Алберт Лиханов
Непростената (1)

1.

Господ я беше надарил с красота по рождение, въпреки че нито майка й, нито баща й се различаваха от множеството с нещо особено, освен може би със своя кротък нрав и упоритостта си във всякакъв вид труд, заради което подобен тип хора биват обозначавани с думата „работяги“. И едното, и другото достойнство обаче, уви, са незрими, не се забелязват от пръв поглед, докато красотата се набива на очи и като че радостта и добродетелността са нейна несъмнена съставна част, тъй като тя поражда, ако не възхищение, то поне удивление, в които липсват примесите на злост. Въпреки че и завистта се навърта наблизо. На човек отстрани му се струва, че на красавеца сякаш всичко му се урежда по-леко: и да живее, и да си прокарва път сред другите — чрез молба ли, чрез това да бъде защитен от някаква беда ли, ако се налага. Така поне би трябвало да бъде.

В тази история обаче, всичко е на обратно. Красотата и нежността на пролетната възраст привличат към себе си не щастие и радост, а тежки изпитания.

А може би за всичко е виновна войната?