Читателски коментари

Превърна се в един от моите любими български романи. Страхотна книга. Чуден език. Съжалявам, че не познавах досега авторът Георги Божинов.

Преплитането на фантазия и безпощадна реалност, богатството на изразните средства, както и непрекъснатото усещане за кинематографичност, правят тази книга един шедьовър на съпременната литература. Книга, в която надеждата липсва, но се отрича отчаянието. Разказ за съкровеността на последните мигове, в които сме заедно, преди да се разделим завинаги…Напълно заслужени са многобройните ѝ награди за текст и илюстрации. Поставям 6.

По книгата е заснет един доста добър филм.

О, благодаря за информацията, че има трети сезон! Не се колебайте и гледайте — двата сезона ги „глътнах“ миналата година и много ми харесаха, учудващо, защото се опасявах, че ще се разочаровам, както от повечето екранизации на Кинг — все така ми се случва с Краля, първо четенето, после гледането. Пресен пример — „Доктор Сън“. Филмът не е лош, но цели сюжетни линии липсват, ключови при това, а финалът направо ме възмути.

Маратонът ми с по-новите произведения на Кинг продължава! Понатрупали са се с годините цяла купчина, май след разочарованието „Джойленд“ не бях подхващал друга негова книга.

Чета ги малко разбъркано, но това си има и плюсове — знаех, че трилогията за Кърмит „Бил“ Ходжис силно ще ми допадне, след задочното му участие в „Другият“. Така и стана — „Мистър Мерцедес“ е от романите на Краля абсолютно по мой вкус. За много читатели може да не е някакъв връх, но на мен ми пасна като чифт стари кожени ръкавици — меки и изключително удобни, припомнящи едно отминало време.

Бил се е пенсионирал след десетки години служба в полицията, има куп награди и медали, но нещо няма цел пред него и полицейската класика „дуло в устата“, му се вижда все по-реално продължение/край…

И тогава на сцената се изплясква наглия масов убиец „Мистър Мерцедес“ — в една мрачна и мъглива сутрин, тоя урод е прегазил с краден автомобил от споменатата марка опашка от безработни, надяващи се да получат каква да е работа от общината. Една от жертвите му е бебе на няколко месеца…

Всеки полицай има поне по няколко неразкрити големи случая и появата на този тип дава силен импулс на Бил, който естествено се залавя да го залови! ????

Следва отличен криминален роман, но героите са истинското съкровище в него, описани са толкова чудесно, че аз съм сигурен, че те съществуват някъде наистина, па дори и само в паралелна вселена на нашата.

P.S. Да, появи се Холи Гибни, не е черна и контрастът с по-старото и аз е умело постигнат. И много се радвам, че един ирландски сетер на име Одел припка невредим, насам-натам.

Има още работа недовършена по българското издание, не личи редактор и коректор да са помогнали за добрия превод на г-жа Прошкова…

Оказва се, направен е сериал — три сезона за сега. Ще го загледам веднага. ????????

Интересна, лека и въвличаща. За онези, които обичат Италия, горещото слънце и хубавата храна. Около тази жена витае думата ЖИВОТ. Книгата предизвиква да си купиш стара къща и да се потопиш в магията да й върнеш живота… С интерес ще прочета и продължението.

Държа ме будна повече отколкото и най-силното кафе...

Любима книга.

Според мен пък е описал типичния англичанин... При смяна на познатото са напълно безпомощни и неориентирани...

Прекрасна книга.

Трудно е да се пише след толкова професионални коментари, но все пак…

„Дюн“ ме грабна още с първото си изречение и с чудесната илюстрация от Текла Алексиева на корицата (и тези проницателни, светещи в синьо, очи). Написана в стила на фантастична приказка с източен сюжет, взаимстван от Библията и Корана, първата книга от поредицата ни представя галерия от пълнокръвни и запомнящи се образи. Мистичната атмосфера и чувството за надвиснала опасност ме държаха постоянно в напрежение. Силно ме натъжи смъртта на Пол в края на третата книга. А продължаващата хилядолетия трансформация на човека Лето II в мислещ гигантски червей — император е една от най-шокиращите метаморфози в научната фантастика. Любими ми станаха първите четири книги от поредицата.

В следващите книги стилът и разсъжденията на автора се усложняват, създавайки илюзията за скок във времето, но и правещи четенето доста по-трудно (поне за мен). Новите персонажи и сюжетни линии обаче не ме впечатлиха толкова силно.

Забележителни са разсъжденията на Хърбърт относно: връзката на екологичните промени и човешкото битие, връзките между политика и религия, нарастващата роля на жените в обществото, любовта в различните ѝ проявления, самотата на лидера, борбата за усвояване на природни ресурси, вродения инстинкт за продължаване на вида.

Книги, към които ще се връщам и в бъдеще, и които ще стават все по-актуални в следващите десетилетия. Благодарност към всички, благодарение на които имах възможност да ги прочета!

Най-голямото достойнство на първата книга в поредицата Хиперион е разнообразието и живостта на персонажите и техните истории. Разнообразие като палитра цветове на художник канещ се да обрисува сложен и богат пейзаж. Дори стилово различните разкази на поклонниците са диференцирани, което опълнокръвява техните протагонисти. Различните жанрови похвати обогатяват и ново създадената вселена на Хиперион с болезнена реалистичност.

Стягане на сърцето… в Чингиз Айтматовски такт!

Чете се на един дъх!

Обожавам я тази поредица!

Дори някоя от жените, подложени на системен, домашен тормоз, не могат да опишат по-точно преживелиците си...

Силно се надявам, че модераторите ще бъдат благосклонни и няма да изтрият коментара ми, защото той няма връзка с произведението. В своя защита ще кажа, че съм поклонник на Булгаков. Поводът да пиша е желанието ми да изкажа почитанията си на domino 1 — един ерудиран, интелигентен и, държа да отбележа, изключително грамотен човек (за жалост, твърде рядко явление вече). Благодаря Ви за удоволствието, domino 1!

„Записките на младия лекар“ станаха любимите ми произведения от Булгаков, за което благодаря на хората, които са ги качили тук. Автобиографичният им характер придава особен емоционален заряд на тези разкази. С тези свои ранни творби Булгаков според мен е най-близо до великите руски класици, като същевременно се отличава от тях с неповторимия си директен изказ. Малко са произведенията в световната литература, описващи по такъв поразяващ начин напрегнатото ежедневие и вътрешните терзания на лекаря, отдаден безкористно на своите пациенти.

Благодарение на коментарите я започнах. До трета глава стигнах. Хумор? Сигурно „пърдящото куче“ трябваше да ми е смешно?! Разпокъсана история, изложението не тече гладко. Затормози ме. Съжалявам, това е моето мнение.

Последните 2 книги от поредицата отдавна са на българския пазар. Всички етически принципи са спазени, минали са над 5 години от публикуването им. Кога ще бъдат качени тук?

Кошмарът на войната, изваян с длето на скулптор. Дълбоко ме впечатли. Благодаря!