Читателски коментари

Хареса ми историята, не беше нещо супер интригуващо, малко превзето но любопитно, което те кара да четеш бързо и все пак има какво още да се желае, за да стане наистина добър роман!

Наистина прекрасна история! Макар че се сетих за убиеца доста рано, това по никакъв начин не ми попречи да се насладя на развръзката.

Ужасно ми хареса.Може би, защото съм на същия кръстопът, малко след 40, изгубена и самотна в брака си и питаща се къде е смисъла от този живот по инерция…Много добре написана, с чувство за хумор и философски поглед върху рутината на ежедневието .Изпитах истинско удоволствие от срещата ми с тази книга и веднага свалих следващата на този автор, започва да ми става любим.

Каквото и да си говорим, не може в никакъв случай да се сравнява с високоинтелектуални книги като тези на многото известни класически автори, но просто типът на книгата е такъв. Не можем да изискваме от един чиклит да е на нивото на „Джейн Еър“, „Отнесени от вихъра“ и т.н. Като роман общо взето не се нарежда на първите редове, но като чиклит на мен лично ми хареса и някак си наистина ми помогна да си почина от по-сериозните книги.

Блага е ненадмината!

През цялото време имах чувството, че е част от поредица. Би било интересно ако е вярно

На мен Даркнес ми беше симпатичен през цялото време. Съчувствах му. Готина книжка.

Здравейте! Кога ще можем да прочетем 72-те приказки от Приказки по телефона?

изключително добро четиво всяка дума всеки ред са в синхрония със другите.

Хубава поредица е тази за Малори и започва добре. Някой неща са напълно абсурдни, гледани от сегашния век и ми създавха леко изкуствено напрежение. Но иначе приятен разказ. Единствения абсурд ми се стори как главната героиня изпи 6 чаши вино и след няколко часа кърми бебето си.

Видях мнения, с които не съм съгласен и дадох контра аргументи, но всеки е свободен да го вижда като излагане, обиждане и извъртане. Нали нарекохме старите издания и език „дразнещи“, „негодни за млади хора“, „нуждаещи се от актуализация“ и още и още. Ако ееднъж наречем тези книги по-малко ценни или пълни с недостатъци, това обхваща и стари издания на Вазов и цялото творчество на бай Уилям, който бидейки автор от преди няколко века е ползвал доста остарял език: thou shalt и такива ми ти работи. Колегата след мен е добавил, че е добре младите да имат достъп до тях и сами да преценят дали ги объркват или са им полезни и интересни. Дотук сме напълно кОлтурни, ама я дай да се сърдим и да си пишем коментари с повече удивителни.

Шекспир наистина е бил неграмотен, госпожо. С големи усилия е успявал да се подпише. Затова е диктувал. Всичките му творби са записани от секретарката му. Лили Вуйович, хърватка. В родното ѝ село има малък паметник. А хърватите имат поговорка: „Шекспир без Вуjовића jе као ракиjа без салату“.

Кой по-точно се е изложил? Аз, че имам право да си изкажа мнението, дори то да е различно от вашето? Нищо такова не съм казвала, стигнахте до Шекспир и подобни глупости. Съвсем си завъртяхте нещата в своя полза. Излагате се, че продължавате да вадите някакви ваши разбирания и се опитвате да докажете, че смятам, че Шекспир е неграмотен. Хайде стига… Научете се да приемате нещата, а не да ми обяснявате за майките-орлици. И чак обидно общуване започвате. Каквото смятам… това съм написала, не ми вкарвайте думи в устата!

Прочетете цялата поредица заслужава си!

Страхотна!!!

Оценката ми е 4, не 5, но цъкнах грешно и нещо не ще да го коригира.

Беше ми леко скучновата, но все пак лоша книга от Стивън Кинг не съм чела.

Странно ми класифицирането на книгата като хорър. Според мен не се вписва в този жанр, макар да имаше леки елементи при споменаване на „дебнещото нещо“.

Разбира се всеки има право на собствени предпочитания, но определянето й като „дивото зове , оцеляване сред пущинака и тн“ е високомерно-принизяващо. Това е доста добър психологически разказ за силата на духа. Ако имаше нещо скучно, за мен това беше бейзболния фон, но пък ми е ясно как, като фен, момичето черпеше вдъхновение от играта.

Достоен завършек на тази епопея на българщината!!!

В книгата са описани създаването и идеите на революционните комитети и безмъртните дело и личността на Апостола на свободата Васил Левски, Априлското въстание и поредната Руско-турска, освободителна за нас война. И естествено много предателства, подлост и кръв.

Сливен не въстава — просто няма кой да поведе хората, смъртта на Левски е страшен удар за святото народно дело. И все пак въстанието постига своето, на света е известено, че робите не искат и не могат вече да са такива и са готови да жертват всичко за това!!!

Трябва да се учи в училище, но не виждам в наши дни, кой ученик би прочел 3000+ страници…

Нещо ме ядеше отвътре докато четях тази книга. Още от Тътени, ако трябва да сме честни. И към края и, разбрах какво е. Ние сме забравили героите си… Забравили сме борбите им… Забравили сме и принизили битките и победите им…

Заливан съм от дете с неистова проруска пропаганда, с небивалици за подвизи на шумкари и уж борци против фашизма. За това, колко милеели русите и СССР за нас. И беше пренаписана историята ни, за да пасне на тези ужасяващи, безродни лъжи. А истинските герои си седяха в учебниците, за повечето написано с едва по няколко реда…

Цончо Родев не се е повел по тази тенденция и поради това книгите му са забравени и нечетени. И до наши дни е така.

Нашата земя и народ са дали хиляди знайни и незнайни герои и делото им е било огромно.

Делото на Раковски е само началото, но какво начало!!!

Подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е чутовен!!! А на лобното им място — Бузлуджа, стърчи срамен запуснат соц монумент. А това е само един епизод от пътя на смелите и храбрите.

Поклон пред паметта на предшествениците ни, борили се до последен дъх за род и родина.

А тези, които не знаят миналото си, няма как да имат бъдеще…