Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Phantoms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
nqgolova (2008)
Сканиране
Георги (2003)
Корекция
vens

Източник: http://dhv.hit.bg

 

Издание:

Плеяда, София, 1994

Печат: Полипринт, Враца

464 с.; 20 см

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bruja)

7
ОКРЪЖНИЯТ ШЕРИФ

Властите в окръжния град Санта Майра още не знаеха за кризата в Сноуфилд. Те си имаха своите собствени проблеми.

Лейтенант Талбърт Уитмън влезе в стаята за разпити точно когато шерифът Брайс Хамънд включи касетофона и започна да обяснява на заподозрения неговите конституционни права. Тал затвори безшумно вратата. Понеже не искаше да пречи на протичащия разпит, той не седна до голямата маса, където седяха другите трима мъже. Вместо това отиде до единствения прозорец в правоъгълната стая.

Службата на окръжния шериф на Санта Майра заемаше една сграда в испански стил, издигната в края на тридесетте години. Имаше солидни врати, дебели стени и первазът на прозореца, на който седна Тал Уитмън, бе широк близо половин метър.

Навън се виждаше Санта Майра, окръжен център с осемнадесетхилядно население. Сутрин, когато слънцето най-после се издигнеше над Сиера и разпръснеше сенките от планината, Тал се улавяше понякога да гледа удивено и с възхищение към леките извивки на обраслите с гори хълмове, на които бе издигнат Санта Майра, един изклютелно чист град, който бе пуснал железобетонните си корени, съобразявайки се с естествената среда и природната красота. Сега нощта бе паднала и по хълмовете под планините проблясваха като падащи звезди хиляди светлинки.

За дете от Харлем, черно като рязко очертана зимна сянка, родено в бедност и невежество, Тал Уитмън се бе озовал на тридесет години в едно най-неочаквано място. Неочаквано, ала прекрасно.

От тази страна на прозореца обаче гледката не бе толкова привлекателна. Стаята за разпити приличаше на безчет други в полицейските участъци и шерифските канцеларии из цялата страна. Евтин линолеум на пода. Очукани картотеки. Кръгли маси с по пет стола. Учрежденски зелени стени. Голи луминисцентни осветителни тела.

На масата за съвещания в средата на стаята, сегашният обитател на мястото на заподозрения бе един висок, хубавичък двадесет и шест годишен агент по недвижими имоти на име Флетчър Кейл. Той се справяше добре с образа на накърненото честолюбие.

— Слушай, шерифе — каза Кейл, — не можем ли да минем без тези глупости? Не е нужно отново да ми четеш правата, за Бога. Не минахме ли през това достатъчно много пъти през последните три дни?

Боб Робин, адвокатът на Кейл, бързо потупа клиента си по ръката, за да го накара да млъкне. Робин бе пълничък, кръглолик, с мила усмивка, но очите му бяха студени като на шеф на казино.

— Флетч — каза Робин, — шериф Хамънд знае, че може да те задържи като заподозрян точно толкова, колкото позволява законът и знае, че и аз зная това. Така че това, което върши, ще го извърши по един или друг начин през следващия час.

Кейл премигна, кимна и промени тактиката. Той се отпусна на стола си като под бремето на голяма мъка, тежаща на плещите му. Когато заговори, гласът му леко потреперваше:

— Съжалявам, че изпуснах за момент нервите си, шерифе. Не трябваше да се нахвърлям така върху теб. Но ми е толкова трудно… толкова трудно. — Лицето му като че хлътна и треперенето в гласа му се засили. — Искам да кажа, за Бога, загубих семейството си. Жена ми… сина ми… и двамата вече ги няма.

Брайс Хамънд отвърна:

— Съжалявам, ако мислите, че съм се отнесъл несправедливо с вас, господин Кейл. Само се опитвам да направя онова, което смятам за най-добро. Обикновено съм прав. Но този път може и да греша.

Очевидно решил, че все пак бедата не е голяма, Флетчър Кейл си позволи великодушие. Изтри сълзите от лицето си и седна изправено на стола.

— Да… добре, ъъ… предполагам, че мога да разбера положението ви, шерифе.

