Читателски коментари

Прилича на поетична християнска притча изразена чрез методите на черен шпионски трилър. Стилно написано, почти като епична поема, като под повърхността на трилър похвата риториката е за християнските ценности удавени в бруталната реалност на крайна жестокост и тленност. Разбира се християнските ценности се налагат като общочовешки и незаличими в края на романа.

Интересна книга, изпълнена с действие, държи те в напрежение от първия момент до самия край, но липсват всякакви детайли, не можеш да се потопиш истински в историята. Героите са симпатични и оригинални, но до някаква степен типизирани и с хиперболизирани качества. Липсват всякакви трагични моменти, което прави историята леко наивна, но пък това понякога е плюс. Ако сте в правилното настроение за едно бързо приключение, това ще е перфектната книга.

Чудесна книга, възпитаваща в трудолюбие и търпение в името на личното самоусъвършенстване, водещо и до благо за обществото като цяло; книга за жертвите и лишенията, които трябва да се изтърпят в името за високите цели. За съжаление, подобни добродетели вече не са ценности за болшинството хора, включително и за тези в японското общество. Вчера завърших „След мръкване“ на Мураками, и след мрака и усещането за безпътица, в които ме хвърли неговата книга, „Съпругата на доктор Ханаока“ ми подейства като балсам за душата. Благодарости към Nomad, plqsak и Еми, благодарение на които книгата е достояние за всички нас.

Изненадан съм приятно. Много добре написан психо трилър. „Червения дракон“, Мълчанието на агнетата".

Разтърсващо!

Много приятна книга. Весела и лека за четене. Превода на моменти е странен, но като цяло е ОК.

Няма много магия и битки но има доволно политическа интрига което загатва, че историята ще се заплете в следващите книги.

Героите са реалистични и интересни, а сюжета има изненадваща дълбочина ако се замисли човек.

Скоро не бях чела нещо толкова добро. Оценката ми е 7 от 6.

Шедьовър.

Приятна и разтоварваща, прочетох я на един дъх. Много ми хареса. Благодаря ви.

Ха, аз за разбирането какво сте писали, уважаема KrIl — струва ми се, че съм разбрал. Но не разбрах защо решихте, че това уточнение за лъжите на художниците отразява нашата (родна) действителност? Защо например не допуснахте, че посочените от вас компромиси със съвестта (и това не е вярно) са фикция, която не кореспондира с живота на Земята през XXI век, но пък е на мястото си в свят, в който не след дълго някаква „авария“ ще избие половината народ и ще спре тока; освен това може би запушва някаква пробойна в сюжета, може би не по най-елегантния начин, но все пак?…

Между нас казано, аз мисля, че най-големият компромис, който художниците правят, е да рисуват за пари, но точно пък вие с вашия соцреализъм* не сте ми интересна за разговор на тази тема.

Буквичката „ѝ“ е проблематична за визуализация при някои електронни четци.

Аз съм дотук.

________________________________________

* Социалистическият реализъм е легитимен художествен стил, така че не бързайте да се чувствате обвинена в идеологически пристрастия. Моето скромно виждане е, че в литературата този стил е еквивалент на чалгата.

notman, твърдението Ви за твърдението ми за твърдението на автора говори, че не сте разбрали изобщо какво пиша — възмути ме внушението, че едва ли не, за да оцелеят, художниците трябва да правят срамни компромиси със съвестта си — ами, обидно е.

Не сте в позиция да ми искате обяснения, най-малкото, защото и Вие дума не обелихте по така вълнуващите Ви въпроси, но нейсе: идея — интересна, сюжет — недостатъчно разкрит, структура — малко разхвърляна и претупан финал, по-скоро — отсечен, похвати — разговорният език е подходящ за героите, не и за авторовата реч. Не видях някакви впечатляващи метафори, описания и прочее литературни чалъми. Колкото и да не Ви се иска, оръдието на труда на писателя е езикът, така че Вие си роптайте, колкото си искате — щом определени езикови норми са още действащи, аз очаквам поне книгите да са написани грамотно.

