Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Phantoms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
nqgolova (2008)
Сканиране
Георги (2003)
Корекция
vens

Източник: http://dhv.hit.bg

 

Издание:

Плеяда, София, 1994

Печат: Полипринт, Враца

464 с.; 20 см

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bruja)

32
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ

В Санта Майра, Флетчър Кейл прекара по-голямата част от понеделнишкия следобед в претърсване на къщата на Джейк Джонсън, стая по стая. Наистина се забавляваше.

В килера до кухнята най-после намери тайника на Джонсън. Не беше на рафтовете, затрупани с консерви и бутилки поне от преди година, или пък на пода, на който бяха наредени други запаси. Не, скъпоценните неща бяха под пода на килера: под линолеума на пода имаше тайник.

Тук се криеше малка, внимателно подбрана оръжейна колекция; всяко оръжие бе увито в непромокаем найлон. Чувствайки се като през коледно утро, Кейл ги разгъна всичките. Имаше два бойни магнума „Смит енд Уесън“, може би най-добрите и най-мощните лични оръжия в света. Заредени с патрони 357-и калибър, те бяха най-смъртоносното нещо, носено от човек, достатъчно силно да спре и мечка гризли; а с леките патрони 38-и калибър бяха също толкова ефикасни и изключително точни оръжия за лек лов. Една пушка Ремингтон 870 Бръшмастър 12-и калибър с настройващ се мерник, сгъваем приклад, ръкохватка, сменяем пълнител и ремък. Две винтовки. Една полуавтоматична пушка М-1. Но най-доброто тук бе една Хеклър&Кох НК-91, превъзходна за нападение пушка, комплектувана с осем тридесетпатронови пълнители, вече заредени, и с няколко хиляди допълнителни патрони.

Повече от час Кейл седя в разглеждане и игра с пушките. Галеше ги. Ако ченгетата случайно го забележат по пътя му към планините, ще съжаляват, че не са поели по друг път.

В дупката под килера имаше и пари. Много пари. Снопове банкноти, навити и пристегнати с ластици и после наредени в пет големи, добре запечатани гърнета; във всеки контейнер имаше от три до пет снопчета. Той отнесе гърнетата в кухнята и ги постави на масата. Погледна в хладилника за бира, но трябваше да се задоволи с кутия Пепси, седна до масата и започна да брои съкровището си.

63 440 долара.

Една от най-трайните съвременни легенди в Санта Майра беше свързана с тайното съкровище на Големия Ралф Джонсън, натрупано (според слуховете) от взимане на подкупи. Очевидно това бе остатъкът от придобитото по нечестен начин състояние на Големия Ралф. Точно от такава материална помощ се нуждаеше Кейл, за да започне нов живот.

Най-смешното беше, че ако имаше тези пари в ръцете си миналата седмица, нямаше да е необходимо да убива Джоана и Дани. Бяха повече, отколкото му трябваха, за да избегне неприятностите с „Хай кънтри инвестмънтс“.

Преди година и половина, когато стана съдружник в „Хай кънтри“, не можеше да предположи, че това ще доведе до катастрофа. Тогава му се виждаше като златната възможност, която бе предопределена да му се отвори рано или късно.

Всеки от съдружниците в „Хай кънтри инвестмънтс“ бе внесъл една седма от необходимия капитал за купуването, парцелирането и разработването на сто и двадесет декара земя в източните покрайнини на Санта Майра, на върха на Хайлайн Ридж. За да влезе в дружеството на равни начала с основателите, Кейл бе принуден да даде всеки долар, до който можа да се добере, но очакваната печалба изглежда си заслужаваше риска.

Обаче проектът Хайлайн Ридж се оказа поглъщащо пари чудовище с ненаситен апетит.

Начинът на оформяне на сделката бе такъв, че всеки съдружник бе задължен да внася допълнителни средства, ако първоначалният капитал се окажеше недостатъчен. Ако Кейл (или който и да е друг съдружник) не можеше да плати определената вноска, веднага излизаше от „Хай кънтри инвестмънтс“ без никаква компенсация за вече внесеното — благодаря и довиждане. Тогава останалите съдружници ставаха отговорни за равни части от неговата вноска и придобиваха еднакви части от неговия дял в проекта. Тази система улесняваше финансирането на проекта чрез привличане (обикновено) само на такива инвеститори, които притежават достатъчно количество ликвиден капитал — но същевременно изискваше железен стомах и стоманени нерви.

