Читателски коментари (за „Когато токът спря “ от Тихомир Димитров)

  • 1. проф. Цвети (16 май 2011 в 23:30), оценка: 6 от 6

    Интересен разказ, доста необичаен. Типично в стила на Тихомир Димитров: краят на всяко негово произведение, който е всичко друго, само не очакван и предвидим. :)

  • 2. KrIl (26 февруари 2020 в 14:09), оценка: 3 от 6

    Стигнах до изречението: „Адам харесваше бъдещата си свекърва, даже много.“ и ми се отщя да чета нататък.

    • 3. notman (26 февруари 2020 в 22:52)

      Всъщност това е съкратен вариант на „Аварията“: https://chitanka.info/text/37204/0

      И не е толкова лошо, че да му се отще на човек…

      • 4. KrIl (27 февруари 2020 в 11:00), оценка: 3 от 6

        Съжалявам, notman, но подобни безсмислици никак не ме предразполагат към четене. А и като гледам следващите заглавия в сборника…

        • 5. notman (28 февруари 2020 в 00:03)

          Е, да, заглавията на неговите разкази, а и на романите му не са толкова монументално-епични като например „Как се каляваше стоманата“ или „Повест за истинския човек“ :)

          • 6. KrIl (28 февруари 2020 в 09:47), оценка: 3 от 6

            Уважаеми, notman, сарказмът Ви е неуместен, да не кажа нелеп. Ами, каквито заглавията — такова и съдържанието. Да не говорим, че в сборника, амбициозно наречен „33 любовни истории“ нито има 33 истории, нито са любовни, а да наречеш разказ или новела три изречения от по три думи е нахално. Както и да е. Не бях чела нищо от Тихомир Димитров, но случайно попаднах именно на „Аварията“ („Когато токът спря“ не е „съкратен вариант“, както Вие любезно ме осведомихте, а основата, първообразът на романа). Като любител на постапокалиптичната фантастика, искрено се зарадвах, че за първи път ще прочета нещо от български автор. Реших обаче да видя първо по-кратките му произведения. Ами, не изпаднах във възторг, съжалявам. Но романа ще го прочета, обещавам Ви, notman — виждам, че „свекървата“ вече се е издигнала до „тъща“, а и правописът доста е облагороден.

  • 7. notman (28 февруари 2020 в 15:03)

    „…а да наречеш разказ или новела три изречения от по три думи е…“ като да наречеш пропаганден текст от 400+ страници повест. Това било неуместно, онова било нахално, дрън-дрън.

    Писачите на художествена литература, уважаема Krll, имат навика, а и правото, все още, за щастие, да ползват и нареждат думите така, както им се харесва. Ако Тихомир Димитров е решил да озаглави сборника си „33 любовни истории“, вие на какво отгоре се втурвате да критикувате този избор? Още малко и ще го посочите с треперещо от възмущение пръстче и ще го обвините във формализъм и преносителство на вредни буржоазни влияния! Пък ако се усетите, че историите в книгата всъщност не са 33, а 27, бедна ми е фантазията как ще го наречете, горкия човек!

    Може би в заглавието има скрит смисъл, който вие по някаква причина не сте доловили.

    А може би когато си купите бисквити „Катеричка“ и отворите пакета, очаквате отвътре да изскочи катеричка.

    • 8. KrIl (28 февруари 2020 в 19:23), оценка: 3 от 6

      Уважаеми, notman, по-полека с „треперещото пръстче“, ако обичате. Говорим за литература — не ми приписвайте въображаеми идеологически пристрастия — а и грешите в преценката си. Бях сигурна, че ще използвате бисквитения „аргумент“, но не подозирах, че не четете внимателно — това по повод броя на… хайде, нека да са разкази. Коментарното поле е за споделяне на впечатления от прочетеното — това и правя. Не мога да се насиля и да харесам всичко, що му е на сърце на автора. Прогнил назадничав елемент съм, признавам си — книгите, лично аз, ги затварям, а не ги „сгъвам“, болните на легло (в моите изкривени представи, естествено) се ползват от подлога, а не от „гърне“, местоимението „ѝ“ не може да се изписва с непроизносим буквен знак и, простете ми наглостта да държа на точния термин за прословутата роднинска връзка. А твърдението на г-н Димитров, че повечето творци са принудени да лъжат, за да оцелеят (няма да изпадам в подробности, защото е от „Аварията“), е потресаващо. Иначе, до този момент Адам ми беше симпатичен, а и вече казах, че съм изкушена от жанра.

      • 9. deaf (28 февруари 2020 в 22:58)

        Потресаващо?! Уважаема KrII, в България почти няма творец, който може да се издържа от продажбата на творбите си. Тогава какво му остава…?

        • 10. KrIl (29 февруари 2020 в 09:24), оценка: 3 от 6

          Не и това, deaf:

          „Адам се възхищаваше от таланта ѝ, но богатите рядко дават пари за талант. Интересуваше ги само авторът и неговата, за предпочитане драматична, история. Всички галерии, в които Юлия излагаше, получаваха ужасяващи биографии, написани от Адам. Въображението и перфектният му английски работеха за нея. Представяше я като раково болна или като нещастно разведена, с дете инвалид, описваше по-мрачните ѝ платна като резултат от неуспешен опит за самоубийство. Така картините се продаваха по-лесно. Това нямаше нищо общо с истината, но за да оцелеят в бранша, повечето художници се принуждаваха да лъжат. Това в особено голяма степен важеше за жените с четка в ръка.

