Читателски коментари (за „Алхимикът “ от Паулу Коелю)

  • 1. anito (9 септември 2007 в 09:46)

    Тази историйка много ме заинтригува…Погледнато е философски на живота,на съдбата на човека и т.н.Произведението е нещо подобно на „Малкият принц“ от Екзюпери!

  • 2. Pavelcho (28 януари 2008 в 21:02)

    Прекрасно е, толкова нежно! Навсякъде около нас се случват неща, от които да черпим познания и мъдрост. Романът граничи с абстрактното в живота, и тези които са привърженици на „действителните“ аспекти от него, вероятно ще го оценят по-занижено. Въпреки това си струва прочита!!!

  • 3. BY (2 юли 2008 в 14:30)

    след тези ваши мнения се отказах да го чета

    • 6. funky fani (18 август 2008 в 19:14)

      ахаха

      сега и аз се чудя дали да го чета, ама аре почвам ;)

      • 7. funky fani (20 август 2008 в 10:59)

        хаха

        прочетох го, леко четиво, но е прекалено ала Малкият принц :)

  • 4. thefarthestshore (27 юли 2008 в 16:23)

    Само ше ти кажа, че ше съжаляваш, ако не я прочетеш!

  • 5. Петър (5 август 2008 в 15:12)

    Аз също харесвам реалистични романи, но този, въпреки абстрактността си, ми хареса много навремето като го четох :)

  • 8. Милена (15 септември 2008 в 01:31)

    Това е книга за хора богати по душа, за хора с абстрактно мислене и висок интелект и дух, чийто стремеж не е единствено материалното. Вярно, в центъра на сюжета стои съкровище, но то е само, за да покаже на читателя колко е красиво, борейки се за целите си да откриеш смисъла в простите неща.Ако не забележиш малките детайли, може би ще пропуснеш същественото. Устремявайки се към крайната цел човек не трябва да се подчинява само на нея, а да открие съвършенството и смисъла в заобикалящия го свят. Учи да се бориш за мечтите си, да не се отчайваш и предаваш пред несполуките. Има цитати от евангелията — по този начин посочва, че всъщност Любовта е смисъла на живота, Всемирната душа това е Бог. Мактуб.

  • 9. кайзер (30 декември 2008 в 00:11)

    бях сигурен , че книгата е слаба поради това, че много я хвалеха и сякаш едва ли не е модерно да си я чел.Реших да проверя, оказах се прав.Четиво за блондинки :))

  • 10. stonecoold (3 януари 2009 в 00:12)

    След 10 години,е препрочитам.доста неща ми минаха през главата.впечатлен сум,както и пьрвият пьт.заслужава си след 10 години пак да е прочета.

  • 11. RedemptIon (1 май 2009 в 17:18), оценка: 6 от 6

    Аз прочетох книгата за един ден, много ми хареса след 1 седмица си купих Петата Планна, още не сам я прочел но се надявам да е добра :)

  • 12. Денис (18 октомври 2009 в 01:08)

    Не сравнявайте тази книга с „Малкият принц“. Последната е непреходна.

  • 13. monnitas (6 ноември 2009 в 23:59)

    На вниманието на Кайзер!!!

    Би ми било интересно да дадете пример за четиво „антиблондинки“. За мое съжаление „уж“ се мъчите да избягате от рамките на модерното, но се оплитате в него като блондинка :)

    Останете със здраве

    • 26. Ник (2 май 2011 в 18:04)

      Прмер: романите на Робърт м. Пърсиг

    • 44. tzdk (17 април 2013 в 09:52)

      Една препоръка и от мен: „Куклен дом“ от Ибсен. Но преди това, може би е добре да прочетете — А. Дюма, Жул Верн, В. Юго, защо не — Е. Зола!

      • 45. назгул (17 април 2013 в 12:48), оценка: 2 от 6

        Ибсен? Със същия успех можеш да препоръчваш на първолаци Достоевски.

        • 46. tzdk (17 април 2013 в 18:05)

          Струва ми се, че превода на „Куклен дом“ на този сайт е доста ранен ( 1956 г. ).

          … т. е. че е доста опростен ( възможно е дори да е „адаптиран“ ).

          Затова не изключвам и възможността и не дотам „подготвени“ читатели да схванат произведението.

  • 14. pavlikenski (3 януари 2010 в 22:11)

    М и тук мнение да изкажа и аз че сепак капацитетите трябва да си казват тяхното :) с малкия принц или малкият че тук държим на правопис … няма нищо общо :) сидхарта на хесе прочетете … там вече ок :) но но но :) мен тая книга доста ме вдъхнови промени и така нататак но …. след като прочетох сидхарта малко по иначе се мисли но …пак но но :) заслужава си четенето лека приятна забавна с достатачно доза мисъл философия и кой каквото и както иска да намери :)

  • 15. Искра (14 май 2010 в 14:12)

    Сега разбирам защо тази книга, както и изобщо поезията на Паулу Коелю се цитират като любими от всички манекенки и публично известни празноглавки. Книгата не е лоша, но в нея се говори за истини, които всеки човек преминал пубертета е нормално да е осъзнал. Един зрял човек не може да се впечатли така силно от фактите, за които става въпрос в произведението, тъй като вече ги е преживял по свой уникален начин и знае, а не се главозамайва от написаното. Няма нищо специално, освен, че действително е доста леко четиво, което всъщност се дължи на елементарните заключения, изводи и повторения. Книга-приказка, която трябва да бъде прочетена от всяко дете, така както приказките на Андерсен и много други. Нищо ново на белия свят.

