Точно по пладне от Нора Робъртс
Наистина една от най-добрите книги на авторката, а и изобщо в жанра по мое мнение. Не ти дава да я оставиш дори за миг :)
Бумерангът на злото от Волен Сидеров
Според мен хубавото на тази книга е че е насочена към силно специфичен и тесен кръг от хора, които обикновено не са известни като читатели или имащи особено значение за обществото и слава богу че е така. Все пак вско четиво се харесва някому така че успех с прочита, на мен ми костваше известно усилие да да издържа до края.
Наследството на тамплиерите от Стив Бери
Книгата е супер интересна.
Идеален ден за лов на рибка-бананка от Дж. Д. Селинджър
Добре съм, Онорин.
Благодаря за милия въпрос!
Мусаши от Ейджи Йошикава
Да, и двете книги са тук, и завършва с битката на Мусаши с Коджиро.
Сега за самата книга.
Безспорно е много интересна, с внимателно пресъздаване на времето и традициите след победата на Торанага-сама (Токугава Иеясу) при Секигахара. Това, с което ме подразни е, че книгата нагнетява напрежение до самият край, а кулминацията е в един параграф и после… свършва! Ей тъй! И толкова! Нищо… ни-щи-чко! Всеки един от персонажите остава незавършен, с изключение на геройски загиналите, за които повече и нищо не е необходимо да се каже. Няма и помен от философията в Го Рин Но Шо… Може пък и това да е била целта… кой знае?
Тайко от Ейджи Йошикава
„Браво Ейджи. Браво Йошикава“.
ОБАЧЕ:
Книгата изцяло се фокусира върху периода на възход на Хи(де)йоши, като даже не стига до периодът му на к(у)ампаку, още по-малко до тайко. Като се дистанцира човек от изцяло хвалебствената част, никъде не е пресъздадена дори малка част от философията, описана в „The Swordless Samurai“. А за по-късният му период — пресъздаден в един параграф в края на книгата — могат да се дадат нееднозначни тълкувания, и той не е чак в такава възходяща линия.
Книгата е добра от гледна точка на пресъздаването на духа на Япония през този период, почива на редица исторически факти, но когато завършиш и последното изречение оставаш с впечатлението, че трябва да има още, още много. За съжаление авторът не е сред живите и няма как да знаем дали не е имал желание да напише още том-два.
Деветте дракона от Майкъл Конъли
Все си мисля, че тая корица не е черно-бяла.
Бягащият човек от Стивън Кинг
По-добре прочетете оригинала на Шекли
Полунощ в стаята на сенките от Нора Робъртс
Страхотна книга, и аз не знам защо досега съм я подминавала, след като Нора Робъртс рядко пише книга, която да не си струва четенето. Ако ви харесва мистичното, тази история ще ви допадне.
Нт и мече кода, мога ли да попитам как сте?
Насън и наяве от Сидни Шелдън
Харесвам много от книгите на Шелдън. Някои от тях са доста еднакви по сюжет и за това си бях дала дълга почивка от този автор. Тази книга до средата беше много интересна и изведнъж се превърна в четене на едно медицинско досие. Няма да издавам детайли от книгата, но съм доста разочарована след като я прочетох. Краят е ужасно глупав, дори и дете би го познал.
Дракула — Немъртвият от Дейкър Стокър, Йън Холт
Уникално продължение на една класика. Великолепна композиция и съчетание на историята. Възхитително. Ако има нещо дето да надминава оригинала в моето богато книгочитателство то това е именно тази книга.
Тракащата челюст от Стивън Кинг
Увлекателно и забавно четиво.
Виждам, че е от по-късния период на Кинг.
Именно тогава той е най-усъвършенстван като творец.
Библиотечна полиция от Стивън Кинг
Стил Стивън Кинг, няма спор… И все пак има още нещо, нещо неуловимо, но твърде близко… нещо извън въображението на автора, но… толкова е задушевно, интимно и лично.
Кара ме да се чувствам добре това произведение, особено някои отделни глави и пасажи.
Имам чувството сякаш е извън времето тази книга.
Ключът на светлината от Нора Робъртс
Красива приказка за пораснали момиченца
Падането на Хиперион от Дан Симънс
Стояне, ти си странник в странна страна…
Долината на конете от Джийн М. Оел
Напълно подкрепям горния коментар.
Точно затова жените не трябва да губят времето си за типове използвачи и егоисти, лъжци и лицемери, клеветници и безотговорни, които не заслужават да им се отделя внимание, нежели да се поддържа връзка с тях!
Всяка жена трябва да знае цената си, да бъде с мъжа, когото заслужава и който нея я заслужава!
Това е разковничето на щастието в една личностна връзка, защото в любовта не може да има компромиси, това не е сделка.
Без дом от Ектор Мало
Много истинска и великолепна история. Много ми хареса книгата.
Ударът от Джон Гришам
кажете нещо за книгата,моля ! Как се казва автора на всички ни е ясно
Високите оценки, на които се радва тази поредица за мен са напълно неразбираеми.
Жанрът трудно може да се нарече научна фантастика. В най-добрия случай е някакво зле скалъпено фентъзи. Обстойните и абсолютно ненужни, псевдонауични и криворазбрани, религиозни локуми са мъка за дъвчене и невъзможни за преглъщане от страна на читателя. Ако тези протяжни и тежки като олово отклонения, които явно имат единствено за цел да покажат колко интелигентен е авторът (между другото подобна илюзия може да се създаде единствено у абсолютно некомпетентен читател), бяха спестени, щеше да се получи що годе четимо фентъзи, в което да има поне малко динамика на действието, за да поддържа пулса фабулата жив.
Цикълът е много, много, много под нивото на класиците на научната фантастика като Хайнлайн, Кларк или Крайтън. На практика и сравнена със Сйамък и Зелазни играе в най-добрия случай в пета, селска, аматьорска лига.
Не препоръчвам прочит!
Читателски коментари