Сюзън Джонсън
Табу (14)

12.

Изтеглянето от Констанс започна на свечеряване, евакуацията на ранените ставаше бавно — каруците се точеха на километри по пътя на запад. Ариергардът на Дюра не съобщаваше за някакво движение след тях, което носеше известно, макар и временно облекчение. Ерцхерцогът не ги преследваше. Пътуваха почти до полунощ, преди да спрат за почивка. Скоро заблещукаха огньове на стотици места и осветиха планинската долина.

Малката странноприемница при входа на долината разполагаше със стаи за Дюра и офицерите от щаба му, макар условията да бяха селски.

— Няма проблем — отвърна Дюра изтощено, когато Боней донесе новината. — Ще се задоволим с какво да е легло.

Стаите бяха малки и тази, в която въведоха Тео и Дюра, имаше легло с пухени дюшек и завивки, камина и почти нищо друго. Но бе чиста, огънят набързо се разпали и само след минути съпругата на ханджията се появи по нощница и набързо метната отгоре роба. Щедрото предварително заплащане на Боней определено бе спечелило сърцето й за френските офицери, независимо от късния час. Като се поклони на Дюра, тя почтително каза:

— Разбрах, че желаете гореща вода и вечеря.

— Да, моля. — Прекалено мръсен, за да се настани на леглото, Дюра се бе изтегнал на пода, с опрян в стената гръб. — Първо водата.

Стопанката хвърли любопитен поглед към легналата на леглото фигура. Стройното тяло, облечено в униформа, не се очертаваше ясно под светлината на свещите и играещите сенки, макар адютантът на генерала да бе говорил за нея.

— Вашата… ъ… спътничка също ли желае вода? — попита тя.

— Да — отвърна Тео и се усмихна на вторачената в нея жена.

— Гореща вода за баня за двама — уточни Дюра. — И по-бързо, ако е възможно.

— Да, сър. Момичетата в кухнята вече я топлят. Какво бихте желали за вечеря?

— За мен — каквото и да е. — Той лениво изви глава към Тео. — Ти какво искаш, скъпа?

— Бекон с яйца. Изведнъж ми се приядоха.

Очите на Дюра леко се присвиха и за миг се плъзнаха към плоския й корем. Но гласът му бе безизразен, когато се обади:

— За мен същото. И то бързо — добави той грубо, защото нямаше никакво намерение да води празни разговори посред нощ, след като бе смъртно уморен, а ръката страшно го болеше.

Съдържателната си тръгна и Тео пророни:

— Не съм сигурна дали ще се задържа будна, докато пристигне храната.

— Поспи. Аз ще те събудя.

— Много си далеч от мен — прошепна тя, обърна се и протегна ръка към него.

— И прекалено мръсен, за да те докосвам. — Очите му бяха полузатворени. — Изчакай да се измия.

Но независимо от това улови ръката й, поднесе я към устните си и й се усмихна.

— Разполагаш ли с друга униформа?

— Сигурно. Боней страшно го бива. А ти имаш две нови рокли — продължи той все така със затворени очи и по лицето му отново се появи усмивка.

— Нови рокли?

Главата й леко се извърна.

Той леко повдигна мигли и наклони глава към конските дисаги, които адютантът му бе внесъл в стаята и оставил при вратата.

— Намерил си ми рокли?

Като се надигна на лакът, тя се загледа в него, очарована от проявеното внимание.

— Работа на Шолет.

— Ти ли му нареди? — попита кокетно тя. — Съобщи ли му размера… цвета… материята…

— Трябваше да го направя — изхили се Дюра, но после простена, защото дори и при най-малкото движение ръката го болеше.

Шевовете се бяха разтворили още при Брегенц и когато отново зашиха раната в Констанс, за малко да припадне от болка.

— Нужен ти е лауданум — обади се Тео и се надигна от леглото. — Ще проверя дали има при стопанката.

— В дисагите има бутилка коняк — възпря я Дюра, като внимаваше да не мърда.

Тео бързо донесе торбата и като приклекна до него, я разтвори. Потършува вътре, измъкна малка бутилка, махна тапата и му я подаде.

— Моят ангел-спасител — прошепна той.

Вдигна шишето към устните си и отпи голяма глътка. Неразположението му бе очевидно.

— Да погледна ли раната ти?

— Не сега. По-късно. След като изпразня тази бутилка — завърши той с лека усмивка.

— Да повикам ли хирург?