  • 16. Анонимен страхливец (15 май 2010 в 04:25)

    Подкрепям! Много точно казано.

  • 17. Анонимното_момиче (31 юли 2010 в 00:23)

    Книгата е много хубава с много дълбок смисъл,просто трябва малко повече мисъл за да се разбере. Книжката не е просто поредната приказка за деца,защото доста хора преминали пубертет не са осъзнали истините за които се говори в книгата. Та книжката е много добре замислена и написана така,че ако я четем просто повърхностно няма как да разберем истинското послание и истинската мъдрост.

  • 18. azpesho (6 септември 2010 в 13:12)

    Добре, че сте се потрудили да прочетете книгата. Докато четох публикуваните мнения, почуствах, че имате нужда от образоване.

  • 19. Мартин (16 ноември 2010 в 16:34)

    Напротив, изобщо даже не се изискват големи мисловни напъни, за да се разбере смисълът. Много плоско четиво. Много жалко, ако наистина както казва анонимното момиче, има хора и то немалко, които не са осъзнали истинското полсание и истинската мъдрост. Не е толкова сложно мило момиче, напротив! Действително слабата образованост вече сериозно изпъква.

  • 20. telefonka (1 януари 2011 в 19:48), оценка: 1 от 6

    Чух толкова добри възгласи за тази книга и за автора, че реших да я прочета.

    Уви, аз ли съм очаквала прекалено много или наистина е така, но това е една ужасно посредствена книга, а цялата тази абстрактност ми дойде в повече.

  • 21. Vanya (11 януари 2011 в 21:46)

    По-скучна книга не бях чела — даже нямах нерви да я изчета до края…

  • 22. Роди (30 април 2011 в 08:01)

    Бях чувала само хубави неща за книгите на Паулу Коелю. Много се зарадвах, когато ми попадна Алхимикът и веднага се зачетох. Първите 30–40 страници бяха поносими, примирих се с мисълта, че чета една приказка написана на много прост език. След това авторът започна да припомня за неща, които са се случили преди 10-на страници. Това повторение, което продължава до края на книгата в един момент става досадно, дори обидно. Предполагам, че това би било страхотно четиво за човек между 15–18 годими. За съжаление, аз не научих и не получих нищо от тази книга.

    Ако ви се чете приказка с малко цитати от библията, корана, малко езотерика и която от всяка страница ще ви напомня да следвате мечтите си и да не се страхувате, защото вселената ви помага, то тогава това е книгата, която търсите.

    • 23. Владимира (30 април 2011 в 13:02)

      Подкрепям с две ръце!!! След толкова реклама и всякакви начини на популяризиране си купих две книги на Коелю — „Вещицата от Портобело“ и „Алхимикът“. Личното ми мнение е, че авторът е харесван от хора, които обикновено не четат и си мислят, че популярното е винаги и качествено. Май не винаги е така… Обикновено разбирането идва с практиката, така че съветът ми е „четете за да имате база за сравнение“.

      • 24. ЦЦЦ (1 май 2011 в 14:33)

        Много правилно го каза. Четете за да имате база за сравнение.

        Но моля Ви спрете да нападате толкова автора, толкова много отрицателни коментари не бях виждал. Защо никои не оплюва толкова хилядите издаващи се в България булевардни романчета, които повярвайте са не по-малко исвестни сред читателите им. Според мен сега е просто на мода да се развенчават разни „големи“ писатели, като Пауло К., е и това значи ли че няма нужда от тях?

        • 29. Роди (4 май 2011 в 06:28)

          ЦЦЦ,

          Далече съм от мисълта да нападам автора. За него все още нищо не мога да кажа, защото засега съм прочела единствено „Алхимикът“. Искам да прочета „Вероника решава да умре“, но ще поизчакам да позабравя разочарованието си от тази книга. Нищо не мога да кажа и за булевардните романи, защото просто не чета такива. Успех.

          • 30. Нел (4 май 2011 в 11:31)

            Роди,

            не бих ти препоръчала „Вероника решава да умре“,тя беше втората книга която прочетох от автора…

            Щом „Алхимикът“,не ти е допаднал,едва ли ще се впечатлиш от неговите произведения въобще.

            Все пак опитай с „11 минути“

            • 31. ЦЦЦ (4 май 2011 в 17:38)

              Роди,

              Аз също бих ти препоръчал „11 минути“, според мен е най-добрата книга на автора. Колкото до „Алхимикът“, това е една добре звучаща приказка и би трябвало, като такава да се разглежда и оценява. Определено ме зареди с положителна енергия, но тя като контрапункт на „Малкият принц“,творба която макар и представена, като приказка израства до произведение от съвсем различен калибър, тя няма дълбокия поглед върху света, човешките взаимоотношения и любовта, като най-ценно от тези чувства. „Вероника решава да умре“ е една доста безинтересна книга, по мое мнение.

