Читателски коментари

(за „Долината на конете“ от Джийн М. Оел)

Пускане на нов коментар

  • 1. gost (28 август 2008 в 16:49)

    Когато чета праисторически роман, претендиращ, че описва епохални събития, неочаквам да се натъкна на повече еротични сцени отколкото ловни. Ако се върна в миналото ще мога да въведа едно момиче от местните в женствеността, но не и да си ощавя като хората някоя кожа.

    За сюжета:

    Докато прогонената от клана кроманьонка доказва, че общата пра баба на Доктор Дулитъл и Томас Едисон, съдбата й праща арийски жребец, който от където мине си размахва „женоправеца“ и оставя по няколко разбити сърца и синеоки бебета. От момента малко след срещата на двамата най-подходящият етикет за романа е „нежен реализъм“.

    Друга важна особеност е, че всички кроманьонци ми внушават чувство на непълноценност. Езикът, културата, поведението, мисленето и всичко е по-близо до съвременните хора от колкото до ахейците да речем. Изобщо всичко ме кара да си мисля, че това е съвременен роман със праисторически заден фон. Като ще са глупости, да са поне малко по близо до достоверността. Когато почвах книгата, очаквах от авторката да разкрие как си представя истинските палеолитни хора, а не подробности от фантазиите си.

  • 2. alatar (9 декември 2009 в 16:00), оценка: 2 от 6

    толкова секс, че се налага да прелистваш и прелистваш и …

    в резюме: блудкав любовен роман, не разбирам защо е с етикет „исторически“

    скука

  • 3. summer-knight (19 септември 2017 в 14:43)

    Книгата не е нито детска, нито историческа, а най-обикновен любовен/еротичен роман. От туй следва, че е най-честно да я сравнявате с други подобни книги, където красив, популярен сред дамите, мускулест и желан пират/рицар/лорд/крал/капитан се люби с княгиня/слугиня/пиратка/пастирка. По мои скромни наблюдения там се пукат та пушек се вдига и изобщо не се пазят. Не съм срещал в тези книги много реплики от типа „спри ще ме обремениш, добре надупи се“, пък и в истинския живот се срещат дори още по-рядко (особено откакто са измислили главоболието).

  • 4. summer-knight (21 септември 2017 в 12:49)

    Изтрита е забавна дискусия за последствията от употребата на репродуктивните органи, уместно ли е това да го има в книгата и дали това е любов. За мен е любов, защото не всеки акт води възпроизвеждане. Шансът по груби сметки е 50/50. С известни отклонения безопасно е през първата седмица от цикъла (когато пръстенът пътува към Мордор) и през четвъртата (когато пръстенът напуска Мордор). Опасно е през седмица 2 и седмица 3, когато евентуален акт може да доведе до нежелано падане на Средната Земя.

  • 5. Carol (25 септември 2017 в 20:58)

    Джондалар е мъжът, желан от всяка жена, наистина.

    Какво повече би могла да иска една жена от един мъж?

    Надарен, красив, силен, отдаден, нежен и търпелив — но епитетите не са необходими…

  • 6. supernatural (2 октомври 2017 в 00:56)

    Напълно подкрепям горния коментар.

    Точно затова жените не трябва да губят времето си за типове използвачи и егоисти, лъжци и лицемери, клеветници и безотговорни, които не заслужават да им се отделя внимание, нежели да се поддържа връзка с тях!

    Всяка жена трябва да знае цената си, да бъде с мъжа, когото заслужава и който нея я заслужава!

    Това е разковничето на щастието в една личностна връзка, защото в любовта не може да има компромиси, това не е сделка.

    • 15. Ф р а к с с (12 октомври 2017 в 20:54)

      Точно затова жените не трябва да четат любовни романи, а мъжете — да гледат порно. Защото започват да си мислят, че прочетеното или видяното на екрана има нещо общо с реалността и може да им се случи :)

      Когато една жена „знае цената си“, това означава, че и се случва твърде често да я обявява на заинтересован клиент… ;) Иначе — да, „животът е един честен търговец“, както казва Хемингуей. И всяка жена накрая получава мъжа, който е заслужила. Интересно обаче защо едно изследване сочи, че книгата, която би станала абсолютен бестселър за всички времена сред женската аудитория, трябва да има заглавие: „Как да срещнем мъжа на мечтите си и какво да правим после с тоя идиот?“ :D

      • 25. Lauren (23 октомври 2017 в 18:02)

        Едно пошло изказване, пропито с множество комплекси за малоценност… и голяма доза завист.

