Читателски коментари (за „Историята на един успех “ от Иван Златарски)

Малко е странно да пускам коментар към собственото си мнение, но четири години по-късно (пиша това през септември 2008) има някои неща, които могат да се уточнят:

1) Оказа се, че — противно на подозренията ми — бащата на дан Браун няма нищо общо с криптографията, поне не и в професионален аспект (вярно, че му е било предлагано да работи в АНС, но той е отклонил поканата, защото това означавало да се премести от Ню Хемпшир). Президентската награда (дадена му от Дж. Буш-баща) е за „блестяща преподавателска работа в областта на науката и математиката“ (нека отбележа, че той — Роджър Дж. Браун — е автор на учебник по математика бестселър — които се интерсуват могат да научат повече в Интернет).

2) Тиражите на „Шифърът на Леонардо“ разбиха всички представи за успех — вече не следя тази информация толкова изкъсо, колкото му беше навик преди 2–3 години. За последно ставаше дума за тираж, който гонеше 70-те милиона. Съответно скочиха и тиражите на останалите му 3 книги (не говоря за 2-те отпреди това, за които той едва ли би искал да си спомня, още по-малко името му да бъде свързвано с тях).

3) Дали звездата му залязва (финалната ми фраза в публикувания материал) или не, е трудно да се каже, защото противно на всякакви очаквания 5 1/2 години след ШЛ, той все още не е публикувал следващата си книга (за която се смята, че щяла да бъде със заглавие „Ключът на Соломон“, макар дори това да не официално потвърдено от Дан Браун). При среден интервал от 2 години между предишните му книги, голямото забавяне (спрямо предишния му „график“) явно отразява сериозни промени в нагласата на писателя по спекулативен начин да захваща (изкушавам се да кажа „лекомислено“) дълбоки теми (това сигурно е свързано в процеса в Лондон срещу издателството по повод основната тема в ШЛ и обвинението в заимстване на Юцялостната архитектира" от книгата „Светата кръв и Свещеният Граал“ от Бейджънт, Лий и Линкълн). Изглежда „Парен каша духа“. Времето ще покаже…