или отблизо изучаваше дългите му тъмни мигли, съвършено изваяния нос, изящните устни и решителната извивка на брадичката.

Щастието й бе неописуемо, безкрайно като вселена.

Часове по-късно, когато сенките в стаята се стопиха и свещите догоряха, Тамир отвори вратата и с жестове попита за закуската. Тео поклати глава и й даде знак да си върви. После обаче прислужницата се върна с някакви листа. Тео въздъхна.

Не го събуди веднага. Не и преди да нареди на Тамир да донесе храна и топла вода. А наум си каза: „Днес е четиринадесети март от двадесет и осмата ми годишнина“. Наведе се и го целуна. Искаше й се той да запомни завинаги това тяхно първо утро.

Дюра се събуди миг преди устните й да докоснат неговите. Сетивата му бяха изострени. Отвори очи и в тях се мярна лека озадаченост, преди да осъзнае къде се намира. После привлече главата й към себе си и я целуна така, сякаш не я бе виждал цял век.

— Bonjour! — усмихна й се. — Оцеля ли светът, докато спах?

Той знае, даде си сметка тя, а на глас изрече:

— Дойдоха няколко съобщения за теб.

Дюра ги взе и бързо плъзна поглед по тях. При някои веждите му се свъсваха, при други се отпускаха. Задържа две и ги отдели на масичката до леглото. Останалите пусна на пода и с момчешка усмивка обяви:

— За момента сме в безопасност.

— И ти си мой?

— Напълно.

— Какво би искал да правим?

Той се засмя и се облегна на възглавниците.

— Отгатни! Ще ти подскажа, че е свързано с оставането в леглото.

— Само в леглото ли?

Миглите му се сведоха.

— Е, ако си в настроение за нещо по-приключенско…

В момента приключенията не бяха най-желаното от него.

По-скоро му се искаше да мисли за меки удобни легла, нежна кожа и храна.

— Да заключа ли вратата?

— Притесняваш ли се?

— А ти не се ли притесняваш?

Той се замисли за компанията на всички онези мъже, с които бе прекарвал по-голямата част от живота си, за липсата на уединение, за бруталните цинични шеги и забавления.

— Разбира се, че се притеснявам — излъга той.

Прекараха утрото зад заключените врати. Отвориха ги, само за да получат закуска и топла вода. Тео вдигна вежди и след като прислужниците напуснаха, попита:

— Първо храна или баня?

Дюра решително отговори:

— Храна.

Тя го хранеше като дете и това очевидно я забавляваше. Между отделните хапки Дюра я целуваше, за да се позабавлява и той. После й предложи:

— А сега ти хапни.

Наля й шоколад, който гарнираше с целувки, изкушавайки я със стройното си голо мускулесто тяло и видимата ерекция.

— Как си представяш да ям, докато ти лежиш така?

— Ще те почакам.

— Но не знам дали аз мога да чакам. — Не откъсваше поглед от великолепната му възбуда.

— Трябва да хапнеш.

— И аз това си помислих.

— Харесва ми това, което си намислила.

— А на мен ми харесва онова, което виждам.

Изглеждаше умопомрачително привлекателен върху разхвърляните завивки с отпусната на възглавниците тъмнокоса глава. Косите му бяха разчорлени от прокарваните през тях пръсти, а отделни кичури се спускаха до раменете. Загорелите му от слънцето ръце бяха широко разперени. Мускулите и очертаните по тях вени говореха за силата на стройното му стегнато тяло и здравите, обсипани с тъмни косъмчета крака.

Колко ли мъже след битки са лежали по този начин в спалните на жени? В очите им са проблясвали същите предизвикателни пламъчета — сякаш изпълнили дълга си, те чакат наградата.

И ако ерекцията не привличаше така вниманието й, тя вероятно би отложила за малко насладата и би го смъмрила за самоувереността му. Но усети сексуална възбуда в слабините и несъзнателно облиза долната си устна. Съвършено твърд, органът му бе изпънат докрай, а кожата по него бе един нюанс по-светла от загорелия му тен. Издигаше се сред тъмната окосменост между краката му и проблясваше като коприна.

Мечтаеше да го усети дълбоко в себе си.

— Готов съм — обяви той с лека усмивка.

Тео усети как потреперва. Усмивката му стана още по-широка. Той знае, даде си сметка тя, че всяка жена би реагирала по този начин.

— За теб всички еднакви ли сме?

Дюра рязко се надигна.

— Не! Никога не помисляй такова нещо. — Пресегна се и я привлече към себе си. Развеселеното му изражение бе изчезнало. — Това са съвършено нови усещания за мен… Желанието, копнежът… Май това е любовта. — Вдигна ръката й към устните си и я целуна, без да откъсва очи от нейните. — Покажи ми какво искаш да направя.

