Много е хубава книгата! Сташен роман и то български.
И на мен много ми хареса романа. Четох го преди няколко години, но го помня така сякаш сега съм го прочела. Много интересен, привлича вниманието веднага, а не като повечето книги, където трябва да прочетеш половината за да ти стане интересно. Страхотен, истинско приключение!!!!!
Четох този роман в детска възраст и помня, че много ме впечатли.Това е лю
бимата ми книга.Ще я прочета отново.
Книгата е страхотна!!!В момента я чета и не мога да и се наситя!Препоръчвам на всеки,който чете това да я намери и да я прочете :D
Прерасна книга! Четяха ни я в залато за отдих и масови мероприятия, когато бях в санаториума за ревматично болни деца в град Банкя, някъде през 1964 година??!!! И до ден днешен много сцени от сюжета са живи в съзнанието ми!
Една от най-добрите книги от моето детство. Чел и препрочитал съм я многократно. За съжаление се загуби при преместването ни от едно жилище в друго. Продава ли се някъде сега ?
Аз я имам но съм я виждал по антикварните книжарници сега както няма пари хората много яко си продават книгите за съжаление
Купих си книгата преди месец на пл. Славейков. Втора употреба — 20 лв. Чела съм я като малка и помня колко интересна ми беше. Сега толкова години по-късно усещането е същото.
Имам я вкъщи. Мога да ти я подаря. Пиши ми тук. :)
Очаквах нещо като български аналог на „Наследникът от Калкута“. Прочетох един слаб и написан по ’Партийно’ поръчение приключенски роман. Краят на историята е поредната безобразна комунистическа пропаганда, претупан по жалък начин, поради невъзможността подобен род идеологическо ’четиво’ да се интегрира в жанра.
Ако мнениетята ви за литература съвпадат с тези, които аз съм дал за други произведения на този сайт, може спокойно да прескочите „Остров Тамбукту“ от Марко Марчевски и да се насочите към други много по-добри образци на приключенско четиво. Ако пък търсите глуповата комунистическа пропаганда, мисля, лесно може да се намерят по-синтезирани произведения.
Нивото тук е същото както на карикатурите изобразяващи американски войници, търкалящи се мъртво пияни с Кока-Кола по улиците на Западен Берлин след построяването на стената.
Оценка: слаб. Много слаб.
Съгласен съм, пропагандата е очевидна.
Вие двамата, айде да не ви наричам точно какви, че ще ми изтрият коментара — като не ви харесва книгата, не я четете. Тази книга е от нашето детство, четяхме я и после играехме на двора на нея. Давахме я назаем на приятелите си — само на най-верните, които щяха да я пазят и да ни я върнат. Иначе не се даваше. Израснали сме с тази книга, затова я харесваме — ама била наивна, ама била пропагандна, ама такова, ама онакова. Е и, какво от това?
Тази книга ни напомня, че сме били малки, че сме чели, а не сме киснали пред компютрите да играем Диабло или UT — а вие виждате само комунистическата пропаганда. И тук ли намерихте да се се оплаквате колко сте пострадали и колко тежко ви е било?
Книгата е страхотна! Моята баба я е чела като млада и сега ми я препоръча. Много ми хареса. Препоръчвам я на всички.
Страхотна е, чел съм я като дете няколко пъти и сега пак я чета, и откривам толкова нови неща! Горещо я препоръчвам !
Вярно е, че има пропаганда, но това е характерно за доста от добрите произведения от това време. Опитай сега да четеш Иван Ефремов, където има доста пропагандни елементи. Но това прави ли го по-слаб писател? Друг пример е Хиперболоидът на инженер Гарин на Алексей Толстой — натъпкан догоре с партийна пропаганда, но ако се абстрахираш от нея, ще видиш страхотния начин по който Толстой описва какво би станало, ако така ценните сега метали, са достъпни като водата. А именно — тотален крах на обществото.
Времето е било такова, ако искаш да ти издават книгите, трябва да отговаряш на определени критерии.
Относно книгата, аз също я четох за първи път като дете и е един от най-добрите приключенски романи за мен. Най-ярък спомен ми е останал от чудесният начин по който автора описва сблъсъкът на две култури; както между тази на белите и жителите на Тамбукту, така и между нас — по -ориенталски насочените източни култури със западната такава.
Изглежда при изчитането на доста съветска фантастика съм се научил да отсявам пропагандните елементи и да стигна до автора и книгата като литературно произведение. Искрено съжалявам, че пропагандата ти е попречила да се насладиш на чудесния приключенски роман, при това български.
