Читателски коментари (за „Цар Плъх “ от Джеймс Клавел)

  • 1. Мария (16 април 2009 в 13:57)

    Една от най-хубавите книги които съм чела. П.репоръчвам я на всеки

    • 2. сеньорита (28 януари 2010 в 20:53), оценка: 6 от 6

      Книгата наистина е уникална!!!

      • 3. Noldiel (7 март 2010 в 01:12)

        Чела съм я поне 5–6 пъти, стоеше си на рафта „Мои избрани книги“ :)

  • 4. Ина (10 юли 2010 в 21:03)

    Книга, която всеки трябва да прочете.

  • 5. vesstam (4 август 2010 в 14:44)

    Невероятна книга, невероятна! Една от най-хубавите, които и аз съм чела.

    Нямам думи за повече …

  • 6. Поптомов (18 август 2010 в 17:46)

    И книгата е автора са перфектни. Горещо я препоръчвам.

  • 7. Mags (20 август 2010 в 00:03)

    Страхотна книга, трябва да се прочете!

  • 8. Rony (7 юни 2011 в 12:32), оценка: 6 от 6

    Впечатлена съм, невероятна книга, прочетох я на един дъх! Дори не мога да си представя какво е да живееш при толкова нечовешки условия, че да започнеш да приемаш постоянния глад, болестите, мръсотията като нещо нормално и дори да опитваш да се надсмиваш над собственото си състояние. Чанги е като някакво съвсем друго измерение — там нищо няма стойност, а към всичко е прикачен етикет с баснословна цена. Там привързаността на хората не струва повече от канче ориз, чаша кафе или няколко цигари, поне в повечето случаи. Все пак истинско, топло приятелство съществува и то се изразява в това да поделиш с други гладни оскъдната си порция или пък да рискуваш живота си за късче надежда, за утешителна информация, която ще стопли сърцата на всички.

    Разбира се, необичайните обстоятелства често изискват необичайни ходове и решения за оцеляване. Оправдано е дори да погазиш принципите си, за да оцелееш. Понякога сляпото придържане към правилата или принципите, които са били валидни преди това, във външния свят, преди войната, озлобява човека и подклажда омраза, сляпа отмъстителност. А те не помагат изобщо, дори обратното.

    Да, животът в Чанги е толкова несигурен, крехък, авторитетът също се купува, но въпреки привидната нестабилност и страха, толкова хора обезумяват от ужас, когато трябва да го напуснат. Защото свободата е бреме — тя може да даде много на клетите окаяници, но може да ги лиши от всичко…Трогателно!

  • 9. езавел (27 юни 2011 в 23:43), оценка: 4 от 6

    Усещал ли си шумът в нощната джунгла ???-с тази книга ще усетиш всичко…ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОБЪР АВТОР,РИСУВА ТОЛКОВА ЖИВО С ПЕРОТО СИ,ТОЛКОВА ДОБЪР РАЗКАЗВАЧ Е,ЧЕ ТИ СЕ ИСКА ДА КАЖЕШ-СЯКАШ БЯХ ТАМ…

  • 10. hhhhhhhh (18 февруари 2012 в 21:20), оценка: 6 от 6

    Велика книга.Друго да се казва (или по скоро да се пише!) не е нужно.

    • 11. удхаус 1972 (19 февруари 2012 в 14:50)

      Да така е велика е!

  • 12. Мариян (31 май 2012 в 22:32)

    Велика книга,нареждам я редом до ’’Кръстникът’’ , ’’Под игото’’ и др., които човек задължително трябва да прочете.

  • 13. priatel (1 юни 2012 в 08:36)

    Препоръчвам, както и другите от Азиатската поредица, най-вече Тай-пан и Шогун.

  • 14. darkeye95 (22 август 2012 в 21:12), оценка: 5 от 6

    Чудесна книга, провокира интереса ми към военните действия в Азия по време на Втората световна война, а също и затворническата (в случая — лагерна) психика. Чела съм една подобна, „Империя на Слънцето“ от Балард.

    • 22. онбашията (19 май 2013 в 19:56)

      а, империя на слънцето е добра, но цар плъх все пак е по-добра!

  • 15. to5ov (12 ноември 2012 в 07:55), оценка: 6 от 6

    Кингата е магия, отворих кориците и една вечер около 22 часа в общежитието в СГ и не ги затворих докато не я свърших, 4 часа сутринта, на другия ден имах лекции в 7:00… :)

    • 17. bonethugs (27 март 2013 в 09:34), оценка: 6 от 6

      darkeye95,

      освен ако не си чел през 5 страници, ми се вижда трудно да прочетеш цялата книга за някакви си 6 (шест) часа.

      • 20. to5ov (13 април 2013 в 09:33), оценка: 6 от 6

        Не, не е така, просто чета много бързо. Тази зима пак я четох, на английски и се улових да мисля след 11 години в Америка, че Клавъл всъщност е описал един обикновен американец- опортюнизъм, липса на всякакви угризения и прагматичност, за всяка грешка има айм сори след което живота продължава.

        Преводът на БГ граничи с перфектност, а за Шогун съм убеден, че като я чета на Бг се кефя повече отколкото на Английски.

        • 37. excuse me (22 февруари 2020 в 12:18)

          Според мен пък е описал типичния англичанин... При смяна на познатото са напълно безпомощни и неориентирани...

  • 16. BBDb (4 януари 2013 в 12:18), оценка: 6 от 6

    Едно от най-великите произведения!

    Ако я четете за пръв път, препоръчвам да я намерите от друго място — това издание е непълно, липсва цялото повествование за жените на военнопленниците.