        Това, че описаните в романа щастливи личности съществуват и в реалността, определено дразни някои хора, а?

  • 7. Елиана Иванова (6 октомври 2017 в 20:03)

    Когато любовта съществува живота има смисъл.

  • 8. Елиана Иванова (7 октомври 2017 в 01:50)

    Прекрасни, етични, грижовни взаимоотношения между двамата.Книгата е увлекателна и завладяваща, да, на места еротична, при това написана изключително даровито.

  • 9. Елиана Иванова (7 октомври 2017 в 02:03)

    Прекрасни взаимоотношения между мъж и жена.Да, еротични сцени има, при това обрисувани с невероятен личен талант от авторката.

    Впрочем като цяло книгата е по-скоро приключенски роман — горещо я препоръчвам — заслужава си, увлекателна и завладяваща е.

  • 10. Elentari (9 октомври 2017 в 20:13)

    Скъпа госпожо, то всеки има право да сподели мнение, ама тука не сме на неделна служба. От думите ви струи неподправен религиозен фанатизъм, страшно ми стана, честно. Истински вярващият човек според мен е тих и смирен, и не съди. Нали така ни учи Писанието? Недоумявам как изобщо сте се натъкнали на такава „безбожна“ книга.

    Аз впрочем не харесвам тази поредица, но по съвсем различни причини, които нямат нищо общо с вашето анатемосване.

    Както казваше леля Далия в едно доста забавно и жизнерадостно произведение на Удхаус, което — убедена съм — няма да ви допадне, „Боже, пази патките!“

    • 17. Dark Ambient Fan (14 октомври 2017 в 18:27)

      Не виждам мнението на тази Religious Woman, госпожо, но явно ви е ’жегнала’ доста силно, съдейки по коментара ви. Четейки по-надолу, разбирам, че е изтрито, честно казано, чудя се какво е говорела жената, та да ’разлае кучетата’ така?

      Що се отнася до поредицата — за мен тя е просто уникална.

      Като на вас ви допада Удхаус — четете си го, всеки според влеченията и вкуса си… В този ред на мисли — Боже, пази патките!..

      • 18. Elentari (14 октомври 2017 в 19:42)

        Dark Ambient Fan, не бива да съдите от един цитат за литературните влечения и вкуса на хората, нито за нещата, които те четат, въпреки, че вашата реплика се отнася очевидно и до вас: всеки с влеченията и вкуса си. Не се познаваме, нито сте прочели изтрития напълно справедливо коментар на религиозната женица, та да „остроумничите“ така. Моят самотен коментар едва ли може да се определи като „разлайване“ на кучетата.Връщането на цитата от Удхаус вероятно е породено от моето нехаресване на любимата ви "уникална " поредица. Но понеже не сте прочели изтрития коментар, губи ви се и контекстът, в който " Боже, пази патките!" бе употребен. Впрочем, ако го бяхте прочели, сигурна съм, че щяхте да се почувствате жегната много повече от мен, макар и по различни причини. ОК, четете си я вашата поредица и се възхищавайте, само не ме съжалявайте, задето аз не я намирам за уникална. Нямам намерението, нито желанието да си меря прочетенето с когото и да било.

        За Удхаус какво да кажа? Нужно е чувство за хумор и известна начетеност, за да му се насладите, без неговите произведения да са някаква висока проза, разбира се. Каквато не е и въпросната Долина.

        • 20. Моника (15 октомври 2017 в 02:47)

          Внимавай как изговаряш името на Господ и в какъв контекст!

          Не съм като вашата обсъждана фанатичка, но да употребяваш подобен израз — независимо от кой си там писател — не искам да съм на ваше място!

          • 21. нт (15 октомври 2017 в 03:45)

            Боже, пази патките — нека си пасат трева.

            Не ги насочвай към човекоядство, господи!

            Ще се задавят с някой кокал :)

            • 27. Beautiful Rose (8 ноември 2017 в 19:18)

              Внимавай, беше предупреден!

        • 22. Alexis (16 октомври 2017 в 00:57)

          Много шум за нищо.

          Четете прекрасния роман, не се палете като обидено детенце.

          Все пак, зрели хора сме.

      • 24. Alexis (17 октомври 2017 в 05:43)

        Dark Ambient, нямате и ни най-малка представа какъв бе коментара на религиозната жена. Дори май че бяха два или повече, не съм сигурна.

        Та в този ред на мисли не знам как щяхте да реагирате вие, ако бяхте ги прочели.

  • 11. Elentari (9 октомври 2017 в 20:23)

    Горният ми коментнар е отправен към една Religious Woman, но кой знае защо тук не виждам мнението й, на което отговорих. Съжалявам, ако нещо чисто технически съм объркала.

