Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La Planète des singes, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Райна Стефанова, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Пиер Бул. Планетата на маймуните
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983
Библиотека „Галактика“, №42
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Милети Младенов
Преведе от френски: Райна Стефанова
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов
Коректор: Паунка Камбурова
Френска, I издание
Дадена за набор на 3.I.1983 г. Подписана за печат на 1.III.1983 г.
Излязла от печат месец април. Формат 32/70×100 Изд. №1614. Цена 1,00 лв.
Печ. коли 12,50. Изд. коли 8,09. УИК 7,89
Страници: 200. ЕКП 95366 21331/5637–37–83
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
840–31
© Райна Стефанова, преводач, 1983
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983
c/o Jusautor, Sofia
Pierre Boulle. La Planète des singes
© Renè Julliard, 1963
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Планетата на маймуните (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Планетата на маймуните.
Планетата на маймуните | |
La planète des singes | |
Корица от първото американско издание на книгата | |
Автор | Пиер Бул |
---|---|
Създаване | 1963 г. Франция |
Първо издание | 1963 г. Франция |
Издателство | „Livre de Poche“ |
Оригинален език | френски |
Жанр | Антиутопия |
Вид | роман |
Страници | 187 |
Издателство в България | „Георги Бакалов“, Варна, 1983 |
Преводач | Райна Стефанова |
Планетата на маймуните в Общомедия |
„Планетата на маймуните“ (на френски: La Planète des singes) е научнофантастичен роман на френския писател Пиер Бул, издаден през 1963 г. Спряган за най-популярното произведение на автора.
Действието на книгата се развива в бъдещето, където на далечна планета, близо до звездата Бетелгейзе, пристигат трима французи, за да проведат изследване. С потрес те установяват, че светът там е управляван от човекоподобни мамймуни, надарени с интелект подобен на човешкия, а хората са третирани като безмозъчни животни.
Произведението на Бул дава начало на световен франчайз, който включва едноименен филм от 1968, последван от четири продължения, игрален и анимационен сериал. През 2001 г. Тим Бъртън прави римейк на оригиналната лента. От 2011 г. започва нова филмова поредица, която е издала два пълнометражни филма, а третият се очаква 2017 г. По франчайза са създадени още комикси и електронни игри.
Сюжет
Първа част
В далечното бъдеще Джин и Филис, които са на романтично пътешествие с космическата си яхта, се натъкват на бутилка с писмо, което Джин започва да чете.
Ръкописът е написан от журналиста Юлис Меру, който разказва как през 2500 г. отпътува с космически кораб на експедиция до звездата Бетелгейзе, заедно с още двама души – професор Антел и неговия ученик Артюр Льовен. Пътуването продължава две години, които в земно време се равняват на 7-8 века. В орбитата на Бетелгейзе те намират три планети, една от която обитаема планета-близнак на Земята, кръстена от пътешествениците Сорор. Тримата души кацат с ракета на Сорор, в местност далеч от градската среда. Там те намират красива млада чисто гола жена, на която разказвачът дава името Нова. На другия ден непознатото момиче довежда със себе си племе от голи мъже и жени, които подобно на нея не говорят и са лишени от всякакъв разсъдък. Пътниците остават при племето през нощта.
На сутринта групата е събудена от внезапна какофония. Пред очите на Меру се разкрива невиждана гледка – човекоподобно горили и шимпанзета, облечени като хора, излавят и избиват диваците, сякаш са животни. В лова намира смъртта си Льовен, а разказвача, заедно с Нова, са уловени, затворени в клетки и отведени в града. Там Меру установява, че маймуните са устроили цяла цивилизация, подобна на човешката. Уловените видове са подложени на експерименти, в които землянинът се опитва да се докаже по-интелигентен от другите, дори научава част от езика на маймуните и общува с тях. Неговото поведение привлича вниманието на Зира – женско шимпанзе, завеждащо отделението. Бележитият доктор орангутана Зайюс обаче остава скептичен и маймуните продължават да се отнасят с даровития човек като дивак. Те започват експерименти със сексуалните взаимоотношения между човешките видове. Меру и Нова са поставени в една клетка, по нареждане на Зайюс, и принудени да се съвкупяват пред очите на останалите.