— Не. Той нищо не може да направи. Разгледай си роклите — подкани я той в желанието си да смени темата. — Кажи ми дали ти харесват.

За да приглуши следващия пристъп на болка, той отново отпи щедра глътка от коняка.

Тео измъкна една от чистите ленени ризи на Дюра.

— От другата страна.

Като разкопча другата преграда, Тео измъкна тънка черна копринена дреха. Беше почти прозрачна и украсена с червена панделка на деколтето. Определено приличаше не на рокля, а на бельо.

— Шолет къде е намерил това?

— Един господ знае. Смъмрих го.

— Но все пак си ги взел.

— Мислех, че ще ти стоят екзотично. Но не и, разбира се, докато яздиш в строя.

— Каква резервираност проявяваш, скъпи — пошегува се тя. — Очевидно репутацията ти не е заслужена.

— Ти си единствено за моите очи — промълви той, топлината от коняка се разливаше из тялото му и малко смекчаваше болката. — Има и още една рокля.

Тя беше лилава. Очите на Тео се разшириха, докато разгъваше лъскавата коприна.

— Шолет публичен дом ли е нападнал? — попита тя развеселена.

Роклята щеше да приляга добре на древна атинска хетера. Деколтето се спускаше почти до кръста, а полата бе с дълбоки цепки от двете страни.

— Май да, макар някои парижки красавици да се появяват почти голи на обществени места.

— Нима? — изненада се Тео, а в тона й се долавяше лека хладина.

— Така съм чувал — отвърна предпазливо Дюра. — Не съм участвал в подобни събирания.

— Благодаря.

— Ревността ти ме пленява — пророни той.

— А на теб не ти е позволено да очароваш друга, освен мен.

— С най-голямо удоволствие.

Почукването на вратата спря по-нататъшните разговори. Внесоха водата.

Само след минути седяха коляно до коляно в голяма вана, пълна с гореща вода. Топлината от огъня увеличаваше удоволствието. След всички несгоди и бедствия, стоварили се върху тях през последните няколко дни, бяха, съгласиха се и двамата, сякаш в Рая. Намираха се на топло, отпуснати, съвсем скоро ги очакваше вечеря и бяха заедно.

— Страшно съм щастлива — прошепна Тео блажено.

— А аз съм жив — лаконично отбеляза Дюра със затворени очи и облегната върху ръба на ваната глава. Бе обзет от вечното чувство за вина и съжаление заради загиналите по време на битка войници. Трагедиите, свързани с професията му, винаги помрачаваха щастието му. — И съм с теб.

Това бе достатъчно. Утре пак ще се изправи пред превратностите на съдбата, но тази нощ искаше да ги отпъди.

И да потърси забрава в обятията на Тео.

Но той заспа още докато вечеряше. Тео измъкна таблата от скута му и я постави на пода. Нямаше представа как да го премести, както бе полуседнал върху възглавниците, без да му причини болка. Затова нежно придърпа завивката и го остави.

Гледа го известно време — изпитваше доволство, че е бил пощаден при Брегенц. Отправи няколко благодарствени молитви към боговете, които знаеше от детството си. Те живееха по дърветата и из небесата, сред стремглаво течащите води и из безкрайните степи в родината й, но тя се надяваше да я чуят тази нощ, защото искаше да се грижат за този мъж, когото обичаше. Стоеше до малкото прозорче на странноприемницата в планинската долина, на километри от родния си дом и се взираше в обсипаното със звезди небе, докато молеше за тяхното покровителство.

— Спасете го от враговете му — произнасяше тя почтително, — и от безсмисленото клане. Пазете го тази вечер и завинаги. — Надяваше се звездите над главата й да греят също така ярко и от другата страна на Урал. Надяваше се да отнесат молитвите й до дядо й, когото не бе виждала така отдавна. — Искам да го доведа у дома, при теб, дядо — прошепна тя в тишината. — И да ви дам възможност да се опознаете. Искам детето ни да израсне силно на земята на моя народ. Искам да се върна вкъщи…

Цареше дълбока тишина. Грозяха ги огромни опасности. Тя се страхуваше, независимо от опитите на Дюра да я успокои по време на вечеря.

Франция, бе отбелязала тя загрижено, не е в завидно положение. Всичко е в хаос, а отстъплението на армията е нещо чудовищно.

