Читателски коментари

Това :

За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.

Ми прилича на това:

И за канибалите човешкото месо е извънредно вкусно, но т.нар цивилизован свят не може да го оцени :)

Като се замислиш кой грях е по-голям — да убиеш някого с камъни или да се отдадеш на човека който ти харесва.?!

Не можах да се сдържа, макар че гледам да подминавам такива коментари.

Нека не се заражда спор, по-скоро ако някой все още разсъждава върху такива „дилеми“ — да помисли и върху тази гледна точка.

Страхотен трилър. Горещо препоръчвам!

Книгата е невероятна.Цялата поредица за агента е перфектно произведение.Дано по скоро Холивуд се намеси.Горещо препоръчвам на всички любители на книги които се четат за4-5часа.

Действително е разтърсваща тази книга. Извиква толкова много емоции. Чудесно написана, майсторски фрази, въпроси и отговори.

Четох с голямо неудоволствие и бързах да свърша за да се отърва от тази тежест. Напънах се да стигна до края единствено заради репутацията на автора. По-голямата част е пълна скука, подплатена с клишето, че всеки емигрант има в родината си място, събития и хора, към които винаги се връща в мислите и сънищата си. Тук-там изкуствено цапнати моменти със спомени от детството, които трябва да изтръгнат сълзи от по-чувствителните.. Нищо оригинално. Има излишно пресилени и гадни пасажи и разбира се задължителното минаване през стадиона. Какво са талибаните без стадиона? За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.

Като за първи роман — бива. За щастие, авторът задобрява със следващите си произведения.

Ман изучава духовното развитие на Хора в психологическо положение-туберколозно болни в санаториум …които не знаят деня на своето освобождаване …водейки аналогично на концентрационното съществуване -без бъдеще и без цел …

Апропо …да четеш слаби книги и да не просперираш с подобни ..те принизява до нивото на неможещия дори да чете

Има вулгарни моменти, които ми идват в повече. Но се чете на един дъх.

2. Слаб роман. Звучи като неясни мечти на незабележима в реалния живот жена.

Една от любимите ми книги, невероятна е …

Книгата си заслужава

Не ми хареса, ме ми хареса идеята на книгата, идва ми доста фантастична, особено това, че бебетата се раждат в пети месец без проблем. Не съм чела другите книги от поредицата, но мисля за сега да се въздържа. Това определено не е моя тип книга.

Твърде сладка и лепкава, ама нейсе, чете се :)

Книгата определено си е хубава. Лошото е, че преводът е от руски. Например — в Бавария не съществува селище на име Хармиш. Авторът е пренесъл действието в Гармиш, както често се нарича съкратено Гармиш-Партенкирхен. Всъщност този град е образуван от сливането на двете села — Гармиш и Партенкирхен. Ала преводачът е прочел в руския текс Гармиш и веднага, просто рефлекторно е заменил „Г“ с „Х“, вероятно подчинявайки тази замяна на чередуването в руския език. В текста има буквален превод на „поживем — увидим“, макар в английския текст изразът е доста по-различен. Има много примери, но дори посоченото представлява лъжички катран в иначе добрия мед.

Буквално съм се смял през сълзи, изключителен!

Напълно споделям горното мнение.Книгите на Агата Кристи са страхотни.

Тази книга ме запали по четенето. Чета я за втори път.

„Варварските изстъпления“ не са само последица от национализма. В една теократична държава, каквато е Османската империя, от огромно значение е вероизповеданието на населението. Казано с думи прости — ако твоето вероизповедание не съвпада с официалното такова, то ти попадаш в категорията „подчовек“. Независимо, че си данъкоплатец, военен, селски стопанин, производител, ти си „гяур“, „неверник“, живеещ само защото някой друг така е решил.

Всъщност — в голяма степен турският национализъм от началото на миналия век повтаря доктрината на османската мюсюлманска монархия, просто замества ислямските виждания с националистически такива. А резултатът е ясен — нетурското население — българи, гърци, арменци, евреи (отново съвпадащо с немюсюлманско), бива подложено на гонения както през османския период.

А дали османските гонения са били истина — ами погледнете народното творчество, песни, сказания, традиции, развити по това време. Или пък легенди, свързани с имена на местности. Ще се учудите в каква степен се припокриват с този действително поръчков роман.

