Читателски коментари

Космосът да ти е на помощ, Александър от Иван Мариновски

angel_soul (27 септември 2008 в 01:37)

Тази книга е просто невероятна,не може да се опише с думи! Чела съм я два пъти и няма да съжалявам ако я прочета трети път!

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

angel_soul (27 септември 2008 в 01:29)

Да,книгата наистина е специална,завладяваща и уникална,и хора,нека се разберем,това е РОМАН,а не фактологическа литература. Заслужава си да се прочете,това е всичко.

Мечът на Шанара от Тери Брукс

angel_soul (27 септември 2008 в 01:23)

На мен лично не ми хареса,беше плоска и само си изгубих времето.

Мълчанието на агнетата от Томас Харис

angel_soul (27 септември 2008 в 01:21), оценка: 6 от 6

Книгата си заслужава всяка минута за нея.Уникална е!

Денят на трифидите от Джон Уиндъм

angel_soul (27 септември 2008 в 01:17)

На мен също ми беше скучна в самото начало,но по-нататък стана толкова завладяваща,че я прочетох на един дъх! Заслужава си да й се обърне внимание!

То от Стивън Кинг

angel_soul (27 септември 2008 в 01:16)

Е,това е Стивън Кинг и най-популярната му книга,няма какво повече да кажем освен,че преживяването да прочетеш „То“ е неописуемо!

Гробище за домашни любимци от Стивън Кинг

angel_soul (27 септември 2008 в 01:14)

Книгата е страхотна и трябва да бъде прочетена от всеки почитател на Стивън Кинг.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

angel_soul (27 септември 2008 в 01:12)

Книгата беше странна,но според мен с дълбок смисъл. Наистина и аз не съм срещала нещо подобно,но това може да се тълкува само в добрия смисъл.

Всички страхове от Том Кланси

mincov (26 септември 2008 в 21:34), оценка: 5 от 6

Много добре написан роман, всичко изглежда толкова реалистично все едно наистина се е случвало.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

AlexeiPorfir (26 септември 2008 в 16:54), оценка: 4 от 6

Мисля, че реагирате малко пресилено. Ок, книгата е добра и се смята за класика, но това не прави хората длъжни да я харесват. Щом някой не я харесва не означава автоматично, че е абсолютен идиот, който не разбира нищо от литература и т.н. Мисля, че е по-добре да зачитате правото на собствено мнение.

Аз лично смятам книгата за малко надценена и бях много разочарована, след като я прочетох. Смятам, че някои от разказите на Селинджър са много по-добри.

Гробище за домашни любимци от Стивън Кинг

Мерил Стрийп (26 септември 2008 в 11:25)

Най-доброто! Повече от най-доброто, НЕВЕРЯТНО ЗАВЛАДЯВАЩО!

Убийството на Роджър Акройд от Агата Кристи

PeTiA (25 септември 2008 в 22:13)

Няма втора такава книга! Повече от страхотна :)

След погребението от Агата Кристи

:):):) (25 септември 2008 в 22:10)

МНООООООГО интересна!!! Препоръчвам я на всички,които не са я чели! Агата Кристи в пълния си блясък!

Двойно убийство от Агата Кристи

PeTiA (25 септември 2008 в 22:07)

Прочетох я наскоро за един ден!!! Страхотна(като всички книги на Агата Кристи)! Естествено,доста объркваща и пълна с изненади-хареса ми много :)

Грамофон на нощта от Тери Пратчет

Скрит (25 септември 2008 в 20:53)

Преводачът е за бой, по-добре някой друг да го преведе и това недоразумение да се изтрие.

Сърцата на тримата от Джек Лондон

Руси Иванов (25 септември 2008 в 13:20)

Книгата я намерих на времето в руската книжарница в Стара Загора и въпреки че ми се смеят(заслужено) на руския не можах да я оставя докато не я прочетох.По късно направих и пиратската песничка с която често си спомням за невероятните приключения и неочаквани развития на ситуациите.

Сблъсък на крале от Джордж Р. Р. Мартин

мартин (24 септември 2008 в 21:17)

Супер е той Мартин, супер е.

Разпознаване и събиране на билки от Борис Китанов

Ирена Григорова (24 септември 2008 в 16:29)

Произведението е прекрасно! Поздравявам целия колектив. Но, ако може да се използва и като справочник, а не само да се чете ред по ред. Както е в енциклопедията.

Още веднъж — поздравления за прекрасната книга и благодаря за предоставената възможност

Терез Ракен от Емил Зола

tkirilova (23 септември 2008 в 17:20), оценка: 4 от 6

Това е първото нещо, което чета от Зола. Първото ми впечатление за романа е че е повече описателен, отколкото наситен със събития и герои. Някак си сюжетът е като застинал на едно място, непрекъснато се обясняват агонията и терзанията на главните герои, което прави тази книга малко натрапчива. Читателят сякаш се заразява с невралгията им. Самото действие дори според мен не подлежи на такава описателност, защото само по себе си е много кратко като период и развой. Някак си читателят няма търпение да достигне до развръзката, стараейки се да изпревари всички страници, наситени с негативизъм и болезнено отрицание на вината, разяла до край героите. Именно поради това книгата се чете на един дъх.

Родният език свещен от Паула Лайт

нт (23 септември 2008 в 13:13)

Любопитно е, че авторка пишеща под (предполагам) псевдонима Паула Лайт се е загрижила за чистотата на българския език.

Подведен точно от името, аз се зачудих как ли пък англоезична писателка се е задълбала в темата за „родният език свещен“. Много по Вазовски ми прозвуча, т.е. — съмнително.

Прочетох статията без прекомерно усилие. Като цяло съм съгласен с изложеното, но го намирам за напълно очевидно, безинтересно и сглобено изцяло от клишета.

Набутването на библейски ’истини’, гъза на азис, кенеди и чърчил в торбата с аргументите сигурно трябва да внесе аромат на пост-модернизъм. На мен обаче ми намирисва на лош вкус.

Подобни творби пишеха моите лишени от въображение съученички-натегачки преди двайсетина години. Разбира се, тогава поливаха отгоре обилно с червена боя.

Поредното есе на отличническо-гимназиално ниво.