Ще се оттеглят и ще прегрупират силите си, спокойно я уверяваше той. Ерцхерцог Шарл и без това не е най-страшният противник. През 1797 го изтласках почти обратно до Виена, бе добавил той с усмивка. Нямаш ли доверие в мен? Да, отвърна тя, естествено, имам. Но как е възможно да победи, чудеше се тя сега в тъмнината на нощта, загледана в стотиците войнишки огньове. Отстъпващата му армия вече не бе така силна, за да води битка. Как ще спечели срещу всички армии, когато Австрия, Англия и собственият й жесток съпруг разполагат с несравнимо по-многобройни сили?

Времето им заедно, ужаси се тя, може би фатално приближава към своя край.

Извърна се от прозореца и го погледна. Тъмната му кожа се открояваше върху фона на белите постели, черните къдрици бяха разпилени по възглавницата, а лицето изглеждаше спокойно — странен контраст с обзелото я в момента безпокойство. Неговата привлекателност и сила, неповторимият му чар, любовта му — поне засега всичко това й принадлежеше.

Не смееше да мисли за бъдещето.

 

 

Събуди се от топлината на тялото му и от целувката. Слънчевата светлина нахлуваше през прозореца, а тревогите й бяха изчезнали. Усмивката му винаги успяваше да ги прогони, помисли си тя.

— Опасявам се, че снощи пропуснах нещо — тихо се обади той.

— Не исках да те будя.

— Винаги ме буди за това — насърчи я ухилен той. — Смятай го за постоянна заповед.

— Изглеждаше ми много изтощен. Но сега ми се виждаш напълно отпочинал — добави тя закачливо, усетила възбудата му да докосва бедрото й.

— Напълно — увери я той.

Дори болката в китката бе станала поносима.

— Предполагам, не си гладен? — попита внезапно тя, усетила остро желание за шоколад и бита сметана.

— Може и така да се каже, но зависи за какво.

— Колко си мил — отбеляза тя, като се стараеше да потисне апетита си за храна, и се протегна да го целуне. — Разполагаме ли с време тази сутрин?

— Ако Боней не пристигне със съобщение от ариергарда ни. Наредих да ме уведоми незабавно, в случай че ни преследват.

— Значи, ако ерцхерцогът реши да не тръгне след теб…

— Което е най-вероятно. Австрийските генерали рядко решават самостоятелно. Всичките им заповеди пристигат от Виена.

— Какво неудобство.

Дюра се усмихна.

— Не и за нас.

— Значи не е изключено да се окаже, че разполагаме с доста време? — попита мъркайки тя.

— Има подобна вероятност — отвърна той все така усмихнат.

— Чудя се тогава дали… — Устата й отново се напълни със слюнка — в съзнанието й отново изплува представата за шоколад. — Искам да кажа, че щом не се налага да тръгваме незабавно, би ли имал нещо против, първо да пийна шоколад със сметана? Страшна потребност изпитвам от шоколад и…

— … сметана — довърши той. — Потребност? — попита той тихо, със странно изражение. — От кога изпитваш подобни потребности?

— Не съм съвсем сигурна — отвърна тя, усетила тръпка по гърба си. — Не съм забелязала, макар като се замисля, Виже се изненада, че изядох всичката шунка и хляб, които монасите приготвиха за нас на тръгване. За щастие той намери нова храна при първото спиране, защото продължавах да съм гладна. По неговите думи ядох за двама войника. Идеята за шунка и хляб ми се струва доста привлекателна в момента — завърши тя със сладка усмивка. — Дали е прекалено рано да повикаме ханджията?

Дюра се засмя.

— Боней им плати така добре, че никога не е прекалено рано — увери я той и я потупа по ръката.

Отметна завивките, надигна се от леглото, отиде до вратата, отвори я със замах и повика собственика, за да даде нарежданията си. Застанал на прага, Дюра изведнъж й се стори невероятно висок в малката стаичка.

— Готово — обяви той, след като затвори вратата и погледна ласкаво Тео. — Съвсем скоро ще получиш храна, ma chere.

— Събуди всички в хана — упрекна го шеговито Тео.

— Сигурен съм, че отдавна са будни — обяви той небрежно.

— Прекалено отдавна си генерал, скъпи. Наистина е прекалено рано.

— Тогава после да легнат да си доспят — подметна той незаинтересовано, като се наведе и затършува из дисагите.

Измъкна чифт панталони и ги навлече.

— Нали не се обличаш? — сепнато възкликна Тео.

— Само временно, скъпа — увери я той. — Макар никога досега да не съм бил пренебрегван заради сандвич с шунка.

— Но аз наистина умирам от глад — извини се тя с усмивка.