          Юлия не се срамуваше от тези детайли. Приемаше ги като част от занаята и си играеше ролята добре.“

          Отказвам да повярвам на това. Авторът има право да прави каквото си иска само с героите си — те са негови създания.

        • 13. един читател (29 февруари 2020 в 22:57)

          На твореца, deaf, или, ако трябва да бъдем точни — на не достатъчно способния и талантлив творец — му остават два варианта: или да си намери нормална работа и да бачка като всеки друг по 8 часа на ден, а в свободното си време да твори за забавление, или да се връща в родното си село да копа житото, за да не умре от глад. Това, че някой искал да намаца за 3–4 часа някаква картина и да я продаде после за 5-6-цифрена сума си е лично негов проблем! Познавам много художници, които рисуват сносно, продават картините си на улични сергии по 40–50 лева, в свободното си време дават уроци по рисуване и свързват двата края. Не виждам с какво един „творец“ е нещо повече от един обикновен работник или служител, че да изкарва повече пари с по-малко труд.

      • 11. notman (29 февруари 2020 в 17:33)

        Там е работата. Говорим за литература, а вие продължавате да набивате в коментарите си синтактични, фонетични и други подобни разбори, които отразяват не точно литературните достойнства (или липсата им) на произведението. Не прочетох нищо за сюжет, художествени средства и похвати, структура…

        Не казвам, че сте длъжна да харесвате онова, което и авторът харесва, но пък на друго място призовавахте да не се пишат прекалено сурови критики за съответното произведение, понеже авторът бил го писал прикован към легло и други такива нелепи оправдания. Все пак във вашите творби книгите могат да бъдат затваряни, а болните ще си имат подлоги. Обаче ако те бъдат публикувани тук, в МБ, местоимението „ѝ“ ще се изписва точно по неприемливия за вас непроизносим начин, срещу който и аз негодувам, но това е положението, по простата причина, че така е решило ръководството на Читанката и то си има своите (технически) съображения. С други думи, намалете присъдата на автора с година-две, той не е виновен. За роднинската връзка сте права, разбира се, но можехте да пуснете едно кротко предложение за редакция, вместо сбърчила гнусливо нос да заявявате как ви се било отщяло да четете. Чак пък толкова… Твърдението ви за твърдението на автора говори за някаква много особена пунктуалност, присъща на литературните „анализи“ на шестокласниците (отличниците!) :)

        Оставам в очакване на отзив по същество от вас, уважаема Krll.

        • 15. KrIl (2 март 2020 в 13:36), оценка: 3 от 6

          notman, твърдението Ви за твърдението ми за твърдението на автора говори, че не сте разбрали изобщо какво пиша — възмути ме внушението, че едва ли не, за да оцелеят, художниците трябва да правят срамни компромиси със съвестта си — ами, обидно е.

          Не сте в позиция да ми искате обяснения, най-малкото, защото и Вие дума не обелихте по така вълнуващите Ви въпроси, но нейсе: идея — интересна, сюжет — недостатъчно разкрит, структура — малко разхвърляна и претупан финал, по-скоро — отсечен, похвати — разговорният език е подходящ за героите, не и за авторовата реч. Не видях някакви впечатляващи метафори, описания и прочее литературни чалъми. Колкото и да не Ви се иска, оръдието на труда на писателя е езикът, така че Вие си роптайте, колкото си искате — щом определени езикови норми са още действащи, аз очаквам поне книгите да са написани грамотно.

          Апропо, аз не виждам технически проблем с местоимението. Съвсем спокойно в Читанка може да се напише „ѝ“, та не разбирам какво имате предвид.

          johnjohn, не сте във „фейса“.

          • 16. notman (2 март 2020 в 16:50)

            Ха, аз за разбирането какво сте писали, уважаема KrIl — струва ми се, че съм разбрал. Но не разбрах защо решихте, че това уточнение за лъжите на художниците отразява нашата (родна) действителност? Защо например не допуснахте, че посочените от вас компромиси със съвестта (и това не е вярно) са фикция, която не кореспондира с живота на Земята през XXI век, но пък е на мястото си в свят, в който не след дълго някаква „авария“ ще избие половината народ и ще спре тока; освен това може би запушва някаква пробойна в сюжета, може би не по най-елегантния начин, но все пак?…

            Между нас казано, аз мисля, че най-големият компромис, който художниците правят, е да рисуват за пари, но точно пък вие с вашия соцреализъм* не сте ми интересна за разговор на тази тема.

            Буквичката „ѝ“ е проблематична за визуализация при някои електронни четци.

            Аз съм дотук.

            ________________________________________

            * Социалистическият реализъм е легитимен художествен стил, така че не бързайте да се чувствате обвинена в идеологически пристрастия. Моето скромно виждане е, че в литературата този стил е еквивалент на чалгата.

  • 12. johnjohn (29 февруари 2020 в 18:56)

    Единствено благодарение дискусията между нотман, крюела и глух прочетох „Аварията“. Определено си струва отделеното време, благодаря и на тримата. Най-вече на автора. Не един моногамник е бил влюбен в Ева/Юлия. Книгата е чудесна, ако не я издадат на хартия, ще си я принтирам сам.

    • 14. notman (1 март 2020 в 09:37)

      Доколкото знам, „Аварията“ е издавана на хартия, ведно с продължението „Ново небе и нова земя“.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.