Предателят от Даниъл Силва
Поредицата е страхотна! Каквото и да се каже за майсторството на Силва, все ще е малко. Истински се потапям в историята, все едно съм част от екипа на Алон. Прекрасен персонаж, мъж мечта, един истински професионалист.
Признавам, на някои места не успявам да сдържа сълзите, и те замъгляват погледа ми.
Най- тъжно ми става, когато Габриел е на посещение при Леа. :( Тежко е да се четат думите, които Те си казват.
Цитирам: :(
— Виж снега, Габриел. Не е ли красиво?
— Да, Леа, красиво е.
— Боже, как мразя този град, но снегът го разкрасява. Снегът опрощава всички грехове на Виена. Във Виена вали сняг, докато в Тел Авив падат снаряди. — Тя погледна отново към него. — Ще идваш ли пак да ме виждаш?
— Да, Леа, ще идвам.
Тя отмести отново очи.
— Провери дали коланът на Дани е достатъчно стегнат. Улиците са хлъзгави.
— Достатъчно е стегнат, Леа. Карай внимателно към къщи.
— Ще бъда внимателна, Габриел. Дай ми целувка.
Той притисна устни към обезобразената буза на Леа и затвори очи.
— Една последна целувка — прошепна тя.
:( :( :( :( :( :(
Нямам представа как ще се развие историята за напред, но се надявам един ден Леа да се подобри значително.
Животът продължава, и макар с горчиво чувство, някак успях да приема брака на Габриел с Киара. Тук в тази книга, Тя (Киара) загуби бебето… по обясними причини. Е ще продължа да чета, и кой знае, може да си направят друго.
Благодарности на Даниъл Силва. Още по- приятно е усещането, когато четеш не само художествена измислица, а и реални факти, образи и забележителности.
Червената шапчица от Шарл Перо
„Аз даже не разбрах каква е поуката от приказката.А вие разбрахте ли я ?Ако някой знае да ми напише,защото аз не я разбрах.“
А, тя работата е много проста: опасно е да се носят червени шапчици в гората, особено ако нямаш под ръка някой ловец с нож.
Отрова от Нора Робъртс
Книгата е прекрасна! Макар че от самото начало е ясно кой кой е (почти), е интересно да проследим развоя на събитията. А относно горния коментар, че сцените се сменят бързо — проблемът е, че не са натискали Enter на необходимите места.
Мълчание от Лиза Джексън
Да! Историята беше интересна и разбира се доста оплетена, но не ми хареса развръзката доста притрупана в края, написана на две на три! Някакси ми се губи очерованието от цялата книга при този набързо написан финал уви!!!
Дъщерята на пазителя на спомени от Ким Едуардс
Хубава е книгата
Червената шапчица : Най отвратителната,ужасна и глупава приказка на Шарл Перо!Аз даже не разбрах каква е поуката от приказката.А вие разбрахте ли я ?Ако някой знае да ми напише,защото аз не я разбрах.
Сакатият бог от Стивън Ериксън
Не бих се изсилил да нарека Малазана „най-добре написаното“ фентъзи, но е истина, че на този етап НЯМА поредица в жанра с подобен мащаб, въображение, епос и чисто човешка драма. „Всичко друго бледнее пред Малазана“ — склонен съм да се съглася, доста трудно ми беше да се върна към другите неща в жанра след последната книга, защото винаги нещо ми липсваше.
Лично за мен — епос, който заслужава централното място в домашната ми библиотека.
Малазана е най-доброто, най-мащабното, най-добре написано фентъзи произведение. „Всичко друго бледнее пред Малазана“
Херцогът и аз от Джулия Куин
Имаше една, която описваше главната си героиня с лилави очи и сребриста коса. Чети нея.
Омайване от Лоис Макмастър Бюджолд
Същност, същност, същност, същност, същността, злина, същност, същност, същност, същността, споделящ нож, същност, същност, същност, същността, злина, същност, същност, същност, същността, споделящ нож, същност, същност, същност, същността, споделящ нож, същност, същност, същност, същността, злина, същност, същност, същност, същността……….
Ей, това разбрах от цялата поредица. Просто нямаше диалог, в който по един или друг начин да не се стигне до обсъждане, разяснение или подробно описание на тая същност!
Започва като обещаваща поредица, но като всяка булевардна простотия (изобщо не проумявам как е попаднала в жанр фентъзи) бързо се изчерпва и дори почва да дразни със постоянните си повторения, тъпи и безсмислени диалози и досадната с вечните си тъпи въпроси главна героиня.
Параграф 22 от Джоузеф Хелър
Нито една книга на тоя свят не трябва да е задължителна,ако не я чувстваш-остави я!След време опитай пак,понякога книгата ,а и музиката,трябва да си улучи момента,иначе ще я прочетеш,без да я разбереш,като от списъка за 8-ми клас.
Място за убиване от Лий Чайлд
Не е лоша, но не съм във възторг.. Първата му книга, която проченох е 61, но разбрах кой е убиецът още в 10-та глава. Страхувам се, че и сега е така.
Здравей Йоана,
Не е от книгите, които променят живота. Или поне — не към по-добро.
Четеш я, ако имаш достатъчно жилав и здрав анти-параграф 22 в себе си.
Заради което другите те гледат странно.
Такива работи …
Авторката неуморно представя героините си грозновати… Оставам с впечатлението, че избива собствените си комплекси. Досадно и дразнещо е.
Аз съм легенда от Ричард Матисън
Филмът няма нищо общо с книгата
Виконтът, който ме обикна от Джулия Куин
Харесвам тази книга!
Здравейте, имах нужда да прочета тези коментари, тъй като съм съвсем в началото на книгата и по никакъв начин не ме грабва.
Не обичам да оставям недовършени книги… поне докато не съм стигнала до половината.
Някъде около 5 от най-любимите ми произведения, които са променили живота ми, в началото съм била на косъм да ги захвърля. Дано да не го направя и сега, защото мненията са обещаващи!
Фермата от Джордж Оруел
Ми то тази книга винаги си е актуална, просто са се изменили манипулациите, сега медиините пропаганди са по силни отвсякога
Ирландско сърце от Нора Робъртс
Много ми хареса, обичам такива сладурски истории за разтоварване.
Иде ли? от Иван Вазов
Това произведение въздейства с такава сила, че само неговият автор може да я опише.
Читателски коментари