Кейл подценяваше Брайс Хамънд.

Боб Робин познаваше шерифа много по-добре от своя клиент. Той се намръщи, погледна към Тал, после тежко изгледа Брайс.

В практиката на Тал Уитмън, повечето хора, които имаха работа с шерифа, го подценяваха, точно като Флетчър Кейл. Не беше трудно. Брайс не бе внушителен. Беше на тридесет и девет години, но изглеждаше значително по-млад. Гъстата му русолява коса падаше на челото и му придаваше момчешки вид. Имаше вирнат нос, а от двете му страни лунички. Сините му очи бяха ясни и наблюдателни, но имаше натежали клепачи, които му придаваха отегчен, сънлив вид, може би дори малко глуповат. Гласът му също бе объркващ. Беше тих, мелодичен и спокоен. Освен това, от време на време говореше бавно и винаги с умерена преднамереност и някои хора взимаха внимателно подбраните му думи като затруднение да оформя мислите си. Нищо не би могло да бъде толкова далеч от истината. Брайс Хамънд знаеше как го възприемат останалите и понякога се възползваше от преимуществото си, умишлено подсилвайки тяхното погрешно тълкувание с подкупващ доверието маниер, почти глуповата усмивка и още по-вежлива реч, което го оприличаваше на класическия образ на селския полицай.

Само едно нещо пречеше на Тал напълно да се забавлява от тази очна ставка. Знаеше, че разследването по делото на Кейл дълбоко бе засегнало Брайс Хамънд на лична основа. Брайс бе дълбоко наранен от безсмислената смърт на Джоана и Дани Кейл, защото по странен начин това дело отразяваше събития от собствения му живот. Както Флетчър Кейл, така и шерифът бе загубил жена и син, въпреки че обстоятелствата се различаваха от тези на Кейл.

Преди една година Елън Хамънд бе загинала мигновено в автомобилна катастрофа. Седемгодишният Тими, седящ на предната седалка до майка си, бе получил сериозни наранявания на главата и бе в кома през последните дванадесет месеца. Лекарите не даваха големи надежди Тими да дойде в съзнание.

Брайс почти бе съсипан от тази трагедия. Едва наскоро Тал Уитмън започна да усеща, че приятелят му се отдалечава от бездната на отчаянието.

Делото Кейл бе отворило отново раните на Брайс Хамънд, но той не бе допуснал мъката да замъгли разума му; тя не му бе попречила да не пропусне нищо. Тал Уитмън знаеше точния момент миналия четвъртък вечер, когато Брайс започна да подозира, че Флетчър Кейл е виновен за две предумишлени убийства, защото внезапно в очите на Брайс се появи студенина и непреклонност.

Сега, шарейки по жълтата хартия, като че само малка част от вниманието му бе заета с този разпит, шерифът каза:

— Господин Кейл, вместо да ви задавам безброй въпроси, на които вече отговорихте десетина пъти, защо не направим резюме на това, което ни казахте? Ако моето резюме ви прозвучи правилно, ще можем да продължим с новите неща, за които искам да ви попитам.

— Разбира се. Нека приключим и да се махам оттук — рече Кейл.

— Добре тогава — каза Брайс. — Господин Кейл, според вашите показания съпругата ви, Джоана, чувствала, че е хваната в капан от брака и майчинството, че е твърде млада за такава отговорност. Чувствала, че е направила ужасна грешка и ще трябва да плаща за нея през целия си живот. Искала промяна, начин да избяга и така се обърнала към наркотиците. Ще потвърдите ли, че така ми описахте състоянието й.

— Да — каза Кейл. — Точно така.

— Добре — рече Брайс. — Значи тя започнала да пуши марихуана. Не след дълго била почти непрекъснато дрогирана. Две години и половина сте живели с тази пушачка на марихуана, надявайки се през цялото време, че можете да я промените. После, преди една седмица тя обезумява, натрошава много чинии и хвърля хранителни продукти из кухнята, а вие полагате страшни усилия да я успокоите. И тогава откривате, че тя отскоро употребява РСР — който на улицата наричат „ангелски прах“. Били сте потресен. Знаете, че някои хора стават маниакално буйни от влиянието на РСР, така че я карате да ви покаже къде крие наркотика си и го унищожавате. После й казвате, че ако взима наркотици докато малкият Дани е около нея, ще я пребиете до смърт.

