Пиер Бул
Планетата на маймуните (22)

Глава V

Зира скришом ми бе дала едно електрическо фенерче и ми носеше книги, които криех под сламата. Сега чета и говоря свободно на езика на маймуните. Всяка нощ прекарвах по няколко часа в изучаване на тяхната цивилизация. Най-напред Нова се възпротиви. Дойде да подуши една книга, оголвайки зъби, сякаш имаше пред себе си опасен противник. Но достатъчно бе да насоча срещу нея светлината, за да я видя как отстъпва в едно ъгълче, разтреперана и стенеща. Откакто притежавах този инструмент, аз бях неин пълновластен господар и вече не се нуждаех от плесници, за да я укротявам. Усещах, че тя ме смята за съмнително същество, и по много признаци разбирах, че и останалите затворници ме възприемат така. Авторитетът ми значително нарасна. И аз злоупотребявах с това. Понякога ме обземаше желание да я измъчвам без причина и насочвах към нея лъча на фенерчето. След това тя ме молеше за прошка заради моята жестокост.

Ласкаех се от мисълта, че вече съм си създал точна представа за маймунския свят.

Маймуните не са разделени на нации. Цялата планета се ръководи от министерски съвет, начело на който стои триумвират от една горила, един орангутан и едно шимпанзе. Наред с това правителство съществува и Парламент от три камари: на горилите, на орангутаните и на шимпанзетата, всяка от които защитава интересите на своята раса.

В действителност това деление на три раси е единственото, което все още е в сила при тях. По принцип всички са равноправни и могат да заемат всякакъв пост. Но в действителност, с малки изключения, всяка раса е тясно специализирана.

Още от древни времена, когато са господствали благодарение на физическата си сила, горилите са запазили стремеж към властта и все още са най могъщата класа. Не се смесват с масите, никога няма да ги видиш сред народните демонстрации, обаче именно те ръководят отгоре повечето от големите предприятия. Общо взето, са доста невежи, но интуитивно знаят как да използват знанията. Най много се отличават в изкуството да набелязват общи директиви и да командват другите маймуни. Когато някой инженер направи интересно откритие, например осветителна лампа или нов вид гориво, с експлоатацията на изобретението и с извличането на пълната изгода от него почти винаги се наема горила. Без да са действително умни, те са много по хитри от орангутаните. Получават от тях всичко, което поискат, като се възползуват от гордостта им. Така в нашия институт, над Зайюс, който е научен ръководител, има и една горила, административен директор, която се появява съвсем рядко. В нашето отделение е идвала само веднъж. Така ме погледна, че моментално неволно се изправих и застанах мирно. Забелязах, че Зайюс се държи сервилно, а дори и Зира изглеждаше впечатлена от внушителния й вид.

Горилите, които не заемат високи постове, в повечето случаи изпълняват черна работа, изискваща сила. Зорам и Занам например вършат там само груба работа и най-вече възстановяват реда, когато е необходимо.

Някои горили стават ловци. Тази работа я пазят почти само за тях. Ловят диви животни и особено хора. Вече подчертах колко много хора са необходими на маймуните за техните опити. Те заемат в живота им такова място, че аз се обърквам, разкривайки постепенно значението му. Изглежда, част от маймунското население е заето с биологични изследвания, но на тази особеност ще се върна отново. Във всеки случай, набавянето на хора изисква организирани акции. В тази промишленост, начело на която винаги стоят горили, се използват голям брой ловци, преследвачи, преносвачи, продавачи. Мисля, че тези предприятия са преуспяващи, защото хората струват скъпо.

Наред с горилите — дори бих казал под тях, макар че йерархията може да бъде оспорвана, — съществуват орангутаните и шимпанзетата. Първите, твърде малобройни, Зира ги беше определила пред мен с кратката формула: представители на официалната наука.

Това отчасти е вярно, но понякога някои от тях се отдават на политиката, изкуствата или литературата. Във всички тези дейности характерът им остава един и същ: внушителни, важни, педантични, лишени от оригиналност и критичен усет, горещи привърженици на традицията, слепи и глухи за каквато и да било новост, обожаващи клишетата и готовите формули, те образуват основата на всички академии. Надарени със силна памет, научават наизуст много неща от книгите. След това самите те пишат книги, в които повтарят прочетеното, нещо, което им донася признание сред техните колеги-орангутани. Може би по отношение на тях съм малко повлиян от мнението на Зира и нейния годеник, които — както и всички останали шимпанзета — ги ненавиждат. Впрочем също толкова ги презират и горилите. Те се присмиват на тяхното раболепие, но ги използват за осъществяването на своите комбинации. Почти всички орангутани имат зад гърба си по една горила или съвет от горили, които им помагат да се издигнат и ги поддържат на високи постове, като се грижат да задоволяват страстта им по титли и ордени, но всичко това трае до деня, в който престанат да им носят полза. Тогава безмилостно ги уволняват и ги заместват с други маймуни от същия вид.

