Читателски коментари

Любов с непознат от Бевърли Бартън

svr (1 март 2015 в 16:29), оценка: 6 от 6

Прекрасна книга с много напрежение и страсти, а развръзката посочи герой, който въобще не подозирах. Добре представен криминален сюжет, хареса ми.

OTIUM от Евел Инара

Венета (1 март 2015 в 10:30)

Много увлекателен и с наистина оригинална идея. Препоръчвам!

Добрите стопани от Асен Разцветников

Аглика Иванчева (1 март 2015 в 10:09)

Радвам се че съществува място, където мога да си намеря най-любимите произведение! Благодаря!

Лекарство против северния вятър от Даниел Глатауер

iv13 (1 март 2015 в 00:27), оценка: 5 от 6

Има продължениe: "Седмата вълна". Краят се крие там.

Парфюмът от Патрик Зюскинд

В.И. (28 февруари 2015 в 16:40)

Книгата много странно, но наистина не се разказва за секс!!! В центъра дори не са главозамайващия набор от миризми! (Мога да кажа,че аз самата съм любител на миризмите и имам чувствителен нос. Дори имах щастието да се запозная с компонентите, нашироко описани, защото работих в парфюмерия и продавах парфюми)

Правилото за уникалността на всяка личност е премахнато по най-жестокия, едновременно незабележим и ужасно натрапчив начин, а именно липсата на собствен неповторим мирис. За тези, които не знаят, един и същи парфюм се свързва с кожата и при всеки мирише донякъде различно. Грьонуи не може да изпитва любов, защото това не може да се помирише. Отношението на хората един към друг в неговия свят зависи от тяхната миризма. Стремежът му да бъде, е стремежът да има собствен аромат. Главният герой е ужасен манипулативен злодей, който с неподобаваща жестокост отнема невинност, красота, живот; но той е и Творец, по-велик и от Господ (според него самия). Грьонуи твори, имитира, влияе на външния свят, страда, мрази, бива щастлив единствено и само чрез носа си. Няма реална връзка, контакт между него и хората, защото той ги мрази и ненавижда; защото те смърдят, защото са глупави,отвратителни,гнусни. Невъзможността да бъде, води до едно единствено спасение- смъртта. Нещо, което очаква всеки някога, с единствената разлика, че нашия герой си избира точното време, място и начин. Единствено финалното чувство на любов е нежелано от него самия. Началото и краят се срещат, с намек да не се забравя от къде и какво всеки е произлязъл.

Противоречива, необичайна, главозамайваща история на един аутсайдер. Авторът гениално съчетава сложността на ситуацията; дълго е отстоявал желанието си, книгата да не се филмира (около 20 години). Книгата и филмът имат леко различни послания и често отсават неразбрани от хора, които не излизат от собствените си кожи, за да погледнат цялостно на Света от чужди очи, били то и на един неразбран творец.

Хамлет от Уилям Шекспир

Александър77 (28 февруари 2015 в 15:51), оценка: 6 от 6

Гениално е най-точната дума, описваща трагедията на принца датски. Изключителното в тази пиеса е, че всеки може да изгради различна гледна точка около събитията и чувствата на Хамлет. Невероятна многопластовост, която позволява много интерпретации. Все пак не смятам, че Хамлет е слабохарактерен и нерешителен, както понякога се обяснява. Също така мисля, че образът на Хорацио е много значителен за изграждането на пиесата.

Лъжовни игри от Пени Джордан

svr (28 февруари 2015 в 13:16), оценка: 4 от 6

Много нереалистично измислена история…

Топ и Хари от Лизелоте Велскопф-Хенрих

Алекс (28 февруари 2015 в 11:32)

Трите романа ми припомнят за времето когато и аз успях да се добера до тях чрез местната библиотека. Прочетох ги по реда по който ги намерих — първо том 3, после том 2 и последен том 1. Както и първия коментар бях така увлечен, че четях и денем и нощем и през часовете в училище. Всичко това се случи преди окло 40 години, но все още си спомням как в часовете момчето което седеше зад мен ме буташе в гърба, питайки коя книга чета. Бях толкова увлечен, че не му отговарях, макар че не е приятно да те ръчкат в гърба постоянно. Радвам се, че все още тези романи са привлекателни за младите хора. Успех на всички.

