Прекрасна книга. Увлекателна и завладяваща. Чете се на един дъх, без да е повърхностна или елементарна.
Прекрасно превъплъщение на секса в перверзна негова форма! Парфюмът е книга за другото на секса, за онова, чрез което той може алтернативно да съществува, самият парфюм е есенцията на онова, което го предизвиква да се осъществи, да крещи за себе си, дори да е отрязан кралския път на „нормалната сексуалност“ и да са останали пътечки на сетивността, които могат обаче по неповторим начин и път да заведат човека до целта.
Книгата много странно, но наистина не се разказва за секс!!! В центъра дори не са главозамайващия набор от миризми! (Мога да кажа,че аз самата съм любител на миризмите и имам чувствителен нос. Дори имах щастието да се запозная с компонентите, нашироко описани, защото работих в парфюмерия и продавах парфюми)
Правилото за уникалността на всяка личност е премахнато по най-жестокия, едновременно незабележим и ужасно натрапчив начин, а именно липсата на собствен неповторим мирис. За тези, които не знаят, един и същи парфюм се свързва с кожата и при всеки мирише донякъде различно. Грьонуи не може да изпитва любов, защото това не може да се помирише. Отношението на хората един към друг в неговия свят зависи от тяхната миризма. Стремежът му да бъде, е стремежът да има собствен аромат. Главният герой е ужасен манипулативен злодей, който с неподобаваща жестокост отнема невинност, красота, живот; но той е и Творец, по-велик и от Господ (според него самия). Грьонуи твори, имитира, влияе на външния свят, страда, мрази, бива щастлив единствено и само чрез носа си. Няма реална връзка, контакт между него и хората, защото той ги мрази и ненавижда; защото те смърдят, защото са глупави,отвратителни,гнусни. Невъзможността да бъде, води до едно единствено спасение- смъртта. Нещо, което очаква всеки някога, с единствената разлика, че нашия герой си избира точното време, място и начин. Единствено финалното чувство на любов е нежелано от него самия. Началото и краят се срещат, с намек да не се забравя от къде и какво всеки е произлязъл.
Противоречива, необичайна, главозамайваща история на един аутсайдер. Авторът гениално съчетава сложността на ситуацията; дълго е отстоявал желанието си, книгата да не се филмира (около 20 години). Книгата и филмът имат леко различни послания и често отсават неразбрани от хора, които не излизат от собствените си кожи, за да погледнат цялостно на Света от чужди очи, били то и на един неразбран творец.
Сега започвам да чета и имам огронми очаквания.
Имах големи очаквания за тази книга, но не останаха оползотворени.
Една от любимите ми книги.Може би не всеки я разбира.
Когато една книга е хубава, тя си е хубава и толкоз. Поглъщаш я с интерес и удоволствие, без резерви. Четеш заради самото четене, а не заради сюжет, герои или идея. Просто се наслаждаваш. Тази книга е точно такава, радвам се, че попаднах на нея, такива романи рядко се намират. Изключително рядко.
От 20 години слушам колко хубава и уникална книга е „Парфюмът“. След поредица от неудовлетворително-слаби произведения на които попадах, реших да прочета нещо, за което всички твърдят, че е стойностно.
Глупости на търкалета! Подобни има с десетки. Единственото, което я отличава е старомодния стил, в който е написана, и който може би подвежда някои читатели, че е класика.
Страхотна книга. Не съм очаквала да ме впечатли толкова. Наистина скоро не бях чела толкова заинтригуваща книга.
Съжалявам, хора, страхотно разочарование се оказа за мен. С големи очаквания подходих, бях чула похвали уж от разбирачи. Не ми хареса още от самото начало. И не самата история — тя би могла да бъде много добра. Но отношението на автора към героите… под всяква критика. Никаква светлинка нийде у никого. Ако е искал да бъде „натуралистичен“, не е това начинът. Да описваш героите си грозни отвътре и отвън ОТ САМОСЕБЕ СИ, за мен е 1 от най-тъпите неща. Завладяващ стил? На 1 дъх? Ами… предполагам, въпрос на вкус. За мен е адски слабо произведение във всичко освен в самата история.
lemidia: Здравейте, прави сте, че отношението към всяка книга е въпрос на вкус, но и очакванията към книгите подвеждат отношението!!! Сега се готвя да прочета „Контрабасът“, понеже „Парфюмът“ беше за мен една силна емоция, с добра история и адски интересни герои, такива каквито са били тогава, през 18-ти век във Франция — „епоха на изроди“…
Книгата е много добра, поне за мен. Нормално е някои да я харесват, други не — не съществува такова нещо, за което всички хора да са на едно мнение. Може би единственото изключение е парфюмът на Грьонуй ;)
Книгата може да се опише като доста необичайна. Има толкова скрити послания, някои от които е трудно да се забележат. Имало е и винаги ще има различни хора с различни идеали, но… важното е, че Парфюмът всъщност е нещо естествено, нещо, което е неразделна част от човека и неговата природа.
