Адвокат на дявола от Андрю Нидърман
На мен и книгата и филма ми харесаха.
Убийство с любов от Кейт Моргенрот
Невероятна книга! Тъкмо я завърших, а ми се иска веднага да я започна отначало,защото сега която и книга да започна ми се струва безинтересна спрямо тази!
Жалко,че в Читанка няма друга книга от тази писателка. Благодаря на хората, които са я качили!
Ирландска магия от Нора Робъртс
Сладко и кратко :) чудесна книжка за разпускане.
Играта на Джералд от Стивън Кинг
На един дъх. Разтърсващ.
Алибито от Сандра Браун
Много добър роман ! Няма да съжалявате за отделеното време ! 6 от 6
Синя далия от Нора Робъртс
Без тази „стряскаща част“ с призрака, книгата ще бъде скучна и предназначена по-скоро за градинарите мечтатели. На мен, в този си вид, ми хареса. Подходяща за разпускане.
Анабел от Даниел Стийл
Страхотна книга, лесна за четене, интересна история.
Великолепно от Джулия Куин
Една от хубавите книги в жанра. Заслужава си четенето!
Набелязана мишена от Марлис Мелтън
Интересна и вълнуваща история. Само не мога да разбера, тази странна идея, главната героиня да бъде представена като грозничка… Никой не иска да чете романтични истории за грозни хора…В този жанр е нелепо използването на такъв образ. Разваля се общата нагласа на читателя. Единствено някоя грозна и озлобена жена- читателка, би могла да се почувства щастлива от така създадения образ на героинята. И тук визирам всички романи в жанра, в които жената е представена като ….. не много хубава и невзрачна, а героят е красив, мъжествен и т.н.
Жълтите очи на крокодилите от Катрин Панкол
Уникално добра книга , изключително приятна за четене .От тези книги , които те увличат и не искаш да ги оставиш до последната страница.
Хоризонти от Лоис Макмастър Бюджолд
На мен пък ми омръзна от това вечно разяснение какво представлява същността, от къде се пръкват злините и какво причиняват на околната среда….
Все едно читателите сме малоумни и трябва да ни се обяснява на всяка страница едно и също.
Като цяло поредицата не е лоша, но можех да мина и без безбройните, тип булеварден роман, лигавщини.
Ледена страст от Нора Робъртс
Наистина много приятна книга. Историята и героите в нея бяха вълнуващи и аз определено й се насладих.
Но все пак не можа да измести „Честни илюзии“ от върха в личния ми списък.
Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон от Александър Дюма
Това не е краят, а само първата половина на края и нито Раул, нито Атос или д’Артанян умират. Трилогията е следната:
1. Първа част: „Тримата мускетари“, еднотомно издание
2. Втора част: „Двадесет години по-късно“, еднотомно издание
3. Трета част: разделена на две
3.1 „Виконт дьо Бражелон“, еднотомно издание
3.2 „Луиз дьо Ла Валиер“, тритомно издание
Във всяка част действието се развива в конкретен сравнително кратък исторически период, въпреки разделянето на третата част на общо четири тома.
Лихвата е кражба от Антон Радославов
Самото заглавие е пълна глупост! Ако наемеш жилище — плащаш, а ако наемеш пари — не?!
Другата Болейн от Филипа Грегъри
Само една дума описва цялата поредица „Великолепни“ книги. Четох ги с голямо удоволствие и на един дъх.
Под игото от Иван Вазов
Човек като засее плодно дръвче в двора си, нима очаква след 6 месеца да бере плодове?
Тук е същото. Едва ли някой очаква от десетина-петнайсет годишно хлапе да разбере „Под игото“, „Железният светилник“ или „До Чикаго и назад“. Идеята всъщност е 25-30-40-годишните в някой момент, когато са узрели, да си кажат: ей, чакай бе, я да отворя и да прочета Вазов (Паисий, Софроний Врачански, Щастливеца…)!
А ако няма засято нищо, няма и да се роди нищо, нали се сещаш.
При мен се случи същото ,когато се върнах на нашите класици Йовков,Елин Пелин,Чудомир .Те ми разкриха много черти от характера и манталитета на нашия народ.Разбрах защо сме толкова окаяни,след като родината ни е от богата по богата.Имаме всичко за един разумен живот. Вода в изобилие,реки, море, гори, плодородна земя.Изумена бях след прочита разказа на Елин Пелин „Мила родна картинка“ писана 37г. Едно към едно с днешните изяви. Радвам се ,че не само аз се интересувам и разсъждавам върху тези уникални творби.
На мен повече ми харесва от „Под игото“, „Хаджи Ахил“. Това се казва жив образ.
Защо ни карат на сила да четем тази книга когато сме на по 10–11 години и как очакват да я разберем тогава, за мен остава мистерия. После се чудели как да накарат младите да четат. Може би, като не ги караш да четат на сила нещо, което не разбират? Знам ли…
Ако през последните петнайсетина години някой ме беше попитал дали харесвам Под Игото на Вазов, със сигурност щях да прихна или поне да му кажа, че е невъобразимо скучна. И не смятах, че някога бих казал друго. Понякога се радвам когато греша. :D
При сегашния прочит, Под Игото изобщо не ми беше скучна. Да, речникът на Вазов е много архаичен, но на мен лично не ми пречеше (все пак съм от Северозапада). Действието изглежда мудно, но въобще не е разтеглено. Героите са интересни и мотивацията им е до голяма степен обоснована. Не липсват обрати, не липсват сблъсъци. Философията в книгата обаче, е едно от нещата, които я псотавят на такова високо ниво. Глави като „Силистра йолу“ и „Пиянството на един народ“ ми се сториха великолепни. И те са точно такива, но КАК, по дяволите, трябваше да ги разбера когато бях на ДЕСЕТ ГОДИНИ? Как трябва да харесам нещо, което дори не разбирам? Как би могло да задъжи вниманието ми и да ми бъде интересно?. Както и да е. Книгата е невероятна, майсторски написана, на изключително високо ниво.
Обвързани с кръв от Синтия Идън
Скоро не бях чела по голям тъпизъм.
Читателски коментари