  • 25. нт (2 май 2011 в 14:00)

    Голяма дискусия, голямо чудо!

    На мен мнението на Искра най ми допадна:

    „15. Искра (14 май 2010 в 14:12)

    Сега разбирам защо тази книга, както и изобщо поезията на Паулу Коелю се цитират като любими от всички манекенки и публично известни празноглавки. …“

    Случи ми се така, че приятелка, на която много държа настоя да прочета „Алхимикът“. Естествено, предполагах какво ме чака, но си рекох, че все пак може и да не е чак толкова зле. Направих глупостта да се нахендря по време на безкрайни самолетни полети… Трудно е човек в самолет да смени книгата, затова упорствах с надежда че все нещо ще се случи, че нещо ще ме изненада.

    С право всички издатели са отказвали публикуване.

    „Творбата“ е едно безкрайно досадно каканижене. Структура изцяло липсва, а стилистично е на нивото на художествената самодейност.

    Сладкодумен (но досаден) хитрец, на който липсват сериозни познания по каквото и да било, но претендира за мъдрост, жонглирайки нескопосно с малкото до което се е докопал, прочитайки (вероятно) няколко любими автори и опитвайки се неумело да ги копира.

    Сравняването на Малкият принц и настоящето писание е до такава степен неуместно, че ми напомня за крокодила, който бил по-дълъг отколкото зелен.

    Така и с П. Коелю — набеден е за писател от фейсбук поколението, но е по-скоро неуместен отколкото талантлив.

    Времето, надявам се, както винаги ще бъде истинското мерило за нещата.

    Не си губете времето. Има толкова хубави книги, които човек може да прочете.

  • 27. Ник (2 май 2011 в 18:19)

    Книгата е направена по тертипа на американска презентация на телевизионен проповедник — грабва те веднага със сладкодумност, обсебва те и започва да те върти около едно и също. Зомбиране с едни и същи думи, една мантра, която се набива до безкрайност и т.н. А цялата история се върти около една от приказките на Шехерезада, която е доста по-стегната. Впрочем това е едно от нещата, които си заслужава да бъдат нападнати — не може да се правиш на гуру (Коельо) и да даваш напътствия за живота, а да си плагиат. Все едно да направя чалга версия на „Рапсодия в синьо“ и да съм велик композитор — не става…

    Тема за размисъл: как човек следва мечата си примерно да стане писател ако е роден с IQ 30? Приказките са чудесно нещо ако не се опитват да бъдат наръчници по успех в живота.

    • 33. Essie (16 януари 2012 в 23:06), оценка: 6 от 6

      Това за мен е най-синтезираното и точно описание на книгата. А жалкото е, че реших да прочета още няколко книги на Паулу Коелю и тази ми се струва най-добрата от тях :D Съдба…

    • 50. drackemoor (20 ноември 2013 в 02:15)

      Много точно определение. Изключително глупава книга… Както и всички книги на Коелю между другото.

  • 28. ventcis (3 май 2011 в 21:16)

    Да сравняваш Куелю с Екзюпери…? Сетих се за онзи виц: „…срещу мене да бягаш,не мож’ ма стигна…“ ’Ми, че те бягат на различни стадиони… Аре…

  • 32. минка (21 август 2011 в 15:27)

    някой от вас чувал ли е за акашановите хроники????на едгар кейси? ако ги прочетете няма нужда да се прочита"алхимикът"…става безинтересно :)

  • 34. bubeskus (22 април 2012 в 15:15)

    Ето моето мнение, защото мнозина казват, че книгата не струва. Ще говоря с думите на автора.

    „— Чаках цял следобед и цяла вечер — каза англичанинът. — Той дойде, когато започнаха да се появяват първите звезди. Разказах му за това, което търся. Тогава той ме попита дали вече съм превръщал олово в злато. Отговорих му, че именно това искам да науча. Тогава той ми каза да опитам. Единствените му думи бяха: «Върви да опиташ.»

    Момчето мълчеше. Англичанинът бе пропътувал цялото това разстояние, за да чуе нещо, което вече знаеше.“

  • 35. даниела (28 април 2012 в 11:39)

    Това е книгата , която ме крепеше в много труден за мен момент. Тогава случайно попадна в ръцете ми и оцелях благодарение на нея!

  • 36. Нинка (15 май 2012 в 19:18)

    Здравейте! Нека не нападаме автора или произведенията му. Винаги ще има такива, на които книгата ще се харесва и обратното..Както всяко нещо в живота..Човек гледа от собсвения си опит и преживявания и съди от своята си позиция..за добро или лошо! Лично на мен Алхимикът ми хареса и имам своите доводи за това. Не мисля, че за да ти хареса дадена книга, е свързано с това кой какъв умствен багаж има , дали е блондинка, брюнетка и т.н. Книгите са извор на познание!