Седна до нея на леглото, целуна я и много тихо каза:

— Ако желаеш, ще вземем готвач да пътува постоянно с нас и така никога няма да си гладна.

— Не се ли радваш за бебето? — попита тя шепнешком със странно изражение на лицето.

— Нямам твоята вяра, че съществува. Прекалено рано е още — отвърна той прагматично. — Но съм доволен, че ти се радваш.

— Той вероятно обича бита сметана.

— Или тя обича шунка.

— Или те обичат и сметана, и шунка.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— С близнаци ли ще ме дариш?

— Аз съм близнак. Брат ми починал в ранна възраст.

— Нашите деца няма да умрат.

— Не — заяви тя категорично.

Ханджията се яви и Дюра поръча закуска, достатъчна да засити и изгладнял от любов любовник.

— Толкова си мил — отбеляза тя, след като останаха сами и измъкна ръце изпод чаршафа, който бе притеглила към брадичката си, за да прикрие голотата си.

— Можеш по-късно да ми благодариш.

Свали панталоните си и се настани обратно в леглото, намигна й и се ухили лукаво.

— Или още сега — прошепна тя, усетила как прекрасната му ерекция предизвиква у нея не по-малко стръвни потребности.

— Не разполагаме с достатъчно време. — Гласът му бе дрезгав от желание.

— Няма да ни отнеме дълго — увери го тя.

Притисна се към него жадно, а възбудата му я изпълни с неочаквана похот. Само след секунди тя възседна бедрата му.

Той й помогна, сам изпълнен с не по-малко страст. Понеже бе по-опитен, отмести ръцете й, за да се намести така, че да проникне в нея. Усетила как остава без дъх, тя се отпусна върху него, блажено усещайки цялата дължина на мъжествения му орган чак до мястото, където телата им плътно прилепваха едно към друго. Обзета от пълна наслада, тихо прошепна:

— Обожавам твоя член.

— И ние те обожаваме — увери я той, здраво стиснал бедрата й, за да й попречи да се надигне. — Не — прошепна той, докато тя се стараеше да избяга от блаженото си пленничество. — Още не… Почакай.

Проникна още по-дълбоко в нея и я накара неволно да простене. В следващия миг леко се измъкна. Едва дишайки, замаяна, разтопяваща се, тя нададе тих, приглушен вик.

Той я повдигна леко, макар самият да изпитваше необуздано желание да я притежава тъкмо сега. В момента нищо на света нямаше значение. Единствено нейните потрепервания от опиянение, преди да достигне връхната точка, го занимаваха.

Усещаше разпалената й възбуда. Щом започна да я отпуска върху себе си, усети как оргазмът й започва. Запъхтяна, тя се вкопчи в него, от гърлото й излизаха сподавени стонове.

— Поеми го целия — прошепна той и като се надигна, проникна докрай в нея, а собственото му върховно освобождаване не закъсня да започне.

Със затворени очи, изпъната шия и запъхтяна, тя посрещаше всяко негово движение. Имаше чувството, че цялата гори, а ноктите й несъзнателно се впиваха и оставяха следи по раменете му. Това той не забеляза. Както и не усещаше болката в ръката си. Съзнаваше единствено, че се е понесъл на вълните на разтърсващия си оргазъм.

След време потреперващите им тела се поуспокоиха, но те останаха легнали един до друг в прегръдките си и се стараеха да възвърнат нормалното си дишане. Нито единият, нито другият не беше в състояние да помръдне. Птичите трели отвън изведнъж нарушиха настъпилата в стаята тишина. Усещаше се ароматът на развихрилата се страст и топлината на телата им.

— С теб любенето придобива нов смисъл — пророни Дюра, пръв възвърнал способността си да говори, макар очите му все още да бяха затворени.

— Не съм подозирала, че съществува такова любене. — Тео гальовно близна ухото му. — Благодаря ти, mon cher, за въвеждащия урок.

Животът придоби за мен нов смисъл, мина му през ума, докато помагаше на Тео да се излегне удобно върху него.

— Ще оцелеем ли в съществуващия хаос? — попита плахо тя, като го желаеше завинаги, независимо от заобикалящите ги опасности.

Беше прекалено честен, за да отговори небрежно на този въпрос, дошъл от сърцето й. Затова, след кратко колебание, промълви:

— Има доста добри шансове да оцелеем. — За да смекчи сериозността на думите си, с усмивка добави: — Освен това винаги мога да победя ерцхерцога, след като хората ми се окопитят.

