Читателски коментари

Книгата е много сладка, дава ти едно приятно чувство на облекчение, когато всичко излезе наяве. А героите са наистина силни личности, достойни за възхищение.

Съгласна съм с горния коментар — замисълът на книгата е добър, но изпълнението изобщо не ми хареса. Една от малкото книги, които ме отказаха да стигна до края. Прочетох може би половината, пълно е с претрупани описания, а разговорите между главните герои ми докараха мигрена.

я според мен жалко за хубавата история — толкова е некачествено написана…

Белият параход, Майка Земя, Джамия, Тополчице моя с червена забрадка — четири великолепни повести.Всяка от тях, по свой начин, дълбоко ме развълнува.Много отдавна знаех за Чингиз Айтматов, но, за съжаление, не бях чела нищо от него.Пък и той отдавна не е издаван у нас. Защо ли?!

Историята не е лоша като цяло, но много ме дразни това постоянно преминаване на „ти“ и на „Вие“ в разговорите между съпрузите. А и скандалите им, случващи се ежедневно, приключваха още преди да са започнали. Някак много сковани диалози.

Много приятни книжки. С удоволствие ще ги прочета втори път

Ето и моята вариация на последния куплет:

От този свят отчаян съм, сломен

и бих умрял — отхвърлил вси несгоди.

Но жив ще съм, сред злото — подир мен

не искам любовта сама да броди.

Оригиналът е:

„Tired with all these, from these would I be gone,

Save that, to die, I leave my love alone.“

Уникална книга :) Отново поздравления за превода . Благодаря че ви има :) :) :)

Симпатична, сладка история, прочетох я с удоволствие.

Благодаря kkokon! Много ти благодаря!

Книгата е много приятна за деца, признавам че израстнах с нея. Но е и много по-задълбочена отколкото мнозина предполагат!

Много хубав роман , прочетох го на един дъх !

Книгата е прекрасна. По мое мнение, защото е топла и човечна. За всички има място на улица „Консервна“ — китайци, проститутки, безделници… Всички са приети, и добре дошли и всички обичат Док.

Точно това е хубавото! Не ни изморява с действия, а дава тема за размисъл!

Роман, пълен с интриги, приключения, любов, омраза и история! Наистина е по-скоро за деца, но е все така колоритна и завладяваща книга.

Въпреки кратките книги (първите 5 книги 900 страници) историята на принц Коруин и борбата му с братята и сестрите си за трона на Амбър е доста заплетена и с неочаквани обрати ,които те държат в напрежение до финалната развръзката.Чете се на един дъх с лекота заради майсторството на Зелазни да не обременява сюжета с излишни пълнежи и в същото време създадените герои да са запомнящи се . В зависимост от читателя и претенциите му историята може би за едни ще е прекалено еднопластова и на моменти еднообразна поради липсата на повече герои развитието им и свързани с тях приключения,но за други читатели свикнали с по съсредоточен сюжет това ще предимство и ще им хареса.За мен историята на Коруин е интересна ,завладяващо-пристрастяваща и запомняща се,което я прави една от любимите ми фентъзи поредици.

Първата книга която прочитам за толкова кратък период и с нестихващ интерес,всяка от историите на пилигримите е завладяваща ,а научно фантастичния свят се усеща като логично реален. Дълбочината на замисъла на произведението в тази първа част (книга) е само върха на айсберга който явно ще се разкрие във втората книга Падането на Хиперион.

В тази книга намерих и усетих всичко което търся в една научно-фантастична книга : „пророческо“ полу-реално технологично бъдеще,бързо развиващо се действие,загадки които те карат да развиеш въображението си,общочовешки въпроси и размисли,дилеми,капка философия и поезия,герои с които да си съпричастен (и на моменти да се оприличаваш с тях) и когато четеш историята,действията и съдбата им да настръхваш.Независимо че първата час Хиперион е по-оригинално написана и структурирана,за мен тя е по-самовглъбена и спокойна,докато Падането е по-интензивна и цялостна заради отговорите които предоставя и по-любима от двете.

Интелигентно написана книга с оригинални идеи (за времето си).Сивотата в книгата идва от света в който се развива действието — планетата Зима/Гетен с почти постоянни зимни условия без много цветност ,населяван от ограничен вид животни и хермафродитни хуманоиди.Темите които са зесегнати те карат да се замислиш за това какво би било ако…,за възприемането на различните от теб,за половата принадлежност,за приятелството и политическата изменчивост в зависимост от къде духа вятъра и съмнителната и служба на обществото.За хора които са свикнали с по описателните „мудни“ книги тази ще им допадне много,но на мен на места доста ми доскучаваше и едва ли я бих препрочел.

Много ми хареса книгата. Препоръчвам.

В „Дядо Прас“ ще намериш Пратчетовия прочит на тази приказка. И точно там Смърт се утвърждава като един от най-големите хуманисти, появявали се по стряниците на книга.