  • 37. Александра (27 май 2012 в 12:58)

    След толкова груби и арогантни коментари се почувствах някак си омърсена. „Алхимикът“ е едно богатство в ръцете на тези, които я държат. Аз съм впечатлена от този автор и от произведенията му. Прочетох книгата на един дъх и тя ме отведе в тези светове, за които душата ми е мечтала и е летяла тайничко в сънищата ми. Прекрасна книга, с много мъдрост, с много красота, тайнства, екзотика, тя просто те кара да летиш, да мечтаеш. Аз не съм маникенка. Завършила съм Български език и история, после Политология. Дипломация и национална сигурност. Говоря два езика перфектно, имам собствен бизнес и съм само на 24 години. И сега някой от вас ще се изправи и ще каже, че съм тъпа и не мога да подбирам книгите си? Моля ви, хора, осъзнайте се. С тези груби езици и с тази лошотия и завист в сърцата няма да стигнете доникъде.

    Призовавам всички: четете Паулу Коелю и няма да съжалявате !!!

  • 38. Стефан (18 август 2012 в 16:42)

    Александра, язък ви за образованието по Български език, когато пишете „манИкенка“; слагате точки, вместо запетаи; пропускате запетаи или пък оставяте интервали преди препинателните знаци…

    Отделно Вие сте непознат за науката феномен, понеже само на 24 вече имате четири висши (по начина, по който сте ги разделила, оставам с впечатление, че сте завършили четири специалности; и каква, за Бога, е тая специалност Дипломация) и сте бизнес-дама (от структурата на изречението Ви оставаме с впечатление че сте и успешна такава).

    Паулу Коелю — за мен лично словоблудстващ дърдорко с претенция за мистична мъдрост.

    Никого няма да моля да се осъзнава, всеки от нас си има глава на раменете и е свободен да чете каквото си пожелае.

    Ще помоля само за следното — след всички фанфари в прослава на Коелю, след всички метани и аплодисменти, с които почитателите му го засипват, нека човек да има правото да не го харесва, без да бъде обвиняван в завист, лошотия, злоба или липса на мозъчна активност.

    Със здраве всички, радости, успехи и слънчеви целувки!

  • 39. БОТУКС (4 март 2013 в 04:33)

    Гледам коментарите и се радвам ,че все някой е намерил нещо в тази книжка …. (крепила ги е …. сила им е давала) и ЕЙ БОГУ РАДВАМ СЕ ЗА ВАС !Но , О боже господи ……. Гледам и слушам за този автор в подължение на месеци най-вече от добре сложени момичета с хубави изправени коси и с напомпани устни (най-вече нацупени)…( към който аз нямам нищо против : ) а и до момента и те към мен нямат… напротив : )както и да е , да не се отклнявам ! Рещих да я прочета след препоръките на една позната и на един приятел, който се слави ,че е чел доста ……. и така докато си пиех винцето във нас пред компа речих да си отворя читанката и да потърся АЗ …Алхимикът ! Изчетох приказката(незнам как просто да я нарека тази книжка по друг начин ) или да я нарека ….бестселъра на нашите манИкенки. Отне ми 3 часа …. приказката не е лоша или по скоро не е нищо особено …. четях и си пиех винцето съвсем спокойно в очакване на края ,който дълбоко в себе си се нядявах да ме разцепи на две! Останах дълбоко излъган макарче още посредата знаех какво да очаквам като край…

    Айде кажете ми как сега да прочета „11 минути“ след това ….(СЪЩО ЖЕСТОКО ПРЕПОРЪЧАНА )

    Нека ви кажа …. СИПВАМ СИ ОЩЕ ЕДНО ДОМАШНО ВИНЦЕ И ПОЧВАМ ДА СЕ РОВЯ ЗА НЯКОЯ КНИЖКА ОСТАВЯЙКИ „ПОЛИЧБАТА“ ДА МЕ ОТВЕДЕ ДО НЕЯ !

    • 40. Кривошапкова (4 март 2013 в 18:30)

      Привет, Ботукс. Подкрепям мнението. Не е лошо книжлето, но е литература / приказка за подрастващи. Всяка книжка си има определеното време за четене. Е, някои книжки / тук включвам и сродните от Х.Букай/ намират читатели и сред по- големичките ( а те са си големички на претенции, на количество ботокс или на снимки в санитарни възли и пр.). Но какво да се прави? Може и да порастнем някога, знае ли се?!

      • 41. мен (6 март 2013 в 12:56)

        И дано докато пораснеш (а не порасТнеш) да се ограмотиш!

  • 42. to5ov (15 април 2013 в 08:31)

    Радвам се, че има 2–3 човека, които са хванали смисъла горе долу, четивото въобще не е за манекенки.

    Ето как авторът възприема и разбира живота, идеята е оригинална, срещал съм нещо подобно в „Дюн“ и трябва да ви призная, че все повече започвам да вярвам във възможността човек сам да избира съдбата си.

    п.с. Не обръщайте внимание на коментарите, четете и си създавайте собствено мнение, как съм се смял с някои хора тук не е истина просто!!!:))))

  • 43. abril_1988 (16 април 2013 в 17:47)

    Човек се учи докато е жив, не смятам, че произведението е за подрастващи. Леко четиво,което се чете на един дъх и можете да се замислите над собствената си съдба след края :)

  • 47. pgaidarov (17 юни 2013 в 13:57), оценка: 3 от 6

    Страхотна книга… стига да си до 20 години. Не искам да подценявам никого, но не е сериозно четиво за хора над тази възраст.

