Когато чета Стивън Кинг, се чувствам като мазохистка — толкова ужасяващи неща пише той. Но все пак продължавам да го правя… Едно голямо браво на този човек!
Прекрасен разказ! Поучителен, дори разчувстващ!
Абсолютно съм съгласна с теб, Елиана.
Шедьовър! Обичам този разказ на Стивън Кинг!!!
Навява ми спомени този разказ… далечни спомени — доброто винаги побеждава.
Увлекателно и забавно четиво.
Виждам, че е от по-късния период на Кинг.
Именно тогава той е най-усъвършенстван като творец.
Ох, как съм се смяла когато го прочетох за пръв път този разказ! Преди много години.
Имам предвид сцената когато Челюстта си свършва работата с момчето (Lol!)
Пък и честно казано и сега ми е донякъде смешно.
Метафора на справедливите възмездия. Малък престъпник, получаващ заслужен край.
И принципно не трябва да се снизхождава към хора, които очевидно са използвачи, наглеци и егоисти.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.