Непростената от Алберт Лиханов
Стягане на сърцето… в Чингиз Айтматовски такт!
Красота от Луиз Бегшоу
Чете се на един дъх!
Бебето е мое от Сюзън Елизабет Филипс
Обожавам я тази поредица!
Пирати на любовта от Карън Робърдс
Дори някоя от жените, подложени на системен, домашен тормоз, не могат да опишат по-точно преживелиците си...
Пешкир с петел от Михаил Булгаков
Силно се надявам, че модераторите ще бъдат благосклонни и няма да изтрият коментара ми, защото той няма връзка с произведението. В своя защита ще кажа, че съм поклонник на Булгаков. Поводът да пиша е желанието ми да изкажа почитанията си на domino 1 — един ерудиран, интелигентен и, държа да отбележа, изключително грамотен човек (за жалост, твърде рядко явление вече). Благодаря Ви за удоволствието, domino 1!
„Записките на младия лекар“ станаха любимите ми произведения от Булгаков, за което благодаря на хората, които са ги качили тук. Автобиографичният им характер придава особен емоционален заряд на тези разкази. С тези свои ранни творби Булгаков според мен е най-близо до великите руски класици, като същевременно се отличава от тях с неповторимия си директен изказ. Малко са произведенията в световната литература, описващи по такъв поразяващ начин напрегнатото ежедневие и вътрешните терзания на лекаря, отдаден безкористно на своите пациенти.
Сладки мечти от Сюзън Елизабет Филипс
Благодарение на коментарите я започнах. До трета глава стигнах. Хумор? Сигурно „пърдящото куче“ трябваше да ми е смешно?! Разпокъсана история, изложението не тече гладко. Затормози ме. Съжалявам, това е моето мнение.
Град на паднали ангели от Касандра Клеър
Последните 2 книги от поредицата отдавна са на българския пазар. Всички етически принципи са спазени, минали са над 5 години от публикуването им. Кога ще бъдат качени тук?
Кошмарът на войната, изваян с длето на скулптор. Дълбоко ме впечатли. Благодаря!
Калуня-каля от Георги Божинов
На мен също ми допадна езика и стила на писане, дано някой ден не я преведат на правилен български. Книгата е тежка за четене, но и много точна в описанието на живота, тогава не е било лесно да се правят въстания и чети, можем само да се поклоним на хората, които са си жертвали живота - своя и на семействата си, за да бъдем това, което сме днес!
Фантом от Ю Несбьо
По скоро е цитат на Хемингуей.
Книгата наистина е страхотна, забавна, силна и изпълнена с весели престрелки от героите. Не ми се искаше да идва краят. Финалът ме изненада и зарадва.
Архетип от Александър Градинаров
Защо написах тази книга???
Избрах теб от Сюзън Елизабет Филипс
Чета я за втори път и ми се иска да дам още една шестица. Страхотна книга!
Максимата „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“ е валидна преди всичко във военно-стратегически смисъл.
Много мотивираща!
Даа "Всичко, което е далече от морето , е провинция".
Това лято и аз за първи път чух думата „свако“- калеко из Добричкият край.
Но има ли смисъл тази дискусия, просто велик автор и това е.
Сонети от Уилям Шекспир
Из предговора на Валери Петров:
Те били три сестри, но много различни: Времето непрекъснато раждало, а Вечността била безплодна; но когато някое от децата на Времето се оказвало много хубаво, Вечността го обиквала и осиновявала… Тази метафора от едно стихотворение на Самуил Маршаk
С. Маршак
* * *
Не знает вечность ни родства, ни племени,
Чужда ей боль рождений и смертей.
А у меньшóй сестры ее — у времени —
Бесчисленное множество детей.
Столетья разрешаются от бремени.
Плоды приносят год, и день, и час.
Пока в руках у нас частица времени,
Пускай оно работает для нас!
Пусть мерит нам стихи стопою четкою,
Работу, пляску, плаванье, полет
И — долгое оно или короткое —
Пусть вместе с нами что-то создает.
Бегущая минута незаметная
Рождает миру подвиг или стих.
Глядишь — и вечность, старая, бездетная,
Усыновит племянников своих.
всъщност, сестрите са ДВЕ, както личи от оригинала на Маршак
Леопардът от Ю Несбьо
Смущавам се да пиша КОМЕНТАР на един много добър автор като Ю Несбьо !Мога само да цитирам едно от многото му стойностни житейско наблюдения : „…От отсрещната страна на магистралата се виждаше квартал «Блиндерн» с университетските сгради, където бе следвал баща му. Според широко разпространено мнение синовете се превръщали в повече или по-малко замаскирани копия на бащите си; увереността, че си се откъснал от познатия модел, била пълна илюзия; човек винаги се връщал към корените си; притегателната сила на кръвта била не просто по-мощна от волята — била самата воля. Хари открай време се смяташе за живо доказателство в полза на противоположната теза. Тогава защо, вглеждайки се в изпосталялото оголено лице на баща си, сякаш видя себе си? Докато баща му говореше, той сякаш чуваше себе си, собствените си мисли и думи. Все едно стоматологична бормашина се вряза в нерва на зъба му. Защото Хари също представляваше копие…“
Бавен танц от Лусинда Едмъндс
Хареса ми, толкова истини за любовта, омразата, кармата….
Читателски коментари