Читателски коментари (за „Хиперион “ от Дан Симънс)

  • 1. Jivko (Undeddo) (22 октомври 2006 в 06:32)

    бях на 21 когато я прочетох, така се запалих, че „изядох“ останалите от поредицата за 1 седмица (аз не обичам много да чета).

  • 2. Hawthorne (30 октомври 2006 в 17:33)

    Супер книжка, прочетох поредицата предо година-две и ме заплени. Невероятна четирилогия, която заслужава да се прочете от всеки! ;)

  • 3. Holyexecutor (4 октомври 2008 в 16:06), оценка: 6 от 6

    Това е една от най-завладяващите книги, които съм чел!

    Задължително трябва да се прочетат и 4-те части, ако прочетете само 1, 2 или 3 части, си губи смисъла.

    • 4. gost (6 октомври 2008 в 14:37)

      Прочел съм ги и четрите. Смятам, че първата си заслужава четенето, втората е приемлива, а третата и четвъртата са твърде разводнени от сантиментални обяснения, за да са едновременно завладяващи и да приобщават читателя към идеята на автора.

      Ако се прочете първата книга, ще се види най-хубавото на поредицата, а за останалите е достатъчно да се знае, че ще победи каузата на любовта, а всичко останало е пълнеж.

  • 5. А3 (28 май 2009 в 20:26)

    Най-любимата ми книга.Препрочитам ги и четирите на всеки няколко години…

  • 6. CBuHEnAC (28 януари 2011 в 11:00), оценка: 6 от 6

    Прочетох книгите на части, през години, все пак така бяха издавани. В последната седмица ги прочетох отново.

    Невероятни произведения, погледа който автора има за бъдещето…

    Прочетете ги и никога няма да съжалявате, може да не са шедьовър за вас, но никога няма да съжалявате че сте ги прочели

  • 7. dynamo (16 февруари 2013 в 04:56)

    Страхотна скука, не разбирам защо превъзнасят тази глупост!?

    • 8. Касад (16 февруари 2013 в 07:02)

      Е, уважавам мнението на всеки, обаче, глупост е, точно пък тази книга да се нарече „глупост“.

  • 9. Димитър Бахаров (16 февруари 2013 в 12:37)

    Рядко ми се случва докато чета някоя книга, тя да такава степен да завладее мислите ми, че да си представям какво ще се случи нататък. Дори май една вечер я сънувах. Хиперион е невероятна книга, която трябва да бъде прочетена!

    • 11. Злат (16 февруари 2013 в 23:11)

      И аз харесвам Хиперион-автора има богата фантазия и пише много увлекателно.

  • 10. elemag_an (16 февруари 2013 в 22:11), оценка: 6 от 6

    Сложно изплетена история и стряскащо оригинална на фона на попренаситената с прогностични идеи фантастика. Дан Симънс конструира едно съвсем вероятно Бъдеще, при това без да се базира на онези закономерности и смътни очаквания, с които сме свикнали. Всичко е толкова интелигентно измислено и реално, сякаш не е фантастика, а исторически епос достигнал до автора през някакъв квантов портал. И това не би било чудно, щом и този проблем.. за времевия парадокс е засегнат и разрешен така блестящо в приказката? В случая ключова фигура — пазител от далечното бъдеще оказва влияние на епохата, в която се завързва историята. И то като част от стратегия за Свещена борба с демоничния Изкуствен Разум. Войната с Техноцентъра я виждам като зловещ вариант на „Бътлъровия джихад“ — видението на другия гений Ф. Хърбърт. ;) С тази разлика, че Симънс използва религията за да изобличи една заблуда: Неохристияните, дарени с безсмъртие, но контролирани от слугите на Техноцентъра, все още привидно търсят фигурата на Бог… Но се сблъскват по-скоро с.. Богоподобния Човек, способен на крайна саможертва в превъзходството си над Машинния Разум. В края на сагата Жертвата буквално „оттеква“ във Вечността — няма да разкривам как! Само ще кажа кое в завършека най-много ме впечатли: Идеята за величието на Човека, изборът на мъченическа смърт с ясното съзнание, че след края.. НЯМА съзнателно битие! Според Симънс има само запис на информация на други реалностни поднива, който се „чува“ от по-сетивните, но това е друго.. и е плашещо! Независимо от всичко накрая смисълът се усеща шоково, особено в трагизма на последните глави от „Триумфът на Ендимион“…

    …за екзотичните светове и култури няма да говоря — всеки от тях със сигурност е „сънуван“ — рожба на недостижимо въображение и дори само това стига да дам най-висока оценка на книгата.

  • 12. mailsteg (7 март 2013 в 15:42), оценка: 6 от 6

    Прочетете коментара на автора за Хиперион

    Хиперион е книгата останалото са дописки добри са несъмнено и увлекателни но в тях всичко е предопределено. Хиперион е мозайка от събития сглобени в една величествена картина много приятно написана, сякаш откъслечно но майсторки ни насочва към развръзката, сблъсъка и там свършва. Несъмнено книга която ме впечатли в много аспекти.

  • 13. katia.gr (28 март 2013 в 17:18), оценка: 6 от 6

    Много добра книга.

    Обаче прекаленото присъствие и значимост на този английски поет от 19-ти век в цялата поредица ми дойдоха в повече и в един момент започва да дразни. Някак си е сложен там изкуствено и създава впечатление, че цялата поредица е вдъхновена от този поет и писана за него. Какъв монументален пиар! Без него, книгата щеше да е шедьовър.