Или пък разгледайте оцелели църкви от този период (има ги, все още). Със сигурност ще Ви направи впечатление колко са ниски отвън. А това е поради простата причина, че храмовете на „гяурите“ не е трябвало да са по-високи от османлия на кон.

Това, разбира се, не е характерно само за османската държава — достатъчно е да се погледне към колониалните империи — разделението там е било на „диваци“ от местно население (били те индианци, индийци, негри, китайци, папуаси, аборигени и т.н.) и „цивилизовани“ пришълци, които са налагали своите порядки — религия, политика, език, култура и т.н.

Относно романът — поръчков или не, продължава да е една от най-разтърсващите български книги.

Александра, Александра… скоро в България ще бъде пролет. Разходете се в парка и вижте глухарчетата, катеричките и чуйте синигерите. Има ги из целия умерен климатичен пояс, а в другите пояси има папагали, лемури и пингвини.

Свободата на личността, културното съзряване са неосъществими в пълнота в рамките на теориите от 18-и и 19-и век.

Обичате ли Англия заради Дарвин? Полша заради Коперник? Просълзавяте ли се от любов към САЩ, всеки път когато включвате електрическата крушка?

Прочетох съобщенията ви и ви пожелавам празни редове между параграфите и ведрост, граничеща с лекомислие.

Това, което казваш е вярно, но за мен това е само едната страна на монетата. Тук не говорим за изкривяване на действитеността, а за нещо съвсем друго. Това, за което говоря е уважението на изборите направени от предците ни. Казваш, че не можем да съдим миналото чрез бъдещето. Нека ти кажа нещо. Семейството ми никога не ми е казвало какво трябва да изпитвам към земята, където се родих и израснах. Никога не ми е давало определение за национализъм или родолюбие. Никога не е обвинявало, или съдило правителство, държава или определена личност, макар че именно заради всичко това последните три поколения включително това на майка ми беше местено и дори гонено седем пъти. И въпреки болката, разочарованието и самотата заради факта , че на практика същите тези три поколения се превърнаха в скитници, заради личности и определени групи от хора, които не бяха способни да кажат не, когато трябваше семейството ми ме научи на едно единствено нещо. Две думи, които в днешния модерен свят се оказаха неудобни и дори смешни а именно да бъда ЧОВЕК! А за мен да бъдеш човек означава да помниш миналото на онези преди теб. Да се поставиш на тяхно място, но не от гледна точка на твоето а от тяхното време. Защото може и да ти звучи смешно, но именно заради национализма и българщината на последните три поколения повече от половината от т. нар. поколение на демокрацията и поколението, което има смъртни спомени за социализма изобщо нямаше да се е родило или ако е имало ,късмета да оцелее чрез родителите си щеше да носи гръцки, сръбски или турски имена а правителствата щяха да се погрижат всички следи към българските им корени да бъдат заличени, така както стана с Македония. А останалата част от разпокъсаната и почернената ни Родина нямаше да има друг избор освен да стои и да гледа отсрани просто, защото безумците благодарение, на които България все още съществува вече бяха прпляли кръвта и положили костите в името на идела и вярата, че България ще живее вечно чрез всяко следващо поколение, което преди всичко е поколение на Човечността и Българщината. Защото на този свят понятията родова памет, уважение към решенията на онези, преди нас, техните трагедии, болки и спомени, преклонението и чувството за дълг към саможертвата и пролятата кръв на предците ни и българските имена светини е въпрос единствено на това доколко все още сме достойни да се наричаме техни наследници и защитници на заветите, които те написаха със собствената си кръв, и за които вярваха, че ще бъдат устоявани от всяко едно следващо поколение.

Последната книга от поредицата. Зная, че има хора които вярват в духове от минали времена. Има много такива американци. Има даже предаванията по телевизията. Авторката умело е представила съществуващ град, съществуваща история. Просто ти се иска да отидеш там и да се увериш сам в съществуването на духовете. Тази от четрите ми беше сякаш най-досадна, но е нормално, преразказват се неща от миналите книги. Има дълбок замисъл в развитието на поредицата, та да има какво да те държи до края.