Тя му се усмихна лъчезарно.

— Радвам се, защото искам детето ни да има баща.

— И аз си мисля, че така е редно.

Сервирането на закуската прекъсна разговора им, за което той изпита благодарност. За да се справи с враговете си трябваше да има железни нерви и невероятен оптимизъм. Без да се споменават допълнителните подкрепления, обещани му от Лион още през февруари.

Храниха се в леглото, по-скоро Дюра ядеше, а Тео очевидно пробваше капацитета на стомаха си, който се оказа неограничен.

След третата й порция омлет със сирене и втора чаша шоколад, той отмести чинията си и попита: „Сигурна ли си?“, а тя кимна съвършено убедена и поднесе лъжичката със сметана към устните си. Представляваше невероятно привлекателна гледка, мина му през ума.

А след малко, в отговор на деликатното му питане дали наистина е в състояние да изяде четвърта препечена филийка с мед, тя се разфилософства:

— Редно е да се храниш по-добре, скъпи. Снощи почти не вечеря. — Спря за миг, за да си отреже парче шунка към поредната хапка от омлета. — Готвачът им тук е чудесен. Опита ли хляба?

— Да го склоня ли да ни последва в Цюрих? — попита той. Докато я наблюдаваше, си мислеше, че тя е насладата на живота му.

— Би ли го сторил? — Очите й сияеха.

— С удоволствие.

Беше готов да нареди да разглобят странноприемницата дъска по дъска и да я отнесе накрая на света за нея, стига да го поиска.

— Страшно си мил.

— Благодаря — отвърна той и се наведе напред, за да поеме с устни меда в крайчето на устата й.

— Ммм…

Тя отвори устни, за да пропусне езика му. Когато се откъсна от нея и плъзна поглед по бялата й шия, тя въздъхна с наслада. Езикът му бавно пое между гърдите й — той не преставаше да се диви какво удоволствие изпитва от топлата й кожа. Подхвана с ръце гърдите й и нежно ги погали, загледан с копнеж в розовата им хубост. С радост видя как зърната й набъбват.

— Коя да целуна първо? — попита той и леко ги стисна. — Виж, чакат с нетърпение.

— И аз те чакам с нетърпение — едва прошепна тя, а тялото й мигом откликна. — Жадна съм за секс не по-малко, отколкото съм жадна за храна.

— Мога да ти дам секс — увери я той, наведе се напред и взе едното й зърно в устата си.

Тръпка премина по цялото й тяло. Пръстите й се впиха в къдриците му. Притегли го към себе си, без да откъсва очи от неговите и простичко заяви:

— Желая те сега!

— Сигурна ли си? — измъкна ръцете й от косите си и ги положи върху гърдите й.

Тя отново потрепери, усетила допира на зърната си върху дланите си. Тялото й реагираше на всяко докосване.

— Как чувстваш гърдите си? — Плъзна ръка между бедрата й и попадна в топлината на соковете й.

Тео тихо простена и се залюля напред-назад, за да усети по-добре ръката му.

— Стисни зърната си за мен — помоли той, приплъзвайки ръката си още по-дълбоко в нея.

— С колко чувственост си наситена — прошепна Дюра, усетил влажните си пръсти. — Цялата си готова за мен… Но още не си стиснала зърната си!

Тя бързо изпълни желанието му.

— Така е по-добре. — Измъкна ръката си и леко докосна възбудените зърна, покривайки ги с перлената течност. Блестяха като скъпоценни камъни. Наведе се към тях. — Моята екзотична богиня — прошепна той, преди да ги оближе. — Ти потреперваш… — Езикът му не преставаше да я кара да се задъхва от желание. Леко се отдръпна, обгърна лицето й с ръце и нежно попита: — Искаш ли ме сега? — Очите й бяха полузатворени. — Погледни ме.

Потреперваща от желание, тя отвори очи.

— Кажи да — настоя той.

— Да. — Думата се отрони запъхтяно от устните й.

— Тогава легни!

— Никакви заповеди!

— Не го казах като заповед!

— Трябва да ме помолиш.

— Ще легнеш ли за мен, скъпа?

Тео му се усмихна прелъстително.

— Върху това? — Посочи съдовете от закуската.

Усмивката му бе обезоръжаваща:

— Дай ми само секунда.

Помете всичко настрана, помогна й да се излегне, разтвори бедрата й и погали с пръст нежната кожа на слабините й. После бавно се придвижи нагоре, за да докосне пулсиращата разгорещена пъпка в средата.

