Когато чета праисторически роман, претендиращ, че описва епохални събития, неочаквам да се натъкна на повече еротични сцени отколкото ловни. Ако се върна в миналото ще мога да въведа едно момиче от местните в женствеността, но не и да си ощавя като хората някоя кожа.
За сюжета:
Докато прогонената от клана кроманьонка доказва, че общата пра баба на Доктор Дулитъл и Томас Едисон, съдбата й праща арийски жребец, който от където мине си размахва „женоправеца“ и оставя по няколко разбити сърца и синеоки бебета. От момента малко след срещата на двамата най-подходящият етикет за романа е „нежен реализъм“.
Друга важна особеност е, че всички кроманьонци ми внушават чувство на непълноценност. Езикът, културата, поведението, мисленето и всичко е по-близо до съвременните хора от колкото до ахейците да речем. Изобщо всичко ме кара да си мисля, че това е съвременен роман със праисторически заден фон. Като ще са глупости, да са поне малко по близо до достоверността. Когато почвах книгата, очаквах от авторката да разкрие как си представя истинските палеолитни хора, а не подробности от фантазиите си.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.