Остават шимпанзетата. По всичко личи, че са интелектуалците на планетата. Не от самохвалство Зира казва, че те са автори на всички големи открития. Най-много това обобщение да е малко преувеличено, тъй като все пак съществуват и изключения. Във всеки случай шимпанзетата пишат повечето интересни книги в най-различни области. Изглежда притежават силно развит търсачески дух.

Вече споменах по какъв начин орангутаните съчиняват своите произведения. Лошото е — Зира често се оплаква от това, — че така се правят всички учебници, които разпространяват груби грешки сред маймунската младеж. По нейните думи до неотдавна в уроците продължавали да твърдят, че планетата Сорор била център на света, макар че това погрешно схващане отдавна било отхвърлено от всяка средноинтелигентна маймуна. И всичко това само защото преди хиляди години на Сорор живяла една много авторитетна маймуна на име Харистас, която поддържала подобни идеи и чиито догми орангутаните оттогава повтарят. Отношението на Зайюс към мен ми стана по-ясно, откакто разбрах, че този Харистас учел, че единствено маймуните могат да имат душа. За щастие шимпанзетата имат много по-критичен ум. От няколко години насам те, изглежда, влагат необикновена страст да разгромят учението на този остарял идол.

Горилите рядко пишат книги. Ако не съдържанието, то формата им заслужава похвала. Прелиствал съм няколко, чиито заглавия помня: „В основата на изследванията — необходимост от солидна организация“, „Преимуществата на социалната политика“ или да кажем „Организация на големите хайки за хора в Зеления материк“. В тези произведения винаги има много документация, а всяка отделна глава е съставена от тесен специалист. Има диаграма, таблици, цифри, а често и хубави снимки.

Единството на Сорор, където войната и военните разходи са непознати, — там няма армия, а само полиция — ми се струваха фактори, които можеха да спомогнат за бързия напредък на маймуните във всички области. Но не е така. Макар че Сорор вероятно е малко по-стара от Земята, ясно е, че там в много отношения са по-назад от нас.

Имат електричество, промишленост, автомобили, самолети, но що се отнася до покоряването на космическото пространство, те са едва на етапа на изкуствените спътници. Мисля, че теоретичните им познания за безкрайно големите и безкрайно малките величини отстъпват на нашите. Това изоставане може би се дължи на чиста случайност — не се съмнявам, че един ден ще ни настигнат, вземайки пред вид работоспособността и изследователския ум на шимпанзетата. В действителност, изглежда, че в историята на маймуните съществува мрачен период на застой, продължил твърде дълго, по-дълго отколкото при нас и че едва неотдавна са навлезли в епохата на великите открития.

Трябва да подчертая и това, че голяма част от техните научни изследвания се правят в областта на биологията и изучаването на маймуната, за която цел използват човека. Той, впрочем, играе важна, макар и доста унизителна роля в тяхното съществование. За щастие на планетата има голям брой хора. Четох едно изследване, което доказва, че има повече хора, отколкото маймуни. Само че броят на маймунското население нараства, докато в същото време хората намаляват и някои учени вече са разтревожени за бъдещото снабдяване на своите лаборатории.

Всичко това не изяснява тайната на подема на маймуните до върха на еволюцията. Възможно е впрочем да няма никаква тайна. Без съмнение тяхното развитие е толкова естествено, колкото и нашето. Все пак аз съм против тази идея, която ми изглежда неприемлива и сега зная, че и някои учени от Сорор също смятат, че издигането на маймуните е явление, което все още далеч не е обяснено. Корнелиус принадлежи към тази школа и смятам, че последователите му са измежду най-светлите умове. Може би незнанието откъде идват, кои са и накъде отиват е причина да страдат от тази неизвестност? Навярно именно това чувство им вдъхва някаква френетичност в биологичните изследвания и дава такава странна насоченост на научната им дейност? С тези въпроси приключиха моите нощни размишления.