  • 48. bubeskus (11 ноември 2013 в 00:12)

    В интерес на истината мисля, че до 20 години на младите хора им се харесват книги от рода на „Граф Монте Кристо“ и „Алхимикът“, след тази възраст обаче истинските читатели започват да търсят по-тежка литература и се насочват към руските класици като Достоевски, Лермонтов, Чехов, Солженицин и прочие. Или към научна фантастика като тази на Джек Лондон и братя Стругацки. Това са само примерни заглавия, с които се цели да се рамкират различните периоди и различните предпочитани заглавия.

  • 49. Frey (20 ноември 2013 в 00:26), оценка: 4 от 6

    Коелю не е оригинален автор. Абсолютно същия сюжет има един много по-ранен разказ на друг латиноамериканец — Хорхе Луис Борхес, като самият Борхес посочва, че просто преразказва много по-стара история. Коелю е разгърнал тази история до обема на роман… и може би тази книга е най-доброто което е можел да направи изобщо.

    В латиноамериканската култура като цяло дори големи автори не се смущават да ползват чужди идеи, нещо на което в Европа не се гледа добре.

    Знам, че много хора го харесват, но… всяко време си има своите масови автори. След две негови книги, аз тотално се убедих, че Коелю няма абсолютно нищо което може да ми даде като автор и съответно не бих посегнал към него никога повече.

    • 51. drackemoor (20 ноември 2013 в 02:22)

      По никакъв начин, не можеш да сравняваш Коелю и Борхес. Коелю е съвременен шаман, в лошия смисъл на думата. Борхес, от друга страна, е отличен писател. Борхес е оригинален. Коелю е плагиат, криещ се зад псевдо-психологически, мъгливи, писания.

  • 52. droplexXx (19 декември 2013 в 09:41), оценка: 5 от 6

    Много хубава книга,препоръчвам я!

  • 53. Момичето на 23 (12 януари 2014 в 04:16)

    Страхотна книга! Екзистенциални сентенции, фундаментални мисли и по нещичко и за любовта.

    P.S. На 23 съм да уточня за хората, които мислят, че книгата е за такива на моята възраст и в момента чета класика от Толстой, с което искам само леко да вметна, че истинският литературовед трябва да чете книги от различни жанрове, за да обогатява своите литературни познания и компетенции и да успява да извлече поука и от „най — посредствената“ книга, както повечето наричат „Алхимикът“.

    • 54. нт (12 януари 2014 в 09:27)

      Така е. Учи се човек и от лошите книги и слабите писатели до едно дередже — изгражда си вкус.

      На 23 все още има шанс нещата да се подобряват с времето.

      Толстой и той като останалите класици е ужасен досадник, но жалкото каканижене на Коелю е класи надолу.

      Всъщност, като си помисля, рядко съм чел много по-лоши неща от тоз Алхимик. Със сигурност има, просто някак си съм се опазил :)

  • 55. Крисчън (19 януари 2014 в 12:09)

    Ненавиждам „лицемерното“ четене. Когато някой рони сълзи над нещо, което няма смисъл и не разбира, за мен е евтин театър.Обградени сме от лицемерие, явно дори и в четенето. Не обичам евтините и празни нравоучения, пръкнали се от чужда призма .Лесно е да се раздават нравоучения, трудното е да създадеш произведение, което да вдъхновява,да грабва, да разказва история, която никой друг не е разказвал… Изхабен дървесен материал!

  • 56. Хейтърчо (19 януари 2014 в 12:16)

    Дързост и красота също е пълен с истини. Много нежна история. Баба ми е изгубила надежда, че ще го догледа до край… Още една екзистенциална истина /Тук проронвам една едра сълза/. Вече всички станаха много одухотворени. Не знаех, че душевната възвишеност се предлага по сергиите… Но пък лошо ли му е на Коелю, щом има кой да му купува глупостите. Браво за находчивостта му!

  • 57. petinkabs (8 февруари 2014 в 19:16), оценка: 3 от 6

    това не е пълния текст нали, мн е кратка.

    както и да е — не успях да я прочета цялата-не ми допадна.

    вероника решава да умре ще пробвам. и 11 минути може би, дано са по-добри!

  • 58. КАКАНИЖ (5 април 2014 в 23:17)

    Хубава книга за грозни хора…пфу!

  • 59. минувач (20 април 2014 в 03:06)

    Реших и аз да видя най-сетне що е то Паулу Коелю. Книгата е банална, но не бих казал дразнеща. Леко, позитивно четиво с приключенски аспект и шепа сентенции за живота с някои от които съм съгласен, и които ми беше приятно да прочета в систематизиеан вид. Дразнещото за мен са псевдо интелектуалците превъзнасящи творбите на този автор.

  • 60. Ива-Мария (29 септември 2014 в 21:18), оценка: 5 от 6

    Книгата е добре написана. Добре написана е защото е по-различна. За разлика от другите книги тук се хваща вниманието на читателя, с това че всичко се представя под формата на приказка. Но тази приказка не е фантастика. Дам има истини, но според мен се предават на читателя прекалено директно. Съгласна съм че повечето хора трябва да са стигнали до изводите от тази книга, но само повечето.