Втора част
Интересите на Зира към Меру се задълбочават, особено след като землянинът ѝ показна няколко свои скици и чертежи. Двамата започват все по-често да си уреждат тайни срещи, което поражда завист у Нова. Землянинът постепенно напредва в изучаването на езика на Сорор, докато Зира за кратко време усвоява френския и обяснява на своя събеседник подробно за маймунското общество. Маймуните считат, че са единствените разумни същества на Сорор, произлезли от човека, но достигнали по-далечен еволюционен етап на развитие. Разделени са на горили, орангутани и шимпанзета, като помежду им няма расовата дискриминация.
Един ден Меру е изведен на разходка из града, чисто гол, само с нашийник със синджир, държан от Зира. Шимпанзето разкрива своя план, с който се надява да освободи интелигентния човек от клетката. След месец ще се състои конгрес на биолозите, в който Зайюс ще докаже, че даровитият екземпляр е просто „дресиран човек“. Конгресът дава трибуна и шанс на Меру да покаже своята интелигентност и да спечели симпатиите на обществото. В края на разходката Зира запознава французина с Корнелиус – нейния годеник, който, макар и недоверчив, също иска да помогне на човека.
Малко преди конгреса, Зира завежда Меру в Зоогическата градина, където в отделението, отредено за хората, разпознава сред човешките видове професор Антел. Шимпанзето обещава, че ако Меру се представи добре пред комисията, ще освободят учения. След седмица журналистът се изправя в огромен амфитеатър пред хиляди маймуни. Меру започва да цитира на маймунския език, предварително наизустена реч, в която се изтъква като разумно същество от планетата Земя, където хората са единствените индивиди, притежаващи душа, и показва искрено желание някой ден земляните и маймуните от Сорор да се обединят. Маймунската общественост изпада във възторг и французинът се превръща в световна знаменитост. Вече натрупал известно доверие сред маймуните, Меру се опитва да освободи Антел, но той се е превърнал досущ в диваците от Сорор.
Трета част
В следващия месец Меру заживява като равнопоставен гражданин сред обществото на маймуните. Той продължава да държи връзка с хората, като се опитва да ги обучи да говорят, но опитите му търпят непрекъснати провали. Корнелиус, вече главен научен ръководител на института, и землянинът предприемат пътуване до другия край на планетата, където археолозите са открили любопитни останки от древно селище, които могат да решат загадката: защо маймунското общество от десет хиляди години не е претърпяло никакви промени? Двамата откриват сред развалините говореща кукла на човешко момиченце.
След завръщането, Меру разбира, че Нова е бременна от него. Човекът настоява да я види и Зира го съпровожда до отделна клетка, където седи бременната. В следващите дни шимпанзето урежда Меру и Нова да се виждат тайно. Един ден човекът е отведен в специално отделение, където маймуните правят жестоки експерименти с хората. Корнелиус показва на землянина двама души – мъж и жена, – които служат като негови помощници. Човешката двойка, с помощта на някакви апарати, е накарана да говори. Жената си представя събития случели се преди хиляди години. Тя говори за това как в миналото маймуните постепенно са поумнели, имитирайки хората, а човеците оглупели. Животните прогонили човешката нация и се настанили на тяхното място.
След време Меру се сдобива със син, който по всичко личи, че ще проговори. Маймуните планират да убият детето, заедно с родителите му, за да се предотврати бъдещ бунт на хората. Чрез Зира и Корнелиус младото семейство е качено незабелязано в изкуствен спътник, предназначен за трима души, и изстреляни в космоса. Оцелелите се добират до космическия кораб, кръжащ около Сорор. Чрез него Меру се завръща на Земята, заедно с новото си семейство. Пътуването продължава почти година. Пътниците кацат на летище „Орли“, където са посрещнати от офицер горила.
