Читателски коментари

Когато за първи път прочетох книгата, бях изключително разочарована. Голям фен съм на „Гордост и предрасъдаци“, която е толкова динамична. На всичкото отгоре преводът ми се стори ужасен, сравнен отново с „Гордост и предрасъдаци“, а книжното издание беше и е пълно с тъпи печатни грешки. С времето толкова започнах да я харесвам и разбирам, че сега не я сравнявам с други книги. Една много нежна и носталгична книга, не непременно по вкуса на всеки.

Обожавам Джейн Остин. На долния цитат се смея винаги, когато го прочета. За мен тя е невероятен описател на характери, вниква и отразява толкова точно човешката природа. От друга страна актуална и до днес, никога демоде (поне за мен): „Този кон изобщо не усети кога стигнахме «Уолкът Чърч». Само вижте предницата му, вижте хълбоците му, вижте как се движи — такъв кон не може да изминава по-малко от десет мили в час. Дори да завържете краката му, пак няма да спре. Какво мислите за двуколката ми, мис Морланд? Страшна е, нали? Добре направена — от градски майстори. Купих я едва преди месец. Беше я поръчал един студент от колежа «Крайст Чърч», мой приятел, много добро същество. Покара я няколко седмици, мисля, колкото да бъде оправдано да се раздели с нея. Точно тогава, по стечение на обстоятелствата, търсех някоя по-лека кола, макар че твърдо бях решил да се сдобия и с двуколка с два коня. Така се получи, че срещнах този приятел миналия семестър на Модлин Бридж, точно когато се връщаше в Оксфорд. «О, Торп, казва той, случайно да ти трябва нещо малко, подобно на това? Колата е отлична, но ми омръзна до смърт». «Да пукна, казвам, ако аз не съм човекът, който ти трябва. Колко искаш?» И колко, мислите поиска, мис Морланд?

— Сигурна съм, че няма да позная.

— Вижте, направена е като за двоен впряг — седалка, покрито място за багаж, отделение за саби, странична оградка, пазеща от кал, лампи, сребърна обковка — всичко е налице. Железните части са почти като нови, даже още по-добри. Той поиска петдесет гвинеи. Веднага се съгласих, дадох му парите и кабриолетът бе мой.“

Една от любимите ми книги. Изключително ми харесва от началото до края.

Невероятна поредица.Много ми харесаха препоръчвам ги на всеки който е любител на този вид Романи!

Защо толкова се фокусирате върху образа на Ана — тя е само персонаж. Текстът е философски и е съсредоточен върху смисъла на човешките постъпки, който често се разминават във външното си проявление и във вътрешно нравствен смисъл.

Съсредоточеното четене на текста от началото до крайния пасаж ще ви отведе до тази идея.

Романа е уникален. Отдавна не съм чела нещо толкова забавно, различно, непредвидимо и в същото време много романтично.

Със сигурност ще прочета и всичко друго на авторката до което се добера.

Горещо я препоръчвам:)

Малко останах разочарова от края, но иначе и двете книги са невероятни!

Уникална книга.Просто не можех да спра за минута,докато не я прочета.Благодаря на този,които я е качил.

Да, прав/а сте. Какво ни разкрива книгата за сексуалната ориентация е нещо наистина второстепенно. Не проумявам защо хората отдават такова голямо значение на влеченията, щом далеч не се изчерпваме само с това. Качествата ни като хора са най — разнообразни.

Лек ден

Корекцията е нужна, защото програмите за разпознаване на текст допускат грешки (като излишна запетая заради петно на страницата и др. подобни). От коректора се изисква да поправи текста така, както е в хартиеното копие. Доколко добре си е свършил работата — това вече е друг въпрос…

Много силна книга , струва си да се прочете.

И аз не знам на какъв принцип се прави „корекцията“ три години след издаването на книгата, нито пък защо е нужна изобщо. След като се ползва корицата на издателството и се посочва името на преводача, допълнителни корекции по текста са недопустими. Аз съм преводачът на тази книга и си направих труда да разлистя хартиеното копие. Още в първото изречение от посвещението (от текста в читанка) виждам — „В памет, на Пат Тилмън…“

Тази запетая не е моя, никога не съм я слагала, няма я и в хартиеното копие. Отказах се да сравнявам повече, разбрах каквото ме интересуваше. Нося отговорност за превода, издаден на хартия през 2007, с всичките му евентуални грешки, които аз съм направила, но не и за корекциите, които някой е нанасял тук.

Поздрави,

Калина

Огромни блaгодaрности към преводaчкaтa! Аз лично никога не бих критикувалa превода на което и да е произведение особено ако ми е любимо. А сaгaтa Здрач ми е нaй — любимото. :)

Личи си, че историята ти е сила. А най-жестоката криза за Германия ще последва след управлението на този „блестящ политик“.

Невероятна книга, както всяка друга от трилогията за Ази.

Преди да започне войната, Хитлер е изправил на крака, извадил е Германия от може би най-жестоката криза, в която е била някога. Така че — да, блестящ политик. Самото му идване на власт се дължи на некадърниците и крадците, които са управлявали преди него…сещай се.

Бари и аз мисля като тебе, тези които не са живяли в онова време когато за да си купиш хубава книга те задължаваха да купиш и още една, не знаят за онова време как чакахме да се върне в библиотеката някоя хубава книга…. ех времена, помниш ли СИНЪО ЛЯТО И СЕДМОРКАТА НА БЛЕЙК?

Няколко месеца събирах смелост, за да прочета тази книга, защото знаех, че е разтърсваща (вече бях чела „Ловецът на хвърчила“). Е, успях накрая да се преборя със страховете си и я прочетох. Потресаваща е най-меко казано. Авторът е великолепен, перото му е „леко“ и историята буквално се лее, но събитията…, събитията там са безумни и по своему толкова човешки и… смазващи.

Докоснете се до тази книга, там всяка буквичка си струва труда да я прочетеш!

Това беше една от любимите ми книги от юношеството и определено от книгите, които запалиха интереса ми по историята. Жалко е, че бедната ни държава не може да създаде филми за славното си минало.

На мен ми прилича на Братството на черния кинвал и много ми хареса с удоволствие бих проела и следващите книги :)