    Коелю е много добър писател,не само заради истините в книгите му,но и заради това че краят е различен. И той като всеки писател си има недостатъци- освен че предоставя прекалено видно възгледите си и се повтаря, той улеснява прекалено много читателя. Ако в такива истории вметне повече скрит смисъл, мисля че ще е доста по-добре и доста по-отличаващ се!

  • 61. Wallküre (30 септември 2014 в 12:53)

    Мисля си, че тази книга е противоположността на „Малкият принц“. Писана уж за възрастни, а всъщност — детска. Както „Малкият принц“ се води детска книга, а е за големи. Прочетох „Алхимикът“, когато бях на 13 години и тогава много ми хареса. Сега няма никакъв шанс да ми допадне. Най-честно към читателя би било, ако официално се сложи в раздел детско-юношеска литература наред с „Граф Монте Кристо“.

    • 62. нт (30 септември 2014 в 14:13)

      Wallküre, виждам че са минали вече три години откак съм писал лични впечатления по темата…

      Преди няколко дни мернах един друг ваш коментар относно правото на всеки да си има т. нар. ненакърнимо лично мнение — демократичността на интернет да бъдем заливани и удавени в посредственост.

      И до ден-днешен се чудя с какво точно тази книга е тъй фейсбук-популярна.

      Да ме прощава Ива-Мария с нейното 5 от 6, но Коелю никакъв писател не е, a селски хитрец. Писател е Ремарк. Писател е Зелазни. Писател е Хемингуей. Писател е Булгаков. Писател е Сароян. Писател е Вежинов. Да, дори Дюма, Верн и Май са класи и класи над Коелю.

  • 63. Анонимен (24 октомври 2014 в 23:56)

    На мястото на Вежинов, можеше да напишеш Юго. Не мисля, че нашият псевдо писатил Вежинов има място сред тези велики творци. И да Коелю, е за предпочитане пред селския бек

    Вежинов. На казвам, че е толкова добър че да има място сред тези творци, дори напротив има своите недостатъци. Но дотук, една добра дума не казахте за автора и произведението. То не беше детска приказка, не бе четиво за манекенки и какви ли не други повърхностни умозаключения. Като не ви харесва просто не го четете. Но не нали трябва, типично по български да олюем всичко що видим. Кога стаха някои толкова начетени, че вече и литературни критици го раздават. Точно тези „критици“, са от онези класически образи за байганьовци — изпълнени със злоба, закърнели в развитието си и мислещи се за компететни по всички теми. Драги „критици“ стъпете на земята и не се превъзнасяйте толкова. Влезли сте в някаква трагикомедия, в някакъв собствен свят където си мислите че сте единствените на света и той се върти около вас. Досега не проявявате нищо друго, освен типичен селски манталитет! Много сте назад в развитието си да критикувате Коелю. Но да твърдите че

    Вежинов е класи над

    Коелю е просто смешно. Паулу Коелю не може да се нарече литературен творец, като някои от горе изброените, но поне може да му дадем шанс. И да

    „Алхимикът“ според мен е една достойна книга, доказала това по свой начин. Прочел съм „Алхимикът“ няколко пъти и да смея да го нарека достойно произведение. Единствено от дотук изброените мнения, съм съгласен и то донякъде с това на Ива-

    Мария. И още веднъж, СТРАХОТНО произведение на литературата.

    • 64. нт (25 октомври 2014 в 04:52)

      Анонимко,

      Брилянтна защита на Коелю в неговия каканижещ стил с елементи на изплъзваща се мисъл и дори разсъждение!

      Най-после някой да обясни на всички ’критици’ какво е позволено и какво не е позволено да се коментира по книгите.

      Понеже Коелю, гледам, го знаеш добре — нали си чел „Алхимикът“ няколко пъти — може да имаш случайно интерес да прочетеш нещо стойностно.

      Опитай „Бариерата“ от Павел Вежинов. Представи си че вземе да ти хареса. (Или ти от българските обичаш Вазов?)

      А литературата я остави на мира горката!

      • 65. Аристотел (8 декември 2014 в 00:08)

        Не мисля че има нещо стойностно, в творбите на Вежинов. Вежинов е комунистически автор, бил е и член на БКП. Прозведенията му „лъхат“ на черваната помия (комунизъм), ако мога така да се изразя. От всякъде се наблюдава натрапчива пропаганда, типична за литературните творци по онова време. И повярвай ми няма как нещо свързано с комунизма (в случая „Бариерата“) да ми хареса. Просто изключено. Е ако тъгуваш по онова време и чрез четенето на червени творби, от червени автори намираш някаква утеха, то това си е лично твой проблем. И как въобще ти хрумна, да сравняваш патриархът на българската литература, с бездушното пропито с червената идеология, създание Вежинов. И да от българските автори, предпочитам Ботев, Вазов, Алеко Константинов пред Вежинов. Както и предпочитам „Алхимикът“ пред „Бариерата“. И не смятам че има нещо толкова „каканижещо“ в Коелювия стил. Просто автора се е опитал да достигне по-дъбоко, до душевността и съзнанието на читателя. Кара читателя сам да се носочи към основната идея в творбата. Като всичко това е замаскирано под формата на на екзистенциални и философски въпроси и търсения. Или казано под друг начин — след първия прочит всичко е сложно, каканижещо, неразбираемо поради многото философски преплитания. Тоест творбата е замаскирана, да изглежда сложна донякъде и за някои. Но самото достигане до основната идея на творбата е изключително лесно. Просто Коелю е смятал, че читателя ще има поне „малко мозък“ за да схване, за да даде значение, да разбере някои от философските проблеми които на пръв поглед изглеждат объркващи. А това дали читателя има въобще, мозък с който да мисли е друга тема. И няма никаква „изплъзваща се мисъл“ и други такива глупости. Мисълта на Коелю е изключително последователна. Но за да разбереш даден автор, трябва да се настроиш на неговата вълна, иначе нищо не става.