Другият път когато попаднеш на такова произведение, просто с усмивка подмини пропагандните пасажи като нещо което си е изживяло времето и вече няма място в съвременният свят. Може и да ти хареса.
Поздравления
Достоен отговор на достоен човек
Oстров Тамбукту. Автор Марко Марчевски.
Тази книга не е в списъка на книгите, които трябва да прочета през лятото, но аз получих препоръка от един блогър да я прочета. Действието се развива по време на Втората световна война. Удивително начало- млад българин завършил медицина попада в Александрия. Съдбата го среща с турчин роден в България, който му помага да си намери работа при един англичанин. Описанието на кръчмата на турчина — хлътнало под нивото на калдъръма прозорче, през което слабата дневна светлина едва се процежда… Описанието на задаващата се и връхлитащата малката яхта буря в Индийския океан — силно ме впечатлиха. Дотук не видях никаква пропаганда. Малко прилича на Робинзон Крузо, но това е добре, защото и ние си имаме нашият Даниел Дефо. Оцелелите от корабокрушението и попаднали на остров Тамбукту се срещат със света на местните т.н. диваци, с реалностите на японската окупация на острова и със спасението си в лицето на английския военен кораб. Споделям мнението на продавача на книги на площад Славейков, който ми каза, че това е една от най-хубавите книги, които е чел.
баз бая си е хубава книгата
Този роман съм го чел в детството си. Толкова дълбоки спомени ми са останали, че имам чувството, че съм бил там. Препоръчвам я на всеки който не я е чел, който е чел, знае…! Нямам търпение да напиша коментара и да започна да я чета отново… може би ще е на един дъх. :)
Когато бях на около 10 години, смятах четенето на книги за едно от най-отегчителните занимания на света. Родителите ми ми предоставяха книги на всякаква тематика, от различни автори от различни държави — моят интерес траеше до 2-рата страница. Можете да си представите тяхната, а и моята изненада, когато хванах тази книга и не я оставих до самия край. Стана любимата ми книга…Сега не си спомням за какво се е разказвала и с какво ме е впечатлила, но 20 години по-късно — смятам да разбера. Ще пиша след прочита, за да споделя своите впечатления.
Отворете съзнанието си и четете книгата като малко дете. Тогава ще видите истинската ѝ протест.
Когато бях малък, за да събуди интерес в мен за четенето, баща ми оставяше книга в тоалетната. Тогава нямаше телефони, с които да пишеш коментари в читанката, нямаше и какво друго да правиш. Та един ден баща ми ни хваща с брат ми след училище и казва — давам 5 лв. ако някой ми каже къде се намира остров Тамбукту. Изданието което аз имам е с твърда корица и нарисувани туземци с копия. Не бях чел книгата, просто бях видял короцата, а самата книга ми се видя много голяма за четене 400+ страници). И все пак мислех си аз, с тия туземци ще да е някъде из Африка този остров. След няколко дневни гадания без да ми мине през ума да отворя книгата, баща ми ни даде отговорът — в тоалетната, там се намираше книгата. Ето затова я прочетох и оставила траен спомен в мен.
Препоръчвам ви горещо!!!
Не я препоръчвай! Тези който не са я чели като деца няма да разберат!
Спомнете си какво пишеше на задната корицата, на книгите от „Световна класика за деца и юноши“! — "Има книги който …….
Или каквото бе казал поручик Ржебски на капрал Беляев при един подобен случай…….
Книгата е чудесна, българска, жалко че е вкарал класовите елементи , без тях щеше да е световен шедьовър
Като дете бях я захващал на два пъти, но така и не я дочетох. През всичките тези години винаги съм си спомнял за нея и ето че сега я прочетох цялата.
Лично на мен не ми хареса. Просто стилът на автора не ме увлече. Изненадан съм, че книгата е била толкова тачена преди, а и сега в коментарите има много положителни отзиви за нея. Като казвам, че не ми харесва, не визирам пропагандата, която е отявлена, просто стилът не ми допада. Но всеки има различни виждания.
Краят на книгата е много рязък, много въпроси, които читателят си задава, остават без отговор. Това ме кара да си мисля, че авторът е имал намерение да доразвие историята в нова книга, в която вероятно Андо щеше да се върне на острова и щеше да помогне на туземците да се спасят от американците. Но това са само догадки и аз нямам право да дописвам романа. Дано тези, които я прочетат, да им хареса.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.