  • 12. Елиана Иванова (10 октомври 2017 в 18:04)

    Нищо не сте объркала мила госпожо, просто модераторите са изтрили коментарите на тази фанатичка. И с право. Тя и мен ме втрещи.

    Впрочем аз наистина много харесвам цялата поредица на Джийн Оел, а Долината на конете" ми е любимата.

    Между другото, бихте ли споделили поради какви причини на вас не ви допада?

  • 13. Elentari (10 октомври 2017 в 19:35)

    Здравейте Елиана,

    Поредицата не ми допадна, защото може би очакванията ми бяха различни. Очаквах някакво по-задълбочено художествено изследване на онези времена и общности, но моето лично усещане е, че получих нещо бутафорно, нещо като декор за сексуалните практики на протагонистите. Които впрочем бяха като описание донякъде самоцелни и доста графични. Не ме разбирайте погрешно, не съм пуританка или нещо подобно, нямам нищо против хубавите еротични сцени в един роман, но тези ми се струват малко нереални, а честотата им — излишна. Разбира се, ние не знаем какъв точно е бил сексуалният живот на т. нар. първобитни хора, дали са познавали еротиката в смисъла, който ние влагаме сега в това, или любовта, такава, каквато ние я изживяваме. Възможно е да не съм права. Но възприемането на литературно произведение е доста субективно преживяване, така че няма лошо, ако на вас поредицата ви харесва, а на мен — не чак толкова:).

    • 26. Royale Noir (2 ноември 2017 в 02:45)

      Абсолютно вярно е, че сцените са нереални и то не малко ами много!

      И що се отнася до тази книга — е, ами доста превъзнасяне има.

      Авторката сякаш описва нещата като по етикет — особено секса — което е меко казано немислимо, няма как да сложиш едни сексуални отношения в правила и рамки. Просто искам да кажа, че ако някой повярва на това, ще е наивно, ама много, много наивно!!

  • 14. Елиана Иванова (12 октомври 2017 в 04:35)

    Благодаря!Прекрасен, изчерпателен отговор на интелигентен и ерудиран човек!

  • 16. Lauren (13 октомври 2017 в 18:14)

    А сега за романчето:

    Леко и приятно четиво, подходящо за отмора след натовареното ни ежедневие — няма нищо общо с историята, не е и необходимо, както споменах вече книжката е по-скоро развлекателна…

    Впрочем за интересуващите се от историческа фактология си има специализирана образователна литература (доста дебели книги).

    • 19. Elentari (14 октомври 2017 в 20:01)

      Lauren, съгласна съм с вас, че романът маже да се възприема като развлекателно четиво, а всички ние имаме нужда да избягаме по някакъв начин от ежедневието.

      Има моменти, когато човек изпитва необходимост или му се налага по професионални причини да чете специализирана литература. А има и моменти, когато желаем да четем художествена проза. Моето скромно мнение е, че художествената литература разполага с много средства да изследва задълбочено действителността и отношенията между хората, като и двата подхода могат да носят и познание, и удоволствие.

      Може би не трябваше да пиша в тази тема, понеже поредицата не е точно моето развлекателно четиво, но какво да се прави — шило в торба не стои:)

      • 28. Beautiful Rose (9 ноември 2017 в 14:25)

        Разбира се, че не трябва да пишете в темата, „Elementari“…

        Досаждате на хората с безсмислените си изказвания…

        • 29. Моника (12 ноември 2017 в 19:08)

          Изцяло Ви подкрепям, Beautiful Rose!

          На тази Elentari явно не и изнася изявлението на Религиозната дама, нито пък и стиска да опише коментара на жената.

          За сметка на това има „дарбата“ да отегчава читателите с глупостта си.

          Както и да е, относно романа — определено не ми харесва, някак сладникав ми се вижда, но ако на други им се нрави — то аз нямам нищо против.

          • 37. 1912 (18 ноември 2017 в 20:03)

            Леле, леле… Стреляш като автомат Калашник бе, Моника!!

            Две три изречения, ама какви изречения само!.. Направо не ща да съм сред неприятелите ти..

  • 23. Library (16 октомври 2017 в 22:48)

    Намирам поредицата и в частност този роман, общо взето интересни.

    Ами какво да кажа, според мен сякаш се пренасяш в по-добър свят. Както по-горе се изявява Елиана — наистина красиви взаимоотношения между героите, силна и дълбока емоционалност.

    Ето това е, което особено ме впечатлява и ми харесва.