За мен бе удоволствие да изчета романа на един дъх и сега да го препрочитам. Според мен той не е за героите-чудовища или една добре построена история сама за себе си. По-скоро е разкриването на „есенцията“ на парфюма,идеята и принципа вътре в него,а също и емоцията съзаваща го и създадена от него. Както и за вечното гонене на красотата ,на „ангелския парфюм“ , който всеки би поискал да навлече като втора кожа за да повярва че е надскочил себе си и обстановката си.
Не добра, книгата е отлична! Рекомендовам я категорично на книголюбците!
С най-голямо удоволствие се насладих на тази феерия от аромати, като че ли след такава книга човек изостря обонянието си и започва да гледа на околния свят много по-цветно. Спомням си „Хиляда сияйни слънца“ от Халед Хосейни, от тогава оризът за мен има много по-богат вкус.
За мен това е един шедьовър. Написана е толкова реалистично, че в един момент имах чувството, че усещам миризмите на Париж около мен. С удоволствие бих я препрочела. Препоръчвам ви я.
Ще съм Ви много благодарна, ако ми помогнете да намеря тази книга и след това се надявам да се присъединя към оценката 6 от 6.
Започнах да чета книгата, но по стечение на обстоятелствата не успях да я дочета. Гледах филма. Впечатли ме не ужасът на това някой да убива, за да се опита да открие съвършеният аромат. Не зловещото, не ужасното, не изродското. Впечтали ме отдадеността, страстта на това да търсиш и да искаш да осъществиш една идея. Странното в цялата тази страст и феноменалност беше, че тя се породи от липсата на любов, от липсата на елементарна хуманност, от чувството за изоставеност и самотност. Може би, именно последното роди в душата на героя такава жажда към съвършенство и отдаденост. Изключителна творба, ако съдя по филма.
В очакване съм да прочета „Парфюмът“ от П. Зюскинд. Тази книга някой, още в студентските ми години, беше ми я споменал с някакъв повърхностен анонс и я асоциирах с „Франкенщайн“ на Мери Шели: че, в конфликт с морала, стремежът към съвършенство добива приоритет спрямо любовта и възлиза в уродливо лице. И се запознах сега в Уикипедия и, разбира се, натъкнах се на едно тривиално, интелектуалистко, псевдо-хайдегерианско тълкуване: че, видиш ли, книгата бичувала (с един гротесков, изстъпленчески израз) „културата на сетивата“, като същевременно таяла носталгия по „културата на словото“… Надушвам ницшеанското в тази творба: че тя е нещо като екранизация на „Тъй рече Заратустра“. И че в нея етичното бива убито в полза на плътско-естетическото, свръхчовековото… А натурализмът на книгата не е изобличение и критично автовнушение: че едва ли не и ироничен апотеоз към фината, словесната духовност — а е една пресъздаваща референция към Ницшевия изтънчен анти-идеализъм. И не само това. Но в извод бива наложена ницшеанската идея, че в последна сметка свръхчовековостта не може да бъде волево развита изот една фрагментарна гениална способност (и примерно Хитлеровия реторичен талант или Сократовия диалектически талант — чиято отсамност е нищетата и отвъдност — пустотата), а следва да бъде едно мистично-съдбовно избраничество на отведнъж завършеността. Ала, питам се, дали да имаш вродено средство да направиш себе си или пък да си (нечовешки) роден направен? И дали мощта е предмет на воля или волята е предмет на мощ? И ето една дилема в мисленето, която се разрешава в идеята, щото да си роден (и да не представляваш нищо друго освен) едно цялостно и завършено средство да направиш себе си. Т. е. директно да имаш (и да си) сетиво към политическата мощ, а не и просто за (чрез) мирис или чрез друга фрагментарна, опосредителна сетивност. Та единствено в политическото сетиво човек може да си надвие над дарбата. И що да речем относно т. нар. едно „морално израстване“, освен че е изискване на бягството? И ще речем, щото философът страни, но не бяга от живота. И че философията е преди всичко ретроспекция, житейска ретроспекция. Героят на романа е — от наше гледище — социопат, психопат. Но откъде следва, че социопатията е психопатия? — Ами от заровените ни в пустинния пясък глави.
Не ми допадна стилът на автора. Иначе сюжетът е особен. Всъщност цялата книга е особена. Идеите в нея са интересни, но всички този мирис ми дойде повечко. Малко е гнусна на моменти и скандализира.