    Като изключим това, книгата наистина е „Трябва да прочета“!

  • 18. iliander (27 март 2013 в 14:17), оценка: 3 от 6

    Има много филмови продукции на базата на подобни истории.

    „Изкуплението Шоу-Шенг“ е едно от тези заглавия.

    Книгата беше „на върха“ в началото на ’90 години.

    Произведението ,което и „Опонира“ според мен е „Най-пълен ,пътеводител на Галактическият Стопаджия“от Дъглъс Адамс,като тази творба е пародийна,докато романът на Дж.Клавел „Цар Плъх“ бих определил,като „социална военна драма“.

    • 19. д. (27 март 2013 в 22:39)

      ако можеше да се гласува за коментари, бих гласувал за твоя, г-н Трол :)

  • 21. Кисело Мляко (14 април 2013 в 11:23)

    Определено си струва времето тази интересна книга.

  • 23. tzbop (17 ноември 2013 в 16:45), оценка: 4 от 6

    Романът наистина не е никак лош! Дълго не можах да го намеря, за да го прочета и може би заради това сам поставих изключително високи критерии за него! Нещо, което не беше оправдано. Предпочитам „Шогун“!

  • 24. ехо (12 декември 2014 в 15:29)

    Страхотна книга! Леко написана, но за не лека тема! Бързо се чете, ненадейно те въвлича все по- надълбоко! Да се прочете!

  • 25. Diavolo1899 (21 януари 2015 в 02:47)

    Цялата Азиатска сага трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се прочете от всеки поне средно интелигентен човек. Всякакви коментари са излишни, Клавел е просто уникален и неповторим.

  • 26. jelly (30 януари 2015 в 23:41), оценка: 6 от 6

    Книгата е невероятна! Разбираш как гладът и завистта към другия, имащия, могът да променят един човек. Как хората, които си ги мислел за свой изведнъж ти обръщат гръб, защото вече не си им нужен, нищо че преди си бил източник на тяхното благополучие. Как потеклото няма значение при такива условия, защото всеки е равен пред глада. Книгата е наистина страхотна, а авторът е обрисувал всичко толкова детайлно сякаш действието се развива пред очите ти.

  • 27. Звездичка (10 септември 2015 в 13:10), оценка: 4 от 6

    В началото бях малко скиптична, но впоследствие много ми хареса книгата.

    • 28. doors (25 септември 2015 в 23:49), оценка: 6 от 6

      Била си със скиптъра?Четох тази книга в казармата бидейки старо куче, онези години не бяха гладни, но се научих да ценя дори и „медузите“ от сланина плуващи в супата.Е себе си ценях повече и пропусках това изискано блюдо….но книгата я четох два пъти, че ме спукаха от наряди и к…отпуска.

  • 29. д г (2 октомври 2015 в 05:33)

    Това е първият от романите на Клавел и както следващите е майсторски написан. Бях много впечатлен от него и потърсих малко информация, оказа се, че е доста скалъпен спрямо реалните факти. Той няма претенции, че написаното е вярно,в началото се позовава само на факта на съществуването на затвора Чанги. Обаче интересната книга заблуждава в най-важното: че условията на живот там са били толкова лоши, че пленниците умирали като мухи, на това се базира всичко следващо. В действителност процента на смъртността е бил нисък и близък до нормалния. Клавел очернил победените японци, както Солженицин очернил омразните комунисти. Реалните цифри обаче показват съвсем друга картина, но Клавел поне не е имал претенции за достоверност за разлика от Солженицин. Затова и в „Шогун“ е сложил измислени имена, явно съзнавайки, че такава любовна история е невъзможно да се случи в Япония. Измислица, но безспорно красива и интересна, от която трудно можеш да се отървеш ако имаш развито въображение.

  • 30. rrRRRr (23 октомври 2015 в 19:42)

    Любимата ми книга! Страхотна!

  • 31. Александър (7 януари 2016 в 14:59)

    Прочетох всички коментари, а и рецензии от чужди сайтове и… сега се чувствам адски тъпо. Тъпо, защото въпреки всички суперлативи, книгата никак не ме грабна, В началото започва изключително мудно, по едно време взех да си мисля, че чета някоя от тоалетните хартии на Балдечи. По-нататък се подобрява, но не с много. Харесах доста Шогун, но тази явно не е за мен — здраве да е, какво да се прави.

  • 32. све (8 януари 2016 в 19:32)

    Невероятна книга, повече не е нужно да се каже…

  • 34. yanica (15 ноември 2016 в 10:44), оценка: 6 от 6

    Завладяваща история , която те променя. Искаш да я изпиеш като чаша скъпо вино — на екс и същевременно за цяла вечер. История към която човек проявява разбиране . Героите ти стават близки. И всеки заема своето място в пъзела. До края на войната … А после на всеки според заслугите.

  • 35. Rumbatau (22 април 2017 в 23:46)

    Хареса ми. Доста достоверно на моменти. Взаимоотношенията връзките и живота са добре описани. Хубав край, който показва че всичко е преходно. Интересно е че героят благодарение на възможностите си е на върха в друг момент е на дъното. Никой не долюбва неравенството, въпреки че е извоювал да бъде Цар.

  • 36. elrey (15 февруари 2019 в 19:55)

    Любимата ми книга на любимия ми писател. Чел съм я над 25 пъти. Няма значение дали книгата е исторически достоверна или не. Важното е какво автора иска да каже, а Клавел го казва по невероятен начин. Велик! При всеки прочит отново се чувствам като затворник в Чанги и всеки път откривам нещо малко, но различно от предходното прочитане. Уникално!!!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.