Тео го погледна смаяно.

— Аз да ти показвам?

— Не съм сигурен — призна неуверено той и постави ръката й върху твърдото си бедро, галейки я с пръст, — какво точно искаш.

Тя го погледна изпитателно през мигли. Долови искреността в тона му, от което през тялото й премина топла вълна.

— Все едно никога не съм бил с жена досега — пророни той плахо.

Очите му срещнаха нейните. Бяха ангелски невинни. Бавна усмивка се разля по лицето на Тео, преди да повтори:

— Никога?

— Никога — отвърна той дрезгаво. — Макар винаги да съм го искал.

Погледът й се отмести от лицето му към пулсиращата му ерекция.

— Но май сега си готов да бъдеш?

Тя се удиви от момчешката привлекателност на израза му, от смирения тон, от предизвикателната му поза, от превъзходната му актьорска игра.

— А целувал ли си някога жена?

Дюра бавно поклати глава, а миглите му се сведоха надолу.

— Лежал ли си така гол пред друга жена?

Отначало не отговори, но накрая с неохота призна:

— Само пред гувернантката си.

Веждите на Тео се стрелнаха нагоре.

— На колко години беше ти?

— Четиринадесет.

Възможно ли е отговорът му да е истина, зачуди се Тео и усети как любопитството й се разпалва.

— А на колко години бе гувернантката ти?

— Не съм сигурен. На двадесет… или на тридесет…

Май говореше истината.

— Докосваше ли те? — не се въздържа да попита тя, макар да знаеше отговора.

Той кимна.

Перверзна тръпка премина по цялото й тяло.

— Нали каза, че никога не си бил с жена.

— Истински никога не съм бил с нея.

— Как се казваше тя?

Дюра изглеждаше смаян. Дали бе задала неподходящ въпрос?

— Не си спомням.

— Още ли играем?

— Докогато желаеш, ma chere — промърмори той и й се усмихна злорадо.

— Мислех и аз да те докосна.

— Много ще съм ти благодарен.

— Но може би е по-добре първо да те целуна… Особено щом си такъв новак. Какво ще кажеш?

Устните му бяха нежни и топли. Тя застана на колене и опря ръце върху раменете му, за да запази равновесие. Усети как тялото му се напряга.

Изпита странна мощ.

Леко притисна устните му, разтвори ги и пъхна език между зъбите му, за да лизне леко езика му. От него се изтръгна някакъв звук — приличаше на тихо изръмжаване, което предизвика тръпки по цялото й тяло.

Той имаше вкус на кафе, на страст, на удоволствия. За миг й хрумна да устои на тези изкушения, за да не подхранва самоувереността му. Но либидото й имаше по-силни потребности и те не бяха свързани с никакво въздържание. Наведе се напред и пълните й сочни гърди се допряха в неговите.

Ръцете му се вдигнаха нагоре, за да си поиграят с тях. Тео простена и усети как нещо в слабините й започва да пулсира. Дочул стона й, той разбра, че ролята му на невежа в любовта временно е прекратена.

Леко обгърна зърната й с пръсти и деликатно се зае да масажира нежните пъпки. Долавяше как топли вълни преминават през тялото й, как тя се отваря за него, навлажнява се и е готова да го приеме. Плъзна език надолу, лизна шията й и с дрезгав шепот сподели какво възнамерява да прави. Думите й въздействаха възбуждащо. Гризна меката възглавничка на ухото й все едно е мъжко животно, готово да се възкачи на женската — държеше се по същия примитивен собственически начин.

— Би трябвало да откажа — пророни тя едва доловимо и потрепери от страст. „Дали някога някоя жена му е устоявала?“

— Но не можеш.

Прокара деликатно пръст по клитора й и гърбът й се изви от зашеметяващи усещания. Без да й нашепва нито нежни думи, нито извинения, той не преставаше да гали едновременно и зърната на гърдите й, и клитора. Ръцете му се плъзгаха по бедрата, между краката й, по таза и през онзи вълшебен проход. Тя имаше чувството, че ще припадне от желание.

После я бутна нежно да легне и проникна яростно в нея, без да забавя нито за миг подхванатия ритъм. Учестеното й дишане и гърлените й стонове звучаха като музика в ушите му. Страстта му бе несравнимо по-дива и груба от всички будоарни ласки, които бе раздавал. Но и желанието да я притежава също му бе съвършено непознато. Проникваше в нея като полудял и искаше да е негова изцяло.