Кейл се окашля.

— Но тя само се изсмя. Каза, че не мога да посегна на жена и да не се правя на мъжага. Тя каза: „По дяволите, Флетч, ако те ритна в ташаците, ти би ми благодарил, че съм разнообразила деня ти.“

— И тогава вие не издържахте и се разплакахте? — попита Брайс.

— Аз просто… е, разбрах, че нямам никакво влияние над нея — каза Кейл.

От мястото си на прозореца Тал Уитмън наблюдаваше как лицето на Кейл се изкриви от мъка — или от сносно подражание на мъка. Проклетникът си го биваше.

— И когато тя ви видя да плачете — каза Брайс, — накара ли я това да се осъзнае?

— Именно — каза Кейл. — Предполагам, че това… й повлия… голям вол като мен да плаче като бебе. Тя също заплака и обеща да не взима повече РСР. Разговаряхме за миналото, за това, което очаквахме от нашия брак, казахме си много неща, които трябваше да си кажем по-рано и се почувствахме по-близки, отколкото през последните няколко години. Поне аз я почувствах по-близка. Смятах, че и с нея е така. Тя се закле да престане с наркотиците.

Все още драскайки нещо, Брайс продължи:

— После миналия четвъртък се връщате рано у дома и намирате малкото си момче, Дани, мъртво в спалнята. Чувате нещо зад себе си. Виждате Джоана с касапски нож в ръката, този, с който е убила Дани.

— Беше дрогирана — каза Кейл. — РСР. Веднага забелязах. Дивият й поглед, животинският израз в очите.

— Тя изкрещява срещу вас някакви нелогични щуротии за змии, които живеят в главите на хората, за хора, контролирани от дяволските змии. Вие се отдалечавате от нея, а тя ви следва. Не се опитвате да й отнемете касапския нож.

— Помислих, че ще ме убие. Започнах да я уговарям.

— Значи сте продължили да обикаляте докато не сте стигнали до нощното шкафче, където е стоял 38-калибровият автоматичен пистолет.

— Предупредих я да пусне ножа. Предупредих я.

— Вместо това тя се устремява към вас с ножа в ръка. И вие я прострелвате. Веднъж. В гърдите.

Кейл сега се бе навел напред, с ръце върху лицето си. Шерифът остави писалката си. Скръсти ръце на стомаха си със сплетени отпред пръсти.

— Сега, господин Кейл, надявам се, че ще издържите с мен още малко. Само още няколко въпроса и после ще излезем оттук и всеки ще поеме пътя си.

Кейл свали ръце от лицето си. За Тал Уитмън бе ясно, че за Кейл „всеки по своя път“ означава да бъде най-после освободен.

— Добре съм, шерифе. Продължавай.

Боб Робин не каза нито дума.

Отпуснал се на стола, сякаш нямаше кости, Брайс Хамънд каза:

— Докато бяхте задържан като заподозрян, господин Кейл, възникнаха няколко въпроса, на които трябва да се отговори, така че нека изясним нещата за този ужасен случай. Сега, някои от тези неща може и да ви изглеждат страшно незначителни, едва ли заслужаващи да си губим времето с тях. Дребни неща. Признавам. Причината, поради която ви досаждам… значи е, че искам следващата година да бъда преизбран, господин Кейл. Ако моите противници ме хванат в техническа грешка, дори в нещо малко и незначително, ще вдигнат такъв шум, че ще избухне скандал; ще кажат, че спя или че съм мързелив, или нещо от този сорт. — Брайс се ухили на Кейл — наистина му се ухили. Тал не можеше да повярва.

— Разбирам, шерифе — отвърна Кейл.

Талбърт Уитмън се наклони напрегнато напред от мястото си върху прозореца. А Брайс Хамънд каза:

— Първото нещо е — питам се защо си застрелял жена си, а после си изпрал една пералня пране преди да ни съобщиш за случилото се.