Джин и Филис отхвърлят ръкописа като някаква шега. След това авторът разкрива, че те са шимпанзета.
Персонажи
- Юлис Меру
- Професор Антел
- Артюр Льовен
- Нова
- Зира
- Корнелус
- Зайюс
- Хелиус
- Зорам и Занам
- Сириус
- Джин и Филис
Филми по книгата
- Планетата на маймуните (1968)
- Под планетата на маймуните (1970)
- Бягство от планетата на маймуните (1971)
- Завладяването на планетата на маймуните (1972)
- Битка за планетата на маймуните (1973)
- Планетата на маймуните (2001)
- Възходът на планетата на маймуните (2011)
- Зората на планетата на маймуните (2014)
- Войната за планетата на маймуните (2017)
- Кралството на планетата на маймуните (2024)
Външни препратки
- „Планетата на маймуните“ на сайта „Моята библиотека“
Глава II
Заминахме след една седмица. Зира беше с нас, но няколко дни след това трябваше да се върне, за да ръководи работата в института, докато Корнелиус отсъства. Той смяташе да остане по-дълго на мястото на разкопките, ако действително се окажеха толкова интересни.
На наше разположение имахме специален самолет, доста напомнящ на нашите първи реактивни самолети, но твърде комфортен и с един малък, звуково изолиран салон, където спокойно можеше да се разговаря. Там срещнах Зира малко след тръгването. Бях щастлив от това пътуване. Вече добре се бях аклиматизирал в маймунския свят. Нито се изненадах, нито се уплаших, когато видях, че този грамаден самолет се пилотира от маймуна. Бях обзет единствено от радост пред пейзажа и внушителната гледка на изгрева на Бетелгойз. Намирахме се на височина приблизително десет хиляди метра. Въздухът беше необикновено чист и гигантската звезда се открояваше на хоризонта, както нашето слънце, гледано през бинокъл. Зира неуморно се възхищаваше.
— На Земята има ли толкова прекрасни утрини, а? — ме попита тя. — Твоето слънце красиво ли е колкото нашето?
Отговорих й, че то е по-малко и не е толкова червено, но на нас ни стига. Затова пък нашата Луна е по-голяма и пръска повече бледа светлина, отколкото нощната звезда на Сорор. Бяхме радостни като ученици във ваканция и аз се шегувах с нея, както с много добра приятелка. И когато след малко Корнелиус се присъедини към нас, почти му се разсърдих, задето наруши близостта ни. Беше загрижен. Впрочем от известно време той изглеждаше нервен. Работеше извънредно много над някакви свои изследвания, което на моменти му придаваше съвсем отсъстващ вид. Винаги бе пазил в тайна предмета на своята работа и мисля, че дори Зира не беше осведомена. Знаех само, че е свързана с произхода на маймуната и че възгледите на шимпанзето-учен все повече се отдалечаваха от класическите теории. През онази сутрин Корнелиус за пръв път ми откри някои неща и веднага разбрах защо факта, че аз бях цивилизован човек, беше толкова важен за него. Най-напред той отново поде една тема, по която бяхме спорили хиляди пъти.
— Казвали сте ми, Юлис, че маймуните на вашата Земя са истински животни, нали? Че човек се е издигнал до степен на цивилизация, равна на нашата, а в много случаи дори…? Не се страхувайте, че ще ме обидите; истинският учен не страда от честолюбие.
— … която в много случаи дори е по-висока, по този въпрос няма две мнения. Моето присъствие тук е едно от най-сигурните доказателства. Изглежда, вие сте на прага…
— Зная, зная — прекъсна ме той уморено. — Всичко това сме го обсъждали. Ние сега проникваме в тайни, които вие сте разкрили преди няколко века… Вълнуват ме не само вашите изявления — продължи той и нервно закрачи напред-назад из малкия салон. — Отдавна ме тормози едно предположение, подкрепено от някои конкретни доказателства: че в далечното минало тук, на нашата планета, други разумни същества са разполагали с ключа за тези тайни.
