Читателски коментари

Стигнах до изречението: „Адам харесваше бъдещата си свекърва, даже много.“ и ми се отщя да чета нататък.

Прекрасна!

Хубава, сравнително леко криминале, на места замазана, но като цяло — приятна за четене.

Универсално революционно ръководство с ярки, пълнокръвни персонажи, готови на всичко — от дребни увъртания, през колосални кампании лъжливи новини до проливане на реки от кръв, единствено в името на свободата … Тя свободата разбира се, не излиза точно както трябва, но пък революцията си заслужава сама по себе си. Напред другари!

Прилича на „Резерватът на таласъмите“ донякъде. Уви само донякъде. Общо — разочарован.

Много тежка книга, но я прочетох на един дъх!

Тъй като е издадена книгата с допълнителна четвърта част, дали не е възможно да се добави и тук?

Хубава книга. Препоръчвам!

Благодаря Ви за добрите думи, Krll. За мен също е удоволствие да съм част от тази четяща общност. Радвам се, че сме на едно мнение относно творчеството на Булгаков. А ранните му разкази за мен са едно истинско откритие. Препоръчвам и на останалите читатели!

Превърна се в един от моите любими български романи. Страхотна книга. Чуден език. Съжалявам, че не познавах досега авторът Георги Божинов.

Преплитането на фантазия и безпощадна реалност, богатството на изразните средства, както и непрекъснатото усещане за кинематографичност, правят тази книга един шедьовър на съпременната литература. Книга, в която надеждата липсва, но се отрича отчаянието. Разказ за съкровеността на последните мигове, в които сме заедно, преди да се разделим завинаги…Напълно заслужени са многобройните ѝ награди за текст и илюстрации. Поставям 6.

По книгата е заснет един доста добър филм.

О, благодаря за информацията, че има трети сезон! Не се колебайте и гледайте — двата сезона ги „глътнах“ миналата година и много ми харесаха, учудващо, защото се опасявах, че ще се разочаровам, както от повечето екранизации на Кинг — все така ми се случва с Краля, първо четенето, после гледането. Пресен пример — „Доктор Сън“. Филмът не е лош, но цели сюжетни линии липсват, ключови при това, а финалът направо ме възмути.

Маратонът ми с по-новите произведения на Кинг продължава! Понатрупали са се с годините цяла купчина, май след разочарованието „Джойленд“ не бях подхващал друга негова книга.

Чета ги малко разбъркано, но това си има и плюсове — знаех, че трилогията за Кърмит „Бил“ Ходжис силно ще ми допадне, след задочното му участие в „Другият“. Така и стана — „Мистър Мерцедес“ е от романите на Краля абсолютно по мой вкус. За много читатели може да не е някакъв връх, но на мен ми пасна като чифт стари кожени ръкавици — меки и изключително удобни, припомнящи едно отминало време.

Бил се е пенсионирал след десетки години служба в полицията, има куп награди и медали, но нещо няма цел пред него и полицейската класика „дуло в устата“, му се вижда все по-реално продължение/край…

И тогава на сцената се изплясква наглия масов убиец „Мистър Мерцедес“ — в една мрачна и мъглива сутрин, тоя урод е прегазил с краден автомобил от споменатата марка опашка от безработни, надяващи се да получат каква да е работа от общината. Една от жертвите му е бебе на няколко месеца…

Всеки полицай има поне по няколко неразкрити големи случая и появата на този тип дава силен импулс на Бил, който естествено се залавя да го залови! ????

Следва отличен криминален роман, но героите са истинското съкровище в него, описани са толкова чудесно, че аз съм сигурен, че те съществуват някъде наистина, па дори и само в паралелна вселена на нашата.

P.S. Да, появи се Холи Гибни, не е черна и контрастът с по-старото и аз е умело постигнат. И много се радвам, че един ирландски сетер на име Одел припка невредим, насам-натам.

Има още работа недовършена по българското издание, не личи редактор и коректор да са помогнали за добрия превод на г-жа Прошкова…

Оказва се, направен е сериал — три сезона за сега. Ще го загледам веднага. ????????

Интересна, лека и въвличаща. За онези, които обичат Италия, горещото слънце и хубавата храна. Около тази жена витае думата ЖИВОТ. Книгата предизвиква да си купиш стара къща и да се потопиш в магията да й върнеш живота… С интерес ще прочета и продължението.

Държа ме будна повече отколкото и най-силното кафе...

Любима книга.

Според мен пък е описал типичния англичанин... При смяна на познатото са напълно безпомощни и неориентирани...

Прекрасна книга.

Трудно е да се пише след толкова професионални коментари, но все пак…

„Дюн“ ме грабна още с първото си изречение и с чудесната илюстрация от Текла Алексиева на корицата (и тези проницателни, светещи в синьо, очи). Написана в стила на фантастична приказка с източен сюжет, взаимстван от Библията и Корана, първата книга от поредицата ни представя галерия от пълнокръвни и запомнящи се образи. Мистичната атмосфера и чувството за надвиснала опасност ме държаха постоянно в напрежение. Силно ме натъжи смъртта на Пол в края на третата книга. А продължаващата хилядолетия трансформация на човека Лето II в мислещ гигантски червей — император е една от най-шокиращите метаморфози в научната фантастика. Любими ми станаха първите четири книги от поредицата.

В следващите книги стилът и разсъжденията на автора се усложняват, създавайки илюзията за скок във времето, но и правещи четенето доста по-трудно (поне за мен). Новите персонажи и сюжетни линии обаче не ме впечатлиха толкова силно.

Забележителни са разсъжденията на Хърбърт относно: връзката на екологичните промени и човешкото битие, връзките между политика и религия, нарастващата роля на жените в обществото, любовта в различните ѝ проявления, самотата на лидера, борбата за усвояване на природни ресурси, вродения инстинкт за продължаване на вида.

Книги, към които ще се връщам и в бъдеще, и които ще стават все по-актуални в следващите десетилетия. Благодарност към всички, благодарение на които имах възможност да ги прочета!

Най-голямото достойнство на първата книга в поредицата Хиперион е разнообразието и живостта на персонажите и техните истории. Разнообразие като палитра цветове на художник канещ се да обрисува сложен и богат пейзаж. Дори стилово различните разкази на поклонниците са диференцирани, което опълнокръвява техните протагонисти. Различните жанрови похвати обогатяват и ново създадената вселена на Хиперион с болезнена реалистичност.