Читателски коментари

Целта на тази книга е по-скоро да ни покаже колко още имаме учим за всичко около нас… за интересните неща, които Мичио ни преставя на достъпен според мен език… за въпросите, които малко се разисква, защото са от сферата на научната фантастика. Приятно четиво ! Кара те да помечтаеш какво би имало като технологии след милиони години в някой случаи. Относно днешното развитие на човешкото общество нямам коментар.

Поздрави!

ЗА БОГА!!!

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА!!!

Какво значат тука някакви си Аполинер, Буковски, Милър???

кака ви Ганка

Това :

За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.

Ми прилича на това:

И за канибалите човешкото месо е извънредно вкусно, но т.нар цивилизован свят не може да го оцени :)

Като се замислиш кой грях е по-голям — да убиеш някого с камъни или да се отдадеш на човека който ти харесва.?!

Не можах да се сдържа, макар че гледам да подминавам такива коментари.

Нека не се заражда спор, по-скоро ако някой все още разсъждава върху такива „дилеми“ — да помисли и върху тази гледна точка.

Страхотен трилър. Горещо препоръчвам!

Книгата е невероятна.Цялата поредица за агента е перфектно произведение.Дано по скоро Холивуд се намеси.Горещо препоръчвам на всички любители на книги които се четат за4-5часа.

Действително е разтърсваща тази книга. Извиква толкова много емоции. Чудесно написана, майсторски фрази, въпроси и отговори.

Четох с голямо неудоволствие и бързах да свърша за да се отърва от тази тежест. Напънах се да стигна до края единствено заради репутацията на автора. По-голямата част е пълна скука, подплатена с клишето, че всеки емигрант има в родината си място, събития и хора, към които винаги се връща в мислите и сънищата си. Тук-там изкуствено цапнати моменти със спомени от детството, които трябва да изтръгнат сълзи от по-чувствителните.. Нищо оригинално. Има излишно пресилени и гадни пасажи и разбира се задължителното минаване през стадиона. Какво са талибаните без стадиона? За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.

Като за първи роман — бива. За щастие, авторът задобрява със следващите си произведения.

Ман изучава духовното развитие на Хора в психологическо положение-туберколозно болни в санаториум …които не знаят деня на своето освобождаване …водейки аналогично на концентрационното съществуване -без бъдеще и без цел …

Апропо …да четеш слаби книги и да не просперираш с подобни ..те принизява до нивото на неможещия дори да чете

Има вулгарни моменти, които ми идват в повече. Но се чете на един дъх.

2. Слаб роман. Звучи като неясни мечти на незабележима в реалния живот жена.

Една от любимите ми книги, невероятна е …

Книгата си заслужава

Не ми хареса, ме ми хареса идеята на книгата, идва ми доста фантастична, особено това, че бебетата се раждат в пети месец без проблем. Не съм чела другите книги от поредицата, но мисля за сега да се въздържа. Това определено не е моя тип книга.

Твърде сладка и лепкава, ама нейсе, чете се :)

Книгата определено си е хубава. Лошото е, че преводът е от руски. Например — в Бавария не съществува селище на име Хармиш. Авторът е пренесъл действието в Гармиш, както често се нарича съкратено Гармиш-Партенкирхен. Всъщност този град е образуван от сливането на двете села — Гармиш и Партенкирхен. Ала преводачът е прочел в руския текс Гармиш и веднага, просто рефлекторно е заменил „Г“ с „Х“, вероятно подчинявайки тази замяна на чередуването в руския език. В текста има буквален превод на „поживем — увидим“, макар в английския текст изразът е доста по-различен. Има много примери, но дори посоченото представлява лъжички катран в иначе добрия мед.

Буквално съм се смял през сълзи, изключителен!

Напълно споделям горното мнение.Книгите на Агата Кристи са страхотни.

Тази книга ме запали по четенето. Чета я за втори път.

„Варварските изстъпления“ не са само последица от национализма. В една теократична държава, каквато е Османската империя, от огромно значение е вероизповеданието на населението. Казано с думи прости — ако твоето вероизповедание не съвпада с официалното такова, то ти попадаш в категорията „подчовек“. Независимо, че си данъкоплатец, военен, селски стопанин, производител, ти си „гяур“, „неверник“, живеещ само защото някой друг така е решил.

Всъщност — в голяма степен турският национализъм от началото на миналия век повтаря доктрината на османската мюсюлманска монархия, просто замества ислямските виждания с националистически такива. А резултатът е ясен — нетурското население — българи, гърци, арменци, евреи (отново съвпадащо с немюсюлманско), бива подложено на гонения както през османския период.

А дали османските гонения са били истина — ами погледнете народното творчество, песни, сказания, традиции, развити по това време. Или пък легенди, свързани с имена на местности. Ще се учудите в каква степен се припокриват с този действително поръчков роман.

Или пък разгледайте оцелели църкви от този период (има ги, все още). Със сигурност ще Ви направи впечатление колко са ниски отвън. А това е поради простата причина, че храмовете на „гяурите“ не е трябвало да са по-високи от османлия на кон.

Това, разбира се, не е характерно само за османската държава — достатъчно е да се погледне към колониалните империи — разделението там е било на „диваци“ от местно население (били те индианци, индийци, негри, китайци, папуаси, аборигени и т.н.) и „цивилизовани“ пришълци, които са налагали своите порядки — религия, политика, език, култура и т.н.

Относно романът — поръчков или не, продължава да е една от най-разтърсващите български книги.

Александра, Александра… скоро в България ще бъде пролет. Разходете се в парка и вижте глухарчетата, катеричките и чуйте синигерите. Има ги из целия умерен климатичен пояс, а в другите пояси има папагали, лемури и пингвини.

Свободата на личността, културното съзряване са неосъществими в пълнота в рамките на теориите от 18-и и 19-и век.

Обичате ли Англия заради Дарвин? Полша заради Коперник? Просълзавяте ли се от любов към САЩ, всеки път когато включвате електрическата крушка?

Прочетох съобщенията ви и ви пожелавам празни редове между параграфите и ведрост, граничеща с лекомислие.