    • 30. Royale Noir. (13 ноември 2017 в 18:22)

      Lol..!

      • 31. Royale Noir (13 ноември 2017 в 19:05)

        Странно защо, не виждам къде точно е тази „силна и дълбока емоционалност“ между героите… лигава история по-скоро. Надали вие, Library добре разбирате какво са наистина силни и дълбоки емоции. Щом е необходимо, нека разясня — това са зрели и сериозни взаимоотношения между двама души. За разлика от тези двамата в романа, които през повечето време се държат като сърдити и обидени хлапета. Да не говорим, че от пръв поглед личи как всичко е описано само от женска гледна точка (един професионален и даровит писател трябва да може да вижда нещата през очите на противоположния пол — немалко са примерите за такива автори).Но всеки читател според възрастта, предпочитанията си и интелектуалното си равнище (впрочем нямам намерение да засегна никого, така че не ме разбирайте погрешно). Лично за мен обаче, книгата е по-скоро детско-юношеско четиво, т.е. за мене не представлява особен интерес, просто имам други и различни виждания.

        • 32. deaf (13 ноември 2017 в 21:28)

          Напротив,"хлапетата" изпитват дълбоки емоции,а възрастните — логични,(по Ницше). Възрастните скрито завиждат на тийнейджърите за техните дълбоки емоции,но за съжаление вече е невъзможно да чувстват така.

          • 33. Royale Noir (16 ноември 2017 в 23:36)

            Вижте deaf, философията на Ницше се смята за деструктивна и упадъчна, но сега няма да разисквам тази тема, тук не му е нито времето, нито мястото. Мога да се съглася с вас за тинейджърската емоционалност (все пак всички сме минали по този път), но също така в една връзка преобладаващ фактор следва да бъде чувството за отговорност, нали? А дали „възрастните скрито завиждат“ на по-младите за „техните дълбоки емоции“, вече е въпрос на субективна гледна точка. Едва ли и съжаляват за миналото, тъй като с течение на годините човек израства духовно все повече и повече. Разбира се, ако е градивна личност.

            • 34. Елиана Иванова (17 ноември 2017 в 07:51)

              Royale Noir, в случай че сте чели внимателно точно чувството за отговорност е един от преобладаващите фактори в този роман.

              Както и много други прекрасни чувства, но защо ли в коментарите ви усещам само една скрита (отявлена) и безсмислена злоба.

              Изглежда озлоблението ви не ви позволява да разберете, нито пък да се насладите на невероятното творчество на Джийн Оел. Та затова тук си развивате едни ми ти дървени философии.

              Това си е ваша работа, обаче има една приказка — на който не му понася — да се изнася!

            • 35. deaf (17 ноември 2017 в 12:42)

              Мъж съм на 48год.,но изобщо не ме е срам да си призная,че като тийнейджър четях с удоволствие любовни,(булевардни),романи. Именно защото бях тийнейджър и усещанията,чувствата и нагоните бушуваха у мен. В тези иначе „плитки“ романи влагах себе си,дарявах себе си,затова и ми бяха интересни. Но днес те са само СПОМЕН от онези младежки емоции и изпитвам само удоволствието от спомена когато понякога хвърлям око на тях. Сигурен съм,че със всички хора е така,с изключение на тези с непоправимо разбитото сърце. (Като това на Хамлет. Но такива като него са друга торта…) На тях им е непоносимо да четат за любовта…

              • 36. Alexis (17 ноември 2017 в 22:45)

                О, изобщо не намирам този роман за „плитък“.

                Дори напротив, класика в жанра е, даже много повече. Не бих казала, че прилича на останалите посредствени и безвкусни любовни романчета. Написан е с чувственост и вълнение, които се предават и на читателя — рядък бисер в купчина слама.

                Винаги ме кара да се чувствам добре, когато си го припомням.

Пускане на нов коментар

Уважаеми посетители на сайта, всеки е добре дошъл да изкаже мнението си относно дадено произведение. Имайте предвид, че модераторите ще изтрият коментара или част от него, ако той съдържа обидни и груби нападки към другите, както и ако рекламира собствени възгледи, които не са в контекста на произведението. Ако сте съгласни с това условие, моля, продължете към изпращането на коментара си.

Задължително е попълването на всички полета, както и писането с кирилица. Коментарите с латиница най-вероятно ще бъдат изтрити.

Спазвайте елементарни правописни правила:

  • Започвайте изреченията с главна буква;
  • Оставяйте интервал след препинателния знак, а не преди него!
Разрешени са следните етикети
  • <em>
  • <strong>
Нов коментар