Кейл не бе предполагал, че ще има допълнителни вноски. Първоначално внесеният капитал му изглеждаше напълно достатъчен. Но беше сгрешил.

Когато първата от специалните вноски възлезе на тридесет и пет хиляди долара, той бе шокиран, но не и сразен. Пресметна, че може да вземе десет хиляди назаем от родителите на Джоана, а в къщата имаше имущество, позволяващо да се освободят още двадесет хиляди. Останалите пет хиляди можеше да скърпи оттук-оттам.

Единственият проблем бе Джоана.

От самото начало тя не желаеше той да се замесва с „Хай кънтри инвестмънтс“. Каза му, че сделката е твърде скъпа за него и че трябва да престане да си играе на големец-паралия.

Той все пак продължи, а когато дойде вноската, тя започна да се наслаждава на отчаянието му. Не открито, разбира се. Беше твърде хитра. Знаеше, че може да играе ролята на мъченица много по-добре от тази на харпия. Никога не рече направо „нали ти казах“, но това самодоволно обвинение се четеше в очите й, унизително очебийно в държанието й към него.

Накрая успя да я уговори за залог на имуществото в къщата и за вземането на заем от родителите й. Никак не беше лесно.

Той се бе усмихвал, кимал и приемал всичките им мазни съвети и фалшиви критики, но си бе обещал накрая да им натрие носовете в мръсотията, която хвърляха по него. Когато забогатееше от „Хай кънтри“, щеше да ги накара да лазят, най-вече Джоана. Сетне, за негов ужас, бе поискана втора специална вноска от седемте съдружници. Беше за четиридесет хиляди долара.

Би могъл да посрещне и това задължение, ако Джоана искрено желаеше той да успее. Когато бабата на Джоана почина, пет месеца след раждането на Дани, старата вещица остави почти половината от състоянието си — петдесет хиляди долара — на попечителство за единствения й правнук. Джоана бе посочена за главен управител на фонда. И така, когато дойде известието за втората вноска за „Хай кънтри“, тя можеше да извади четиридесет хиляди от фонда и да плати сметката. Но Джоана отказа, казвайки: „Какво ще стане, ако дойде друга сметка? Ще загубиш всичко, Флетч, всичко, а Дани ще загуби повечето от попечителския си фонд.“ Той се опита да я накара да разбере, че няма да има трета сметка. Обаче тя не искаше и да чуе, защото всъщност не желаеше той да успее, защото желаеше той да загуби всичко и да бъде унизен, защото желаеше да го съсипе, да го пречупи.

Нямаше друг избор, освен да ги убие, нея и Дани. Според начина, по който бе организиран попечителският фонд, ако Дани починеше преди двадесет и първия си рожден ден, фондът щеше да се разтури. Парите, след удръжката на данъците, щяха да станат собственост на Джоана. А ако и Джоана починеше, цялото й имущество отиваше във владение на съпруга й; такова беше завещанието й. Значи, ако се отървеше и от двамата, парите от попечителския фонд — плюс двадесет хиляди долара от застраховката за живот на Джоана — щяха да са негови.

Кучката не му бе оставила избор.

Не беше негова вината, че е мъртва.

Сама си го направи, наистина. Беше наредила нещата така, че за него нямаше друг изход.

Той се усмихна, спомняйки си изражението й, когато видя тялото на детето — и когато забеляза, че е насочил дулото на пушката към нея.

Сега, седнал до кухненската маса на Джейк Джонсън, Кейл гледаше парите и усмивката му ставаше все по-широка.

63 440 долара.

Преди няколко часа беше в затвора, съвсем без пари, очаквайки съдебен процес, който щеше да завърши със смъртно наказание. На негово място повечето мъже щяха да са сковани от ужас. Но Флетчър Кейл не беше победен. Знаеше, че е предопределен за велики неща. И ето доказателството. За невероятно кратко време бе сменил затвора със свободата, крайната бедност — с 63 440 долара. Сега имаше пари, превозно средство и безопасно скривалище в близките планини.

Най-сетне се започваше.

Специалното му предопределение бе започнало да се разкрива.