Бих могъл да му отговоря, че усещането за преоткриване е смущавало и някои умове на Земята. Може би то дори е разпространено навсякъде, може би е в основата на нашата вяра в бога. Но аз гледах да не го прекъсна. Той следваше една все още смътна мисъл, която изразяваше твърде колебливо.
— Разумни същества — замислено повтори той, — които може би не са били…
Неочаквано замълча. Изглеждаше нещастен, като че ли затормозен от проникването в някаква истина, която разумът му се противеше да възприеме.
— Казвали сте ми също, че маймуните при вас притежавали силно развито чувство за подражание, нали?
— Повтарят всичко, което правим, искам да кажа — всички наши действия, които не изискват мисъл. Стигнало се е дотам, че казваме „подражавам като маймуна“.
— Зира — прошепна Корнелиус някак подтиснат, — нали и за нас е характерен известен дух на подражание?
Без да й даде възможност да възрази, той продължи разпалено:
— При нас това води началото си още от ранно детство. Цялото ни образование е на основата на подражанието.
— Орангутаните са тези…
— Те, разбира се, имат решаващо влияние, защото техните книги формират младежите. Те принуждават детето-маймуна да повтаря всички грешки на дедите си. Това обяснява мудността на нашия напредък. От десет хиляди години ние тъпчем на едно място.
Бавното развитие при маймуните заслужава известен коментар. Това явление силно ме беше впечатлило, докато изучавах тяхната история, тъй като почувствувах, че твърде много се различава от бурното развитие на човешкия разум. Ние, разбира се, също сме преживели период на застой. Имали сме нашите орангутани, нашето несполучливо обучение, нашите смешни програми и това е продължило дълго.
Все пак не толкова, колкото при маймуните и най-вече не в същия стадий на еволюцията. Безпросветната ера, заради която шимпанзето се измъчваше, обхващаше почти десет хиляди години. Като се изключат последните петдесет години, през този период маймуните не бяха отбелязали никакъв значителен успех. За мен беше крайно любопитно, че техните първи легенди, първите им хроники, първите им спомени свидетелстваха за вече твърде напреднала цивилизация, в същност съвсем доближаваща се до днешната. Документите отпреди десет хиляди години сочеха общи познания и достижения, които биха могли да бъдат сравнявани със сегашните, докато преди това, изглежда, са живели в непрогледен мрак: никакъв признак за наличието на език или писменост. Казано накратко, създаваше се впечатление, че маймунската цивилизация изведнъж се бе появила изненадващо преди десет хиляди години и оттогава се беше запазила почти непроменена. Средноинтелигентната маймуна беше свикнала да приема този факт като естествен, без да си представя друго състояние на духа; обаче един проницателен ум като Корнелиус усещаше в него загадка, която не му даваше покой.
— Но нали има маймуни, които са истински творци — възрази Зира.
— Разбира се — съгласи се Корнелиус, — това е вярно, особено от няколко години насам. С течение на времето жестът може да се превърне във въплъщение на разума. Така и трябва да бъде; това е естественият ход на еволюцията… Но, Зира, това, което аз упорито търся, това, което искам да разбера, е как е започнало всичко това… Днес не ми изглежда невъзможно нашата цивилизация да е възникнала въз основа на простото подражание.
— Подражание на какво, на кого?
Но Корнелиус възвърна сдържаните си обноски, наведе поглед, сякаш съжаляваше, задето бе казал толкова много.
— Все още не мога да стигна до окончателен извод — каза той накрая. — Трябват ми доказателства. Може би ще ги намерим сред разкопките на затрупаното селище. Според сведенията то е съществувало преди много повече от десет хиляди години, в епоха, за която нищо не знаем.