Читателски коментари

(за „Дюн“ от Франк Хърбърт)

  • 1. Милен (29 ноември 2006 в 14:21)

    Истинска класика. Много мъдрост има в тази книга и е майсторски поднесена.

  • 2. Почитател на Дюн (23 юни 2007 в 05:51)

    „Грешките на свръхгероите въвличат твърдо много от нас в беда.“

    Франк Хърбърт

    Черпейки от Библията и Корана, авторът ни предлага една епична история на хората на пустинята.

  • 3. Георги Христов Николов (3 март 2009 в 08:36)

    Пътя на пророците е осеян с тръни. А книгата е написана увлекателно и постепенно завладява четящия.

  • 4. Rhea (19 януари 2010 в 11:19), оценка: 6 от 6

    Поредицата Дюна е шедьовър, пълен с много „не-ща“.

  • 5. Ясен Митов (11 ноември 2010 в 20:00)

    Поредицата гради философия и прекрачва граници които мнозина са склонни да градят в днешно време . ;)

    " Страхът погубва разума , той е онази долна смърт която носи пълно унищожение …"

    Изправете се срещу своя страх, оставете го да мине по вас и прочетете за един различен мироглед продиктуван от нуждата от оцеляване …

    После се обърнете , проследете пътя на страха и ще разберете , че сте оцелели единствено вие ;)

  • 6. Slavena (14 юни 2011 в 01:29), оценка: 3 от 6

    на мен нещо не ми привлече особено вниманието тази книга

  • 7. mailsteg (14 юли 2011 в 11:42), оценка: 6 от 6

    Великолепна книга, поне според мен една от най добрите, написана до момента.

  • 8. der Vogel (3 януари 2012 в 22:39), оценка: 6 от 6

    Велика книга. Сега засега само тази част мога да коментирам. Харесва ми как е структуриран света на Дюн, как действието не се върти само на едно и също мяст, а практически династийте си дават среща на Дюн, всяка със своята характеристика. Паралелните линий са много добре изпипани. Авторът знае кога да задържи напрежението на читателя и кога да отпусне всякакви прегради и да трупа взаимносвързани твърдения, логика, истини. Книгата позволява многостранни гледни точки. Човек, или да си го кажа: аз, свикнах с Дюн, със света на Дюн, с битката, идеалите… разбира се ЧЕРВЕИТЕ.

    Собственоръчно ми се иска да обезглавя преводача на следващата част от поредицата, поради различния превод на термините на имерията имайте предвит речника на империята в края на книгата, съдържа структурно променени имена на термини, в сравнение с превода от Библиотека Галактика. Не знам къде се корени по принцип истината, може и от Библиотека Галактика да са сгрешили, но докато мисля за поредицата ще използвам термините от старото издание.

    Една тлъстичка отлична оценка със страх и надежда, че следващите части също ще са на ниво, защото има разни слухове….

    Чак сега, докато пиша коментара, забелязах, че имената на планетата, Дюн и Аракис, носят два различни и много силни смисъла. Не си спомням дали досега съм засичал подобно „нещо“.

  • 9. nick_fim (4 август 2012 в 00:16)

    Една от най-добрите книги (ако не и най-добрата). Сега започвам да я чета пак (не се сещам точно за кой път, но със сигурност са над 3). Зависи кой какво харесва, но в жанра си е THE BEST!!! Enjoy!

  • 10. rhiad (5 декември 2013 в 12:15), оценка: 5 от 6

    Книгата е добра, но лично аз предпочитам „Хиперион“(първата част). Намирам я за по-интересно написана, многопластова и също толкова философска.

  • 11. glishev (11 декември 2014 в 13:00), оценка: 6 от 6

    Заедно с „Хиперион“ и „Ендимион“ на Симънс, „Дюн“ на Хърбърт е от най-красивите, сериозни и аслужаващи внимателно четене фантастични романи. „Дюн“ наистина е урок по политика.

  • 12. Марто (24 март 2016 в 21:22)

    Един от най-добрите романи написан някога.Препрочитал съм го много пъти и винаги оставам потресен от света на ДЮН.

  • 13. emko8 (15 април 2016 в 16:49)

    Дюн на Франк Хърбърт се счита повсеместно както от критиката, така и от обикновените читатели за едно от най-добрите заглавия в научната фантастика. Само че когато преди доста вече години започнах да изреждам фантастиките от семейната библиотека нещо се запънах на Дюн, не ми хареса още от началото и така и не го прочетох. Както и да е, минаха години от тогава, които си мислех, че са позаличили глупостта ми (така де, не може ВСИЧКИ да хвалят тази книга, а аз да се дърпам) и са ме направили по-широкоскроен. Пък и отдавна вече съм прочел всичко най-добро от научната фантастика, а ми се искаше нещо ново. Та реших да дам на Дюн втори шанс и… Ами този път я прочетох! Само дето не съм кой знае колко впечатлен и честно казано особено във втората част доста се поизмъчих, докато я свърша.