— Кажи ми, че ме желаеш. — Искаше капитулацията й, без да разбира напълно защо.

— Искам те, Дюра — каза го безлично и леко хладно. Той я стрелна с властен поглед. — Андре — в очите й играеха весели пламъчета, — толкова те желая и имам такава нужда от теб!

Удовлетворен, той се намести между краката й и бавно и безпрепятствено проникна в нея.

— От това ли имаш нужда? — Продължаваше нахлуването си в разгорещените й слабини.

Тя не бе в състояние да отговори. Оргазмът й започна, овладя я и я зашемети с невероятна наслада.

— Жалко, че ме чака война. Иначе можех да те любя, докато загубя ума си.

— Не бих могла да живея без теб!

— Няма да ти се налага — увери я той и я намести, за да потъне още по-дълбоко в нея. — Ще измисля начин да те задържа при себе си.

Плъзна ръце под таза й, за да повдигне краката й. Свърши почти на мига. Веднъж, два пъти, три… Целият бе изтъкан от чувственост, запленен от нея, забравил всичко друго, освен потребността да я притежава. И нейните оргазми преливаха един в друг, опияняващи, разтърсващи, трескави, оставящи я без дъх.

По-късно, докато лежаха един до друг, Дюра й напомни за роклите, но цялото му въображение беше обзето единствено от мисълта за секс.

— Смяташ ли, че великолепните ти напъпили гърди ще се поберат в черната дантелена рокля? — мързеливо се обади той и прокара пръст по зърното й.

— После — прошепна тя, потрепервайки от допира му — не беше сигурна дали ще понесе още възбуда.

— Сега! — Той се притисна към нея за целувка — разпаленият огън в него не стихваше.

Вероятно малкото време, с което разполагаха или неизвестността го изпълваха с такова ненаситно желание. Като умиращ от глад човек, той мечтаеше да нахрани сетивата си с нея, да я усеща с ръцете си, с цялото си тяло. Стана от леглото, придърпа дисагите и измъкна черната рокля.

После й подаде дрехата и помоли с усмивка:

— Достави ми това удоволствие. Не мога да ти се наситя.

— Ммм…

Клепачите й леко се притвориха. Облече я все едно беше безпомощно дете: внимателно повдигна главата й, пъхна първо едната, после другата ръка в дантелените ръкави, леко я повдигна, за да плъзне роклята. Нежно я спусна по раменете и надолу върху напъпилите й гърди. За миг се забави, преди да покрие бедрата и краката.

Шолет явно имаше точно око. Роклята, модна и дръзка, й стоеше като излята. Беше толкова прозрачна, че бялата й кожа доставяше радост за очите под тъмната тъкан, а загатнатият черен триъгълник между краката развихряше въображението. Но най-притегателно се оказа деколтето: дълбоко и щедро, очертано с червена панделка. Тя лесно можеше да бъда развързана, за да даде достъп до нежната плът.

Тео вече въобще не спеше. Ритъмът й на дишане се бе променил. Нежната материя се допираше до кожата й и събуждаше чувствени усещания. Отвън сияеше от възбуда, а отвътре я изгаряха бушуващи огньове. Тео се зачуди дали облечена в тази рокля няма да се удави в чувствеността.

— Защо не седнеш? — предложи Дюра, подпъхвайки ръце под раменете й.

— Имам ли друг избор? — Леко спуснатите й мигли едва прикриваха дълбокото зелено на очите й.

— Винаги имаш избор, скъпа. — Гласът му бе изключително нежен, а в тъмните му очи проблясваше екстаз. — Хайде, надигни се за мен.

Непреодолимата му страст и желание го караха да забрави изцяло за болката в ръката. Облегна я изключително внимателно върху лакираната червена табла на леглото, подреди възглавниците около нея и чак тогава промълви:

— Правиш чест на роклята, ma chere.

— Усещането от нея е… изключително…

— И тук ли е така? — Той плъзна ръка по венериния й хълм. После я прокара по-надолу по нежната материя и леко притисна сладостната пъпка в слабините й.

Тео простена.

— Как се чувстваш?

— Нетърпелива — отвърна тя, извивайки се под ръката му.

— Искаш ли отново да стигнеш до оргазъм?

Тео леко се отдръпна. Усещаше кожата си изопната от дългото любене.

— Не бих могла.

Пръстите му напипваха влагата в нея дори през фината материя.

— Не се знае.

