Читателски коментари

Достоен завършек на тази епопея на българщината!!!

В книгата са описани създаването и идеите на революционните комитети и безмъртните дело и личността на Апостола на свободата Васил Левски, Априлското въстание и поредната Руско-турска, освободителна за нас война. И естествено много предателства, подлост и кръв.

Сливен не въстава — просто няма кой да поведе хората, смъртта на Левски е страшен удар за святото народно дело. И все пак въстанието постига своето, на света е известено, че робите не искат и не могат вече да са такива и са готови да жертват всичко за това!!!

Трябва да се учи в училище, но не виждам в наши дни, кой ученик би прочел 3000+ страници…

Нещо ме ядеше отвътре докато четях тази книга. Още от Тътени, ако трябва да сме честни. И към края и, разбрах какво е. Ние сме забравили героите си… Забравили сме борбите им… Забравили сме и принизили битките и победите им…

Заливан съм от дете с неистова проруска пропаганда, с небивалици за подвизи на шумкари и уж борци против фашизма. За това, колко милеели русите и СССР за нас. И беше пренаписана историята ни, за да пасне на тези ужасяващи, безродни лъжи. А истинските герои си седяха в учебниците, за повечето написано с едва по няколко реда…

Цончо Родев не се е повел по тази тенденция и поради това книгите му са забравени и нечетени. И до наши дни е така.

Нашата земя и народ са дали хиляди знайни и незнайни герои и делото им е било огромно.

Делото на Раковски е само началото, но какво начало!!!

Подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е чутовен!!! А на лобното им място — Бузлуджа, стърчи срамен запуснат соц монумент. А това е само един епизод от пътя на смелите и храбрите.

Поклон пред паметта на предшествениците ни, борили се до последен дъх за род и родина.

А тези, които не знаят миналото си, няма как да имат бъдеще…

Още един забравен прекрасен роман за българското минало…

Роман, който би трябвало да се изучава в училище редом с Талевия Железен светилник. Ясно е и защо е забравен — не спестява на читателите целите на великоруския шовинизъм и изпълнението им, без оглед на последствията за поробените българи.

Описва с много автентични случки и герои историята на сливенските родолюбци и борбите на българите за осъзнаването им като нация в началото на деветнайсети век.

Много добре написан, увлекателен и пълен с информация.

Прекрасна книга.

Книгата е интересна. Финалът е малко претупан.

Бях скептично настроена, заради вампирската история, но мога да си призная, че я прочетох на един дъх и съм очарована!

Много интересна книга с неочаквани обрати и напрежение до самия край. Хареса ми. Заслужава да се прочете.

Моля ви, госпожо, спрете! Изложихте се достатъчно.

summer-knight, Дон Патладжан,

Благодаря ви!

Страхотна статия/книга! Задължително трябва да бъде прочетена от повече хора! Дори и от ученици които искат да имат добро поведение и етикет !

Много скучна книга. Нито един свестен персонаж. Главната героиня е……нямам думи.

Да се присъединя към summer-knight със спомен от детството:

На 13-годишна възраст, в малък провинциален град, посред лято, по време на презрелия като пъпеш социализъм открих в ’скрина’ на прабаба ми невероятни съкровища: подвързани в книговезница томове — подлистници от стари периодични издания — „Тарзанъ, храненикътъ на маймуните“ и „Боговете на Марсъ“ от Едгар Бюрроуз; „Вождътъ на Гверилясите“, „Квартеронката“ от М. Ридъ и много много други интересни и неиздавани след ’девети’ приключенски четива. Няма как да проверя, но имам ярък спомен, че много от тях бяха ’под редакцията на Д. Подвързачовъ’.

Точно за два дни всички букви, с които до тогава не бях свикнал престанаха да ми правят каквото и да е впечатление. Историите бяха увлекателни, а лятото — безкрайно и великолепно.

И днес, след повече от 30 години, си спомням прекрасната Исидора Коварубио Де Лосъ Ланосъ или как господата бяха почерпвани често с ’виски и сода’.

Децата учат чужди езици лесно, какво да кажем за няколко допълнителни букви или пък променен правопис на няколко думи.

Книга, която използва архаичен изказ, може само да събуди любопитството на младия читател, да го предизвика да научи нещо ново и да разшири общата му култура и познанията по история.

Майките-орлици обикновено нямат по-развит мозък от майките-патици, само по-дълги нокти на краката и по-остра човка.

На няколко места ми заприлича на филмът „Черен лебед“, но наистина е доста приятна за четене. Има доста еротика, но и такава силна любов струи от нея. Чете се на един дъх.

Повечето книги, които съм прочела от тази писателка, са такива — до последния момент не знаеш какво ще стане и кой всъщност е „злодеят“. На мен лично ми харесват много.

Прекрасно четиво !!!

Без да съм езиков гений, сам забелязях, че е имало промени в нашия език на 12 години с помощта на стар екземпляр на „Подъ Игото“ и процес, наречен „мислене“. Но по твоята логика тази книга не е ценна, а Шекспир трябва да повтаря първи клас. Изказвам своето съжаление, че най-накрая сме стигнали американците. Вместо „не яжте салфетките“, ще пишем „не четете тази книга, съдържа вреден за здравето архаичен правопис“.

Това е една от най- затрогващите книги, прочетени от мен. Много ми харесва.

Изключително безсмислен отговор от ваша страна. Пълна загуба на време да си тренирате бързото писане :D Много думи.. а никакъв смисъл:) Като цяло това е положението.. производство на конвейер и нищо прекалено сложно. Да не коментираме обръщението " Госпожо Лили" :D :D :D

Това е една от любимите ми поредици. Въпреки че по принцип съм фен на фентъзи жанра и рядко оценявам такива произведения, „Сага за Долангенгър“ грабна вниманието ми и го задържа до самия край. Невероятна!

На мен ми хареса, беше напрегнато през цялото време.