Апропо, аз не виждам технически проблем с местоимението. Съвсем спокойно в Читанка може да се напише „ѝ“, та не разбирам какво имате предвид.

johnjohn, не сте във „фейса“.

Ами, очаквах нещо по-леко… което не значи, че книгата е лоша, просто на мен не ми се четеше баш такава история.

Дочетох я обаче.

Последната глава направо прескочих 99 процента обяснения, колкото да прочета края.

БЛАГОДАРЯ за новите часове удоволствие, които ни дарявате с поредната книга за малкия Никола’! С огромна БЛАГОДАРНОСТ към Silverkata и taliezin! Честита Баба Марта на цялата общност на сайта, бъдете здрави!

Много увлекателна история! Хареса ми.

Доколкото знам, „Аварията“ е издавана на хартия, ведно с продължението „Ново небе и нова земя“.

Интересна книга, много цветни персонажи, натуралистичен стил на писане. Главният герой е голяма симпатяга, доста пъти изчаквах да видя кога ще си измие ръцете след ползването на гела за хемороиди, но уви… нямаше този навик. Тук и там ще се здрависа след процедура хах. Да не си сред печелившите, както се казва. Вулгарен, циничен, авторът е нешлифован камък. После прочетох и биографията му, бивш член на ИРА, участвал после в голям грабеж в САЩ, лежал в затвора, а понастоящем автор на бестселъри. Несравнимо! Качете и другите му творби, ако е възможно! Благодаря!

На твореца, deaf, или, ако трябва да бъдем точни — на не достатъчно способния и талантлив творец — му остават два варианта: или да си намери нормална работа и да бачка като всеки друг по 8 часа на ден, а в свободното си време да твори за забавление, или да се връща в родното си село да копа житото, за да не умре от глад. Това, че някой искал да намаца за 3–4 часа някаква картина и да я продаде после за 5-6-цифрена сума си е лично негов проблем! Познавам много художници, които рисуват сносно, продават картините си на улични сергии по 40–50 лева, в свободното си време дават уроци по рисуване и свързват двата края. Не виждам с какво един „творец“ е нещо повече от един обикновен работник или служител, че да изкарва повече пари с по-малко труд.

Единствено благодарение дискусията между нотман, крюела и глух прочетох „Аварията“. Определено си струва отделеното време, благодаря и на тримата. Най-вече на автора. Не един моногамник е бил влюбен в Ева/Юлия. Книгата е чудесна, ако не я издадат на хартия, ще си я принтирам сам.

Там е работата. Говорим за литература, а вие продължавате да набивате в коментарите си синтактични, фонетични и други подобни разбори, които отразяват не точно литературните достойнства (или липсата им) на произведението. Не прочетох нищо за сюжет, художествени средства и похвати, структура…

Не казвам, че сте длъжна да харесвате онова, което и авторът харесва, но пък на друго място призовавахте да не се пишат прекалено сурови критики за съответното произведение, понеже авторът бил го писал прикован към легло и други такива нелепи оправдания. Все пак във вашите творби книгите могат да бъдат затваряни, а болните ще си имат подлоги. Обаче ако те бъдат публикувани тук, в МБ, местоимението „ѝ“ ще се изписва точно по неприемливия за вас непроизносим начин, срещу който и аз негодувам, но това е положението, по простата причина, че така е решило ръководството на Читанката и то си има своите (технически) съображения. С други думи, намалете присъдата на автора с година-две, той не е виновен. За роднинската връзка сте права, разбира се, но можехте да пуснете едно кротко предложение за редакция, вместо сбърчила гнусливо нос да заявявате как ви се било отщяло да четете. Чак пък толкова… Твърдението ви за твърдението на автора говори за някаква много особена пунктуалност, присъща на литературните „анализи“ на шестокласниците (отличниците!) :)

Оставам в очакване на отзив по същество от вас, уважаема Krll.

Истинска наслада е да се чете този автор.

Интересно, с много хумор…

Много ми хареса цялата поредица! Жалко, че втората книга „Заложница“ не е качена.