Очите й се затвориха от трепета, който усети във вагината си.

— Ще умра…

Дюра се наведе и нежно постави устните си върху нейните, промуши ръка под черната дантелена пола и пъхна пръст в нея.

— Не, няма. — Не преставаше нежно да гали меката й кожа. — Няма да ти позволя.

Думите му й подействаха успокояващо, а впиващите се във влагалището му пръсти я опияняваха.

— Отвори се по-широко за мен — помоли той тихо и тя на секундата го стори. — По-широко! — Помогна на бедрата й да се отпуснат встрани и кръстоса стъпалата й, така че тялото й от кръста надолу бе изцяло пред погледа му. Облегна се назад, за да се наслади на примамливата гледка, после вдигна още малко полата, за да я види по-добре.

— Би ли искала да усетиш члена ми вътре в теб? — Леко я погали.

Тя се притисна в ръката му със сподавен стон.

— Не те чувам. — Пръстите му не преставаха да се движат напред-назад. — Искаш ли члена ми?

Тя кимна.

— Не съм напълно сигурен, че си готова.

Очите й се отвориха широко.

— Точно така — искам да виждам копнежа ти!

— Не мога да чакам… Моля те…

— Само още няколко минути… Мисля първо да целуна зърната на гърдите ти.

— Не… Моля те…

Дишането й бе накъсано, а кожата — поруменяла. Вагината й видимо пулсираше. Тя бе така предизвикателно възбуждаща, че Дюра се зачуди колко дълго самият той ще успее да се въздържи. Но бе по-вещ в тази игра и знаеше, че всяко забавяне само ще увеличи многократно насладата.

— Няма да ми отнеме много време. — Развърза червената панделка на деколтето и оголи гърдите й. — Не ти ли е студено?

— Дяволите да те вземат!

— Толкова си вихрена — шеговито отбеляза той. Плъзна бюстието надолу и завърза червената панделка под гърдите й — така те бяха обградени от черната дантела и изпъкваха като деликатни нежни сфери.

Наведе се напред, нежно лизна едното зърно, после второто и дочу простенването на потреперващата Тео. Ръката му решително обгърна едната й гърда, докато устните му търсеха зърното. Засмука го и едва когато тя вече не можеше за нищо на света да спре потреперванията си, обгърна лицето й с ръце и прошепна:

— Много по-добре е, когато съм вътре в теб.

— Готова съм! — В очите й гореше невиждана страст.

— Търпение, скъпа. Ще става все по-добре.

— Гарантираш ли?

— Гарантирам.

— Дяволите да вземат безсрамната ти самоувереност!

Веждите му се вдигнаха изненадано.

— Моята увереност би трябвало да те радва.

— Понякога ме обижда.

— Дори сега? — Той погледна към растящата си ерекция.

Тео неволно се усмихна.

— Сигурно по-късно ще се почувствам обидена.

— Много разумно от твоя страна, скъпа. А сега се отпусни, за да видя какво мога да направя, че да ме възприемеш в по-привлекателна светлина.

— Побързай!

— А сега затвори очи и мечтай!

Тя усети как пухеният дюшек се накланя. През полувдигнатите си клепачи го видя да взима купичката с бита сметана. Бръкна с пръсти в бялата пяна и ги поднесе към устните й.

— Очите ти трябваше да са затворени.

— Толкова не ме бива да изпълнявам заповеди.

— Отвори уста.

Тя, естествено, не го стори, но и той не го очакваше. Ала щом мазна купчинка сметана върху едната й гърда, устните й неволно се отвориха от допира на хладния крем. Тогава успя да пъхне остатъка от крема в устата й.

— Излъгах те — победоносно обяви той.

Наложи се да преглътне, преди да му отговори, а дотогава вече и другата й гърда бе украсена с бял крем.

— Не съм сигурна дали тази игра ми харесва. — Възразяваше, водена от остатъци приличие.

Дюра невъзмутимо докосна подаващото се през сметаната зърно.

— Не е нужно да изглеждаш толкова самодоволен.

— Нямам сили да се въздържа, скъпа.

Докосна и другото й зърно, а после изведнъж обяви:

— Мисля да поставя от сметаната и между краката ти. — Забеляза преминаващата през тялото й тръпка. — Така си и мислех — отбеляза с усмивка. — А ако нямаш нищо против да ме почакаш малко — продължи с кадифен глас, спускайки пръстите си към влагалището й, — после ще оближа всичко.

