16
НАВЪН В МРАКА
Брайс Хамънд излезе пръв от полицейския участък. Пресякоха нашарения от лунни лъчи паваж, преминаха под кехлибарената светлина на една улична лампа и поеха по Скайлайн роуд. Брайс носеше пушка, както и Тал.
Градът бе бездиханен. Дърветата стояха неподвижни, сградите бяха като миражи от тънка мъгла, висящи във въздуха.
Брайс излезе от светлината и тръгна по осветения от луната паваж, пресичайки улицата, по която бяха разпръснати сенки. Навсякъде сенки.
Другите тръгнаха след Брайс.
Нещо изхрущя под крака му и го стресна. Беше повяхнал лист.
Брайс можеше да види хотел Хилтоп малко по-нагоре по Скайлайн роуд. Той представляваше четириетажна сграда от сив камък почти на една пресечка от тях и бе съвсем тъмен. Някои от прозорците на четвъртия етаж отразяваха почти пълната луна, но вътре в хотела нито една стая не светеше.
Всички бяха стигнали или преминали средата на улицата, когато нещо изскочи от тъмнината. Брайс го усети пръв — една лунна сянка, летяща над паважа, като лека вълна по езеро. Инстинктивно се наведе. Чу крилата. Усети нещо леко да минава над главата му.
Стю Уоргъл изпищя.
Брайс стреля от позицията си и се извърна.
Пеперудата.
Беше се захванала здраво за лицето на Уоргъл, държейки се по някакъв начин, който Брайс не можеше да види. Цялата глава на Уоргъл бе скрита от нещото.
Не само Уоргъл пищеше. Другите изкрещяха и отстъпиха назад изненадани. Пеперудата също врещеше, издавайки висок пронизителен звук.
На сребристите лъчи на луната, огромните кадифени криле на невероятното насекомо пляскаха и се сгъваха и разтваряха с ужасяваща грация и красота, блъскайки главата и раменете на Уоргъл.
Уоргъл се заклати и тръгна обратно надолу по улицата, движейки се слепешката, забил нокти в нещото, което се бе впило в лицето му. Виковете му бързо заглъхнаха; за няколко секунди всичко утихна.
Брайс бе парализиран като останалите от отвращение и невъзможност да повярва на очите си.
Уоргъл се затича, но измина само няколко метра и рязко спря. Ръцете му пуснаха нещото на лицето му. Коленете му се подкосиха.
Отърсвайки се от краткото си вцепенение, Брайс пусна ненужното оръжие и се затича към Стю.
Въпреки всичко, Уоргъл не падна на земята. Вместо това треперещите му колене блокираха и той остана изправен. Раменете му се изтеглиха назад. Тялото му потрепваше сякаш през него минаваше електрически ток.
Брайс се опита да хване и откъсне пеперудата от лицето на Уоргъл. Но полицаят започна да се вие и мята в лудешки танц на болка и задушаване, а ръцете на Брайс се съединиха в празния въздух. Уоргъл се движеше блуждаейки през улицата, хвърляйки се ту в една, ту в друга посока, гърчейки се и въртейки се като закачен за конци, управлявани от пиян кукловод. Ръцете му висяха отпуснато отстрани, което правеше безумните му подскоци да изглеждат особено зловещи. Ръцете му леко се полюшваха, но не се вдигаха да откъснат нападателя. Сякаш сега Стю бе завладян от екстаз, а не от силна болка. Брайс го следваше, опитваше се да го стигне, но не успяваше.
Тогава Уоргъл се строполи.
В същия момент пеперудата се надигна, извърна се и увисна във въздуха, размахвайки яростно криле, окото й черно като нощта и отвратително. Спусна се към Брайс.
Той отстъпи назад и закри лицето си с ръце. Падна.
Пеперудата прелетя над главата му.
Брайс се извъртя и погледна нагоре.
Насекомото с размер на хвърчило планираше беззвучно над улицата към зданията от другата страна.
Тал Уитмън вдигна пушката си. Изстрелът прозвуча като канонада в тишината.
Пеперудата замря във въздуха. Зави несръчно, спусна се почти до земята, после отново се устреми нагоре и отлетя и се изгуби над един покрив.
Стю Уоргъл се беше проснал по гръб на паважа. Неподвижен.
Брайс се изправи бързо и отиде до Уоргъл. Помощник-шерифът лежеше по средата на улицата, където имаше достатъчно светлина да се види, че лицето му го няма. Господи. Нямаше го. Сякаш бе одрано. Косата и назъбените краища на скалпа му стърчаха над белите кости на челото му. Черепът се взираше нагоре към Брайс.
