Читателски коментари

Това, което казваш е вярно, но за мен това е само едната страна на монетата. Тук не говорим за изкривяване на действитеността, а за нещо съвсем друго. Това, за което говоря е уважението на изборите направени от предците ни. Казваш, че не можем да съдим миналото чрез бъдещето. Нека ти кажа нещо. Семейството ми никога не ми е казвало какво трябва да изпитвам към земята, където се родих и израснах. Никога не ми е давало определение за национализъм или родолюбие. Никога не е обвинявало, или съдило правителство, държава или определена личност, макар че именно заради всичко това последните три поколения включително това на майка ми беше местено и дори гонено седем пъти. И въпреки болката, разочарованието и самотата заради факта , че на практика същите тези три поколения се превърнаха в скитници, заради личности и определени групи от хора, които не бяха способни да кажат не, когато трябваше семейството ми ме научи на едно единствено нещо. Две думи, които в днешния модерен свят се оказаха неудобни и дори смешни а именно да бъда ЧОВЕК! А за мен да бъдеш човек означава да помниш миналото на онези преди теб. Да се поставиш на тяхно място, но не от гледна точка на твоето а от тяхното време. Защото може и да ти звучи смешно, но именно заради национализма и българщината на последните три поколения повече от половината от т. нар. поколение на демокрацията и поколението, което има смъртни спомени за социализма изобщо нямаше да се е родило или ако е имало ,късмета да оцелее чрез родителите си щеше да носи гръцки, сръбски или турски имена а правителствата щяха да се погрижат всички следи към българските им корени да бъдат заличени, така както стана с Македония. А останалата част от разпокъсаната и почернената ни Родина нямаше да има друг избор освен да стои и да гледа отсрани просто, защото безумците благодарение, на които България все още съществува вече бяха прпляли кръвта и положили костите в името на идела и вярата, че България ще живее вечно чрез всяко следващо поколение, което преди всичко е поколение на Човечността и Българщината. Защото на този свят понятията родова памет, уважение към решенията на онези, преди нас, техните трагедии, болки и спомени, преклонението и чувството за дълг към саможертвата и пролятата кръв на предците ни и българските имена светини е въпрос единствено на това доколко все още сме достойни да се наричаме техни наследници и защитници на заветите, които те написаха със собствената си кръв, и за които вярваха, че ще бъдат устоявани от всяко едно следващо поколение.

Последната книга от поредицата. Зная, че има хора които вярват в духове от минали времена. Има много такива американци. Има даже предаванията по телевизията. Авторката умело е представила съществуващ град, съществуваща история. Просто ти се иска да отидеш там и да се увериш сам в съществуването на духовете. Тази от четрите ми беше сякаш най-досадна, но е нормално, преразказват се неща от миналите книги. Има дълбок замисъл в развитието на поредицата, та да има какво да те държи до края.

Поредното добро произведение. Това е единствената авторка, която чета и препрочитам с огромно удоволствие:)

Всяко християнско момиче, помислило си за връзка и брак с мюсюлманин, трябва да прочете тази книга. Ето защо:

„… Муди знае, че ако успее да отвлече Махтоб в Иран, законите на неговото безумно общество ще бъдат изцяло на негова страна.

… Достатъчно е да кажа, че ние с Махтоб живеем под измислени имена, някъде в Америка.“

Двата цитата са от епилога на книгата.

И още две неща. Първо: всеки човек се променя с възрастта и под влиянието на роднините си. И второ: мюсюлманин, дал клетва на немюсюлманин, дори с ръка върху Корана, не я счита за клетва и не е нужно да я изпълнява.

Съгласна съм :-) не те натоварва със сложен сюжет и е приятно за четене, а не някоя боза ;-)

Какво ли е изчезнало от делниците на почитателите на Кинг и Кунц !? :Р

А на H@stler с неговите pink sh@ts !? :Р

Не се заяждам с Вас, просто ми стана по детински любопитно какво становище бихте могъл да изложите.

Иначе коментарите Ви ми допаднаха и въпреки тенденциозността, ни най-малко не ме обиждат. Не се припознах!

За протокола:

Кони Мейсън е толкова отвратителен за четене автор, че Коелю си е направо нобелист до нея. Според мен преводачите ѝ заслужават ранно пенсиониране поради полагане на труд в тежки и вредни условия, изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, пълно поемане на разходите им за профилактика на психичното здраве от НЗОК и прочее социални и несоциални придобивки. Справедливо е!

Това виждане за въпросната бездарна дама споделях неведнъж, но не мисля, че е имало лични нападки от моя страна към почитателките ѝ. Допълвам го тук като предупреждение на потенциални читатели, както и коментарът ми да не бъде взет за тролене.

ПП

Позволих си своеобразна самоцензура с @, заради малолетните читатели, както и като форма на респект към сайта. Ако модераторът счете за нужно, не възразявам целият коментар да бъде премахнат или коригиран.

ВНИМАНИЕ: И аз да предупредя аудиторията — недейте да четете моя коментар, ако не сте чели книгата! Съдържа спойлери!