    • 14. Николай (28 март 2013 в 17:31)

      Поредицата е много хубава и съм съгласен донякъде, че автора прекалява с цитати. Но то си му е явно в природата : в една друга негова поредица (Илион — Олимп) цитатите от Шекспир и Пруст са още по-присъстващи, а пък една от сюжетните нишки следва донякъде Илиадата на Омир (което ме накара после да я прочета и нея ;-)).

      • 15. katia.gr (28 март 2013 в 17:41), оценка: 6 от 6

        Да, сигурно такъв си му е стила.

        Не знам дали ще имам нерви да прочета Илион, предпочитам чистата фантастика. А за това че си я прочел-свалям ти шапка. :)

    • 20. mehurar (27 март 2019 в 21:17)

      Точно.

  • 16. rhiad (3 юни 2013 в 13:44), оценка: 6 от 6

    Първата книга е невероятна, втората добра (макар, че ми е чудно защо е трябвало да разделя историята на две части), третата и четвъртата са боза. По мое мнение е можел да обясни идеята за Техноцентъра и Шрайка още в първите две части, без да се налага да разпъва локуми. Много ми се иска да я видя в ТВ сериал подобно на „Игра на тронове“. Мисля, че би се получило нещо много добро, стига сценаристите да се придържат по книгата.

  • 17. zivoroka (9 септември 2017 в 15:17), оценка: 6 от 6

    Първата книга която прочитам за толкова кратък период и с нестихващ интерес,всяка от историите на пилигримите е завладяваща ,а научно фантастичния свят се усеща като логично реален. Дълбочината на замисъла на произведението в тази първа част (книга) е само върха на айсберга който явно ще се разкрие във втората книга Падането на Хиперион.

  • 18. dandy.gl (26 март 2019 в 14:25), оценка: 4 от 6

    ЦИТИРАМ : — Понякога има една тънка граница, която отделя православната жар от вероотстъпничеството — каза отец Ленар Хойт.

    Би трябвало „православната жар“ да се преведе, като „християнската жар“, защото православието и католицизма са две отделни религии, а отец Ленар Хойт е католик

    • 19. notman (27 март 2019 в 12:36)

      Верно?

      И откога две от деноминациите на християнството се превърнаха в различни религии?

      • 21. dandy.gl (28 март 2019 в 14:33), оценка: 4 от 6

        Основна религия юдаизъм. От нея произлиза сектата на православието, а от тази секта се появява нова католицизъм. От смесицата на православието и юдаизма се появява и сектата на исляма. След като казваме, че юдаизма и исляма са различни религии от християнството, то какво остава за православието и католицизма. През 2016 година в решение на Сливенската митрополия се забраняват браковете между православни и хора от ДРУГИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ, като КАТОЛИЦИ, ПРОТЕСТАНТИ, АРМЕНОГРИГОРИАНЦИ и т.н. Та питам аз КАКВО ОЗНАЧАВА ДРУГО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ АКО НЕ ДРУГА ВЯРА/РЕЛИГИЯ/ПОКЛОННИЧЕСТВО или както там искате го наричайте доброволното кланяне на някакви си тотеми, предмети или хора. да не се отплесваме до колко отговарят религиите на собствените си канони и правила от рода на 2-ра божа заповед, „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата, и под земята, не им се кланяй и не им служи“. За сметка на това ние си правим кумири от разни чернодрешковци било то попове, имами, равини. Изографисваме църквите с картини от небесата изпълнени с ангели от ада с неговите дяволи и с всевъзможни портрети на хора, които наричаме икони и ги целуваме и им се кланяме, а то е забранено от самата религия. Нещо се отплеснах от първия въпрос и затова спирам. Смятам, че дадох отговор за православието и католицизма, чрез решението на Сливенската митрополия.

  • 22. notman (28 март 2019 в 14:44)

    Ако Сливенската митрополия наистина е взела такова решение, то тогава там йерарсите едва ли се ограничават само с пиене. Вероятно злоупотребяват и с доста по-тежки субстанции.

    Стана ми интересно, ще потърся това решение.

  • 23. Anne_K (20 юли 2019 в 21:22), оценка: 3 от 6

    На мен книгата ми беше много скучна. Написани са къде къде по-интересни произведения от този жанр. Единственото, което спечелих, е предимството да кажа: ако някой ме попита „Все пак прочете ли я до край?“ — „Да… и наистина не си заслужава отделеното време!“

    • 24. нт (21 юли 2019 в 08:08)

      Бихте ли посочила някои от ’къде къде по-интересните произведения от този жанр’, които лично вие сте прочела и харесвате?

      Мисля че за всички ще бъде много интересно и образователно да научат.

      • 25. i_m_i (21 юли 2019 в 10:36)

        И аз не харесвам Дан Симънс и каквото съм прочела негово, ми е било тегаво, включително „Хиперион“. А по мои наблюдения доста хора не смеят да си кажат мнението за утвърдена класика, да не би да почнат да ги питат те пък какво по-интересно са прочели.

        Така че за да е образователен и интересен коментарът ми, на първо време в жанр научна фантастика се сещам за велики и нескучни книги като „Играта на Ендър“, „Пикник край пътя“, „Дюн“, „Една нощ през самотния октомври“…

  • 26. Пеков (22 февруари 2020 в 05:00), оценка: 5 от 6

    Най-голямото достойнство на първата книга в поредицата Хиперион е разнообразието и живостта на персонажите и техните истории. Разнообразие като палитра цветове на художник канещ се да обрисува сложен и богат пейзаж. Дори стилово различните разкази на поклонниците са диференцирани, което опълнокръвява техните протагонисти. Различните жанрови похвати обогатяват и ново създадената вселена на Хиперион с болезнена реалистичност.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.