Изповедник от Тери Гудкайнд
Малко завиждам на тези, които все още не са чели книгата, а и цялата поредица — защото тепърва им предстои да се впуснат в това удивително приключение. И се радвам за тези, които вече са опитали невероятното усещане да преживеят този вълнуващ свят от красота и човечност.
Думите малко не ми достигат…
На добър път…
Историята на един успех от Иван Златарски
Малко е странно да пускам коментар към собственото си мнение, но четири години по-късно (пиша това през септември 2008) има някои неща, които могат да се уточнят:
1) Оказа се, че — противно на подозренията ми — бащата на дан Браун няма нищо общо с криптографията, поне не и в професионален аспект (вярно, че му е било предлагано да работи в АНС, но той е отклонил поканата, защото това означавало да се премести от Ню Хемпшир). Президентската награда (дадена му от Дж. Буш-баща) е за „блестяща преподавателска работа в областта на науката и математиката“ (нека отбележа, че той — Роджър Дж. Браун — е автор на учебник по математика бестселър — които се интерсуват могат да научат повече в Интернет).
2) Тиражите на „Шифърът на Леонардо“ разбиха всички представи за успех — вече не следя тази информация толкова изкъсо, колкото му беше навик преди 2–3 години. За последно ставаше дума за тираж, който гонеше 70-те милиона. Съответно скочиха и тиражите на останалите му 3 книги (не говоря за 2-те отпреди това, за които той едва ли би искал да си спомня, още по-малко името му да бъде свързвано с тях).
3) Дали звездата му залязва (финалната ми фраза в публикувания материал) или не, е трудно да се каже, защото противно на всякакви очаквания 5 1/2 години след ШЛ, той все още не е публикувал следващата си книга (за която се смята, че щяла да бъде със заглавие „Ключът на Соломон“, макар дори това да не официално потвърдено от Дан Браун). При среден интервал от 2 години между предишните му книги, голямото забавяне (спрямо предишния му „график“) явно отразява сериозни промени в нагласата на писателя по спекулативен начин да захваща (изкушавам се да кажа „лекомислено“) дълбоки теми (това сигурно е свързано в процеса в Лондон срещу издателството по повод основната тема в ШЛ и обвинението в заимстване на Юцялостната архитектира" от книгата „Светата кръв и Свещеният Граал“ от Бейджънт, Лий и Линкълн). Изглежда „Парен каша духа“. Времето ще покаже…
Тейнджърийн от Рей Бредбъри
Много хубав, въздействащ разказ. Съветвам ви да го прочетете и да се замислите.
Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин
За нашето съвремие, тоест близко минало вече, написа няколко книги Христо Калчев, за което го оплюха (че имал вулгарен език)…Те са частично достоверни, не знам дали Солженицин е писал всичко на 100% истина или има и художествени елементи, но примерно при Суворов има истински случки и художествена измислица едновременно.
Робинзон Крузо от Даниел Дефо
Романът е наистина много интересен. Пича е изключително изобретателен и оповавайки се на волята си постига каквото си науми. Възхищавам му се, лично аз и седмица нямаше да издържа на тоя остров.
Повест за истинския човек от Борис Полевой
Една от най-хубавите истории за всички времена. Много ми е помогнала тази книга — в тежък момент обезателно я препрочитам!
Записки по съвременна история 1918–1945 от Милен Семков
Дедо Милен е пич. Само дето комунисти са му в главата и е вече малко изперкал. Според мен получава оценка 5. 50 по шестобалната система.
Мълчанието на агнетата от Томас Харис
Книгата е феноменална! Оставя те без дъх !
Автентичната котка от Тери Пратчет
Книгата е страхотна, както и всички останали книги на Тери Пратчет. Той наистина има уникално чувство за хумор, което обожавам.
Подпалвачката от Стивън Кинг
книгата е много добра наистина.Но имам проблем .. има я само до 1ва част или аз сам нещо зле и не виждам 2ра :)
Ще сам мн благодарна ако някои може да ми помогне …
Бойните ровове на Крарт от Дейв Морис, Оливър Джонсън
Браво, това е по мое мнение най-добрата книга-игра от всичките (почти няма такава на българския пазар, дето да не съм я чел). Имах ги преди време всичките, направо ги знаех наизуст, ама един пожар…Както и да е, благодаря на качилия.
Гробище за домашни любимци от Стивън Кинг
За мен това е едно от най-добрите произведения на Кинг.
Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей
Шегуваш се, нали? „Пича“ ако питащ мен се е подиграл със сатанизма!
Говорещият кон от Бърнард Меламъд
Много хубав разказ. Грабна ме страхотно и ме накара да се чувствам леко.
Страхотен е.
Ти пак ме гледаш с ласкави очи… от Дамян Дамянов
Чудесно!!!
Долината на конете от Джийн М. Оел
Когато чета праисторически роман, претендиращ, че описва епохални събития, неочаквам да се натъкна на повече еротични сцени отколкото ловни. Ако се върна в миналото ще мога да въведа едно момиче от местните в женствеността, но не и да си ощавя като хората някоя кожа.
За сюжета:
Докато прогонената от клана кроманьонка доказва, че общата пра баба на Доктор Дулитъл и Томас Едисон, съдбата й праща арийски жребец, който от където мине си размахва „женоправеца“ и оставя по няколко разбити сърца и синеоки бебета. От момента малко след срещата на двамата най-подходящият етикет за романа е „нежен реализъм“.
Друга важна особеност е, че всички кроманьонци ми внушават чувство на непълноценност. Езикът, културата, поведението, мисленето и всичко е по-близо до съвременните хора от колкото до ахейците да речем. Изобщо всичко ме кара да си мисля, че това е съвременен роман със праисторически заден фон. Като ще са глупости, да са поне малко по близо до достоверността. Когато почвах книгата, очаквах от авторката да разкрие как си представя истинските палеолитни хора, а не подробности от фантазиите си.
Кланът на пещерната мечка от Джийн М. Оел
Петгодишна кроманьонка е намерена от клан неандерталци и отгледана от тях. Има си проблеми и е интересно до към първото изнасилване. После лекото ухание на феминизам пренасити въздуха и главата ми натежа, но отмина. Все пак всичко си остана разводнено до края: твърде много сълзи, комплекси за вина и т.н.
Навярно авторката добре е пресъздала условията на околната среда, не зная, но някой от изводите, които си прави ми се струват силно пристрастни. В резултат на положените усилия и нейната индивидуалност някой неща звучат на място, а други ми изглеждат като големи глупости, но не съм компетентен.
Остров Тамбукту от Марко Марчевски
Книгата е страхотна!!!В момента я чета и не мога да и се наситя!Препоръчвам на всеки,който чете това да я намери и да я прочете :D
Вълкът и седемте козлета от Братя Грим
обичам седемте козлета :)
Пазителят на сънищата от Пинелъпи Уилямсън
Прочетох я. Една Част в мен говори, че това е хубава книшка, приятна за четене, описваща силата на любовта и прочее. Друга част от мен пък твърди, че има доста и наплитко наблъскани фройдистки теории, които можеха да бъдат прикрити малко по-съвестно. Друго, което ме впечатли е, че или авторката не знае, или никой не й` е казал, че и до сега всеки, имащ себе си за законен владетел (може и управник) на соверенна страна по непонятни причини има навика да налага най-строги наказания на печатащите (и сечащи) пари без неговият пряк контрол. А преводачката трябва много да й се е спало щом е поставила в репликата на главния герой идиом от рода на „гол като пушка“.
Приятно четене.
Читателски коментари