Читателски коментари (за „Повест за истинския човек “ от Борис Полевой)

  • 1. Елена (2 септември 2008 в 13:56)

    Една от най-хубавите истории за всички времена. Много ми е помогнала тази книга — в тежък момент обезателно я препрочитам!

  • 2. Драгомир (24 декември 2008 в 23:01)

    Една от най-силните книги които съм чел!

    Четох я преди много време и последните страници бяха откъснати. От тук успях да ги прочета.

  • 3. Rossi (22 април 2009 в 10:35)

    Прекрасна книга, прекрасна история! Много я обичам тази книга и мисля,че е едно от най-добрите произведения, които съм чела,а съм чела доста.

  • 4. BROMDAN (23 септември 2009 в 14:56)

    Страхотна книга, много истинска и неподправена история за силата на човешкия дух!!! Смятам че е важно всеки млад човек да прочете книгата за да разбере че няма нищо невъзможно, че колкото и безнадежна да е дадена ситуация, човек винаги може да намери изход!

  • 5. batekosta (20 октомври 2009 в 17:55), оценка: 6 от 6

    Голяма книга. Какви ли не хора, има по света.

  • 6. Петров (7 декември 2010 в 15:51)

    Изключителна, потресаваща!Най-добата книга на всички времена(за мен специално)!Който не е прочел, според мен е литературно „осакатен“

  • 7. tgt (6 януари 2011 в 18:07), оценка: 6 от 6

    С една дума- ОТЛИЧНА

  • 8. Жика (22 април 2011 в 21:45)

    Страхотна книга! Чете се на един дъх и е с толкова запомнящи се фрази. Така бях очарована , че намерих и филма , наснет по книгата (от 1948 г. — може би имах големи очаквания за него, но за съжаление е с доста „поизрязани“ сцени) с което затвърдих убеждението си, че няма място за сравнение.

  • 9. selia (23 април 2011 в 00:39)

    Една стойностна книга за борбения и несломим дух на човек.

  • 10. der Vogel (16 май 2011 в 22:37), оценка: 6 от 6

    Поучителна и наистина стойностна книга, независимо от лекия нюанс носещ се от тогавашните времена. Искрено се радвам, че я прочетох.

  • 11. etsatchev (5 октомври 2012 в 14:52), оценка: 6 от 6

    Изключителна история! Макар и роман е писана по действителен случай, просто фамилията на истинския летец е Маресиев, а не Месериев, както в романа.

  • 12. rhiad (3 юни 2013 в 10:23), оценка: 4 от 6

    Хубава история, но писана през 50-те години на миналия век, т.е. писателят е развалил историята заради изискванията на Партията — то червеноармеийците не са супер сила, то Партията не е Божия благодат и т.н. Мен лично много ме дразнеха тези моменти в книгата и като цяло оставиха в мен горчив вкус. За пример ще дам „Тихият Дон“ на Шолохов — в рамките на четири тома (или 2000 стр.) не изпитах такова раздразнение, защото авторът умело е отклонявал партийният натиск за изкуствена възхвала на болшевиките, но тук още в първите 30 стр. на човек му става противно от това роболепие.

  • 13. tonymm6491 (30 април 2017 в 11:05), оценка: 6 от 6

    Бях в прогимназията (70-7е години), когато прочетох тази книга за първи път! … толкова силно впечатление ми беше направила, че когато я поглеждах на рафта сюжетът ѝ ми беше толкова незабравен, че само я докосвах и нямаше нужда да я препрочитам… сега обаче, след като библиотеката ми е разпиляна… я намерих в интернет… не е като докосваш страниците, но благодаря на хората, които са си направили труда да я сканират :)

  • 14. pkkanev (29 януари 2018 в 22:54), оценка: 5 от 6

    Преклонение пред такива хора, дългът пред родината е над всичко. Но днес може ли мястото на което живеем да се нарече Родина?

    • 15. Мостич Ариеца (29 януари 2018 в 23:18)

      Едните са си въобразявали, че защитават Родината, а другите, че воюват за Фатерланда. А всъщност са били пушечно месо в мръсната скотобойна, устроена от шизоидните им фюрер-вождове — социалистите Хитлер и Сталин.

  • 16. зайдел (30 януари 2018 в 14:05)

    Книгата е написана от военен коеспондент за истински военен — участвал в в много сражения, ранен и върнал се отново в бой по собствена воля. Това е откъс от интервю с неговия син:

    „… Алексей Петрович имел степень кандидата исторических наук. Как говорила бабушка, «он поднаторел». По окончании войны занимался распределением матпомощи нашим военнослужащим. А затем его вызвали в ЦК и предложили или Академию Генштаба или Высшую партийную школу. Он сказал, что в мирное время безногие генералы не нужны, и пошел в ВПШ. Занимался очень усердно, сидел до 2 ночи за столом под зеленой лампой. Потом окончил аспирантуру при Академии общественных наук, защитил диссертацию по Курской дуге. Она даже издана. В ней рассматривал причины нашей победы над Гитлером.

    — В чем их видел ваш отец?

    — Главная причина была в том, что мы отстаивали свою землю.“

    Затова и се казва Велика ОТЕЧЕСТВЕНА Война!

    Книга, която краси всяка библиотека и душа.

  • 17. нин-джа (14 юли 2019 в 12:50), оценка: 6 от 6

    Всеки трябва да прочетете тази книга! Жалко, че не се учи в училище, защото можеше да попълни голям пропуск във възпитанието и разбирането за смисъла на живота. Прочетете, няма да съжалявате! Коренна разлика от повечето съвременни блудкави романи. Класика!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.