Неподражаемият Джийвс от П. Г. Удхаус

Илчо (28 февруари 2015 в 05:13)

Размазах се от смях !

Равнините на Абраам от Джеймс Оливър Кърууд

NomaD (27 февруари 2015 в 20:29)

Благодаря от името на екипа! Ще добавя съответен етикет към произведението.

Тик-так от Дийн Кунц

delphipro (27 февруари 2015 в 20:23), оценка: 4 от 6

Според мен романа е добър, но главите са ужасно дълги и на места разводнени!

Равнините на Абраам от Джеймс Оливър Кърууд

Black Wolf (27 февруари 2015 в 20:21), оценка: 5 от 6

Всъщност при настоящото издание от 1973 г. ок. 1/3 от текста за съжаление просто е съкратена… Оказа се, че при превода на твърде много места са пропускани цели фрази и изречения, а понякога и цели пасажи.

Земята на солените скали от Сат-Ок

Black Wolf (27 февруари 2015 в 20:13), оценка: 3 от 6

Да, книгата е интересен юношески роман. Има само един недостатък — дава напълно невярна представа за историята, живота и културата на индианците.

За препоръчване — от художествената литература на български книгите на Джеймс Шулц, „Синята птица“ от Ана Юрген, „Равнините на Абраам“ на Кърууд.

Похитителят на мълнии от Рик Риърдън

CocoRadi13 (27 февруари 2015 в 16:17), оценка: 6 от 6

Щом толкова ви е харесала първата поредица почвайте след нея втората тя е още по — интересна! :)

Проклятието на титана от Рик Риърдън

CocoRadi13 (27 февруари 2015 в 16:09), оценка: 6 от 6

Арвен книгите от цялата поредица са общо десет.

Лекарство против северния вятър от Даниел Глатауер

loa (27 февруари 2015 в 15:24), оценка: 4 от 6

Много заинтригуваща книга. Хареса ми начина на писане, но липсата на развитие в края не ми хареса.

Без шанс за разпознаване от Ридли Пиърсън

baryrug (27 февруари 2015 в 14:23)

Горещо препоръчвам да се прочете !

Мой капитане от Катрин Сътклиф

Далида (27 февруари 2015 в 06:11)

На мен ми се стори много досадна тази книга. Едва я дочетох.

Черният рицар от Кони Мейсън

jelly (27 февруари 2015 в 02:32), оценка: 5 от 6

Впечатлих се от коментарите. Всеки се отнася към другия с явно уважение, а като цяло никой не разисква произведението. Разбрах, че е пошло, розово романче, но пък и не видях с какво го доказахте. Не мисля, че IQ на човек се определя само от жанра, в който се е насочил, а и не мога да разбера защо да не можеш да четеш онова, което ти доставя удоволствие. Какъв е проблема и как винаги се намира някой, който с охота приема ролята на съдия? За жалост именно този жанр е доста подценяван, а в конкретния случай романът е добър и си заслужава да бъде прочетен.

Физика на невъзможното от Мичио Каку

SV (27 февруари 2015 в 02:29)

Целта на тази книга е по-скоро да ни покаже колко още имаме учим за всичко около нас… за интересните неща, които Мичио ни преставя на достъпен според мен език… за въпросите, които малко се разисква, защото са от сферата на научната фантастика. Приятно четиво ! Кара те да помечтаеш какво би имало като технологии след милиони години в някой случаи. Относно днешното развитие на човешкото общество нямам коментар.

Поздрави!