Алекс Кош
Огненият патрул (1)

Прелюдия

Слънцето бавно се издигаше над Златния град. Безликите сенки се разпръснаха из пукнатини и мазета, а многобройните „маргаритки“ лениво се разтвориха, за да уловят магическата енергия. Неуверено и предпазливо по улиците започнаха да се появяват хора. Но липсваше обичайното сутрешно оживление, виковете на уличните търговци, веселия детски смях и щастливите лица…

Днес беше ден за траур. И този траур беше посветен не толкова на внезапната смърт на императора на Илирия, колкото на края на спокойния живот. Живееха си хората в Илирия спокойно и изведнъж хоп — време за промяна. А времето за промяна си беше много смутно време. Всички жители на Лита усещаха, че се надига буря, но от това не им ставаше по-леко. Още не е било смутни времена да минат без жертви от страна на мирното (и не толкова мирното) население, което не принадлежи към Високите домове. Но без жертви от страна на управляващите семейства — да, това се случваше често. И обикновеният народ страдаше винаги, независимо от изхода на конфликта, отприщен от Високите домове за такава ежедневна дреболия като властта. Ето защо не им беше забавно на обикновените хора.

Със смъртта на императора започна една все още невидима борба за престола му, защото пряк наследник старецът така и не остави. И не се знаеше кога латентната конфронтация между Високите Домове ще премине в открита борба не на живот, а на смърт…

Дори съседните държави се раздвижиха с надеждата да се възползват от несигурното положение на Империята — зачестиха нападенията на вампирите, а Шатерския халифат отново обърна поглед към спокойните Погранични райони.

Над Златния град витаеше дух на несигурност…