    Скромното ми мнение е, че книгата хич не е лоша, само дето ми струва доста надценена. Какво откриваме в нея? Хубави, но отдавна предъвкани от всички послания, стандартен фентъзи сюжет, който не блести с особена оригиналност, черно-бели образи, които не търпят кой знае какво развитие, а мотивацията им поне на мен не ми се струва убедителна. Но като че ли най-големият проблем е в обема на книгата, която спокойно би могла да се съкрати наполовина, без да загуби от достойнствата си. Без бой си признавам, че особено към края набързо скипвах безкрайните описания, каквито по принцип не харесвам много-много. А ако вие смятате, че такива описания спомагат да се изгради една пълнокръвна вселена и са плод на някакво особено развинтено авторово въображение, моля ви, не ме разсмивайте, а прочетете Едем на Станислав Лем, която също е пълна с безкрайни, досадни описания, но за разлика от Дюн, наистина говори за развинтено авторово въображение.

    Но стига толкова критика! Както казах, книгата като цяло е хубава и оставя познатото от приказките усещане на възтържествувала справедливост. Все пак не мисля, че ще прочета останалите от цикъла „Дюн“ :)

    • 14. ИК (16 април 2016 в 00:02)

      „Дюн“ е писана 1965. Толкоз по въпроса за „стандартен фентъзи сюжет“ и „ОТДАВНА предъвкани послания“. Иначе вкус другар няма.

      То е все едно да гледаш филма „Дюн“ от 84-та и да го сравняваш със „Междузвездни войни“ 7 …

      • 15. emko8 (16 април 2016 в 22:15)

        60-те са може би златните години на научната фантастика, но аз по-скоро имах предвид приказните сюжети и геройските епоси, които очевидно са послужили за основа на Дюн. Махни космическите декори от произведението, сложи на тяхно място средновековни такива и получаваш класическа приказка за несправедливо низвергнат владетел, който след много опасности си връща властта и наказва лошите. Все тая, целта ми не е да дразня многобройните фенове на Дюн, а просто да изкажа и една по-различна гледна точка.

  • 16. Anne_K (8 май 2016 в 22:11), оценка: 5 от 6

    Книгата е увлекателна и интересна. За съжаление, обаче, надали ще прочета цялата поредица, тъй като имам доста разминавания във възгледите си за живота с тези на Франк Хърбърт. Бих препоръчала четивото на хора, които търсят приключение и имат време за убиване, но от морална гледна точка има къде къде по — значими произведения.

  • 17. mailsteg (7 юли 2017 в 16:11), оценка: 6 от 6

    През някоя и друга година отново препрочитам тази книга, забелязвам все по някой нов детайл на който не съм обърнал внимание навремето, поглеждам по различен начин на всичко в тази книга.

    Книгата ми се струва все по гениална с годините, от просто фантастика с интересен динамичен сюжет необичайни декори и интриги каквото впечатление ми направи при първия прочит, през погледа на политическата фантастика с толкова много дребни детайли които сами по себе си биха могли да осмислят цялата книга до философията и религията заложени в тази прекрасна история.

    Няма да натрапвам своите виждания за тази книга ще оставя всеки сам да открива за себе. Само ще посоча един два примера за казаното до тук от мен. При първия си прочит мислех че книгата завършва с хепи енд !? След време разбрах че изобщо не е хепи :) . Няма да давам спойлери.

    За тези които харесват развитието на героите,характерите в една книга ще препоръчам много внимателно да следят дребните детайли, в крайна сметка на пръв поглед няма кой знае какво но при по внимателно вглеждане в детайлите откривате скрити мотиви, противоречия.

    Прочетете я, насладете и се порадвайте се на вселената, историята, героите.

    Прочетете я пак, огледайте мотивите, съпоставете я с реални, минали, бъдещи, измислени ситуации.

    Прочетете я като натрупате малко житейски опит, погледнете отново всичко в книгата пречупено през опита ви и мъдростта натрупана в годините.

    Прочетете я просто за да си спомните защо толкова много ви е харесала навремето и може би да откриете още нещо което ще ви накара да се замислите.

    Завиждам на всеки който я взима за първи път.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.