        И ако литературата за теб се свежда само до Вежинов, горко и тежко ти. И най вече горко и тежко на самата ЛИТЕРАТУРА.

        • 66. Рускова (8 декември 2014 в 11:23)

          Вместо да пишеш глупости, вземи прочети „СИНИЯТ ЗАЛЕЗ“ от същият този Вежинов.

  • 67. ketballu (14 декември 2014 в 20:39)

    Аристотел:)))Мъдрецо, какво сте прочел от Вежинов, че сте така разочарован от него? Да предположим, че не Ви допада „Бариерата“, да речем — въпрос на вкус…макар че не мога да си представя човек, който да не обикне книгата…Прочетохте ли „Белият гущер“, „Везни“? Освен това не се аргументирате, всяка втора дума е „червен“, а това не е аргумент;))

  • 68. Д Г (15 декември 2014 в 07:02)

    Като всяка приказка и тази въвежда в един измислен свят с измислени герои, свят който може да е красиво описан и героите да са интересни. Само че от приказка не става повест или роман, най-много може да се допише до разказ, повече не може и най-добрия писател защото един сън не може да трае дълго, просто омръзва. Затова авторите на фентъзита гледат поне героите да опишат като реални хора, че на тях да крепят интереса щом историята омръзне. Коелю не може да описва реални хора, както и тук, така и в другите си книги; и той си дава сметка за това. Всеки с жанра си, това е положението, има време за почивка когато измислиците са интересни, има време за работа когато реалността е важна, Коелю не е автор за реалността, за нея не са достатъчни отделни крилати мисли.

  • 69. Аристотел (3 юни 2015 в 22:10)

    Каквото и да пишете и философствате, за мен „Алхимикът“ си остава уникална книга. Шедьовър!!!

    • 70. Платон (3 юни 2015 в 22:24)

      Уважавам Аристотел, но истината ми е по-скъпа. А истината е, че „Алхимикът“ на Коелю е псевдофилософска чалга

    • 71. Платон (3 юни 2015 в 22:25)

      Каквото и да пишете и философствате, за мен „Алхимикът“ си остава уникална боза! Минала покрай шедьовъра!!! Ха, сега?

  • 72. C (1 септември 2015 в 15:58)

    Тази книга е минала покрай шедьовър! Непрекъснато се повтаря едно и също с различни думи, а още по-глупавото е, че всичките герои биват наричани с местоимения. Единствено първото изречение разкрива името на главния герой — Сантяго. За мен това четиво е пълен боклук, а пък да не говорим, че прословутия Коелю твърди, че е написал книгата за две седмици, защото преди това била написана в душата му.. Хаха

  • 73. Фракс (1 септември 2015 в 17:46)

    До тук прочетох доста противоречиви коментари за тази книга. Струва ми се, че всеки е прав за себе си. Просто хората са различни. И IQ-то им е различно. Някои потъваме в размисли за екзистенциалния абсурд, когато чуем теоремата на Гьодел за непълнота. Други са щастливи, че са успели да решат самостоятелно система от две уравнения с две неизвестни. Някои се наслаждаваме на Арво Парт и Ян Гарбарек. За други музиката започва с Еминем и завършва с Глория, Преслава и Десислава. Не е реално да очакваме, че всички могат да схванат метафизиката на качеството в романите на Робърт Пърсиг. Или да оценят по достойнство трактата за същността на феномена „религия“, скрит под забавната фабула в „Малки богове“ на Тери Пратчет. Така че няма смисъл да обясняваме каквото и да е на почитателите на Паулу Коелю. Или да им се присмиваме. Можем само да ги съжаляваме. Ако бяха в състояние дори за миг да осъзнаят каква огромна част от достиженията на човешкия разум е недостъпна за тях, те най-вероятно биха се самоубили…

  • 74. д г (2 септември 2015 в 13:48)

    Според Коельо това е красива приказка, която е разширил до повест. Това си личи по много белези, така всякаква връзка с реалността е избегната. Както във всяка приказка и тук всеки може да намери дълбок смисъл, плитък смисъл, или никакъв смисъл, а друг може да хареса доколко увлекално е разказана. Приказките са нужни и като развлечение, и като повод за размисъл, често те са незабравими именно поради опростеното изразяване на житейски истини. Все пак за пътеводител в живота не стават, а и нямат такива цели.