По точките:

1. Според мен това не е слабост на книгата. Песничката може и да подсказва как ще се развият събитията в общи линии, но съспенсът (с извинение за чуждицата) не намалява. Читателят не може да предположи по какъв начин ще бъде извършено поредното убийство (например никога няма да се сети какъв е този „мечок“, който ще смачка едно от „негърчетата“), не може да предположи коя ще е следващата жертва, и най-важното — по никакъв начин от песничката не може да отгатне кой е убиецът. А нали това е големият въпрос? Загадката не е дали всички накрая ще умрат или не, загадката е кой е убиецът — дали той е сред хората в къщата или е външен човек, и ако е от хората в къщата, кой от десетимата е той. И тази загадка не се разкрива от песничката. Песничката според мен е гениално хрумване, а не „слабо място“ на книгата.

2. Армстронг се съгласява да участва в инсценировката (трябва да се направи уточнението, че той не подозира Уоргрейв по никакъв начин, подозренията му са насочени към другите — цитирам Уоргрейв: „известна му беше репутацията ми и през ум не можеше да му мине, че човек с моето положение може да се окаже убиец.“), защото смята, че така ще объркат убиеца. Според теб няма смисъл да се инсценира смърт пред убиеца, защото той естествено ще знае, че това не е истинска смърт, и следователно Армстронг не би трябвало да се съгласи да участва в толкова безсмислена сценка. Но защо да е безсмислена? Ако сценката със смъртта на Уоргрейв е изиграна добре (а тя е изиграна добре), убиецът ще повярва, че вижда пред себе си истинска смърт, и ще се ошашави. Може да си помисли, че в къщата се е появил втори убиец, който следва „предсказанията“ на песничката. Целта е в объркването си убиецът да се издаде по някакъв начин. Другата цел е уж убитият Уоргрейв да щъка тайно из къщата и да следи заподозрените. Т.е. няма нищо странно в плана на Уоргрейв и Армстронг съвсем естествено се съгласява да участва в него. Няма логическо пропукване на това място в текста.

3. Добре, да предположим, че бутилката се е върнала обратно на острова и си е стояла на крайбрежието. Не е ли възможно членове на екипажа на риболовния кораб „Ема Джейн“ да са слезли по някаква причина на острова, да са намерили бутилката и да са я дали на капитана, който пък я е изпратил на Скотланд Ярд? Или пък, както казва bukovski94, бутилката може да е стигнала до кораба след буря, която обърква водните течения. Във всеки случай има много правдоподобни варианти, с които можем да обясним намирането на бутилката.

За хора, които току-що започват да четат книгата не мисля, че е приятно да разберат края още от начало. За това моля се въздържайте от коментари, изобличаващи съдържанието! Или поне нека читанка ги трие :)

Книгата ме остави без дъх! Разтърси ме из основи! След като прочетох втората част, всичко си дойде на мястото! За тези,който се интересуват втората част се казва „Седмата вълна“!

На мен книгата ми хареса.

Книгата наистина няма нищо общо с това, което сме чели от Балдачи, но си струва да се прочете.

Много ми хареса! Започнах я с недоверие, тъй като не съм чела нищо от този автор, но ме изненада приятно. Увлекателно написана и държи в напрежение до последната буква.

Книгата е шедьовър.

Вонегът е уникален автор. Има по-слаби и по-силни произведения, но е така естествено пост-модерен както никой друг. Фалшът — големият капан за пост-модернизма — при Вонегът не съществува. Директен и непредсказуем; спокоен, но никога циничен; авторът кърти фаянс с поглед.

Благодарен съм на случая че прочетох „Кланица пет“ след повечето от известните му книги, на средна възраст и в момент, когато това беше точната книга за мен.

Единствено във филма на Клод Сотет, „Нещата от живота“ (1970) (Les Choses de la vie, Claude Sautet) съм виждал подобен дързък, брилянтен, съвършен монтаж.

Започнах книгата на български и преводът бързо ме усъмни. Прочетох я в оригинал, но въпреки това си позволявам да оставя коментар тук, под българския текст. Вярвам че въпреки всичко, много от качествата и са запазени.

Сравненията с Хемингуей и Ремарк са неуместни. Вонегът не е по-добър от Ремарк. Ремарк не е по-добър от Вонегът. Те просто играят различна игра.

„Кланица пет“ е всичко което съвременният пост-модернизъм не е. „Кланица пет“ е убийствена сатира; „Кланица пет“ е вопъл за хуманизъм; „Кланица пет“ е констатация; „Кланица пет“ е некролог, огорчение, присъда, обещание и примирение.

„Кланица пет“. Прочетете я, когато сте готови.

Много хубава книга, интригата остава до последната страница. Сцената, в която Уила и Тес се биха ме задави от смях.

И тази прочетох. Остана още една. Даваща надежда е тази поредица.

Ех тези силни романтични души, знаещи какво искат, как да го постигнат, че и щастие да намерят. Майсторка на думите, приказка за силата на семейството и т.н.

Книгите на Нора Робъртс са много разтоварващи и интересни. Поредицата „Братята Макейд“ стана една от любимите ми. Има толкова много изразени чувства в тази книга, ако вникнем в нея. Уникална е!

Интересна поредица, чета я с интерес. Конкретно тази история я слагам на второ място след историята за Фюри и Ели от преведените четири до сега в Читанката.

Поклон пред труда на преводачите и огромно благодаря!

Не е лоша поредица, хареса ми. Къде мога да намеря книгите на английски?

Това е една от най -хубавите книги, които съм чела!