Оргазмът й започна. Той откликна и така силно потрепери, че остана без дъх, преди да се отпусне отгоре й.

Шумът от маршируващи войници на улицата ги върна към действителността.

Дюра обви нежно лицето й с ръце, облиза сълзите й и й предложи запъхтяно любовта си. В очите му все още бушуваха разпалени огньове. После се откъсна от прегръдките й и се надигна от леглото, за да придърпа тежките кадифени завеси — искаше да приглуши шумовете от маршируващите ботуши. След това запали два свещника, върна се на леглото и я притисна в обятията си.

Мечтаеше за спокойствие и забрава.

Устните му се прилепиха към нейните и тя усети как пенисът му се надига и втвърдява. Безпомощна от облялата я сладостна вълна, Тео се чудеше дали въобще някога ще му се насити, дали изгарящата страст някога ще стихне, или просто ще я погълне.

— Побързай! — Тя разтвори бедра и се вкопчи в него. — Искам да свърша.

В очите му продължаваха да бушуват пламъци. В следващия миг усети колко дълбоко потъва в нея.

Не мислеше вече за нищо. В ушите му отекваха единствено тихите й сладостни стенания.

Този път се любиха бавно и нежно. Накрая я положи в скута си и доволно пророни:

— Беше много хубаво.

Тео се засмя и щастливо потърка буза в неговата.

— Мисля да те задържа.

— На изпитание ли бях подложен?

— Може би.

— Ако знаех, щях да прибавя и други неща от репертоара си.

— Които си научил от гувернантката?

Дюра не отговори.

— Къде е тя сега?

Помисли, че той отново ще замълчи, но след време чу грубото:

— Не съм сигурен.

Знаеше къде е. Улавяше го по тона му.

— Не ти вярвам.

Дюра се замисли за миг, преди да обяви простичко:

— Върна се във Франция.

— И?

— Не желая да говоря повече за това.

— Ами ако настоявам?

— Защо?

— От ревност.

— Няма причина да ме ревнуваш.

— Ти си държал на нея.

— Не съм сигурен какво изпитвах — излъга той, припомняйки си как чакаше Камий да се появи и колко я обожаваше.

— Как изглеждаше?

— Какво значение има?

— Искам да знам, защото гласът ти се променя, когато говориш за нея.

— Аз не те разпитвам за твоето минало.

— Питай!

— Не искам. — Дюра стана от леглото и се насочи към гардероба.

Тео видя как вади копринения халат и го намята. Тогава си напомни, че една разумна жена би изоставила темата.

— Как се казваше?

— Господи — въздъхна той, погледна я ядосано и посегна към бутилката. — Искаш ли малко?

Тя поклати глава.

Дюра сви рамене, наля си чашата с коняк и изпи половината, преди да се настани на стола в другия край на стаята.

— Караме ли се?

— Не.

— Сърдиш ли ми се?

— Не.

— Обичаш ли ме?

Поколеба се само за миг:

— Да. — Каза го с усмивка.

— Радвам се да го чуя — промърмори Тео и бавно се протегна. — Мислех си, че ще се наложи да се извинявам. В колко страни си бил? — попита тя внезапно и се надигна от леглото.

Дюра се засмя на внезапния й интерес към неговите странствания.

— В прекалено много. — Наблюдаваше как се приближава към него.

— С гувернантката си ли пътуваше?

— Пътувах с нея две години — отвърна той сухо. — Семейството ми също пътуваше с нас — сестра ми, баща ми, майка ми и аз пътешествахме от Гибралтар до Константинопол, от Александрия до Сицилия. Спирахме във всички пристанища. Сега по-добре ли се чувстваш?

— И си я обичал.

— Предполагам, да.

— Къде е тя?

Той въздъхна, припомняйки си болезнено всички юношески блянове и копнежи.

— В Антиб. Омъжи се за един съдия.

— Оставила те е, за да се омъжи за съдия?

„Омъжи се, след като аз я изоставих.“

— Да.

— Не ти ли липсваше?

— Постъпих в армията.

— Не ти ли липсваше?

— Да.

— Колко романтично — пророни Тео.

Дюра поднесе чашата към устните си и допи коняка, припомняйки си далеч не толкова романтичните последствия от юношеската си авантюра: Камий забременя, баща му, естествено, не разреши да се оженят, оставиха я сама и разплакана в Марсилия. Парите, които баща му й даде, й купиха съпруг с положение, готов да приеме, че бебето се роди преждевременно.

— Разговорът приключи — обяви той безапелационно.

— Благодаря ти, че ми сподели.

Дюра леко кимна и посегна за коняка. Наложи се да изпие няколко питиета, за да избледнеят спомените, а през това време Тео успя отново да върне усмивката му.