    • 75. нт (3 септември 2015 в 17:10)

      Според П. Коелю може да е всичко. Иска му се.

      Само дето не е.

      Красиви приказки са тези на О. Уайлд, В. Хауф, Х. К. Андерсен, някой си Сент Екс.., и дори Каралийчев.

      А това тук е нескопосно каканижене и всичките ви уж релативистични фрази, дг, не струват нищо, щото нямат връзка с ’произведението’ на П. Коелю.

      • 76. д г (3 септември 2015 в 22:03)

        Брей, не само дефинирате кое е красиво и кое не е, ами и намирате релативизъм у другите, които имат друг избор на красиво. Ако наистина търсите красивото, нямате ли по-добра фраза за оценка от „нескопосно каканижене“? Коельо може да ви помогне в това, прочетете пак повестта, четенето понякога е по-трудно от писането.

  • 77. acutebujo (4 септември 2015 в 00:47)

    Защо след мнението на Фракс все още някой пише. Разбирам феновете на Коелю, а Коельо, да продължават.

    Рядко са хората, които отправят взор към себе; които се гледат от трето лице; които се анализират и критикуват; които се усъвършенстват и рафинират. По-лесно е да защитаваш своите недъзи и лоши вкусове. Боли, когато разбереш, че си бил в автосугестия и че нещата, които харесваш не струват и пр. Самоосъзнатостта е нещо трудно достижимо. А това клише, че всички имат различни вкусове, е добър защитен механизъм, който те предпазва от истината — че нямаш вкус, или поне добър. Но нали знаете, че почти всички защитни механизми вредят на човека — може би изключение прави сублимацията.

    Живи и здрави, пийнете нещо и ’ич не му мислете за вкусовите си предпочитания (или за душевната си извисеност).

  • 78. д г (6 септември 2015 в 22:38)

    Самоосъзнателността може да доведе до резултати, които съвсем не сме очаквали, всъщност тя винаги води до такива резултати. Например, може да разберем, че напредъка не винаги е резултат на борба да се издигнем на такова ниво, че да погледнем със снизхождение назад. Може да ни помогне да разберем причините на нещата, като например защо сме имали един или друг вкус, защо и други ги имат. Това познание премахва страданието причинено от илюзията, породена от гордостта и следващия я винаги гняв; остава само съжаление към страдащите.

  • 79. ния (12 септември 2015 в 18:17)

    Дг,Вашият коментар е по-добър от книгата,макар и по-мъгляв.Все пак освен манекенки и манекени има и мислещи хора.За съжаление.

  • 80. Петкан (12 септември 2015 в 23:21)

    д г, лошо ми стана като прочетох коментара ти .

    Ще кажа само, че самоосъзнатостта носи страдание, а не илюзиите!

  • 81. Разколников (9 октомври 2015 в 22:41)

    Приказката е раздута и натъкмена изкуствено да представи моменти от едно източно окултно учение.

    Има доста по-добри приказки, а който се интересува от езотерика направо да чете оригиналните източници.

    Според мен би била интересна на хора, които не са чели много качествена литература или за първи път чуват за езотеричните истории.

    Просто не е на достатъчно високо литературно ниво и става прехвалена.

    Забележителни са и опитите за защита на книгата от почитателите и, които по-скоро и правят антиреклама.

  • 82. PrincessOfSaturn (25 ноември 2015 в 19:22), оценка: 3 от 6

    Повече никакъв Паулу Коелю!! :х И оценка 3 му е много, но най-добре описва чувствата ми към романа — ,, посредствено ’’ …

  • 83. nadness (22 февруари 2016 в 11:57), оценка: 2 от 6

    Много плоско и елементарно. Мери се с бълвочите на Букай. Тийн литература — хора, минали 20 год., не би трябвало да си губят времето с такива книги, хеле пък да мислят над тях.

  • 84. pepinkat (4 юли 2016 в 16:02), оценка: 6 от 6

    Приказка за големи!

  • 85. Красимир Пенчев (19 декември 2018 в 05:07)

    Прочетох почти всички коментари. Много са. Повече от тези към жанра "Любовна литература.

    Единствено се сещам за оня анекдот, че логото на Епъл е с български произход. Защото нашият, като видял многото ябълки, си казал, че „…моем да не моем да изедеме сичките, ама барем че ги наапем…“

  • 86. Бетула (2 април 2020 в 23:22)

    Мъка. Че идеите са предъвквани до повръщане, не е най-голямата беда. Поне да ги беше облякъл в оригинален стил или интригуващ ссюжет. Но не… Досадно, тегаво, блудкаво.

  • 87. reader123 (3 февруари 2024 в 16:26)

    История със силно послание, която изследва духовното израстване на човека, който следва мечтите си. За да съм честен на моменти ми дойде твърде абстрактна и отдалечаваща се от реалността, особено онзи момент, в който Сантяго говори с вселената, за да се превърне във вятър и да продължи пътешествието си. Може би аз не я разбрах напълно, може би търся твърде дълбок смисъл там, където го няма. Въпреки това приятна книга с хубав завършек и множество поуки.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.