впечатляващ стил,сюжет и послание!
Споделям мнението на Лидия Кирилова. За мен е добра книга. Но не трябва да се чете на един дъх. Дори напротив-в началото също не бях очарована, но след като започнах да препрочитам страници, постепенно стана една от любимите ми книги. А моментът с кърлежа-любимият ми!
Може би и аз очаквах повече, затова и останах разочарована. Малко нетрадиционна ми дойде, прекалено описателна и не толкова реалистична.
Не съжалявам, че я прочетох, но не бих я препрочела.
Прочетох я преди 2–3 години,бях меко казано изненадан!Изненада ме факта,че съм мислил (може би съм си изградил мнение от други книги и филмите със сюжет от този период,че всичко във Франция е било лукс и разкош,наконтени дами и т.н.), ограмотих се и се оказа се,че първият известен французин,който се е изкъпал е Луи 14,в края на 17 в.,(предполагам обикновените хора изобщо не са се къпали до края на 18в.),тогава са се събрали всички важни особи и са гледали със страх какво ще се случи с него,защото са мислели водата за опасна за здравето.Парфюми са се използвали в дворците,защото вонята била ужасяваща,дори се казва,че самата воня е можела да те убие.В действителност екскрементите са се изхвърляли през прозорците направо на улицата,не са и бързали да погребват труповете,стояли са със седмици на улиците,било е страшно!Подобно,ако не и по-лошо е било положението и в Англия,англичаните и до днес са известни с ниската си хигиенна култура.След това прочетох едно есе,в което се споменава за Х.Дерншвам ,който е описал най-ранната позната обществена баня в България,София (1535г.) . Авторът го намирам за изключително смел и находчив,защото според мен (поне аз така ги интерпретирам нещата) точно върху това е искал да акцентира,а именно вонята на една голяма и силна европейска страна,към която, бидейки немец може би не храни особено добри чувства :) .И така,освен изключително интересно четиво,написано по уникален начин,което прочетох на един дъх,успях да погледна и от друг,непознат за мен ъгъл на Франция,а и съм горд,че 2 века по-рано в България е имало много обществени бани,хигиената е била на съвсем друго ниво,което показва кой какво наследство носи.
Минералният извор в София е баня поне от втори век, а през 1535г. България не съществува…
И на мен ми мина през ума подобно нещо, но не познавам в детайли историята на София. Просто се сетих за моя град, в който си има „римска баня“ — руини разбира се — и се зачудих искрено защо пък в тогавашна Сердика да е нямало?! Иначе явно читателят е впечатлен от изключително ниската хигиена в Европа през Средновековието. То си е и за чудене, вярно! Та оттук и никаква изненада за ужасните чумни епидемии. На мен ми е по-скоро любопитно защо след като римляните са били напредничави по повод хигиената, това не се е запазило и сред приемниците им векове по-късно? И изобщо как са успявали да се размножават под такива условия? Колкото и да си напрегна въображението, удрям на камък :)
За книгата мисля, че писах коментар под другото произведение на Зюскинд, та да не се повтарям.
Рязко нараства населението на градовете държави в Европа предимно първо по политически, а после и икономически причини, замърсяват се водоизточниците поради липсата на канализация и почват дезинтерии. За разлика от югоизточна Азия, където и до ден днешен живеят в антихигиена, но консумират обилно лютива храна изгаряща бактериите, в западна Европа е нямало противоотрова и се спира къпането като причина за зарази. При римляните населението е разселено и градовете са убежище само през война, а не са както после — крепостни търговски градове държави на малка площ, неспособни да се снабдяват с чиста вода и да си оттекат мръсотиите.
Как, как? Биели са извара …! Хъ-Хъ.
Чак пък да не съществува :)) нова история ще измислите!
Много различна книга! … Признавам ,че я прочетох най-вече заради редицата отрицателни коментари, но се оказа много увлекателна и определено е в моя ТОП 10 :) :) :)
Тъга и неудволетвореност — тези чувства предизвика у мен книгата, която ми беше горещо препоръчана. Нещо подобно, но много по интригуващо и много по добре , смея да твърдя, представено е от Стайнбек , „На изток от рая“.
Това е една от книгите, който едвам прочетох. Разочарова ме, но това не значи че някои няма да я сметнат за шедьовър.
Няма по отвратително нещо за четене! Гротескно грозно! Достойно за душевен мазохизъм
Напълно съм съгласна! Четох я преди години,защото много се говореше за нея! Освен потрес,нищо друго не изпитах. Не видях една причина за суперлативите,които получава.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.