След като войниците отминаха, тя дръпна завесите и златистата светлина нахлу в стаята. В свежия пролетен въздух се носеше ароматът на надеждата. Образът на Камий избледня.

Седяха пред разтворените прозорци и нежно се целуваха. Съзнателно говореха за незначителни неща. Отново се любиха, без да ги е грижа нито за миналото, нито за бъдещето. Отдадоха се на изгарящата ги в момента страст, макар и двамата да не забравяха колко малко часове им остават.

Действителността ги връхлетя прекалено скоро. Шолет донесе спешно съобщение от Журдан. С припрени извинения, в които прозираше натискът на обстоятелствата, Дюра наметна халат и се спусна долу, за да се срещне с помощника си. Тео бързо го последва, завързвайки колана на робата си.

Той не я помоли да излезе, когато тя застана на прага на трапезарията, а й посочи стол да седне. Съсредоточен върху донесената от Шолет карта, Дюра чертаеше върху нея с червено мастило и диктуваше:

— Съобщи на Боней да остави малък гарнизон в Мартинсбрук и да изтегли армията. Лекурб трябва да заеме позиции при Шуитс, за да брани проходите от Италия. Боней ще успее да доведе поне половината хора за… — Погледна Шолет, който записваше всичко. — … осемнадесет часа, при бърз ход. За жалост артилерията ще се забави с два дни. Изпрати вестоносци при Боней, Лекурб и, разбира се, при Журдан. Дяволите да го вземат! Знаех, че това ще се случи.

Журдан се бе натъкнал на корпуса на принц Шварценберг. Спешно молеше Дюра да обърка фланга на ерцхерцога, като нападне Брегенц в източната част на езерото Констанс.

— Още преди месец го предупредих, че според сведенията, с които разполагам, няма начин да избегне сблъсъка с ерцхерцога. Merde! Армията ми е в Тирол! За да се справя с това положение, трябва да се установя тук — продължи Дюра бързо. — Искам карти и няколко писаря! Всичко е наред — обяви той, като видя изненадания израз на Шолет, а после и седналата в ъгъла Тео. — Всичко е наред — повтори тихо, но достатъчно авторитетно.

— Да, сър — окопити се помощникът и събра бележките си.

— Нареди и готвачът да дойде. Ще направим импровизирана кухня долу, за да има къде да се хранят офицерите от временния щаб. Трябва ми и хирург — допълни Дюра небрежно, зърнал, че превръзката на китката му е подгизнала от кръв. — Вестоносците да са на конете след десет минути. Жизненоважно е. Ясно ли е?

— Да, сър — бързо отвърна младият мъж и след като церемониално отдаде чест, напусна.

— От новите възпитаници на Фонтенбло е — отбеляза генералът с усмивка. — Никога не съм бил толкова изискан. Не се и очакваше от нас. Бяхме доста недисциплинирани.

— И въпреки това винаги си побеждавал.

Славата му се носеше из цяла Европа, както и слухът, че някога е бил корсар.

— Обичам да побеждавам. Като баща си.

— А моят баща смяташе, че ще успее да победи мощната руска империя.

— Но не успя.

Тео поклати глава.

— Държа обаче готов за бой батальон в продължение на шест месеца.

Погледът на Дюра се изостри.

— Къде?

— На малък полуостров близо до река Об. Той, майка ми и войниците бяха там.

— В Обдорск? Това ли е баща ти? Наложи се руснаците да пренесат оръдия, нали?

— Влачили са оръдията стотици километри през тресавищата и тундрата. Отне им шест месеца и доста хора загинаха, но в Русия човешкият живот не се цени особено. Когато баща ми отказал да се предаде, те унищожили цялата му защита, него, мама и всички войници. Аз бях осемгодишна.

— Съжалявам — промълви Дюра. Бе седнал до нея, докато тя разказваше, и сега взе ръцете й в своите, поднесе ги към устните си и ги целуна. — Няма да допусна да унищожат и нас. — Отпусна ръцете й в скута и постави своите отгоре.

— Според Тамир баща ми е казал същото на мама.

— Не знам как са загинали родителите ти, но аз съм в състояние да те защитя, да защитя теб… нас. Не се съмнявай. Мога да го сторя.

— Дори срещу Корсаков и… Русия?

— Баща ми бе наемен войник — корсар. Сражаваше се за онзи, който му плаща по-добре. Умря на преклонна възраст на малък остров в Средиземно море. Възнамерявам да постъпя като него. Заедно с теб.

— Наистина ли? — Сълзи изпълниха очите й.

