Прекрасно четиво!Пренася те в миналото и посредством уникалните образи на обкръжението на легендарният самурай ,успяваме да си предстам реалният образ на живота в Япония.Изобилстваща от поуки и нравоучения,може би повече филосовска отколкото приключенска,"Мусаши" учи своите читатели.
Предпоръчвам го на всички ценители на качествените литературни произведения ,аз лично я прочетох на един дъх.
Невероятно произведение, наситено с чувства, усещане, красиви гледки от Япония.
За почетателите на японската култура и не само за тях, за всеки който иска да погледне в един непознат за Европа свят, в дълбочина и переспктива.
Препоръчвам я на всеки, който поне малко обича да чете.
Мусаши е пример за едно, че трябва да следваме пътя, както той го описва в Го рин но шо. Сега се каня да прочета книгата.
Първо прочетох „Тайко“ на Йошикава. Сега чета и „Мусаши“. Преводът не е лош, без да е съвършен. Самите книги на Йошикава са интересни, съвсем различно композирани от европейските исторически романи. Усеща се много специфично японско мислене. Героят е любопитна фигура (най-популярният учител по фехтовка в Япония), но лично аз харесах повече „Тайко“, защото там става дума за съдбата не само на един човек, а на цялата страна.
Не ми допадна тази книга. Прочетох я може би до средата, но според мен не предава добре истинските японски традиции и дух.
Мисля, че Шогун на Джеймс Клавел е много по-добра и я препоръчвам. А специално за самураите може да се запознаете с „Ръкопис на петте пръстена“ от Миямото Мусаши. Мусаши е японски самурай и майстор на меча, превърнал се в легенда. Прочува се със забелeжителното си майсторство на фехтовач и множеството спечелени дуели още от ранна юношеска възраст. Той е основоположник на школата Ни Тен Ичи Рю и автор на трактата Го Рин Но Шо (Ръкопис на петте пръстена) — книга за стратегията, тактиката и философията, която се изучава и до днес.
Мога да кажа само едно: прекрасна книга!
И двете книги на Ейджи Йошикава много ми харесват. Сега ги прочетох за втори път и трябва да кажа, че при второто четене, когато вече знаеш съдържанието, обръщаш повече внимание на детайлите, които при първото четене ти убягват, поради наличието на толкова персонажи и толкова събития.
За някои „Тайко“ може би е по-интересна, защото се описват повече събития, повече личности, написана като приключенска литература. Докато „Мусаши“ е написана в по-различен, философски стил, който те кара да се замислиш и за своя живот и своя път.
Който тепърва мисли да чете двете книги, препоръчвам първо да почете „Мусаши“ и после „Тайко“. Според мен по този начин по-добре ще успее да оцени тази книга.
Невероятна книга! Единствената ми забележка би била към превода на думата „сабя“. Ако заменим навсякъде където е използвано „сабя“ с „меч“ би било достатъчна редакция. Самурайската Катана не е сабя а меч. Като оръжие за „две ръце“ и „ръка и половина“, катаната спада към категория меч, докато „сабя“ е оръжие за една ръка. Още повече — в английския формат който съм виждал използваната дума е „sword“ — меч.
Значи римляни, гърци и траки са се били със саби? Аз поне така го разбрах. Сабя: „хладно оръжие, използвано в миналото, с вид на дълъг и извит нож, прибиран и носен в калъф“ Отличителните белези при сабята са именно извивката и при повечето саби едното острие. Именно затова катаната, както много други азиатски мечове (като тръгнеш от Корея и Китай и стигнеш до Арабия и Турция) се бърка със сабя. Особено при нас. Докато при англичаните е обратното, те пък често наричат сабите мечове. Според тях „сабята е извит, едноостър меч, като тези два белега не са задължителни, но задължително трябва да има твърд предпазител за пръстите“ Разни хора, разни идеали :)
А що мислите, че на японски има 2 различни думи за меч и сабя ? .Най-правилно трябва да си е на японски в случая.
Една от най-добрите книги, които съм чела! За мен шедьовър!
Прекалено е голяма за моя мил стар четец. Жалко.
И двата тома ли са тук? Питам, защото никъде няма том 2, тази книга е изчерпана навсякъде. Макар да пише том 1, е доста обемна..
Всички филми завършват с битката на Мусаши и Коджиро, а те са по книгата.
Остана ми единствено да обиколя антикварните книжарници.
Да, и двете книги са тук, и завършва с битката на Мусаши с Коджиро.
Сега за самата книга.
Безспорно е много интересна, с внимателно пресъздаване на времето и традициите след победата на Торанага-сама (Токугава Иеясу) при Секигахара. Това, с което ме подразни е, че книгата нагнетява напрежение до самият край, а кулминацията е в един параграф и после… свършва! Ей тъй! И толкова! Нищо… ни-щи-чко! Всеки един от персонажите остава незавършен, с изключение на геройски загиналите, за които повече и нищо не е необходимо да се каже. Няма и помен от философията в Го Рин Но Шо… Може пък и това да е била целта… кой знае?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.