Тео започна да се извива неспокойно — цялото й тяло бе напълнено със сладостно предчувствие.

— Не мърдай. — Постави ръка върху корема й, за да я задържи. — Да, точно така. — Бавно размаза сметаната по слабините й. — Какво чувстваш?

Не можеше да му говори. Цялото й тяло се разтапяше, а туптенето между краката й ставаше непоносимо.

Добре запознат с женските реакции, той не се нуждаеше от отговор. Продължи нежно да нанася пухкавия крем върху плътта й, докато не я покри цялата. После обилно напълни и вагината й и накрая тя имаше чувството, че прелива от сладост.

— Сега погледни — подкани той тихо и леко я придърпа напред, за да й даде възможност да надникне между краката си.

Гледката бе така сладострастна, че Тео изпита срам, но усети и неимоверна възбуда.

— Готова ли си да ме задоволиш? — попита грубо.

— Моля те — едва пророни тя и започна да трепери, — не мога повече… Моля те, Андре…

Ръцете му я хванаха за раменете. Очите му се взряха в нейните.

— Сега преставам — прошепна той, избърсвайки сметаната от гърдите й с чаршафа. — Няма да се налага да чакаш повече. — Нежно я положи да легне. — Да избърша ли и останалото, или…

Тя поклати глава.

— … да го оближа…

— Това — едва прошепна тя.

Дюра намести глава между краката й. Само след миг я вдигна и с усмивка и невинен глас обяви:

— Ако направя нещо, което не ти допада, ми кажи.

— Ужасен човек! — едва се отрони от устните й.

— Но пък компетентен.

— Ще видим.

Сведе глава и с език прокара пътечка към клитора й, който начаса набъбна още повече.

Мина известно време, преди тя да успее да отвори очи.

— Как беше? — Предизвикателно гледаше малко над венериния й хълм.

— Ммм…

— И компетентно?

— Би трябвало да те напляскам…

— Но със сигурно не точно сега.

Постави пръсти от двете страни на влагалището й и нежно разтвори розовата кожа. Леко вдигна глава при тихия й стон.

— Като съгласие ли да го приема? — Усмихваше се лукаво. — Трябва да ти кажа, мадам, че тук вътре е пълно със сметана. — Нежно докосна клитора й. — Ще ми е нужно известно време.

Тя като че ли не го чу, прекалено замаяна от зашеметяващите усещания, от пулсирането на тялото си и болката, която напираше в слабините й. Затова се надигна и се притисна към устните му.

— Съвсем скоро — увери я той и постави ръка върху бедрата й, за да я бутне обратно надолу и отново да зарови глава между краката й.

Задъханите й викове изпълниха стаята, докато той облизваше сметаната от нежната розова кожа. Отдаваше й онова, което тя така отчаяно желаеше и съвсем скоро първият й оргазъм се отприщи.

Имало още много работа, увери я той, когато тялото й най-после се успокои. Тео не отказа уменията му. Той й се посвети с изключителна грижовност. Ръцете, устните, устата и езикът му не преставаха да й доставят блаженство. Това бе лесноразбираемо за мъж, обучаван на орален секс от гувернантка, която в продължение на три месеца не му бе позволила да проникне в нея — бе изучил изкуството на тази любов до съвършенство. Знаеше съвсем точно как да достави най-много наслада.

Тео не спираше да потреперва. Безброй пъти стига до най-блажения момент. Накрая Дюра се възкачи отгоре й, потопи се в нея и проникна дълбоко, без да престава да я прегръща. Ритъмът, в който се движеха, сякаш съвпадаше с този на вселената. Бяха се слели в нещо безразсъдно, мощно, невероятно. Оргазмът му подейства като експлозия — разтърси го, вцепени тялото и ума му и той се отпусна с цялата си сила, като в последния момент се претърколи, за да не я смачка.

— Господи — промълви само дрезгаво.

Опита се да напълни дробовете си с въздух, за да превъзмогне шока от преживяното.

— Засега нали няма повече да се любим? — тихо пророни Тео.

Той се пресегна да я погали.

— Извинявай! Поспи.

С усилие се изправи на лакът, погали я и нежно я зави.

Тя вече спеше. Бе така красива, че той неволно се усмихна. Желаеше я, както никога не бе желал жена. Това чувство го ужасяваше, но не бе способен да му се възпротиви за нищо на света. Тя го наричаше любов, той нямаше представа какво точно е. Ала тя бе негова, в това бе сигурен, независимо дали тя го искаше.