— Наистина. — Той нежно я притегли в обятията си. Настани я в скута си и я притисна, съзнаващ колко голямо нещо е обещал, но напълно уверен, че ще го изпълни. Беше съвършено ново усещане за мъж, въздържал се до момента да посвещава живота си на някого.

Шумът от ботуши по верандата, съпроводен от мъжки гласове, му подсказа, че с усамотението им е свършено.

— Мога ли да остана? Разполагаме с толкова кратко време!

— Можеш да останеш и в скута ми. Само искам да смениш тази полупрозрачна роба.

— Няма да бъда толкова дръзка, че да седя в скута ти, но благодаря все пак.

— Не е нужно да ми благодариш. Правя го от егоизъм.

Не по-зле от нея и той си даваше сметка колко малко часове им остават.

Само след минути помещенията долу бяха преобразувани във временни канцеларии и след като и двамата се облякоха в по-прилични дрехи, той се надвеси над картите и започна да обмисля следващата офанзива.

Докато се обсъждаха военните планове, хирургът работеше. Дюра бе положил китката си върху коляното му. Сякаш не изпитваше болка. Само един-два пъти подметна:

— Внимателно, Жорж. С тази ръка държа сабята.

Думите му предизвикаха нови капчици пот по челото на младия лекар.

Щом зашиването обаче приключи, генералът поиска да му донесат коняк и го изпи на екс. После внимателно спусна ръкава и като огледа насъбралите се около масата офицери, попита:

— И как, по дяволите, да преведем кавалерията през тези мочурища?

От него се очакваше да напредне поне двадесет километра, за да достигне горното течение на Рейн. Блатистата долина бе коварен терен. А и ерцхерцогът най-вероятно ги чакаше от другата страна. Най-рано след три дни хората му можеха да са там. Щеше ли Журдан да издържи дотогава?

Тази нощ никой не спа и понеже Дюра нямаше как да настани Тео в скута си, държа ръката й през цялото време на военния съвет, който продължи до сутринта. Седнала до него на масата, тя наблюдаваше как офицерите обсъждат стратегията. Дюра търпеливо изслушваше подчинените си, но по-голямата част от генералния му щаб се намираше все още в Тирол, та накрая се наложи той да вземе окончателното решение за кампанията. При изгрев-слънце всеки от присъстващите получи задача, а писарите — нареждане да размножат и разпратят съобщения до отделните части, за да се координират действията. Накрая Дюра се надигна и с вежлив поклон обяви, че се оттегля.

— На ваше разположение съм по всяко време — увери ги той.

Майор Виже вдигна вежди, когато генералът излезе, и отбеляза:

— Дамата трябва да е доста оригинална в леглото.

Повечето от присъстващите споделяха тази мисъл. Необичайното поведение на Дюра изненада всички.

— Смятах, че ще бъде дяволски трудно някоя да надмине Клодин — подхвърли друг подигравателно.

— Не говори така — възрази младият Фурет разпалено. — Мадам Дюра е изтънчена жена.

— Без съмнение — съгласи се някой. — Особено когато става въпрос за плътски наслади.

— Не желая да слушам такива обиди! — възмути се Фурет. — Имате погрешно впечатление. Клодин е красива жена, пренебрегвана от съпруга си.

— Но не и от всички останали мъже в Париж — отбеляза Шолет простичко. — Поигра си с теб, Фурет, и продължава да го прави, за да има изгода.

— Съжалявам, момко — добави Виже и за утеха потупа Фурет по рамото. — Шолет е прав. Попитай, когото искаш.

— Тогава защо още не се е развел с нея? — заинати се Фурет.

— Вероятно защото Талейран й е чичо — обясни Шолет.

— И тя е протеже на Барас.

— Или не е разполагал с достатъчно време — подметна Виже, — като се има предвид, че през последните години се старае да възпре ту англичаните, ту австрийците да не замаршируват по Шанз-Елизе.

— Да оставим репутацията на мадам Дюра, господа — прекъсна ги Шолет. — Бихте ли ми позволили да направя предложение по отношение на графиня Корсакова? Независимо от състоянието на брака на генерала в момента, той здравата е хлътнал по нея. Затова, ако някой от вас няма изключително важен въпрос, предлагам да не ги безпокоим, докато Боней не пристигне с армията от Чър. Получихте заповедите и не се съмнявам, че ще се справите с тях.

— Но ако все пак имаме въпрос?

— Ако е важен, естествено, ще го обезпокоим. Ако не е, или Лазун, или аз ще го разрешим. Съгласни ли сте?

С изключение на Фурет, който неохотно кимна, всички други радушно се съгласиха.