Под игото от Иван Вазов
Човек като засее плодно дръвче в двора си, нима очаква след 6 месеца да бере плодове?
Тук е същото. Едва ли някой очаква от десетина-петнайсет годишно хлапе да разбере „Под игото“, „Железният светилник“ или „До Чикаго и назад“. Идеята всъщност е 25-30-40-годишните в някой момент, когато са узрели, да си кажат: ей, чакай бе, я да отворя и да прочета Вазов (Паисий, Софроний Врачански, Щастливеца…)!
А ако няма засято нищо, няма и да се роди нищо, нали се сещаш.
При мен се случи същото ,когато се върнах на нашите класици Йовков,Елин Пелин,Чудомир .Те ми разкриха много черти от характера и манталитета на нашия народ.Разбрах защо сме толкова окаяни,след като родината ни е от богата по богата.Имаме всичко за един разумен живот. Вода в изобилие,реки, море, гори, плодородна земя.Изумена бях след прочита разказа на Елин Пелин „Мила родна картинка“ писана 37г. Едно към едно с днешните изяви. Радвам се ,че не само аз се интересувам и разсъждавам върху тези уникални творби.
На мен повече ми харесва от „Под игото“, „Хаджи Ахил“. Това се казва жив образ.
Защо ни карат на сила да четем тази книга когато сме на по 10–11 години и как очакват да я разберем тогава, за мен остава мистерия. После се чудели как да накарат младите да четат. Може би, като не ги караш да четат на сила нещо, което не разбират? Знам ли…
Ако през последните петнайсетина години някой ме беше попитал дали харесвам Под Игото на Вазов, със сигурност щях да прихна или поне да му кажа, че е невъобразимо скучна. И не смятах, че някога бих казал друго. Понякога се радвам когато греша. :D
При сегашния прочит, Под Игото изобщо не ми беше скучна. Да, речникът на Вазов е много архаичен, но на мен лично не ми пречеше (все пак съм от Северозапада). Действието изглежда мудно, но въобще не е разтеглено. Героите са интересни и мотивацията им е до голяма степен обоснована. Не липсват обрати, не липсват сблъсъци. Философията в книгата обаче, е едно от нещата, които я псотавят на такова високо ниво. Глави като „Силистра йолу“ и „Пиянството на един народ“ ми се сториха великолепни. И те са точно такива, но КАК, по дяволите, трябваше да ги разбера когато бях на ДЕСЕТ ГОДИНИ? Как трябва да харесам нещо, което дори не разбирам? Как би могло да задъжи вниманието ми и да ми бъде интересно?. Както и да е. Книгата е невероятна, майсторски написана, на изключително високо ниво.
Обвързани с кръв от Синтия Идън
Скоро не бях чела по голям тъпизъм.
Трудна истина от Нора Робъртс
Книгата е много сладка, дава ти едно приятно чувство на облекчение, когато всичко излезе наяве. А героите са наистина силни личности, достойни за възхищение.
Огнената долина от Джанел Тейлър
Съгласна съм с горния коментар — замисълът на книгата е добър, но изпълнението изобщо не ми хареса. Една от малкото книги, които ме отказаха да стигна до края. Прочетох може би половината, пълно е с претрупани описания, а разговорите между главните герои ми докараха мигрена.
я според мен жалко за хубавата история — толкова е некачествено написана…
Джамиля от Чингиз Айтматов
Белият параход, Майка Земя, Джамия, Тополчице моя с червена забрадка — четири великолепни повести.Всяка от тях, по свой начин, дълбоко ме развълнува.Много отдавна знаех за Чингиз Айтматов, но, за съжаление, не бях чела нищо от него.Пък и той отдавна не е издаван у нас. Защо ли?!
Рандеву от Аманда Куик
Историята не е лоша като цяло, но много ме дразни това постоянно преминаване на „ти“ и на „Вие“ в разговорите между съпрузите. А и скандалите им, случващи се ежедневно, приключваха още преди да са започнали. Някак много сковани диалози.
Херцогът и аз от Джулия Куин
Много приятни книжки. С удоволствие ще ги прочета втори път
Сонети от Уилям Шекспир
Ето и моята вариация на последния куплет:
От този свят отчаян съм, сломен
и бих умрял — отхвърлил вси несгоди.
Но жив ще съм, сред злото — подир мен
не искам любовта сама да броди.
Оригиналът е:
„Tired with all these, from these would I be gone,
Save that, to die, I leave my love alone.“
Уникална книга :) Отново поздравления за превода . Благодаря че ви има :) :) :)
Изпитателен срок от Мередит Уебър
Симпатична, сладка история, прочетох я с удоволствие.
Горе ръцете! Или враг №1 от Лев Давидичев
Благодаря kkokon! Много ти благодаря!
Книгата е много приятна за деца, признавам че израстнах с нея. Но е и много по-задълбочена отколкото мнозина предполагат!
Завинаги твоя от Дороти Гарлок
Много хубав роман , прочетох го на един дъх !
Улица „Консервна“ от Джон Стайнбек
Книгата е прекрасна. По мое мнение, защото е топла и човечна. За всички има място на улица „Консервна“ — китайци, проститутки, безделници… Всички са приети, и добре дошли и всички обичат Док.
Точно това е хубавото! Не ни изморява с действия, а дава тема за размисъл!
Тримата мускетари от Александър Дюма
Роман, пълен с интриги, приключения, любов, омраза и история! Наистина е по-скоро за деца, но е все така колоритна и завладяваща книга.
Царството на Хаоса от Роджър Зелазни
Въпреки кратките книги (първите 5 книги 900 страници) историята на принц Коруин и борбата му с братята и сестрите си за трона на Амбър е доста заплетена и с неочаквани обрати ,които те държат в напрежение до финалната развръзката.Чете се на един дъх с лекота заради майсторството на Зелазни да не обременява сюжета с излишни пълнежи и в същото време създадените герои да са запомнящи се . В зависимост от читателя и претенциите му историята може би за едни ще е прекалено еднопластова и на моменти еднообразна поради липсата на повече герои развитието им и свързани с тях приключения,но за други читатели свикнали с по съсредоточен сюжет това ще предимство и ще им хареса.За мен историята на Коруин е интересна ,завладяващо-пристрастяваща и запомняща се,което я прави една от любимите ми фентъзи поредици.
Читателски коментари