Читателски коментари

Забравих да кажа, че съм прочела много книги и думата „свако“ не присъства в нито една от тях. Не съм я чувала и от преподавателите си, нито в медиите, нито в семейството ми тук в София! Дори ми трябваше речник да си я преведа!

Да, разбира се! Чичо и леля, вуйчо и вуйна! Всичко друго е диалект и провинция!

След поредицата „Здрач“, не мислех, че ще има книга в подобен жанр, която би ме грабнала, но ето че съм грешала. Започнах книгата скептично и също така скептично е прочетох на един дъх докато очаквах да усетя прилика и да се разочаровам. Останах много очарована и заинтригувана. Радвам се, че има и втора книга и благодаря на сайта, че са е качили, защото само една не стига :) . Стила е добър, чете се лесно, има динамика и е много увлекателна.

Авторката е от първите жени станали идоли приживе на кюър общностите, заради смелостта й да се еманципира, без да е отявлена феминистка,както повечето тогавашни жени в началото на миналият век.

Харесаха ми и двете книги от поредицата, някой знае ли колко общо са?

Хубава си е книгата. Много правилно в първата част се набляга на любовта на Либърти и Харди, та нали тийнеджърската любов е вечна, велика и всепоглъщаща… Особено когато растеш в каравана и се опитваш да надскочиш ръста си на бял боклук…Романтиката в гетото е очевидно обособена в собствена категория …Хареса ми, след като Гейдж няма претенции, и аз нямам. Честито на Пепеляшка!????

Уважаема, ПаулинаСБ, жестоко сте се объркали — отворете който и да е речник на съвременния български книжовен език и Ви гарантирам, че във всеки от тях ще откриете противната за Вас дума „свако“. Както и леля, вуйна, вуйчо, чичо, девер, зълва и т.н., та дори и „брат“, „баща“, „сестра“ и „майка“. Апропо, бихте ли посочили „книжовния“ еквивалент на диалектния „свако“ — ще съм Ви безкрайно благодарна…

Надявам се коментарът ми да не бъде изтрит, но имам доста сериозна забележка към редактора. На няколко пъти срещнах в текста думата „свако“ и направо съм потресена! Такава дума в книжовния български език няма! Това е на диалект и следователно няма място в една книга! Аз самата уча специалност с редактиране и знам, че такива грешки са недопустими!

Уви, на мен ми книгата беше твърде описателна и се отказах от нея. Преди нея прочетох друга от тази авторка, която много ми хареса, но тази с разните му отклонения и подробности ми дойде в повече.

Книгата е много увлекателна!

А може би все пак Томас Ман не е възнамерявал да снизходи?

На мен пък много ми хареса.

Съжалявам, но книгата е твърде несмилаема и не мога да я похваля. Фройд може и да е труден за четене, но наистина се разбира, че е стигнал до нещо стойностно-психоанализата е нещо ценно, което тепърва ще се развива. Казвал съм го по друг повод: да представиш философски идеи във вид, че да са лесни, дори приятни за възприемане не се отдава на всеки писател. И очевидно не се е отдало и на Ман.

Когато бях дете, тази книга ме впечатли в книжарниците (преди много години…) с особеното си заглавие и с интересната илюстрация на корицата. Прочетох я едва сега в Читанка. Изключително любопитен и нестандартен сюжет, своеобразен магически реализъм. Книга за юноши, но подходяща и за възрастни, изпълнена с поетичен стил и с човечност. Благодаря на Читанка!

Посредствена кримка.

Четох книгите наскоро и съм впечатлена. Наистина са интересни, героите са чудесни. Само ме дразнеше това, че са редактирани от различни хора и има разминаване при произнасянето на някои думи. Но иначе е много увлекателна. Аз съм на 15 и е наистина подходяща за моята възрастова група. Препоръчвам!

Няма как да бъде другояче — стилът е социалистически реализъм, романът е писан в началото на трийсетте на миналия век, героят е революционер, действието се развива по време на гражданската война. Не Ви харесва, хубаво, но хайде малко уважение да имаме — авторът е воювал още на петнайсет, раняван е тежко и умира 32 години, писал е романа сляп и на легло, не заслужава трудът му да се нарече „безинтересен“ и „безсмислен“, напротив — романът е много силен и си има своите художествени достойнства.

Книгата ми хареса като изключим бързото влюбване между двата главни героя, което никак не ми се връзва.

В началото на книгата „Уомпитър, фома, гранфалун“, на стр. 6 на хартиеното издание от 2000 г., преводът на Владимир Германов е:

Пътувал съм много. В „Конкорд“.

Следва авторът на епиграфа: Хенри Дейвид Торо.

В изданието от 2014 г. на ИК „Колибри“ в книгата „Цветница“, глава 2 „Корени“, на стр. 69 цитатът от Хенри Дейвид Торо.(1817–1862) звучи малко по-различно:

Хенри Дейвид Торо е казал: „Пътувал съм много из Конкорд“. Може би някой от прекрасните ми учители в гимназията за първи път ми е обърнал внимание върху тази фраза. Сега ми се струва, че Торо е писал от гледната точка на дете, както пиша и аз. И това, което е казал за Конкорд, е това, което всяко дете чувства, което всяко дете очевидно би трябвало да чувства към мястото, където е родено. Със сигурност има достатъчно чудеса за цял един живот, независимо къде е родено детето.

[Край на цитата]

Възможно ли е да е авторово поставянето на кавичките за „Конкорд“?

В началото на „Уомпитър, фома, гранфалун“ това изменение може да изглежда иронично, но се оказва, че източникът е имал предвид цитираното по-горе, за родното градче на Хенри Дейвид Торо.

Свеж роман с лек хумор — приятно четиво.