Пиер Бул
Планетата на маймуните (16)

Глава XVI

Зайюс дойде след няколко дни и посещението му предизвика объркване на реда в залата. Но преди това трябва да разкажа как през това време се издигнах още повече в очите на маймуните.

През деня след първата проверка на орангутана върху нас се изсипа цяла лавина от тестове. Първият бе свързан с храненето. Вместо, както обикновено, да слагат яденето в клетките ни, Зорам и Занам — двете горили, чиито имена най-после бях научил — го вдигнаха в кошници на тавана с помощта на система от макари, с каквито бяха снабдени клетките. В същото време във всяка килия поставиха по четири доста обемисти дървени куба. След това се отдръпнаха и започнаха да ни наблюдават.

Смаяното изражение на моите другари представляваше жалка картинка. Опитваха се да подскочат, но никой не можа да достигне кошницата. Някои се покатериха по решетките, чак до тавана, но колкото и да протягаха ръка, не можеха да достигнат храната, която се намираше далеч от стената. Срамувах се от глупостта на тези хора. Трябва ли да споменавам, че аз веднага намерих решението на задачата. Достатъчно беше да се наредят четирите куба един върху друг, да се качиш върху този куп и да откачиш кошницата. Така и направих, като се преструвах на разсеян, за да прикрия гордостта си. Не беше кой знае какво, но аз единствен се показах достатъчно съобразителен. Нескритото възхищение на Зорам и Занам ми разтопи сърцето.

Започнах да се храня, без да скривам презрението си към останалите затворници, които не можеха да последват примера ми дори след като бяха видели как трябва да се действува. През този ден Нова също не можа да повтори моята хитрина, която заради нея показах много пъти. Тя поне се опита — безспорно беше една от най-интелигентните в групата. Опита се да постави два куба един върху друг, само че ги сложи накриво, уплаши се, когато паднаха, и се скри в ъгъла. Това момиче, което притежаваше изключителна пъргавина и гъвкавост, чиито движения бяха хармонични, ставаше необяснимо несръчно подобно на всички останали, наложеше ли се да си послужи с някой предмет. Все пак след два дни ти се научи да подрежда кубовете.

Онази сутрин я съжалих и й подхвърлих през решетките два от най-хубавите плодове. Зира, която в този момент влизаше, ме погали заради жеста. Извих гърба си като котка под косматата ръка за голямо огорчение на Нова, която изпадаше в ярост от тези прояви — тя моментално започна да се мята и да ръмжи.

Отличих се и в много други изпитания, но главното бе, че слушайки внимателно, успях да запомня няколко прости думи от маймунския език и да разбера смисъла им. Произнасях ги, когато Зира минаваше покрай моята клетка, а това все повече и повече я смайваше. Точно по това време Зайюс отново дойде на проверка.

И този път секретарката му вървеше след него, но сега го придружаваше и друг един орангутан — също толкова важен, — който разговаряше с него като с равен. Предположих, че става дума за колега, повикан за консултация, тъй като представлявах объркан случай. Пред моята клетка започнаха продължителен спор със Зира, която се беше присъединила към тях. Тя говори дълго и разпалено. Знаех, че ме защищава, изтъквайки изключителната ми проницателност, която вече не можеше да бъде отречена. Единственият резултат от нейната намеса бе недоверчивата усмивка върху лицата на двамата учени.

В присъствието на госта отново ме подложиха на тестовете, с които така блестящо се бях справил. Последният се състоеше в отваряне на кутия, заключена по девет различни начина: (катинар, резе, ключ, райбер и т.н.). На Земята, мисля, Кинаман бе измислил подобен апарат за преценка на умствените способности на маймуните. Тази задача беше най-сложната и само някои бяха успели да я разрешат. Изглежда, тук правеха същото с хората. След няколко опита аз се справих с чест. Самата Зира ми подаде кутията и нейният умолителен вид ми даде да разбера горещото й желание да ме види да правя блестяща демонстрация, сякаш в това изпитание бе заложена собствената й репутация. Постарах се да я удовлетворя и без да се поколебая, мигом задействувах и деветте механизма. Не спрях дотук. Извадих плода от кутията и галантно го подадох на маймуната. Тя го взе, изчервявайки се. След това, за да покажа всичките си знания, произнесох няколкото научени думи, посочвайки съответните предмети.

Струваше ми се невъзможно у някого да е останало каквото и да било съмнение относно истинската ми природа. Уви, аз още не познавах ограничеността на орангутаните! Те отново се усмихнаха по оня скептичен начин, който ме подлудяваше, заповядаха на Зира да мълчи и заспориха помежду си. Бяха ме слушали, като че бях папагал. Усещах, че решаваха да отдадат моите качества на някакъв инстинкт и силно развити подражателни способности. Навярно бяха възприели научната постановка, която един от нашите учени бе обобщил по следния начин: „В никакъв случай не трябва да обясняваме едно действие като следствие от възпитаването на висока психическа способност, ако това действие може да бъде обяснено като продиктувано от някакво качества, поставено на по-ниско стъпало в психиката.“ (К. Л. Морган)

Такъв беше очевидният смисъл на техния научен език и закипях от гняв. Може би щях да избухна по някакъв начин, ако не бях уловил един поглед на Зира. Тя очевидно не бе съгласна с тях и се срамуваше, че говорят подобни неща пред мен.

Колегата на Зайюс, който навярно бе изразил някакво категорично становище относно моята личност, най-после си отиде и орангутанът се впусна в нови експерименти. Обиколи залата, като разглеждаше подробно всеки един от заловените и даваше наставления на Зира, която последователно ги записваше. Съдейки по изражението му, нас ни очакваха множество промени. Съвсем бързо проумях неговия план и схванах смисъла на явните сравнения, които правеше между някои черти по характера на дадени мъже и жени.

Не се бях излъгал. Сега горилите изпълняваха нарежданията на големия началник, които Зира им беше предала. Бяхме разпределени по двойки. Какви ли дяволски опити предсказваше подобно съешаване? Какви ли особености на човешката раса искаха да проучат тези маймуни, обзети от изследователска страст? Познанията ми от лабораториите по биология ми бяха подсказали отговора: за всеки учен, който се занимава с изследвания на инстинктите и рефлексите, сексуалният инстинкт представлява първостепенен интерес.

Това беше! Тези демони искаха да изследват върху нас, в това число и върху мен, когото прищевките на съдбата бяха захвърлили сред това стадо, по какъв начин се сближават мъжкарите и женските, как се съвъкупляват, когато са в плен, за да ги сравнят навярно с предишни наблюдения върху същите тези хора на свобода. Дали пък не искаха да правят и опити за селекция?

След като проумях намерението на маймуните, аз се почувствувах унижен, както никога дотогава, и се заклех по-скоро да умра, отколкото да се подложа на тези позорни машинации. При все това, трябва да призная, че срамът ми намаля до голяма степен, макар че решението ми остана все така твърдо, когато видях жената, определена ми от науката за другарка. Беше Нова. Почти бях склонен да простя тъпотата и заслепението на дъртия фукльо и не изразих никакъв протест, когато Зорам и Занам ме хванаха през кръста и ме захвърлиха в краката на нимфата от потока.