Читателски коментари

Има продължениe: "Седмата вълна". Краят се крие там.

Книгата много странно, но наистина не се разказва за секс!!! В центъра дори не са главозамайващия набор от миризми! (Мога да кажа,че аз самата съм любител на миризмите и имам чувствителен нос. Дори имах щастието да се запозная с компонентите, нашироко описани, защото работих в парфюмерия и продавах парфюми)

Правилото за уникалността на всяка личност е премахнато по най-жестокия, едновременно незабележим и ужасно натрапчив начин, а именно липсата на собствен неповторим мирис. За тези, които не знаят, един и същи парфюм се свързва с кожата и при всеки мирише донякъде различно. Грьонуи не може да изпитва любов, защото това не може да се помирише. Отношението на хората един към друг в неговия свят зависи от тяхната миризма. Стремежът му да бъде, е стремежът да има собствен аромат. Главният герой е ужасен манипулативен злодей, който с неподобаваща жестокост отнема невинност, красота, живот; но той е и Творец, по-велик и от Господ (според него самия). Грьонуи твори, имитира, влияе на външния свят, страда, мрази, бива щастлив единствено и само чрез носа си. Няма реална връзка, контакт между него и хората, защото той ги мрази и ненавижда; защото те смърдят, защото са глупави,отвратителни,гнусни. Невъзможността да бъде, води до едно единствено спасение- смъртта. Нещо, което очаква всеки някога, с единствената разлика, че нашия герой си избира точното време, място и начин. Единствено финалното чувство на любов е нежелано от него самия. Началото и краят се срещат, с намек да не се забравя от къде и какво всеки е произлязъл.

Противоречива, необичайна, главозамайваща история на един аутсайдер. Авторът гениално съчетава сложността на ситуацията; дълго е отстоявал желанието си, книгата да не се филмира (около 20 години). Книгата и филмът имат леко различни послания и често отсават неразбрани от хора, които не излизат от собствените си кожи, за да погледнат цялостно на Света от чужди очи, били то и на един неразбран творец.

Гениално е най-точната дума, описваща трагедията на принца датски. Изключителното в тази пиеса е, че всеки може да изгради различна гледна точка около събитията и чувствата на Хамлет. Невероятна многопластовост, която позволява много интерпретации. Все пак не смятам, че Хамлет е слабохарактерен и нерешителен, както понякога се обяснява. Също така мисля, че образът на Хорацио е много значителен за изграждането на пиесата.

Много нереалистично измислена история…

Трите романа ми припомнят за времето когато и аз успях да се добера до тях чрез местната библиотека. Прочетох ги по реда по който ги намерих — първо том 3, после том 2 и последен том 1. Както и първия коментар бях така увлечен, че четях и денем и нощем и през часовете в училище. Всичко това се случи преди окло 40 години, но все още си спомням как в часовете момчето което седеше зад мен ме буташе в гърба, питайки коя книга чета. Бях толкова увлечен, че не му отговарях, макар че не е приятно да те ръчкат в гърба постоянно. Радвам се, че все още тези романи са привлекателни за младите хора. Успех на всички.

Размазах се от смях !

Благодаря от името на екипа! Ще добавя съответен етикет към произведението.

Според мен романа е добър, но главите са ужасно дълги и на места разводнени!

Всъщност при настоящото издание от 1973 г. ок. 1/3 от текста за съжаление просто е съкратена… Оказа се, че при превода на твърде много места са пропускани цели фрази и изречения, а понякога и цели пасажи.

Да, книгата е интересен юношески роман. Има само един недостатък — дава напълно невярна представа за историята, живота и културата на индианците.

За препоръчване — от художествената литература на български книгите на Джеймс Шулц, „Синята птица“ от Ана Юрген, „Равнините на Абраам“ на Кърууд.

Щом толкова ви е харесала първата поредица почвайте след нея втората тя е още по — интересна! :)

Арвен книгите от цялата поредица са общо десет.

Много заинтригуваща книга. Хареса ми начина на писане, но липсата на развитие в края не ми хареса.

Горещо препоръчвам да се прочете !

На мен ми се стори много досадна тази книга. Едва я дочетох.

Впечатлих се от коментарите. Всеки се отнася към другия с явно уважение, а като цяло никой не разисква произведението. Разбрах, че е пошло, розово романче, но пък и не видях с какво го доказахте. Не мисля, че IQ на човек се определя само от жанра, в който се е насочил, а и не мога да разбера защо да не можеш да четеш онова, което ти доставя удоволствие. Какъв е проблема и как винаги се намира някой, който с охота приема ролята на съдия? За жалост именно този жанр е доста подценяван, а в конкретния случай романът е добър и си заслужава да бъде прочетен.

Целта на тази книга е по-скоро да ни покаже колко още имаме учим за всичко около нас… за интересните неща, които Мичио ни преставя на достъпен според мен език… за въпросите, които малко се разисква, защото са от сферата на научната фантастика. Приятно четиво ! Кара те да помечтаеш какво би имало като технологии след милиони години в някой случаи. Относно днешното развитие на човешкото общество нямам коментар.

Поздрави!

ЗА БОГА!!!

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА!!!

Какво значат тука някакви си Аполинер, Буковски, Милър???

кака ви Ганка

Това :

За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.

Ми прилича на това:

И за канибалите човешкото месо е извънредно вкусно, но т.нар цивилизован свят не може да го оцени :)

Като се замислиш кой грях е по-голям — да убиеш някого с камъни или да се отдадеш на човека който ти харесва.?!

Не можах да се сдържа, макар че гледам да подминавам такива коментари.

Нека не се заражда спор, по-скоро ако някой все още разсъждава върху такива „дилеми“ — да помисли и върху тази гледна точка.

Страхотен трилър. Горещо препоръчвам!