Читателски коментари

Аз, детективът от Нелсън Демил

Зори (17 август 2017 в 21:25)

Харесвам стила на автора и се ядосвам, че не съм го открила по-рано.

Джейн Еър от Шарлот Бронте

Имам Баялдъ (17 август 2017 в 17:52)

Госпожо Лили,

Впечатлен съм! Известно е, че логиката е напълно непозната на някои индивиди, но все пак след като имате цял син, значи (логично) на функционално ниво се справяте.

Мнението ви е просто великолепно. Бих казал — уникално.

Как никой преди не се е сетил да слага на книгите „Най-добра за четене до…“!

Така всичко би било по-ясно, нали? Ако датата е отминала, текстът може да бъде четен само със специално разрешение и на отговорност на безразсъдно-смелия читател — той си поема всички рискове.

Трябва да има ред.

Добре би било Европейската комисия, например, да приеме задължителен правилник и закон за неговото прилагане. Ако нещата се регламентират стриктно, ще има нужда от един постоянен правителствен орган, който да следи да не се разпространява информация с изтекла годност.

Децата не бива да бъдат подвеждани, обърквани и затруднявани. Те са нашето бъдеще и най-свидното, което имаме. Или беше обратното?

Тук, където живея на патладжаните в супермаркета има малки лепенки, на които пише, че не са годни да се консумират сурови. Западът много е напреднал по отношение на защитата на ползУвателя!

Книгата и тя е стока — нещо като правоъгълно-призматичен патладжан.

На тази тук изглежда ѝ е изтекла годността и вече не е подходяща за консумация.

пп. Ако се чудите дали е редно да се обидите или засмеете на това ми мнение, по-добре се засмейте. То е хумористично.

Да се довериш на непознат от Карън Робърдс

Марина_Г (17 август 2017 в 16:20), оценка: 6 от 6

Много добра! Хареса ми как мафиотите избягват развода и свързаните с него проверки на имотното състояние.

Джейн Еър от Шарлот Бронте

Лилия (17 август 2017 в 16:15)

Чак и госпожица ме изкарахте:) Като цяло да разбирам, че ме убеждавате, че не може синът ми да чете от ваши източници, тъй като е роден 2000 година и да се оправя както може. Как да обясниш на едно дете на 17 години да не приема написаното за правилно в сегашно време, защото преди един век еди коя си дума се е пишела еди как си… Това ми беше идеята, че нещата се предлагат под форма, която ограничава ползването. Вместо да ме убеждавате как не желаете да приемете съвет за подобряване, най-добре просто приемайте и негативните коментари. Съвет — стремете се към най-доброто, а не да се карате с ползвателите:)

Тракащата челюст от Стивън Кинг

Елиана оценка 6 от 6 (17 август 2017 в 13:36)

Шедьовър! Обичам този разказ на Стивън Кинг!!!

Шейх от Кони Мейсън

Бо (17 август 2017 в 10:54)

Леле…. Нареждам я до „50 нюанса“ по тъпотия….

Младите роби от Майн Рид

пламен савов (17 август 2017 в 10:50), оценка: 5 от 6

Книгата е много хубава , но би могло да има повече приключения, Особено на финала!

Тракащата челюст от Стивън Кинг

Елиана (17 август 2017 в 06:05)

Прекрасен разказ! Поучителен, дори разчувстващ!

Градината от Езра Паунд


Интересно е как попадаш на нов за теб творец. Знаеш името, чел си някъде, че е талантлив, но нямаш лични впечатления. И така, докато разглеждаш авторите по фамилия (офф, да, ще го прочета някой ден този Пастернак) и…Паунд. Добре, де! ’Айде да се запознаем! Да, стихове. Кое заглавие? „Градината“. Веднага след това си помислих, че ако бях започнал с нещо друго, може би нямаше да продължа.

Бих пил чай с г-н Паунд. Шегувам се — бих пил с г-н Паунд. Наистина е луд, но го харесвам.

Покани ме да вляза от Йон Айвиде Линдквист

sulfric (16 август 2017 в 23:26)

Какво си чел приятел? Не е пиши малоумни коментари, след като не си дочел книгата. Гарантирам ти, че такова нещо не си чел. Книжката е убийствена.

Продавачка от Езра Паунд

Н'кола (16 август 2017 в 23:14)

М, даа. Не е точно „ластовичката под покрив“. А и някак смислово не пасва подобно кротко начало.

Борба от Христо Ботев

сашко (16 август 2017 в 21:18)

Колко актуално. Колко точно. Все едно е писано за сегашното време. Не сме мръднали и сантиметър напред.

Експедиция Атлантида от Анди Макдермът

weselin49 (16 август 2017 в 20:19), оценка: 2 от 6

Стигнах до трета глава и разбрах, че тази книга не е за мене. Прилича на сценарий за екшън филм, твърде кървав и същевременно глупаво наивен. Може на някой да му се хареса, но на мен не.

Библиотечна полиция от Стивън Кинг

Елиана (16 август 2017 в 18:40)

Завинаги в сърцето ми…

Оправдани лъжи от Уитни Грасия Уилямс

DeniD (16 август 2017 в 17:23), оценка: 6 от 6

Чудесна е. Прочетох тази част на един дъх.

Чудовището от Алфред ван Вогт

thracia (16 август 2017 в 16:57), оценка: 6 от 6

Прекрасен разказ, който ме остави със странното чувство да се радвам, че съм човек.

Дрогата на вечността от Стив Пери


Чудесно продължение на Инфопаяк.

За съжаление авторът е решил, че двете книги са достатъчни и не е написал трета, макар че финалът дава възможност за това.

Сезонът на мъглите от Евгений Гуляковски


Прекрасна книга! Но не мога да кажа, че Дългият изгрев на Ена е по-слаба.

Всъщност аз първо прочетох втората книга и едва по-късно намерих първата.

Препоръчвам на всеки почитател на фантастиката.

Райско гнездо от Карън Робърдс

Марина_Г (16 август 2017 в 16:25), оценка: 6 от 6

Страхотна книга! Тази авторка ми харесва все повече и повече.

Игрите на глада от Сюзан Колинс

Мело (16 август 2017 в 15:15)

Книгата е страхотна! Препрочитам трилогията може бе за 5 път и всеки път потъвам в този невероятен свят.

Прочетох предишните коментари и съм на мнение, че някои просто не разбират книгата. Аз съм на 17 години, досега съм чела „Хари Потър“, „Шифърът на Леонордо“, „Реликвите на смъртните“, „Здрач“ и още много други, но „Игрите на глада“ ми е фаворит.

Сюзан Колинс много се е постарала, за да създаде тази великолепна творба. И не мисля, че книгите са само за тийнейджъри. В тази книга просто се разказва за едно момиче, което със всички сили се опитва да остане жива и да защити семейството си. Освен това и една книга без капчица фентъзи… за някои просто не е интересна. Все пак тази поредица е постапокалипси.

И краят изобщо не е с предвидим край!!! Прочетете цялата трилогия и тогава ще ме разберете. В края на третата книга аз самата бях „Какво? Не може да бъде.“ Изобщо не очаквах такъв край.